Решение по дело №2906/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуалния представител – гл. юрисконсулт Зафирова, против Решение № 1764 от 24.10.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №4564 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 703706-F699814 от 22.05.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „АЛОРА 63“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, местност „Черен Петър“ № 16А, представлявано от Л.А.Д., на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения относно съдържанието на процесния артикул –пълнозърнест хляб ИВ-А като сочи, че с оглед указанията на Министерството на финансите, следва да се приеме, че бихме могли да квалифицираме процесното изделие за хляб, освободен от 20% данък върху добавената стойност, в случай, че то съдържа: брашно пшенично тип 1150, вода питейна, мая хлебна пресована, сол йодирана. Когато, обаче, в изделието се включват добавки, представляващи микс, то не следва да приеме за хляб по смисъла на дефиницията за такъв. Излагат се още подробни съображения.

Претендира се отмяната на съдебния акт на ПРС, респективно потвърждаване на НП №703706-F699814/22.05.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Възразява се относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни писмени съображения. Претендира отхвърляне на жалбата и адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да се уважи.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.

Районният съд е обсъдил подробно и в тяхната логическа последователност събраните писмени и гласни доказателства и е формирал правилни изводи.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата наредба, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В случая първоинстанционният съд правилно е установил от приложената по делото опаковка на закупения артикул - пълнозърнест хляб ИВ-А, че същият притежава следните съставки: брашно пшенично тип 1150-80% /типово брашно/, микс Пуравита повер - 20%, /пълнозърнесто пшенично брашно, слънчогледови семена, тиквено семе, кафяв лен, ръжено брашно, сол, пълнозърнесто ръжено брашно, ечемично малцово брашно, соев шрот, декстроза, суроватъчен пермеат, овесени ядки, стабилизатор: гуар гума, картофени влакнини, емулгатор, моно и диацетилиестери на винената киселина с моно и диглицериди на мастните киселини, антиоксидант: аскорбинова киселина), ензими,/ вода питейна, мая хлебна пресована, сол йодирана.

Съобразено е указанието на Министерство на финансите с изх. № УК-3/ 15.07.2022г., относно практическото приложение на § 15д, ал.5 от ПЗР на ЗДДС и вярно е формиран извод, че в случая спорният продукт съдържа основните съставки на „хляб".

Касационният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че на самия етикет на процесния продукт е изписано „Хляб Софийски с тиквени семена“ като санкционираното дружество е търговец, който продава хранителни стоки и няма възможност, нито е в състояние да определя качеството и предназначението на стоките, които продава.

Ясно е, че търговецът не притежава знания, нито лаборатория, за да определи дали изделието е изготвено от действително смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, с вода, със или без добавяне на сол, дали е втасло с помощта на хлебна мая или закваска и с технологични добавки /и то при необходимост/.

Не може търговецът да установи дали брашното, в конкретната хипотеза, е продукт, който е получен от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти, съгласно изискванията на & 15д, ал.3 от ЗДДС.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и заявеното изрично искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на ответника, Съдът намира, че същите се дължат в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, изплатено адвокатско възнаграждение, което се установи от договор за правна защита с дата 13.11.2023г. /л.26 по делото/, дължими от касационния жалбоподател, които не са прекомерни, с оглед материалния интерес по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1764 от 24.10.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №4564 по описа на същия съд за 2023г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „АЛОРА 63“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, местност „Черен Петър“ № 16А, представлявано от Л.А.Д., сумата в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: