РЕШЕНИЕ
№391
гр. Добрич, 04.10.2018 г.
Административен съд - Добрич,
в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
след като разгледа докладваното от председателя административно дело № 271 по описа на съда за
2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 във връзка с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на
Р.К.К. *** срещу Заповед № 233/28.03.2018 г.,
издадена от кмета на Община Балчик, на основание чл.225а, ал.1 във връзка с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж “Пристройка-лятна тераса около 16 кв.м.“ към
съществуваща едноетажна сграда с идентификатор № 02508.62.641.7 по
кадастралната карта на гр.Балчик, местността „Тузлата“.
І. Становища на страните
Жалбоподателят, Р.К.К., чрез процесуалния си представител навежда доводи за
неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. В
жалбата се твърди, че в случая не се касае за „строеж“ по см. на ЗУТ, а за
„леко слънцезащитно устройство“ на тераса по см. на чл.93, ал.1 от Наредба № 7,
за което не се изисква разрешение за строеж. Възразява се, че административният
орган не се е произнесъл дали строежът не е търпим по см. на ЗУТ. Иска се заповедта като незаконосъобразна да бъде
отменена. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кметът на Община
Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че спорният обект представлява строеж,
който не е търпим, построен е без строително разрешение и в несъответствие с
предвиждания на подробен устройствен план. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованата страна, Д.Н.К.,
редовно призован, не изразява становище.
ІІ. От фактическа страна
Видно от доказателствата по
делото, производството по премахване на незаконен строеж е започнало по повод
сигнал на „Специализирана болница за
рехабилитация-Тузлата“ ЕООД гр.Балчик, подаден на 31.07.2015 г. до
РДНСК-Североизточен район и до кмета на Община Балчик чрез управителя,
свидетелката д-р К.К.. В сигнала се сочи за извършено незаконно строителство в
местността Тузлата, върху имот, собственост на болницата за рехабилитация, без
съгласието на собственика на земята и без необходимите строителни книжа.
Видно от Констативен акт №
НС20/20.06.2016 г., Я.Я.и М.Н.– служители на Община
Балчик, са извършили проверка на имот с кад идентификатор 02508.62.641.7 в местността Тузлата, при
която установили, че към съществуващата едноетажна сграда (бунгало) е изградена
пристройка, ползвана за лятна кухня, без необходимите строителни книжа. В
протокола е посочено, че пристройката е изградена от Д.Н.К..
Последвало е издаването на
Констативен протокол № 3 от 18.07.2016 г., съставен в отсъствието на
собственика на строежа. В протокола е направено подробно описание на
изграденото - пристройка от около 16
кв.м., изпълнена от 6 броя дървени колони, затворена с дървена ламперия на
височина 1,20 метра от кота 0 и покрита с поцинкована
ламарина. Посочено е, че строежът е шеста категория, напълно завършен е и за
него няма издадени строителни книжа. Протоколът е бил изпратен с обратна
разписка на извършителя на строежа на известния му адрес, но разписката е
върната с отбелязване, че не е връчена. Затова протоколът е обявен и чрез
залепване на таблото за съобщения на община Балчик на 10.10.2016 г. и свален от
таблото на 19.10.2016 г., видно от представените по делото служебни
бележки и Протокол за сваляне от табло.
На 19.10.2016 г. извършителят на
строежа, Д.Н.К., е подал писмено възражение с вх. № 94Д-1653-1 до кмета на Община
Балчик срещу Констативен акт (протокол) № 3 от 18.07.2016 г., в което е
посочил, че е собственик на съществуващата в местността Тузлата сграда с
идентификатор 02508.62.14.6 по силата на нотариален акт № 138/2005 г., че
изградената към нея тераса е неразделна част, и конструктивно и функционално
свързана към основната сграда, че терасата е съществувала при придобиването на
имота, изградена е преди 2001 и затова следва да се приеме за търпим строеж по
см. на ЗУТ.
Видно от представената
административна преписка, няколко месеца след подаване на възражението срещу
констативния протокол е последвало издаването на оспорената Заповед №
233/28.03.2017 г. на кмета на общината. В заповедта са възпроизведени
констатациите на констативен протокол № 3/18.07.2016 г. като в мотивите на
заповедта е допълнено, че че собственик
на поземлен имот с идентификатор 02508.62.641 в местността Тузлата е „Специализирана
болница за рехабилитация-Тузлата“ ЕООД гр.Балчик, съгласно нотариален акт №
192, том VІІІ, дело № 1368/2011 г. по описа на Службата по вписванията към РС
гр.Балчик, а съгласно нотариален акт № 138, том ІV, дело № 2344/2005 г. Службата по вписванията към РС гр.Балчик,
собственик на сграда с идентификатор № 02508.62.641.7 е Д.Н.К.. Обсъдено е
подаденото възражение но Д.К. и същото е отхвърлено като неоснователно с
мотива, че няма издадено удостоверение за търпимост на пристройката по реда на
§ 127 от ЗИД на ЗУТ.
В мотивите на заповедта е
посочено, че изпълнението на строежа „Пристройка – лятна тераса от около 16
кв.м. към съществуваща едноетажна сграда, описана с идентификатор 02508.62.641.7“
е извършено в нарушение на чл.225, ал.2, т.2, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 т ЗУТ
и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено
неговото премахване.
По делото са представени нотариален акт № 192, том VІІІ, дело №
1368/2011 г. по описа на Службата по вписванията към РС гр.Балчик, от който е
видно, че собственик на поземлен имот с идентификатор № 02508.62.641 в
местността Тузлата е „Специализирана болница за рехабилитация-Тузлата“ ЕООД
гр.Балчик и нотариален акт № 138, том ІV, дело № 2344/2005 г., от който е
видно, че собственик на сграда с идентификатор 02508.62.641.7 е Д.Н.К..
От Удостоверение за граждански
брак с № 024210 се установява, че жалбоподателката е
сключила граждански брак с Д.Н.К. на 14.10.1979 г., т.е. процесният имот
по констативен нотариален акт № 138, том
ІV, дело № 2344/2005 г., е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
По делото е представена
разписка, че заповедта е получена на 11.05.2017 г. от адресата й, Д.К..
А жалбата е подадена от Р.К.К., съпруга на адресата на заповедта, на 09.05.2017 г.
От показанията на д-р К.К. - управител на „Специализирана болница за
рехабилитация-Тузлата“ ЕООД гр.Балчик, по чийто сигнал е открито производството
за премахване на незаконен строеж, се установява, че свидетелката е очевидец,
понеже е видяла изграждането на процесния обект в края на 2014 г. началото на 2015 г.
Свидетелката твърди, че за това строителството е изпратила писмо до община Балчик.
Съдът кредитира показанията на
управителя на „СБР-Тузлата“ ЕООД, тъй като същите кореспондират с писмените
доказателства по делото. По делото има данни, че действително през м. май 2015
г. управителят на лечебното заведение е изпратил писма до компетентните органи,
съдържащи оплаквания за извършвано незаконно строителство в имота на
дружеството.
Според заключението на арх. А.В. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза процесният обект попада
в територията на местността „Тузлата“ гр.Балчик. През 2005 г. основният обект е
бил с идентификатор 02508.62.14.6. През 2011 г. след изменение на кадастралната
карта сградата придобива идентификатор 02508.62.641.7. Към настоящия момент
сградата попада в ПИ № 02508.62.667, тъй като е извършено обединяване на няколко поземлени
имота, в т. число и ПИ 02508.62.641,
видно от скица от КК № 15-189462/26.04.2017 г. (Приложение № 3 от заключението)
и съответно сградата придобива идентификатор 02508.62.667.7. За територията, в
която попада този имот няма одобрен ПУП. Според фактическото ползване на
поземления имот вещото лице дава заключение, че съществуващата сграда с
идентификатор 02508.62.667.7 е ваканционно бунгало - имот от пета категория.
Експертът дава заключение, че разпореденият за премахване обект представлява пристройка,
изградена към южната външна стена на бунгалото, т.е. на сграда с
идентификатор 02508.62.667.7.
Пристройката е с правоъгълен план с размери 9,40 м/ 3,00 м. и е със застроена
площ от 28,20 кв.м. В тази връзка в заключението е пояснено, че описанието на процесния обект, дадено в оспорената заповед като
местоположение съответства на съществуващия на място обект, но като застроена
площ и начин на изпълнение, съответствието е частично. А в съдебно заседание
пояснява, че след издаването на заповедта по отношение на пристройката са
извършени промени, тъй като при огледа на място се установява замяна на
материалите, с които е покрит покрива - от поцинкована ламарина в керемиди.
Според вещото лице пристройката
е трайно прикрепена към имота с единични бетонни фундаменти под 6 бр. дървени
колони и не може да се приеме за леко съоръжение, което може да бъде преместено
без разрушаване. Така също в заключението се сочи, че пристройката не е
конструктивно и функционално свързана към основната сграда, изградена е
допълнително и представлява увеличение на застроената площ и добавяне на нови
функции към основната сграда. Според вещото лице пристройката не може да се
определи като тераса, защото е покрита и не е допълващо застрояване (лятна
кухня), защото основната, съществуващата сграда не е нито жилищна, нито вилна (
в нея изобщо няма кухня).
В писмена молба жалбоподателят
оспорва заключението като неотносимо към спора за
законосъобразност на оспорената заповед, но не
сочи други или нови доказателства.
Съдът приема експертизата като
обективна и компетентно изготвена.
От така събраните писмени и
гласни доказателства съдът приема за установено, че възможно най-ранният момент
на изграждане на пристройка, чието
премахване е разпоредено, е след датата на одобряване
на кадастралната карта за съответната територия, извършено със Заповед №
300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София. За
обстоятелството, че моментът на изграждане на пристройката е след 2004 г. говори
фактът, че основния обект (бунгалото) е нанесен като съществуващ в КК, но без пристройката,
която не е нанесена в картата в момента на създаването й и одобряването й на 04.02.2004
г. Съдът приема също, че изграждането на пристройката към бунгалото е извършено
в периода края на 2014 началото на 2015 г., който се установява от
категоричните показания на разпитания по делото свидетел-очевидец, управител на
лечебното заведение „СБР-Тузлата“ ЕООД. Показанията на свидетеля за времето на
изграждане на процесния обект кореспондират с
данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото. От писмо на
„СБР-Тузлата“ ЕООД, л.46 и от писмо на РДНСК-СИР,
л.44 се установява, че първият сигнал за извършено незаконно строителство,
подаден от управителя на „СБР-Тузлата“ ЕООД, е от 25.05.2015 г. и е получен в
РДНСК-СИР с вх. № ВН-116-00-775 на 31.07.2015 г.
Страните не оспорват обстоятелството, че за процесната територия няма одобрен и действащ ПУП, а за
пристройката няма издадени строителни книжа.
ІІІ. По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срока по
чл. 215, ал. 4 ЗУТ, и изхожда от легитимирано лице, което макар и да не е
адресат на акта, е засегнато от издадената заповед, с която е разпоредено премахване на обект в режим на съпружеска
имуществена общност. Жалбата подадена от единия съпруг, ползва и останалия,
който е адресат на акта и е конституиран като заинтересована страна по делото.
ІV. По основателността на
жалбата
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
1.Компетентност на издателя на
акта и съответствие с материалния закон
Посоченото в заповедта правно основание е
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Вида и обема на строително - монтажните работи, установени от събраните
по делото доказателства определят разпоредения за
премахване обект като нов строеж. Между установеното от събраните в съдебното
производство доказателства и установеното с констативните актове на администрацията
относно обема и вида на строително-монтажните работи не е налице съществена
разлика, която да доведе до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
За строежа няма издадени строителни книжа.
Следователно, визираното в заповедта правно основание за премахването по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ кореспондира с установените по делото факти. Изграденият обект има характеристиките на „строеж“, който при липсата на изискуемите се по ЗУТ строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, правилно е квалифициран от административният орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл са налице всички материално правни предпоставки за упражняване на правомощието на кмета на общината по чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта изхожда от компетентен
орган, тъй като на кмета на общината законът ( чл.225а, ал.1 от ЗУТ) е предоставил правомощието да издава
заповедите за премахване на строежи от четвърта до шеста категория. По делото
се установи, че процесният обект отговаря на
характеристиката на строеж от пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ,
а не от шеста, както е посочено в заповедта. Това обстоятелство в случая е от
значение единствено за установяване кой е компетентният да разпореди
премахването административен орган. Кметът на общината е компетентен да
постанови премахване, както на обекти от шеста категория, така и на обекти от
пета категория, поради което установената по делото пета категория на обекта не
води до извод за некомпетентност на издателя на акта.
Спорният момент, повдигнат от
жалбоподателя е, че заповедта е незаконосъобразна, понеже не е изследван факта
дали обектът не е търпим. Възразява се също, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения – процедурата е
проведена без участието на жалбоподателката, която
също е собственик на разпоредения за премахване обект
по силата на СИО .
2.По възражението за търпимост
В заповедта е посочено, че
строежът не е търпим, тъй като няма данни да е проведена процедурата по § 127
от ЗИД на ЗУТ. Този извод съответства на установените по делото факти.
Строежът е извършен е в края на
2014 г. началото на 2015 г. и не попада
в изключителната хипотеза на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид
годината на неговото построяване. Не са налице и хипотезите на § 16, ал. 2 и 3
ПР ЗУТ, предвид времето на изграждане на пристройката- след 04.02.2004 година (
датата на одобряване на КК), след която е възможен най-ранния момент на
изграждане на постройката.
Също така не са налице и
хипотезите на § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от 22.07.2003г., според който строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също
не е налице, тъй като въпросната пристройка не е била допустима по времето на
извършването й, поради обстоятелството, че е разположена на терен без одобрен
ПУП. Следователно не е била допустима по действащите разпоредби, а и не се
навеждат твърдения за инициирана процедура за по узаконяване на строежа.
3. По възражението за допуснати
процесуални нарушения
Неуведомяването на жалбоподателката, като съпруга на адресата на акта, за
образуваното административно производство не представлява съществено
процесуално нарушение. Съдебната практика е категорична, че уведомяването на
единия съпруг за съставения констативен акт ползва и другия съпруг.
От възражение на заинтересованата
страна, Д.Н.К., постъпило на 19.10.2016 г. в Община Балчик с вх. № 94Д-1653-1,
л.23, е видно, че собственикът на строежа е бил запознат със съдържанието на
констативен протокол № 3/18.07.2016 г. Подаденото възражение ползва и другия
съпруг. Правото на собствениците на обекта на защита срещу констатациите в акта е
упражнено, поради което липсата на доказателства по делото за точната дата, на
която адресатът на заповедта е узнал за издадения констативен протокол, не може
да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, довело до лишаване от
възможност на засегнатата страна да се защити и да доведе до отмяната на
заповедта на това основание.
4. Форма на акта и мотиви
Заповедта отговаря на
изискванията за форма на акта и съдържа мотиви. Става ясно какво е разпоредено да се премахне, а разминаванията между
установената площ на пристройката от органите на общинската администрация,
които са посочили, че тя е около 16 кв.м. и замерването от 28,20 кв.м. на процесната пристройка, извършено от вещото лице, не е
процесуално нарушение, което да доведе до невъзможност да се установи какво е разпоредено да се премахне. От описанието на обекта в
заповедта е ясно, че е разпоредено
да се премахне допълнително изградената пристройка към съществуващо бунгало.
Пристройката не е неразделна част – конструктивно и функционално от основната
сграда, което се установява от категоричното заключение на вещото лице, поради
което е възможно нейното премахване да се извърши без да се засегне съществено основната
сграда (бунгалото).
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице отменителни основания по
смисъла на чл. 146 от АПК.
V. Разноски
При този изход от спора разноски
на жалбоподателя не му се следват. Ответникът е направил своевременно искане за
присъждане на разноските по делото – за вещо лице в размер на 300 лв., л.57 от
делото и за юрисконсултско
възнаграждение, каквото му се следва в размер от 100 лв. по силата на чл.78,
ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.К. *** срещу Заповед № 233/28.03.2018 г., издадена от кмета
на Община Балчик.
ОСЪЖДА Р.К.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на Община Балчик сумата от 400 ( четиристотин) лева – разноски по делото за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, подадена чрез
Административен съд -Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: