№ 84
гр. ЛЕВСКИ, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100867 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, ал.4 и чл. 22 ЗПК
за прогласяване на нищожност на Договор 1361322 за предоставяне на
потребителски кредит от 25.06.2024 г.
В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Х. П., ЕГН **********,с
адрес: гр. ***, чрез адвокат Б. Г. Й., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В.
и Д.В.Н..
Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил на 25.06.2024г.
индивидуален договор №1361322, за предоставяне на потребителски кредит с
„Фератум България" ЕООД, в размер на 2 700 лева със срок от 10 месеца, с
първи падеж на месечната вноска на 25.07. 2024 г., последен падеж на
21.04.2025 г. Твърди се, че съгласно т.3 от процесния договор за потребителски
кредит, общата сума която следва да бъде върната е в размер на: 3 213 лева,
представляваща сбор от сумата от отпуснатия кредит в размер на 2700 лева +
лихва, в размер на 513 лева, при лихвен процент 22.8 %. Общият разход по
кредита бил в размер на 513 лева; Годишният процент на разходите по Кредита
е в размер на 48.35 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като Годишен процент от
общия размер на предоставения кредит";
Кредитът се обезпечавал с Поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на
1
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор
кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит; извън тези индивидуални условия, за уреждане на
взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от
кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагали
Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на Фератум
България ЕООД. Твърди се, че от представеното Актуално състояние на
„Фератум България" ЕООД от Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел било видно, че едноличен собственик
на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация ***, Чуждестранно
юридическо лице, държава: Финландия, или кредиторът „Фератум България"
ЕООД и фирмата ГАРАНТ, с която ищецът е сключил Договор за
поръчителство - Multitude Bank Pic.I.e. били свързани лица по смисъла на & 1,
ал. 2 от ТЗ. Посочва се, че ищецът е сключил с Multitude Bank Pic. I. Договор
за гаранция № *** г., като съгласно Погасителният план за договора за
гаранция ТАКСА за предоставяне на гаранция (поръчителство), която била
разсрочена към вноските от договора за потребителски кредит, като се
сумирали, правели общото задължение в размер на: 2484 лева. Уточнява, че
няма приложен договор за гаранция.
Ищецът не оспорва, че между Н. Х. П., и „Фератум България" ЕООД, е
сключен договор № *** г. за предоставяне на потребителски кредит; че по
силата на сключения договор за потребителски кредит и в изпълнение на
задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит между ищеца и
Multitude Bank p.I.e., със седалище и адрес на управление в Малта, е сключен
Договор за гаранция (поръчителство).
Навежда довод, че с договора за поръчителство, поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на задължение от
страна на друго лице, наречено длъжник. Счита, че такова обвързване е
акцесорно, което означава, че съществуването и обхватът на поръчителство са
пряко зависими от основното задължение, което поръчителят гарантира.
Твърди, че ако основният договор е недействителен поради каквато и да е
причина, това неминуемо води до недействителност и на договора за
поръчителство, тъй като последният е изцяло зависим от валидността на
основния договор, доколкото в чл.138, ал.1 ЗЗД било разписано, че
поръчителството може да съществува само за действително задължение.
Ищецът твърди, че в процесния случай е налице недействителност на
договора за кредит поради противоречията му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като възнаграждението за поръчител не било включено при формиране на
приложимия към договора ГПР, макар и да представлявал сигурен разход за
2
потребителя; че неправилното посочване на ГПР и общо дължимата от
потребителя сума по кредитното правоотношение водело до цялостна
недействителност на договора на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Според ищеца, посочено било в т.4 от договора за кредит, че общият
разход по кредита е 513лв., т.е. възнаградителната лихва, което не било вярно,
както и не било вярно, че общият разход по кредита би бил в размер на 3213
лв., сумата която потребителят следвало да върне на кредитора. Общият
разход по кредита бил в размер на 3 213 (кредит плюс лихви) + 2 484
(възнаграждението за гаранта)= 5 697.00 лева. Процесният договор за
потребителски кредит нарушавал разпоредбите на ЗПК, поради което бил
недействителен. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал.
1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Твърди се, че в процесния случай не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която Договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Счита, че следва да се приеме, че Договорът страда от липса на
реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР. Твърди се, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като Годишен
процент на разходите от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите се изчислявал по специална формула. Спазването на
това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора, като в случая било налице
нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютна стойност на лихвения процент в размер на 22.8 %
и Годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Липсвала ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се в ИМ, че съгласно т. 5 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит №1361322/25.06.2024 г.
кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank -
Малта (ferratum bank) в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството
на предоставеното в негова полза обезпечение. Според тази клауза
потребителят имал право да избира както физически лица така и посоченото
юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит.
Прави възражение, че към годишния процент на разходите не била
включена сумата по „допълнителната възмездна услуга" по договор за
гаранция за такса гарант с разходи в размер на 2 484 лева. Таксата гарант е
следвало да се включи в размера на ГПР, според §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя". Счита, че в конкретния случай
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
3
трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко
свързано с договора за кредит и е следвало да бъде включено при изчисляване
на ГПР. Посочва, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство представлявало разход по кредита, който неправилно не е
бил включен като такъв в гпр по договора за потребителски кредит.
Потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи - нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посочва, че с оглед на представеното Актуално състояние на ответното
дружество, поръчителят-гарант бил собственик на кредитора и „Фератум
България" ЕООД и поръчителят - Multitude Bank са свързани лица по смисъла
на § 1, т.6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице -
общ собственик, като се позовава на Решение № 12078 от 19.06.2024 г. на
СРС, 175 състав постановено по гр. дело № 44/2023 г.
Относно изложеното, че константно в практиката на съдилищата в
България било разбирането по тези многобройни договори на „Фератум
България" ЕООД е, че възнаграждението за предоставената гаранция
представлява разход за потребителя по самия договор за заем, който съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включен при начисляване на размера на
ГПР и обявен на потребителя в договора, се посочва съдебна практика:
Решение № 767 от 13.06.2024 г. по възз. гр. дело № 1008/2024 г. на Окръжен
съд - Пловдив, VI състав; Решение № 427 от 03.04.2023 г. на Окръжен съд -
Пловдив, VI състав по гр. дело № 116/2023 г.; Решение № 2152 от 11.04.2024 г.
на СГС, възз. IV - А състав, по гр. дело № 194/2023 г.; Решение № 1153 от
17.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна, IV състав по гр. Дело № 1254/2023 г.;
Решение № 861 от 10.07.2023 г. на Окръжен съд - Варна, I състав, по гр. дело
№ 892/2023 г. и други.
Според ищеца договарянето на разгледания разход за потребителя,
който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно максимално допустимия размер
на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла
на правото на ЕС.
Искането е съдът да прогласи недействителността на целия договор
1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г., сключен от
„Фератум България" ЕООД ЕИК *** и ищеца Н. Х. П., на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр, с чл. 10, ал.1 и чл.11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника.
4
Становището на ответника е, че исковите претенции на ищцата са
изцяло неоснователни, по изложените съображения.
Неоснователно било твърдението, че поръчителството от Мултитуюд
Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор.
Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избирал
обезпечението. Прави извод, че сключването на договор за гаранция не било
задължително. Изразява становище, че исковете за нищожност или
унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са
насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум
България" ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице,
банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт,
вписана в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция било отделно облигационно правоотношение, по
което Фератум България не била страна. Прогласяването на Договора за
гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото
съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по
отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в
патримониума на ищеца. Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването
на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам избрал Мултитуюд
Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил
информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил бил
преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за
сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква
поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк,
включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е
потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не
можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.
Ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител
или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд
Банк, ако избере нея за поръчител. Счита, че претенциите на ищеца не са
подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи
твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представяла
ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП според ответника са
неоснователни.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за гаранция била възмездна услуга от трето лице, а разходът
за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна.Твърдението на
5
ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението
било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум
България" предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като
ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-
дневен срок, но не е упражнил това си право. Искането е съдът да отхвърли
предявения иск като основателен на основанията, изложени в настоящия
писмен отговор и да присъди на ответника направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и от представения по делото договор за потребителски
кредит №1361322/25.06.2024г. се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество
„Фератум България" ЕООД е предоставило на ищеца потребителски кредит в
общ размел 2700 лв. със срок от 10 месеца, с първи падеж на месечната вноска
на 25.07. 2024 г., последен падеж на 21.04.2025 г.
Съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит, общата
сума която следва да бъде върната е в размер на: 3 213 лева, представляваща
сбор от сумата от отпуснатия кредит в размер на 2700 лева, лихва, в размер на
513 лева, при лихвен процент 22.8 %. Общият разход по кредита е в размер на
513 лева; Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 48.35 %,
изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия
разход по кредита, изразени като Годишен процент от общия размер на
предоставения кредит";
Според клаузите на договора, кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението.
Със сключването на настоящия договор кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да
бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит; извън
тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между
страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на
кредитополучателя потребителски кредити, се прилагали Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити на Фератум България ЕООД.
От представеното Актуално състояние на „Фератум България" ЕООД от
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е
видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ,
Индификация ***, Чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия.
Между Н. Х. П., и „Фератум България" ЕООД, е сключен договор № ***
г. за предоставяне на потребителски кредит. По силата на сключения договор
6
за потребителски кредит и в изпълнение на задължението на длъжника по чл.
5 от договора за кредит между ищеца и Multitude Bank p.I.e., със седалище и
адрес на управление в Малта, е сключен Договор за гаранция
(поръчителство). Представени по делото са и ОУ към договора за
потребителски кредит. Не е спорно между страните, че уговорената парична
сума е предоставена от ответното дружество на ищеца.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и
не е оспорена от страните.
От заключението по експертизата се установява, че по договора за кредит
№1361322 са заплатени суми в общ размер 1190 лв., на посочените дати:
31.07.2024г. -570 лв.; на 01.08.2024г. – 50 лв. и на 29.08.2024 г. – 570 лв. и е
погасена главница в размер 1190 лв. Установява се от заключението, че
законната лихва към 25.06.2024г. е 13,78%. Договореният ГПР е 48,35%, а
изчисленият от експертизата размер на ГПР е 47,5%.
Вещото лице по назначената ССЕ е изчислило ГПР в размер на 527,05%,
формиран от: главницата по кредита в размер на 2700 лв.; лихва с общ размер
513 лв.; вноска за гаранция с общ размер 2484 лв.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК.
В чл. 10 и 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.
Неспазването на това изискване води до недействителност на договора
за кредит. Задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства
да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДРЗПК, общ разход по кредита за
потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно
чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
7
на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита не е бил посочен
разходът за заплащане на обезпечение /поръчителство/. В договора
кредиторът е посочил като абсолютна стойност на лихвения процент и ГПР в
размер на 48,35%, но липсва ясно разписана методика по формиране на ГПР,
като липсата на конкретизация относно начина на формиране на ГПР е
нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и
разбираем начин. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора. Размерите на посочените в ГПР и общо дължима
сума не съответстват на действителните такива, тъй като процентът, съгласно
заключението на в.л., след като в него се включи задължението за заплащане
на обезпечение /поръчителство/ е в размер на 527,05%. По този начин се
получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размера на законната
лихва за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е размерът
на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищеца
задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител е довело до
съществено оскъпяване на предоставения му кредит. Това задължение по
естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова
гледна точка обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде
включен в ГПР, но не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляване на
ГПР по договора за кредит.
В случая предвиденото в договора за заем допълнително плащане на
възнаграждение за поръчител заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК
относно максималния размер на ГПР. При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР.
Освен това, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване
на вреди от кредитора, който преди да сключи договора за кредит, трябва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да
му предостави кредит.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договорът за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит №1361322/25.06.2024г. е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. След като договорът за кредит е недействителен,
такъв е и договорът за поръчителство, тъй като същият има акцесорен
8
характер спрямо първия. Този договор е нищожен поради противоречието му
с добрите нрави съгласно чл. 26, ал.3 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 138,
ал.3 ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за поръчителя
не е налице задължение да обезпечи кредита.
Предвидено е в договора, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank, от което следва извода, че предоставяне на
обезпечение под формата на поръчителство е било задължително условие за
сключване на договора за кредит с посочено от ответното дружество
юридическо лице и то при условия, които ищецът не може да предоговори и
измени.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен. Следва да бъде отбелязано, че договорът за потребителски кредит и
договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка
помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, което го прави нищожен. С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1087,88 лв., от които адвокатско възнаграждение
в размер на 560 лв.
Възражението от страна на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, ал.4 и чл. 22 ЗПК Договор за
потребителски кредит №1361322 за предоставяне на потребителски кредит от
25.06.2024г., сключен между „Фератум България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. и Н.
Х. П., ЕГН**********, с адрес: гр. ***
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. да заплати на Н.
Х. П., ЕГН**********, с адрес: гр. ***направените деловодни разноски в
размер на 1087,88 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9