МОТИВИ към присъда №49/09.11.2015г. по НОХД №673/2015г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна
прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Л.С.А. *** и
същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.152, ал. 3, т. 5
вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б” от НК, а именно, за това, че на 03.05.2015г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
и след като е осъждан два или повече
пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,
се е съвкупил с лице от женски пол – Л.Р.Й. на 23 години, като я принудил към
това със сила.
Преди даване ход
на делото на подсъдимия бяха разяснени правата по чл. 371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимият А. се призна за виновен, като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от
събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
предвид характера на извършеното, с оглед висока обществена опасност на деянието,
както и личността на извършителя, включително
неговите характеристични данни и предишните му осъждания, както и това, че е
признал изцяло вината си и изразява съжаление за случилото се, както и това, че
той призна фактите по обвинителния акт, с оглед целите визирани в чл.36 от НК,
то да му се определи наказание съобразно текста на чл.54 от НК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, което да бъде в размер на девет години
„Лишаване от свобода”. По отношение на така определеното първоначално наказание
„лишаване от свобода“, предлага да намери приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, като размера му се редуцира с една трета или на подс. А. се наложи
окончателно наказание „лишаване от свобода“
в размер на шест години. Предлага същото да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Според
прокурора, спрямо подс. А. следва да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.2
вр.ал.1 от НК, като от наложеното наказание се приспадне времето през което е
бил задържан по реда на ЗМВР и по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 03.05.2015г.
до влизане на присъдата в сила. Счита, че подс. А. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски. Пледира, приложените по делото, като
веществените доказателства, да се унищожат, като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
Служебния защитник на подсъдимия,
адв. Г.К. счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Изтъквайки
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тя е на становище, че
спрямо подсъдимия следва да се определи справедливо наказание, ориентирано към минимума предвиден в закона, като размера му се намали с една трета.
Подс. Л.С.А. се признава
за виновен и съжалява за случилото се.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
направено от страна на подсъдимият, в
съдебно заседание, обясненията дадени от него на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Л.Р.Й., Димитър Иванов Кадиев, Яне Александров Янев,
Иван Василев Йотов и Величка Христева Георгиева, като взе предвид и заключенията на вещите лица:
на д-р Светозар Спасов Спасов по назначените по делото съдебно медицински
експертизи, на д-р Райна Цветкова Димитрова по назначените по делото две
съдебно психиатрични експертизи, на вещото лице Петър Йорданов Вълчинов по
назначената по делото химическа експертиза и на вещото лице Димитър Запрянов
Димитров по назначената по делото съдебно медицинска експертиза , писмените и
веществени доказателства по делото, съставените протоколи за вземане на образци
за сравнително изследване и за доброволно предаване, приложените по делото, характеристични
справки / листи 97 и 98 от ДП/, справка
за съдимост /от лист 100 до 111 от ДП/, както и останалите приложени по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.С.А. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, с адрес в гр. Садово, обл.Пловдивска, ул. „Св.
св. Кирил и Методий” № 24, понастоящем в Затвора - гр.Пловдив, ЕГН **********
Подс. Л.С.А. призна
фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
следните:
Св. Л.Р.Й. ***. На
02.05.2015 г. след обяд тя си купила една бутилка бира от 2,5 литра, след което
отишла до парка намиращ се в централната част на града. Докато била там Й. изпила
бирата. Същия ден, надвечер, тя отишла до денонощен магазин, който се намира
близо до бензиностанция „Шел“ в гр. Асеновград. От обекта Й. си купила още една
бира от 500 мл., като излизайки отвън се срещнала подс. Л.А.. Те се познавали
добре, тъй като освен, че били далечни роднини, преди известно време учили в Дом
за деца лишени от родителски грижи /ДДЛРГ/ „Таню войвода“ гр. Асеновград.
Двамата седнали в близката градинка, зад ресторант „Родопи“, което място се
намира на бул. „България“ в гр. Асеновград. Докато си говорели, те пили бира.
Към 23,55 ч., повлияна от приетото
количество бира, св. Л.Й. започнала да се унася. Около полунощ тя заспала.
Тогава подс. Л.А. решил да осъществи полов контакт с нея, като в първите минути,
рано на 03.05.2015 г. той пристъпил към реализиране на своето намерение. Подс. А.
се приближил до лежащата по гръб Л.Й. и действайки с ръце, успял да й свали
дънките и бельото, с които е била облечена. След това разтворил краката на
пострадалата, застанал между тях, съблякъл панталона и бельото си, проникнал с
възбудения си полов член във влагалището й и започнал да движи
таза си напред-назад. Точно тогава св. Л.Й. се събудила,като усетила, че
подс. А. се съвкуплява с нея. Тя не желаела това, още повече, че същата вечер двамата
с А. изобщо не били обсъждали възможността да имат интимни отношения помежду
си. Св. Й. се опитала да избута подс. А. от себе си, но не успяла. След това недвусмислено
му казала да се отдръпне от нея, но той не го направил. Тогава св. Й. започнала
да вика: „Помощ, изнасилват ме“. Подсъдимият се ядосал и с цел да сломи нейната
съпротива, й нанесъл няколко юмручни удара, които попаднали в областта на
хълбока на св. Й.. След това я ударил по лицето, и се опитвал да запуши устата
й с другата си ръка, като й казал да мълчи. Действията на подс. А. били видени
случайно от св. Иван Василев Йотов, който в същото време минавал зад заведението,
на път към жилището си. Св. Иван Йотов чул и св. Л.Й., която успяла пак да извика:
„Помощ, изнасилват ме“. Св. Йотов реагирал, като се приближил до подс. Л.А., издърпал
го с ръце го от св. Л.Й., след което го бутнал на земята. В последствие Йотов
се обърнал към св. Л.Й., за да провери състоянието й. Използвайки момента, подс.
А. се изправил, облякъл се и започнал да
бяга в посока към бул. „България“. Тогава св. Иван Йотов видял св. Величка
Христева Георгиева, която се намирала зад ресторант „Родопи“, непосредствено до
мястото на инцидента. Св. Георгиева работела в заведението, като по същото
време, била тръгвала да си ходи. Георгиева видяла как св. Иван Йотов избутал подсъдимия
от св. Л.Й.. Св. Йотов казал на св.
Георгиева да позвъни на тел.112 и да съобщи за случая. Величка Георгиева го
послушала и се обадила на телефона за спешна помощ, като съобщила за биещите се
две лица близо до ресторанта. Във връзка със сигнала, на мястото бил изпратен
полицейски патрул в състав свидетелите Димитър Иванов Кадиев и Яне Александров
Янев. Полицейските служители от РУ на МВР Асеновград, се приближили със служебния
автомобил до ресторант „Родопи“. Те забелязали подс. Л.А., който тичал по
тротоара на булеварда, в посока близкото кръгово кръстовище. Полицаите го
настигнали и задържали. Докато те установявали самоличността на подсъдимия, към
тях се приближили свидетелите Л.Й. и Иван Йотов. Двамата съобщили за действията
на подсъдимия свързани с посегателството против половата неприкосновеност на
св. Й.. Полицейските служители забелязали, че пострадалата има следи от наранявания
в областта на носа и устните й. След това те отвели подсъдимия и свидетелката в
РУ на МВР Асеновград.
С протокол за доброволно
предаван от 03.05.2015г. /л.85 от ДП/ св. Й. предала на разследващия полицай
следните свои вещи- 1 бр. сини слипове, 1бр. блуза червена блуза с дълъг ръкав,
1 бр. син дънков панталон
На 03.05.2015г. подс. Л.А.
***, където дал кръвна проба за изследване / лист 66 от ДП/ . На 03.05.2015г.
подс. А. е бил освидетелствуван от съдебен лекар при УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив, за което било издадено заключение по назначената СМЕ / лист 31 и 32 от
ДП/. При прегледа била иззета
и съхранена намазка от половия член на подсъдимия. По-късно подсъдимият бил отведен в РУ на МВР, където със Заповед № 239-зз-116/03.05.2015
г. на инспектор при РУ на МВР Асеновград
/лист 5 от ДП/ , той бил задържан по реда на ЗМВР считано от 00.30 часа за срок от 24 часа. В последствие с
постановление на РП Асеновград той бил задържан и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 14.50 ч. на 03.05.2015 г. С Определение №214/05.05.2015г. по
ЧНД №240/2015 г. по описа на АРС спрямо подс. А. била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. Същото влязло в сила на 09.05.2015г. С
протокол от 03.05.2015г. от подс. А. са били иззети образци са сравнително
изследване, при което му били изрязани ноктите на дясната и лявата ръка./лист
82 от ДП/.
На 03.05.2015г. св. Й.
била освидетелствана от съдебен лекар пир УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив за което
била издадено и СМУ №338/2015г. /листи 37 и 38 от ДП/. При извършване на
прегледа, лекаря е иззел и намазка от влагалищно съдържимото. С протокол от
03.05.2015г. от св. Л.Й. са били иззети образци са сравнително изследване, при
което й били изрязани ноктите на дясната и лявата ръка /лист 83 от ДП/
От заключението на
експерта по назначената в хода на досъдебното производство съдебно химическа
експертиза /на лист 65 от ДП/ става ясно, че
в кръвната проба на подс. Л.А. е установено наличие на алкохол в
количество 1,40 на хиляда.
От заключението на вещото
лице-д-р Светлозар Спасов Спасов по назначената СМЕ /листи от 31 до 32 от ДП/
се установява, че е бил извършено и освидетелстване на подс. Л.А., като при
това не са били установени видими травматични увреждания.
От заключението на вещото
лице-д-р Светлозар Спасов Спасов по назначената СМЕ /листи от 34 до35 от ДП/ се
установява, че при прегледа на св. Л.Й. са установени две дефлорационни щърбини
на девствената ципа на 3 и 7 часа на часовниковия циферблат в гинекологично
положение, които не се различават по цвят от околната лигавица; липса на
травматични увреждания в областта на половите органи и задния проход;
охлузвания на кожата на върха на носа и на лявото коляно. Обяснено е, че се
касае за стара дефлорация с давност не по-малко от 10-12 дни, и че е напълно
възможно извършването на влагалищен и/или анален полов контакт без от това да
останат видими следи. Описаните травматични увреждания са били причинени при
косо действие на твърд тъп предмет и е възможно да са получени както е съобщила
пострадалата.
От заключението на вещото
лице- Димитър Запрянов Димитров -експерт при БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, по
назначената СМЕ /листи от 75 до 80 от ДП/ се установява, че обект на изследване
са били иззетите намазки от подсъдимият и св. Л.Й., както и бельото, блузата и
дънките, с които пострадалата е била облечена през инкриминирания период от
време, а също така е бил изследван и биологичен материал – нокти и поднокътно
съдържимо, изрязани от ръцете на А. и св. Л.Й.. В заключението е посочено
следното: в ноктите и поднокътното съдържимо на посочените лица не е установено
наличие на кръв и сперма. От дрехите и бельото на св. Й. не са иззети влакна,
представляващи човешки косми, годни за изследване по метода на ДНК. По тях и
двете намазки не са открити цели, морфологично запазени човешки сперматозоиди,
като не е доказано наличие на човешка сперма. По бельото и дънките на
пострадалата е установено наличие на кръв.
От заключението на вещото
лице-д-р Райна Цветкова Димитрова по назначената СПЕ /листи от 42 до 47 от ДП/ става
ясно, че Л.А. не страда от психично заболяване и не се води на учет в ЦПЗ –
Пловдив. По време на извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване. Обвиняемият А. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението на вещото
лице-д-р Райна Цветкова Димитрова по назначената СПЕ /листи от 55 до 58 от ДП/
става ясно, че св. Л.Й. не страда от психично заболяване и не се води на учет в
ЦПЗ – Пловдив. По време на извършеното спрямо нея деяние, тя е била в състояние
на обикновено алкохолно опиване. Вещото лице е на становище, че св. Л.Й. е
могла по време на инцидента правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, които имат значение за делото, като може да дава достоверни показания
за тях.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното
производство, гласни, писмени и веществени доказателства, както и събраните в
хода на съкратеното съдебно следствие доказателства. Тя се подкрепя и
направеното от подс. Л. С.А. самопризнание
на фактите по обвинителния акт, като това си
кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани по делото, от
веществените такива както и от изготвените по делото заключения по четирите
СМЕ, двете СПЕ и една СХЕ, които съдът възприема като обективни, пълни и точни
и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК от
веществените такива и надлежно приобщени към доказателствения материал –
характеристичната справки, справката за съдимост и др.
От правна страна:
Подсъдимият Л.С.А.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.152,
ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б” от НК, а именно това, че на 03.05.2015 г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
и след като е осъждан два или повече
пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК,
се е съвкупил с лице от женски пол – Л.Р.Й. на 23 години, като я принудил към
това със сила
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че на
03.05.2015 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, подс. А. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК, като са е съвкупил с лице от женски пол – Л.Р.Й. на 23 години, като я е
принудил към това със сила. В конкретния случай, подсъдимият е употребил
спрямо пострадалата сила за да сломи съпротивата й, като я е ударил няколко
пъти с юмруци по хълбока, впоследствие и в лицето, като дори е запушил устатата
й да не вика.
Престъплението е
осъществено от подс. Л.А., при наличие и на квалифициращия признак на чл. 152,
ал.3, т.5 вр. чл.29 ал.1, б.”а” и “б” от НК, т.е. в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан, за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че до настоящият
момент подс.А. е осъждан общо десет пъти за извършени престъпления от общ
характер, като от значение за настоящето дело, са последните му две осъждания. С
определение №205/07.12.2012г. по НОХД № 666/2012 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, е било одобрено споразумение, с което подс. А. е бил признат за
виновен за извършено на 29.07.2012г. престъпление по чл. 195, ал.1 т. 3,4,5 и 7
вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца. На основание чл.61, т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът е постановил това наказание да се изтърпи
реално при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 07.12.2012 г., а
наказанието е изтърпяно на 08.03.2013 г.;
С определение
№60/27.03.2014г. по НОХД № 47/2014 г. по описа на Районен съд – Асеновград, е
било одобрено споразумение, с което подс. А. е бил признат за виновен за
извършено за периода м. Октомври 2013г. до 16.10.2013г. престъпление по чл.
196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, т.
„б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 61, т.2 вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието да се изтърпи реално при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Това определение е влязло в законна
сила на 27.03.2014 г., а наказанието е изтърпяно на 16.04.2015 г.Наличието на
посочения квалифициращ признак се обуславя от посочените по-горе две осъждания
на подсъдимия. Деянието предмет на настоящето наказателно производство е
осъществено от подсъдимият А., на 03.05.2015г.
т.е. преди изтичане на предвидения в чл.30 от НК 5-годишен срок.
Деянието е извършено от
подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни
последици.
Причина за осъществяване
на деянието съдът вижда в незачитането от страна на подсъдимият на личната
свобода на индивида, както и половата му и нравствена неприкосновеност.В случая
са засегнати обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и
свободата за избор на полово общуване.
По наказанието:
Относно определяне на
наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след
съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определи наказанието при
условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът,
в случая взе предвид степента на обществената опасност на престъплението по чл.152,
ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б” от НК, висока, като отчете санкцията предвидена в закона за
неговото извършване и с оглед обществените отношения, които засяга, обуславящи
се от половата неприкосновеност на личността, разпространеност на тези деяния в
страната и последиците от същите, като отчете смекчаващите вината
обстоятелства, това, че подсъдимия макар и рецидивист е лице с ниска правна
култура и израснал без здрава семейна среда, които обстоятелства са изиграли
своята роля за формиране на престъпни навици и неговите подбуди и мотиви,
подтикнали го към извършване не само на това престъпление, като се отчетоха признанието
на вината и съжалението изразено от него в съдебно заседание, проявената
критичност за стореното, като отчете спецификата на извършените от подс. А. действия
по полово удовлетворение, начина и степента на засягане на телесния и полов
интегритет на пострадалата, безспорния факт, че реализирания от А. насилствен
полов акт е бил с неголяма продължителен,
като отчете и отегчаващите вината обстоятелства, каквито се явяват лошите му
характеристични данни, това, че е осъждан многократно за извършени престъпления
от общ характер, които не влияят на квалификацията по чл.29, ал.1 от НК, както
и това че изтърпените ефективни наказания „Пробация“ и „лишаване от свобода“
очевидно не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна роля, с оглед
неговата мотивация към неизършване на други умишлени престъпления, счете, че на
подсъдимия Л.С.А. следва да се определи наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК, при превес на смекчаващи спрямо отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като отчете горното, както взе предвид разпоредбата и целите на
чл.36 от НК, съдът прецени, че на
подсъдимия следва да бъде определено първоначално наказание „Лишаване от
свобода” в размер на шест години. Съобразно разпоредбата на чл.373,ал.2,
вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така определеното първоначално наказание
„Лишаване от свобода” съдът приложи и
текста на чл.58а, ал.1 от НК, като то бе редуцирано с една трета и подс. А. бе
осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири години. В
случая безспорно, по отношение и на подс. А. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват изключителни или многобройни, поради и което
съдът не определи наказанието при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
При
преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” наложено
на подс. Л.С.А., се установи, че няма как да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението
на същото следва да бъде ефективно. В случая, съдът взе предвид и разпоредбата на чл.61,
т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, като постанови изтърпяването на това наказание да стане при
първоначален “Строг” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. При това бе съобразена и разпоредбата на чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС, като бе отчетен факта, че подс. А. вече е осъждан на „Лишаване
от свобода” за умишлено престъпление и настоящето осъждане за него не се явява
първо.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване
от свобода” времето, през което подс. Л.С.А. е бил задържан по ЗМВР, считано от
00.30ч. до 14.50ч. на 03.05.2015 г.; както и по чл. 64, ал. 2 от НПК с
Постановление на Районна прокуратура - гр.Асеновград, считано от 14,50ч. на 03.05.2015г. до 13,56ч. на
05.05.2015г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по настоящото дело, считано от 13,56ч. на 05.05.2015г.
до влизане на настоящата присъда в
законна сила.
С
оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК,
осъди подс. Л.С.А.
да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив,
сумата от 364,20лв., представляваща
разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото
– осъдителна присъда, съдът постанови веществените доказателства, приложени по
делото, а именно нокти и поднокътно съдържание от лявата и дясна ръка на подс. Л.А.;
нокти и поднокътно съдържание от двете ръце на св. Л.Й.;
1 бр. тампон с влагалищен секрет от св. Л.Й.; 1 бр. тампон обтривка на мъжки
полов орган от подс. Л.А.; 1 бр. слипове, сини на цвят; 1 бр. блуза, червена на
цвят; 1 бр. дънков панталон, син на цвят, да се унищожат, като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: