№ 1653
гр. Русе, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520104078 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД от В. Г. П., ЕГН ********** против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Славянска № 29,
представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев.
Ищецът твърди, че на 29.03.2022 г. между него и ответника бил сключен
договор за паричен заем Кредирект № 655167/29.03.2022 г. от разстояние по правилата на
специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който
ответникът предоставил в заем на ищеца сумата 1200 лева за срок от една година – от
29.03.2022 г. до 29.03.2023 г., която следвало да бъде платена на 12 вноски, с размер на
погасителната вноска, както следва: 3 бр. вноски по 40,05лв. и 9 бр. вноски по 156,56 лева,
фиксиран годишен лихвен процент - 40,05 % и ГПР - 47,93 %. Съгласно чл.6.1. от договора,
заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да
предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ:
поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), а съгласно чл.6.2. – при
неизпълнение на т.6.1., заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 1602,81лв.
Неустойката се начислявала автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за
заем, заемателят се считал уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка
следвало да се заплаща разсрочено съгласно погасителния план. Погасителният план бил
включен в чл. 4 от текста на договора и предвиждал два варианта на формиране на
месечната погасителна вноска: от главница и лихва и от главница, лихва и неустойка. В
първия случай, общо дължимата от ищеца сума била в размер на 1529,19 лева, а във втория
1
- 3 132,00 лева.
В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна
стойност – 47,93 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
Действително в чл.5 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които
заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, публикувана на неговата
официална интернет страница. При липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР
от 47,93 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент –
40,05 %. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл.22 ЗПК.
С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 47,93% се
нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем
Кредирект № 655167 от 29.03.2022 год., сключен между него и ответното дружество, като
твърди, че той е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона. Претендира разноски. Моли на основание
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да бъде осъден ответника да заплати на адвоката, оказал
безплатна правна помощ на ищеца адв. възнаграждение, определено по реда на Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения за всеки от предявените искове.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 29.03.2022 год. са сключили Договор за паричен
заем Кредирект № 655167 Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по
силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 1200.00 лева при
фиксиран годишен лихвен процент 40.05 % и годишен процент на разходите 47.93 %.
Уговорен е срок на плащане на заема 12 месеца с размер на погасителната вноска, както
следва: 3 бр. вноски по 40.05 лева и 9 бр. вноски по 156.56 лева. Общата сума за плащане е
1529.19 лева.
Ответникът е начислил предвидената в чл. 6.2 от договора неустойка в размер на
1602.81 лева, която също е разсрочена на вноски, както следва: 3 вноски от по 220.95 лева и
2
9 вноски от по 104.44 лева. Така месечната вноска става в размер на 261.00 лева и общо
дължимата сума- 3132.00 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем Кредирект № 655167 от
29.03.2022 год. и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: в договора не е посочено как
е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. Налице е несъответствие
между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на
неустойката по чл. 6.2 от договора, която е в размер на 1602.81 лева. Неустойката е
предвидена в случай, че в тридневен срок от усвояването на заемната сума длъжникът не
представи посочените в чл. 6.1 обезпечения- поръчител или банкова гаранция. Посочената
норма препраща към чл. 33 от ОУ, в които се съдържат изискванията за посочените
обезпечения. По делото не са представени общи условия, но страните не спорят, че именно
това визира цитираната клауза.
Важно е да се отбележи също, че неустойката ще се дължи след сключване на договора
и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е
уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
3
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6.2 от договора, според която се дължи
неустойка в размер на 1602.81 лева при неосигуряване в тридневен срок от усвояване на
заемната сума на посочените в чл. 6.1 обезпечения, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно
място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика
е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен, а
ако беше включена посочената в чл. 6.2 от договора неустойка, размерът му многократно би
надхвърлил максимално допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочените факти обуславят извод за нарушение и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно
договорът да е сключен по ясен и разбираем начин, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
4
нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № 655167 от 29.03.2022 год.
основателен, а договорът е нищожен като противоречащ на императивни разпоредби на
ЗПК.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 80.00 лева, която му се следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА в размер на 1000.00 лева, който е минималният, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем Кредирект № 655167
от 29.03.2022 год., сключен между СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай
Пенчев Пенчев и В. Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. Драма № 15,
пълномощник: адвокат К. Х. от АК- Русе.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев да
заплати на В. Г. П., ЕГН ********** сумата 80.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев да
заплати на адвокат К. Х. от АК- Русе сумата 1000.00 лева- адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5