Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 07.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на
секретаря Р.Х., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 54 по описа за 2017 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба от «Консулт-72-03»
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, депозирана
чрез управителя К.Ф.М., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хитрино по заявление с вх.№
26-00-7/09.01.2017г. Оспорващият сочи, че на 09.01.2017г. подал заявление с вх.
№ 26-00-7/09.01.2017г. с искане да бъде регистриран търговски обект –
строителен магазин – строймаркет с адрес с.Хитрино,
ул.Мир №4, към което приложил документи съгласно опис и предложение за работно
време на обекта от 08,00 часа до 18,00 часа. До датата на подаване на
настоящата жалба заявителят не е получил нито отказ да бъде издадено
удостоверение за регистрация на търговски обект, нито е издадено исканото
удостоверение. Счита, че срокът, в който компетентният орган е следвало да се
произнесе е изтекъл, с оглед на което същият е формирал мълчалив отказ, с който жалбоподателят не е съгласен. Въз основа на изложеното в жалбата отправя искане
за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен и връщане на преписката на
кмета на община Хитрино с указания за произнасяне по подаденото заявление. В
съдебно заседание дружеството, представлявано от
управителя К.М. и пълномощник адв.Г.Г.,
заявява, че поддържа
жалбата и по аргументи, обосноваващи незаконосъобразност на формирания мълчалив
отказ, моли съда да отмени последния и да върне преписката на административния
орган с указания за произнасяне по заявлението. Претендира присъждане на
разноски съобразно представен списък.
Ответната страна – Кметът на Община Хитрино, в съпроводително писмо рег.№
ДА-01-491/02.03.2017г., с което изпраща административната преписка в съда,
заявява, че поради настъпили обстоятелства от извънреден характер (железопътен
инцидент от 10.12.2016г.) и обявеното на територията на община Хитрино
бедствено положение, не се е произнесъл по подаденото заявление. В съдебно
заседание, представляван от адв.В.Д.,
изразява становище за неоснователност на жалбата като сочи, че заявлението
страда от пороци, а именно - не е подписано, липсвали документи
за съответствие с противопожарните норми и за предназначението на обекта, които
не били отстранени, независимо от обстоятелството, че управителят на дружество
бил уведомен. Предвид неизпълнението на дадените указания, са били налице
предпоставките за прекратяване на преписката, а не за постановяване на изричен
или мълчалив отказ по подаденото заявление. Като самостоятелно основание за неоснователност
на оспорването, аргументира становището, че заявеният обект не съответства на
изискванията и не следва да бъде регистриран като търговски обект, предвид
липсата на изискуемите документи. Въз основа на изложеното моли за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът като съобрази аргументите,
изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало въз основа на заявление с вх. № 26-00-7/09.01.2017г. от
«Консулт-72-03» ЕООД – Хитрино, с искане да бъде регистриран търговски обект –
строителен магазин – строймаркет с адрес с.Хитрино,
ул.Мир №4, депозирано пред Кмета на Община Хитрино.
Посоченото заявление, представено от страна на
административния орган, находящо се на л.40 от
делото, не е подписано от заявителя.
Върху същото е положена резолюция
«г-н М.А. – да се представи проект» и втора резолюция «г-н К.И.».
Посоченият във втората резолюция служител К.И.И
е разпитан като свидетел по
делото. От неговите показания се установява, че именно той работи по
заявлението. При проверка на представените документи констатирал, че липсват част
от задължителните приложения, поради което се обадил по телефон на
представляващия дружеството и го уведомил да представи липсващите документи.
Управителят К.Ф.М. представил
единствено Становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за
пожарна безопасност рег.№ 266/08.02.2017г.
По делото
не се спори относно обстоятелството,
че по заявлението липсва писмено произнасяне от компетентния орган.
С оглед изявлението на ответната страна, че не е постановен
изричен акт, поради настъпили обстоятелства от извънреден характер са представени Заповед №
РД-15-154/10.12.2016г. на Областен управител на област Шумен, с която е обявено
бедствено положение на територията на с.Хитрино за срок от седем дни; Заповед №
РД-15-157/16.12.2016г. на Областен управител на област Шумен за удължаване
срока на действие на обявеното бедствено положение до 25.12.2016г.; както
заповеди № 0001/10.12.2016г. на кмета на община Хитрино за обявяване на
бедствено положение на територията на село Хитрино за неопределено време,
Заповед № 0007/10.12.2016г. на кмета на община Хитрино за удължаване срока на
действие на обявеното бедствено положение до 25.12.2016г. и Заповед №
0015/26.12.2016г., с която кметът на община Хитрино е удължил срока на действие
на обявеното бедствено положение до отпадане на обстоятелствата. В съдебно заседание свидетелят К.И.И
заяви, че към датата на подаване на заявлението,
общинската администрация се е помещавала в сградата на Община Хитрино в село
Хитрино, като голяма част от служителите са работели в едно помещение –
заседателната зала.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.
Съобразявайки посочените
от жалбоподателя основания, изразените
становища на страните и фактите,
които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168
от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, Шуменският административен
съд приема от правна страна
следното:
Настоящото производство е образувано по жалба, с която се оспорва мълчалив отказ на кмета на община
Хитрино да се произнесе по
заявление вх.№
26-00-7/09.01.2017г. за регистрирация на търговски обект с адрес в с.Хитрино.
Жалбата е редовна като отговаряща
на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Същата се явява и допустима предвид следните съображения:
Редът и условията
за регистрация на стационарни обекти
за търговия и услуги на територията
на Община Хитрино е регламентиран
с Наредба №2 за търговската
дейност в община Хитрино, приета от Общински съвет – Хитрино (Наредба №2). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредба
№2 удостоверението за регистрация се издава от кмета на общината в 30-дневен срок от подаване
на документите. Заявлението
е входирано на 09.01.2017г. и органът
е дължал произнасяне до 09.02.2017г.
включително. Към посочената крайна дата, както и към датата
на приключване на съдебното
дирене, такова
произнасяне не е налице. Настоящата жалбата, депозирана на 22.02.2017г. в регистратурата
на ШАдмС, е подадена в
срока по чл.149, ал.2 от АПК, от
лице с правен интерес от оспорването
по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК.
Предвид липсата
на подпис на заявителя, както
и от датата на представеното
от дружеството Становище за съответствие
с изискванията на правилата
и нормите за пожарна безопасност – 08.02.2017г., съдът
констатира, че действително
искането не е удовлетворявало
изискванията на закона, в каквато
насока е твърдението и на ответната страна. Независимо от това,
съдът приема, че не е проведено производство по отстраняване на недостатъци в заявлението по реда, предвиден в чл.30, ал.1 и 2 от АПК. Липсва надлежно уведомяване на заявителя в съответната
форма (във вид на съобщение)
за недостатъци на искането
с конкретни указания за тяхното
отстраняване в съответния
законов срок. Свидетелските показания на К.И.И не мотивират друг извод. Същият
сочи, че «се е обадил по телефона на управителя и го е информирал». От неговите показания съдът приема,
че представляващият дружеството
е «узнал» за констатираните нередовности,
но не и че е извършено процесуалното
действие «съобщаване». Следва
да се прави разграничение между съобщаването
като формално действие и узнаването. Узнаването е понятие,
което е трудно установимо, тъй като има
субективен елемент, поради което и не е заложено в
закона (в този смисъл
Определение №1073/26.01.2009г. по АД № 9924/2008г. на ВАС). С други думи «узнаването»
е фактическо състояние на известност, което не е в състояние да изпълни ролята и функциите на съобщаването.
На следващо
място - за да е осъществено
процесуалното действие «съобщаване
чрез устно уведомяване», е необходимо длъжностното лице, което извършва съобщаването, да доведе до знанието на адресата
факта, че е издаден акт и неговото
съдържание – в случая, че са
налице недостатъци в искането, в това число, че заявлението не е подписано, както
и срокът, в който следва да се отстранят недостатъците
и най-вече последиците от неизпълнението на това задължение. Посочените действия следва да са удостоверени
с подпис на извършилото го длъжностно лице. Административният орган следва да
разполага с доказателства,
че довеждането на акта до знанието
на адресата е факт, за да може да създаде
обективна увереност, че актът ще породи необходимите правни последици и ще предизвика очакваното обвързване на адресатите с тях. Всички текстове
на чл.61 от АПК сочат, че съобщаването трябва да бъде доказано по един достатъчно безспорен начин. В разглеждания казус това не е сторено, с оглед на което съдът приема, че не са налице обстоятелства,
сочещи, че срокът за произнасяне по заявлението е започнал да тече от по-късна дата (когато нередовностите са отстранени по арг. от чл.30, ал.3
от АПК).
Предвид изложеното
жалбата е допустима - подадена
е в срок, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и при
наличие на правен интерес. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл.25, ал.1 от АПК дата на
започване на производството
е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то
е подадено. Срокът за произнасяне по заявления от вида на процесното
е регламентиран в чл.3, ал.6 от Наредба №2, а непроизнасянето в
срок, съгласно общите
правила на чл.58, ал.1 от АПК се
смята за мълчалив отказ да се издаде
актът. Предвид липсата на произнасяне по искането на жалбоподателя в
нормативно установения срок, е налице
мълчалив отказ по смисъла
на чл.58, ал.1 АПК. По своето съдържание мълчаливият отказ представлява
бездействие на администрацията в случаите
когато административният
орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Поради това при съдебната проверка следва да се прецени неговата законосъобразност като бъдат съобразени
всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.
Съгласно чл.3, ал.6 от Наредба №2 удостоверението
за регистрация се издава от кмета
на общината в 30-дневен срок от подаване
на документите. Разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Наредба №2 указва,
че отказът за регистрация се прави
в писмена форма и се мотивира.
Анализът на посочените разпоредби налага извода, че единствената призната от
закона възможност за процедиране на компетентния
орган по внесено пред него искане, е да постанови нарочен
акт – да издаде удостоверение за регистрация или да
постанови отказ за регистрация. Във всички случаи в рамките на срока
по чл.3, ал.6 от Наредба №2 кметът
на общината е длъжен да материализира акта си в писмена
форма. Изискването за писмено
произнасяне представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна,
довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от
друга страна, се улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. След
като нормотворецът изисква изрично произнасяне на административния
орган, то мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 от АПК се явява незаконосъобразен административен акт. В конкретния
казус е налице бездействие на органа, представляващо мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който е в противоречие с посочените
по-горе разпоредби, поради което подлежи на отмяна.
Тезата за неоснователност
на оспорването, аргументирана
с твърдението, че липсата
на произнасяне по заявлението
е обусловена от настъпилите
обстоятелства от извънреден
характер – железопътен инцидент от 10.12.2016г. и обявеното бедствено положение на територията на община Хитрино, не
може да бъде споделена. Съдът е съпричастен с трагедията на пострадалите лица, но тежкият
инцидент и обявеното бедствено
положение не са основание за преустановяване
дейността на административните
органи.
Доводите на ответната
страна за наличие на предпоставки за прекратяване на административното
производство, образувано по заявление вх.№ 26-00-7/09.01.2017г., не могат да преодолеят
бездействието на органа и да обосноват неоснователност на оспорването. Съгласно чл.30, ал.1 и 2 от АПК ако искането не е подписано и/или
не удовлетворява останалите
изисквания на закона, заявителят
се уведомява да отстрани недостатъците
в тридневен срок от съобщението
за това с указание, че неотстраняването
им ще предизвика прекратяване на производството. Едва
след проявено бездействие от страна на заявителя и то
в рамките на срока, указан от административния
орган, ще е налице основание
за прекратяване на производството.
В случая по изложените по-горе
мотиви съдът приема, че процедурата по чл.30 от АПК не е изпълнена
- не са дадени указания на
заявителя в надлежната форма, респективно
за него не е започнал да тече
срок за отстраняване на нередовностите
по заявлението, поради което лансираната от ответника теза в тази насока е неоснователна.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че мълчаливият отказ на кмета
на община Хитрино е незаконосъобразен
и подлежи на отмяна. Административната преписка следва да бъде върната на
административния орган, който да бъде задължен да се произнесе по подаденото заявление при спазване на
процедурата по чл.30 от АПК (да укаже на заявителя да отстрани недостатъците в заявлението, в това число да подпише същото и да представи липсващите документи, ако има такива),
като издаде удостоверение
за регистрация на търговски обект
или отказ за регистрация в срока, визиран в
разпоредбата на чл.3, ал.6 от Наредба №2.
При този изход на спора, съдът
намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
разноските на оспорващия в размер на 350 лева, представляващи внесена държавна
такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие
№0-080094/16.03.2017г. следва да се присъдят в тежест на Община Хитрино.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив
отказ на Кмета на
Община Хитрино по заявление с вх.№ 26-00-7/09.01.2017г. за
регистрация на търговски обект,
подадено от «Консулт-72-03» ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К.Ф.М..
ВРЪЩА преписката на административния
орган – Кмета на Община Хитрино за произнасяне по заявление с вх.№
26-00-7/09.01.2017г. за регистрация на търговски обект, подадено от
«Консулт-72-03» ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, съобразно мотивите на
настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за изпълнение
на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Хитрино, представлявана
от кмета на общината да заплати в полза на «Консулт-72-03» ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя К.Ф.М., направените по делото разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: