Решение по дело №1191/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 42
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 1 април 2023 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20222330201191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Ямбол, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330201191 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на „“.“ „ЕООД гр.Я. ЕИК ....
против наказателно постановление №.г. и..здадено от Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Я....с което на жалбоподателя за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на осн.
чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Твърди ,че наложеното наказание е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон ,поради което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат.Излага се ,че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.По конкретно се твърди ,че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя
и свидетелите по акта.Излага се и ,че към момента на проверката лицето не е осъществявало
трудова дейност, тъй като не е имало уговорено трудово възнаграждение, което е елемент
от трудовото правоотношение.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, които да
засягат правото на защита на санкционираното лице, а събраните доказателства
потвърждават нарушението.В тази връзка се иска наказателното постановление да бъде
потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
1
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2022г. свид.Ж.П. – служител в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при ОД на МВР-Я...взел участие в специализирана полицейска операция, при
която била извършена проверка в търговски обект на дружеството- жалбоподател, находящ
се в гр.Я... „ № 4.При проверката, в търговския обект, представляващ магазин за дрехи
свид.П. установил непълнолетната Д.... Същата му обяснила ,че е дъщеря на собственика и
няма сключен договор.
Свид.П. веднага уведомил органите на ДИТ-Я... и свид.Н.Х. извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство.В хода на проверката свид.Велиева попълнила
декларация на чл.402,ал.1т.3 от КТ , в която посочила ,че била помолена от управителя да
отвори магазина само на 02.11.2022г.,като не е имала уговорено възнаграждение за това.
След преглед на документите ,представени от управителя на дружеството на 04.11.2022г.
свид. Х. приела ,че е извършено нарушение на чл.61,ал.1 от КТ и го поканила на
17.11.2022г. в сградата на ДИТ-Я... за съставяне на АУАН.
На посочената дата той се явил и му бил предявен АУАН, който свид.Х. технически
изготвила по- рано.Тъй като свид. П. не успял да се яви в определения час , управителят
обяснил ,че имал други ангажименти и подписал акта в негово отсъствие.След подписването
на АУАН и от свид.П. на 18.11.2022г. акта бил връчен на управителя на дружеството,
който в законоустановения срок не е подал писмени възражения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св.П. ,Х. и В....
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че актът за нарушение е издаден в нарушение на чл.40 ал.1
и ал.3
Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а
според ал.2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Според съда няма пречка
техническото изготвяне на акта да бъде извършено в отсъствие на нарушителя , като до
подписването му от документът има характер само на проект на АУАН.И това е така , тъй
като самото самото техническо изготвяне на акта с предварително подготвяне на неговото
съдържание, често пъти изисква повече усилия, предвид обема на информация и понякога е
неоправдано, а дори и практически невъзможно нарушителят да присъства през цялото
2
необходимо за това време. От съществено значение за преценката за засягане правото на
защита на лицето нарушител в тази фаза на административното производство е това дали
съставеният, макар и в отсъствие на нарушителя АУАН, е предявен, за да се запознае
нарушителят със съдържанието му и да го подпише, за да може засегнатото лице да упражни
правото си да даде обяснения, представи документи или формулира възраженията си по
него. В случая АУАН е бил предявен и подписан от управителя на дружеството, т.е. на него
му е била дадена възможност да се запознае със съдържанието му. Вярно е ,че свид.П. е
отсъствал в този момент, но акта е подписан от втория свидетел, който също е присъствал
при установяването на нарушението, а разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН задължава
актосъставителя да състави АУАН в присъствието на двама свидетели само при липса на
такива присъствали при установяване на нарушението.Освен това АУАН е бил и връчен
на управителя, като с това на същия е била гарантирана възможността да се защити по
фактическите основания и правната квалификация на нарушението като изложи
възраженията си срещу констатациите в него, от която не се е възползвал.
Поради това съдът счита, че не е допуснато нарушение от категорията на съществените,
водещо до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Независимо от горното разглеждайки делото по същество съдът намира ,че не се доказа
извършването на описаното в атакуваното наказателно постановление административно
нарушение .
В случая на дружеството – жалбоподател е ангажирана административно-наказателната
отговорност за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба "Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа ", а според чл. 62, ал. 1 от КТ
"Трудовият договор се сключва в писмена форма ".
Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата
на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е
предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за
постигане на определен трудов резултат. 3адължителни реквизити на този договор са
конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото
възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и
пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи,
структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и
задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ. Този вид договор не е резултативен,
което го отличава от договорите, регламентирани по вид в ЗЗД и в частност от договора за
изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност (работна сила), а определен,
конкретен и индивидуализиран резултат.
По делото не се спори, че по време на проверката свид.Д... се е намирал в търговския
обект, стопанисван от дружеството- жалбоподател, както и че при проверката не е имал
сключен писмен трудов договор с работодателя.
3
Спорен е въпросът дали в конкретния случай се касае за предоставяне на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от
време, на определено работно място, при определено работно време Т.е., дали се
установяват елементите на трудовото правоотношение, за да бъде прието, че между
посочените лица съществува такова, но в нарушение на закона то не е оформено в
изискуемата писмена форма.
Настоящият състав намира, че доказателствата по делото не установяват по безспорен и
категоричен начин обстоятелството, че свид.Велиева е полагала труд по време на
извършената от контролните органи проверка. Самото присъствие на посоченото лице в
обекта, не обосновава извод за положен труд, още повече ,че в показанията си пред съда и
в попълнената декларация Велиева твърди ,че не е имала уговорено работно време и
трудово възнаграждение, а е била инцидентно в обекта.Тези и твърдения кореспондират
както с показанията на свид.Х. и П., така и с писмените доказателства по делото.
При така установеното, настоящият състав намира, в случая не е доказано наличието на
трудово правоотношение с търговеца, посочен като нарушител, за да са налице
предпоставките на КТ за сключване на трудов договор в писмена форма с това дружество и
съответно за ангажиране на административнонаказателната отговорност за описаното в НП
нарушение.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП, като
неправилно, следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63д,ал.1, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
органа издал отменения акт.
За това съдът като взе предвид ,че възнаграждението е под минималните размери на
адвокатските възнаграждения ,съгласно Наредба № 1 от 09. 07.2004г..прие ,че сумата следва
да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН, съдът




РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление №...г. издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Я... за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр.
чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"-Я... да заплати на .... направените по делото
разноски в размер на 450 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я..., в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5