РЕШЕНИЕ

 

гр. С., 04.10.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

 като разгледа гр. дело № 247 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

По делото е постановено решение № 146 от 20.09.2018 г.

В молба до съда от 27.09.2018 г. пълномощникът на ищеца е поискал допълване на решението по въпроса за присъждане на разноските в полза на ищеца, като е посочил, че в обстоятелствената част на решението съдът е приел като основателно искането му за присъждане на разноски в размер 1050 лв. за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, но липсва диспозитив на решението в тази насока.

Съдът служебно констатира, че в горепосоченото решение е допусната очевидна фактическа грешка. Тя се изразява в несъответствие между формираната от съда в мотивите на решението правораздавателна воля за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството в общ размер 1050 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 50 лв. са внесена държавна такса по иска и 1000 лв. са платено адвокатско възнаграждение – от една страна и липсата на външен израз на тази воля в диспозитива на решението – от друга страна.

Следователно, така постъпилата молба е повод за горепосочената служебна констатация на съда, а молбата не следва да бъде възприета и квалифицирана като искане за допълване на решението в частта за разноските, тъй като в случая не се касае за пропуск на съда въобще да разгледа въпроса за отговорността за разноски или да се произнесе по дължимостта на определен вид разноски. Затова молбата на пълномощника на ищеца не следва да бъде администрирана по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, а както вече се посочи – същата е повод съдът да упражни правомощията си по чл. 247, ал. 1 от ГПК по своя инициатива, произнасяйки се с решение, а не с определение.

Съдът намира, че във връзка с отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка не е необходимо страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание.

Така констатираната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната от съда в мотивите на решението правораздавателна воля за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството в общ размер 1050 лв. и липсата на външен израз на тази воля в диспозитива на решението, следва да бъде поправена с настоящото решение, при съобразяване с обстоятелството, че отговорността за разноски не е солидарна независимо от процесуалното положение на ответниците като необходими другари по предявения иск.

Воден от горното и на основание чл. 247, ал. 1, предл. първо, вр. ал. 4 от ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 146 от 20.09.2018 г. на С.ския районен съд по гр. д. № 247/2018 г. по описа на същия съд, като В ДИСПОЗИТИВА НА РЕШЕНИЕТО, след основния текст, представляващ произнасяне по предявения иск, ДА СЕ ЧЕТЕ И СЛЕДНИЯТ ТЕКСТ:

 „ОСЪЖДА Я.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 525 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 525 лв. за разноски по делото.“

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

          

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: