Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                              №375

                                             гр. Габрово,11.10.2019г.

                               

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  двадесет  и четвърти  септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в  присъствието на прокурора ........................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№63 по  описа  за  2019год.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

 

      

        Предявени  са обективно съединени искове с  правно основание  чл.79,ал.1  във  вр. с   чл.266,ал.1  от  ЗЗД.

      В молбата  се твърди, че ищецът е извършил 5 броя автосервизни услуги на „ОМИКРОН  БЪЛГАРИЯ" ЕООД за което са издадени 5 броя Фактури, а именно :

-         Фактура №7298/28.12.2017 година на стойност 268 лева с ДДС;

-         Фактура №7485/19.03.2018 година на стойност 719.76 лева с ДДС;

-        Фактура №7601/30.04.2018 година на стойност 541.78 лева с ДДС;

-        Фактура №7731/13.06.2018 година на стойност 361.44 лева с ДДС;

-         Фактура №7839/12.07.2018 година на стойност 492 лева с ДДС;

 От същите досега са платени частично само 194.64 лева по фактура №7298, по която дължими остават 73.36 лева.

 Към  настоящия момент „ОМИКРОН БЪЛГАРИЯ" ЕООД дължи на "НИМ ТРАНС СЕРВИЗ" ООД общо 2 188.34 лева по цитираните по- горе фактури за извършените от  ищцовото  дружество  автосервизни услуги.

 Тези услуги са извършени през миналата и по-миналата година, като  от тогава до сега посоченото дружество не е погасило задълженията си към  ищеца за престираните услуги /с изключение на частичното плащане от  194.64лева, което ищецът признава /.

       ИСКА  СЕ, съдът да осъди  ответното дружество „ОМИКРОН БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати  на  ищеца „НИМ ТРАНС СЕРВИЗ” ООД,  сумата от  2 188.34лв., представляваща неплатената главница по гореописаните фактури, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба до   окончателното  изплащане  на сумата.

        Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в  исковото производство, както и в обезпечителното производство по ч. гр.д.№3082019г.  по  описа  на  РС- Габрово.

        Ответникът  не е представил писмен  отговор  в установения едномесечен  срок.

         По делото  са  събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната  им  преценка, съдът приема за установено от фактическа  страна  следното:

        От представените: заверени преписи от пет броя фактури: № 7298/28.12.2017г.,№7485/19.03.2018г., №7601/30.01.2018г., №7731/13.06.2018г., №7839/12.07.2018г.; пет броя поръчки: №10901/ 28.12.2017г., №11085/19.03.2018г.,№11207/30.04.2018г.,№11331/13.06.2018г.,№11440/12.07.2018г., 2 броя справки от ТР, заключението  на  в.лице и  свидетелските  показания, по  делото  се  установява следната  фактология:

        Между страните са възникнали валидни правоотношения по сключени договори за извършване на автосервизни услуги, съгласно представените пет броя поръчки: №10901/28.12.2017г., №11085/19.03.2018 г., №11207/30.04.2018г., №11331/13.06.2018 г., №11440/12.07.2018г., въз основа на които са издадени следните   фактури: №7298/28.12.2017година на стойност 268 лева с ДДС; №7485/19.03.2018 година на стойност 719.76 лева  ДДС; №7601/30.04.2018 година на стойност 541.78 лева с ДДС;№7731/13.06.2018 година на стойност 361.44 лева с ДДС;  №7839/12.07.2018 година на стойност 492 лева с ДДС, като ищецът е извършил ремонтните дейности, които са описани в  поръчките.

         По делото е прието заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. В.лице В.А. в  заключението  си посочва, че в счетоводството   на ищеца са осчетоводени   всички  процесни фактури, както  следва: №7298/28.12.2017 година на стойност 268 лева с ДДС; №7485/19.03.2018 година на стойност 719.76 лева  ДДС; №7601/30.04.2018 година на стойност 541.78 лева с ДДС;№7731/13.06.2018 година на стойност 361.44 лева с ДДС;  №7839/12.07.2018 година на стойност 492 лева с ДДС или всички на обща стойност  2 382.98лв.

          В счетоводството  на  ответника   са  осчетоводени част  от  процесните  фактури, както следва: №7298/28.12.2017г.; №7485/19.03.2018г. и №7601/30.04.2018г.

          В  счетоводството  на  „Омикрон България” ЕООД е отразено едно плащане-банков превод  в  размер  на 194.64лв., което  покрива задължение по фактура №7274/01.01.2018г..

          В.лице  е изчислило, че дължимата и   неизплатена сума  по процесните фактури от ответното  дружество  е  общо  в размер  на  2 188.34лв..

         Свидетелят  Васил Цвятков, който  работи   като  автомеханик  в „НИМ ТРАНС  СЕРВИЗ” ООД  от  2015г. до  настоящия момент, посочва, че са ремонтирали два  камиона  на ответното дружество, като единият от  тях няколко пъти. Те саморъчно записвали  каква е повредата  на  автомобила и след  това  ги дават на счетоводителката, която изработва  поръчката. Обяснява, че  имат  бланки, в  които  записват  оплакванията  на  клиента.

         В  съответствие с  гореизложеното,  се налагат следните правни изводи:

        От установените  данни  по  делото се налага извода, че ищецът е изправна страна в правоотношенията по процесните договорите  за поръчка на обща стойност 2 382.98лв., като работата е приета от ответника без забележки /подписите в документите не са оспорени/, при което за ответника е възникнало задължение за плащане на  дължимото  възнаграждение.

        Относно издадените от ищеца фактури, като документ, доказателствената им стойност и дали тя е основание за плащане на цената на услугата, е формирана  съдебна практика, обективирана в постановените:Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В същите е посочено, че  отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В настоящия случай е установено, че ответникът е включил трите фактури/№7298/28.12.2017г.; №7485/19.03.2018г. и №7601/30.04.2018г./в месечните си дневници и в справки-декларации по ЗДДС, като е ползвал и правото на приспадане на данъчен кредит. Относно задълженията по другите две фактури: №7731/13.06.2018г. и №7839/12.07.2018г., които не  са отразени в счетоводството  на ответника, съдът  приема, че ответното дружество е получило  автосервизните  услуги, които са подробно описани в представените поръчки: №11331/13.06.2018г. и №11440 от 12.07.2018г..

         С  договора за изработка, изпълнителят  се задължава  на свой риск  да изработи нещо, съгласно  поръчката  на другата  страна, а последната – да  заплати  възнаграждение. Разпоредбата  на  чл.266,ал.1 от ЗЗД  вменява  в  задължение на поръчващия да  заплати  възнаграждението  за приетата работа. 

         В  случая  ищецът  е  извършил  поръчаните от ответника   автосервизни  услуги, като  последният не му е заплатил дължимото  възнаграждение  за  тях. От  събраните по  делото доказателства  е безспорно   установено, че  дължимата и неизплатена сума   от ответното  дружество сума  е  в  размер на    2 188.34лв..

         На основание гореизложеното  съдът  счита, че предявените обективно кумулативно съединените  искове  с правно основание  чл.79,ал.1  във  вр. с   чл.266,ал.1   от  ЗЗД за сумата  от  2 188.34лв.  са основателни  и  доказани и следва  да  бъдат  уважени изцяло, поради  което ответникът  следва  да   бъде  осъден  да  заплати  на  ищеца тази  сума, ведно  със  законната  лихва  от  подаване  на исковата  молба  в  съда-16.01.2019г. до окончателното й изплащане.

       Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати  на  ищеца направените  разноски в исковото  производство общо в  размер  на  667.55лв., от които: д.такса- 87.55лв.; адвокатско възнаграждение- 380лв. и депозит за  в.лице- 200лв..

        Ответникът  следва  да заплати  на  ищеца и  направените  разноски в  обезпечителното  производство  по ч.гр.д.№30/2019г. по описа на РС-Габрово, общо  в  размер  на 345лв., от  които: д.такса  - 45.00лв. и адвокатско  възнаграждение- 300лв..

        Воден  от  горното, съдът

 

                             Р     Е     Ш      И:

    

       ОСЪЖДА  „ОМИКРОН  БЪЛГАРИЯ”  ЕООД,  ЕИК203700020, седалище  и адрес на управление: гр.София, ул.”Битоля” №18,вх.А, ет.5,ап.13, представлявано от Управителя М.А.Г.  да  заплати  на „НИМ ТРАНС СЕРВИЗ”  ООД, ЕИК107586218, седалище и адрес  на управление: гр.Габрово, бул.”Бойката” №12, представлявано от  Управителя  ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА  МИХОВА, с пълномощник: адвокат Н.С.С., съдебен адрес: ***, сумата от  2 188.34лв./две хиляди  сто осемдесет и осем  лева и тридесет  и четири ст./, ведно със законната  лихва  считано  от  16.01.2019г. до окончателното й изплащане, на основание  чл.79,ал.1  във  вр. с   чл.266, ал.1   от  ЗЗД.

         ОСЪЖДА  „ОМИКРОН  БЪЛГАРИЯ”  ЕООД,  ЕИК203700020, седалище  и адрес на управление: гр.София, ул.”Битоля”№18, вх.А, ет.5,ап.13, представлявано от Управителя М.А.Г.  да  заплати  на „НИМ ТРАНС СЕРВИЗ” ООД, ЕИК107586218, седалище и адрес  на управление: гр.Габрово, бул.”Бойката” №12, представлявано от  Управителя  ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА  МИХОВА, с пълномощник: адвокат Н.С.С., съдебен  адрес: ***, направените разноски  по  делото  в  размер  на 667.55лв./шестотин  шестдесет  и седем  лева и петдесет  и пет  ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

         ОСЪЖДА  „ОМИКРОН  БЪЛГАРИЯ”  ЕООД,  ЕИК203700020, седалище  и адрес на управление: гр.София, ул.”Битоля”№18,вх.А,ет.5,ап.13, представлявано от Управителя М.А.Г.  да  заплати  на „НИМ ТРАНС СЕРВИЗ”  ООД, ЕИК107586218, седалище и адрес  на управление: гр.Габрово, бул.”Бойката” №12, представлявано от  Управителя  ВИКТОРИЯ ДИМИТРОВА  МИХОВА, с пълномощник: адвокат Н.С.С., съдебен  адрес: ***, направените разноски в обезпечителното  производство  по ч.гр.д.№30/2019г. на РС-Габрово, общо  в  размер  на  345лв./триста  четиридесет и пет лева/.

         Присъдените  суми  могат   да се платят  по следната  банкова сметка: ***:***.

         Решението подлежи  на  въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд  в двуседмичен срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                           

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: