№ 561
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20254430100235 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба подадена от Г. В. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *****”, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, чрез
пълномощник адв. С. С. Т. срещу „С.К. ООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.С****************** № 115 Е, ет.5, представлявано
от управителя Н.П. Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 388249/14.01.2020г. при
следните параметри: главница - 800 лева; размер на погасителната вноска - 1 х
827,59лв; Фиксиран годишен лихвен процент - 40.05 %; Годишен процент на
разходите на заема - 49.07 %; Дата на падеж - 14.02.2020г.; обща сума за
плащане - 827,59 лв; Такса за експресно разглеждане - 282,41 лв; Вноска с
такса за експресно разглеждане - 1110 лв. Твърди, че погасила заема изцяло,
като е заплатила сумата от 1070 лева на 13.02.2020г.
Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищцата твърди, че ответникът „С.К. ООД, с ЕИК
******** представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства и
извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на
заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 и чл.2
ал.2 т.6 ЗКИ, воден от БНБ по реда на чл.3а ЗКИ. Сочи, че договорът
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за
1
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК,
както и ЗЗП. Ищцата твърди, че е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, а
според разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във връзка с невключването на таксата за
експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор.
Сочи, че съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Твърди, че съгласно §1 т.1 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Твърди, че с оглед тази разпоредба, необходимо
е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. Ищцата посочва, е в конкретния случай
са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието
на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че в договора е посочен размер на
ГПР от 49,07 %, а не е ясно как такса за експресно разглеждане се отразява на
общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за
договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за
такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора
значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл.19 ал.4 ЗПК -
пет пъти размера на законната лихва. Посочва, че е налице грешно посочване
на ГПР, което е недобросъвестна търговска практика, която накърнява
добрите нрави и се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22
ЗПК. Ищцата твърди, че договорите са сключени при предварително
определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността
да повлияе върху съдържанието им. Сочи, че в случая заемната сума по
договора за кредит възлиза на 800 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя за краткия срок на кредита е драстично по-голяма - 1110
лева. Посочва, че уговорената клауза за заплащане на такса за експресно
2
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на
нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК дава
възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят
допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие,
същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а ал.2 и 3 ЗПК,
забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Твърди, че е
необходимо видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква
разпоредбата на чл.10а ал.4 ЗПК. Клаузата за заплащане на еднократна такса
за бързо разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменява в тежест
на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата
договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума,
още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват
действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а ал.2
ЗПК. Твърди, че клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл.10а ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая от
съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената
за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се
включват във всяка от тези услуги. Твърди, че тази услуга е пряко свързана с
договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и
свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.
Ищцата твърди, че тази такса е известна на кредитора към момента на
сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържа в искането за
отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен заем, поради което
дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла
на §1 т.1 ДР ЗПК, който съгласно чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 ЗПК следва да се
включи в размера на ГПР. Твърди, че така реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР и по този начин се нарушава разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Ищцата твърди, е посоченият в
договора размер на ГПР от 49,07 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй
като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Твърди, че
3
същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
потребителя и така се стига до заобикаляне на ограничението на чл.19 ал.4
ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва.
Цитира практика на СЕС, която приема, че член 10, параграф 2, буква ж)
и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Твърди, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,07 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че таксата за
"експресно разглеждане" следва да бъде включена при формирането на ГПР,
но това не е спазено. При изчисляване на ГПР с включена такса за експресно
разглеждане, чрез онлайн калкулатор се получава ГПР от 5276.52 %, което
многократно надвишава законоустановения максимум в чл.19 ал.4 ЗПК и
макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния
такъв. Поради това твърди, че сключеният между страните договор за кредит
се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Твърди, че на основание чл.23 ЗПК следвало да върне само главницата
по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит,
се явяват платени без основание. Твърди, че е заплатила сумата от 1070 лв,
при главница 800 лв, като заплатената сумата от 270 лв. на основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по
недействително правоотношение.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи на
основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за недействителен сключения между Г.
В. Й., с ЕГН ********** и „С.К. ООД ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ №
388249/14.01.2020г., поради това, че посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и
не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност на основание чл.10а ал.2 ЗПК моли съда
да прогласи за нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане.
Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди ответника „С.К.
ООД, да заплати на Г. В. Й., сумата 270 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
4
В едномесечния срок е постъпи писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковите претенции. Твърди, че ищцата сама е избрала параметрите
на договора . Сочи, че е имала възможност за отказ от договора в 14 дневен
срок, което е било предоставено в чл.14 от договора. Твърди, че ищцата е
имала възможност да сключи договора и без услуга за експресно разглеждане.
Сочи, че тази услуга не е свързана с усвояване и управление на кредита и не е
задължително условие за отпускането на кредита и с тази такса не се
нарушават изискванията на ГПР. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузите
в договорите не са индивидуално уговорени.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от процесуалния си
представител поддържа предявените искове. Ответникът представя писмено
становище.
Съдът приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между същите е сключен договор за паричен заем кредирект
№388249 от 14.01.2020г., по който ответникът е предоставил на ищцата заем в
размер на 800 лева със срок на погасяване 14.02.2020г. С договора в тежест на
ищцата е начислена такса за експресно разглеждане в размер на 282,41 лева.
От правна страна съдът приема, че процесният договор за кредит по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на ЗПК. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, съгласно който, потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Договорът е сключени при предварително определени от ответника клаузи и
потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието
им.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че е нарушена
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във връзка с невключването на таксата за
експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1 т.1 ДР на ЗПК, "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
5
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси". С оглед на тази разпоредба, в
ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния
договор е посочен размер на ГПР от 49,07 %, като този допълнителен разход
за такса за експресно разглеждане не е не е включен в общия размер на ГПР.
Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибави и този
скрити разход за такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на
договора значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл.19
ал.4 ЗПК. Съдът приема, че това представлява недобросъвестна търговска
практика, която накърнява добрите нрави.
Заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл.10а ал. 2 ЗПК,
съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както
изисква разпоредбата на чл.10а ал.4 ЗПК. Клаузата за заплащане на
еднократна такса за бързо разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем
вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя
едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита
по смисъла на чл.10а ал.2 ЗПК. От съдържанието на договора за паричен заем
не става ясно по какъв начин е остойностена тази допълнителна услуга, по
каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни
действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.
Тази такса е известна на кредитора към момента на сключване на
договора за паричен заем, тъй като се съдържа в искането за отпускане на заем
и е уговорена в договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея
възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1 т.1 ДР ЗПК,
който съгласно чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 ЗПК следва да се включи в размера
на ГПР.
С въвеждането на тази такса реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителен разход, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за
6
потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за кредит посоченият размер на ГПР от 49,07 % е
неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния
размер на разходите по кредита, оскъпява услугата за потребителя и заобикаля
ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва.
Отделно от това, грешното посочване на ГПР се приравнява на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и води до недействителност
на договора на основание чл.22 от ЗПК. В този смисъл е Решение от
21.03.2024г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 10, параграф
2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед посочената практика на СЕС, то процесният договор за
кредит е недействителен и по него, потребителят дължи връщане само на
главница.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД за
връщане на недължимо платена сума в размер на 270 лева, събрана като такса
за експресно разглеждане, съдът счита същият за основателен. При
установена недействителност на договора за кредит, кредитополучателят
дължи връщане само на главницата. Видно от представената разписка, ищцата
е платила преди датата на падежа сумата от 1070 лева, с която е погасена
главница в размер на 800 лева и такса експресно разглеждане в размер на 270
лева. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на
ищцата сумата от 270 лева, платена като такса за експресно разглеждане на
искането за кредит.
По разноските : С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски в размер на 85 лева за държавна такса и 1,20
лева за преписи.
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лева, съдът счита, че същото е прекомерно и с оглед направеното
възражение от страна на ответника следва да бъде намалено. Съдът
констатира, че ищцата е предявила два иска – за прогласяване на договор за
кредит за недействителен и за заплащане на неустойка, платена без правно
основание.
Предявени са два обективно съединени иска – за прогласяване на
7
договор за кредит за недействителен и за заплащане на сума, платена без
правно основание. Тези два иска са въз основа на облигационни отношения
възникнали от сключения между страните договор за кредит, поради което
съдът приема, че двата иска касаят един материален интерес. По обективно
съединените искове, предявени в защита на един интерес произтичащ от
Договор за кредит, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен въз основа на този интерес. Съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения следва да се
определи на 420 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.10 ал.1 ЗПК по иска, предявен от Г. В. Й., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*****”, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6, чрез пълномощник адв. С. С.
Т. срещу „С.К. ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С****************** № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н.П.
Договор за паричен заем Кредирект №388249/14.01.2020г. поради
противоречие с нормите на ЗПК и с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД С.К. ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.С****************** № 115 Е, ет.5,
представлявано от управителя Н.П.ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*****”, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6,сумата от 270
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление в гр.****************** №29, ет.7, представлявано от Н.П.да
заплати на адвокат С. С. Т., л. № ********** адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 420 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8