Р Е Ш Е Н И Е №260094/12.10.2020г.
гр. Ямбол, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 79/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, представлявано от юриск. Б., срещу М.Р.А. ***. В нея се твърди, че между между "БАНКА ДСК" ЕАД и ответницата е сключен Договор за стоков кредит с № *** г. Банката се е задължила да предостави на длъжника 853,11 лв. за закупуване на стоки, описани в договора за кредит, които се продават от съответния търговец, на който сумата е преведена от кредитора. Кредитът е следвало да бъде върнат ведно с фиксирана лихва на 12 месечни вноски, от които 11 броя вноски са в размер на 87,56 лв. всяка, а последната - в размер на 87,52 лв.. Договорната лихва по кредита е в размер на 853,11 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1050,68 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 8.01.2019 г., който е изтекъл и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно Общите условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 163,08 лв. за периода от 8.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. На 21.09.2018 г. е подписано Приложение № *** към Рамков договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между банката и ищеца, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло. Длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането от банката. Ищецът като упълномощен да уведомява длъжниците също е изпратил писмо, което не е получено.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземанията по договора, за които е издадена заповед за изпълнение -главница в размер на 853,11 лева, 197,57 лева – договорна лихва за периода от 08.02.2018 г. до 08.01.2019 г., 163,08 лева - обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски, вкл. по заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се явява. Не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В случая на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Същевременно исковете са вероятно основателни и следва да бъдат уважени.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД. Вероятната основателност на исковете произтича от Договор за стоков кредит с № *** г. между "БАНКА ДСК" ЕАД и ответницата, Общи условия по договори за стоков кредит, две Фактури-дубликат и два служебни бона от 08.01.2018 г. на „Технополис България“ ЕАД, Сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити, Рамков договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между банката и ищеца, Приложение № *** към него, Пълномощно от банката на ищеца и Уведомително писмо от 25.09.2019 г. до ответницата.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
С оглед уважаването на исковете, искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК (ДТ от 125 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.Р.А. ***, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК *** по Договор за стоков кредит с № *** г. главница в размер на 853,11 лева, 197,57 лева – договорна лихва за периода от 08.02.2018 г. до 08.01.2019 г., 163,08 лева - обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Р.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.Софи направените по заповедното производство разноски в размер на 75 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 225 лв..
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението-на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: