Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.10.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №16826 по описа на СГС за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът К.Д.М., действаща чрез
законния си представител и баща Д.М.Д., твърди, че е пострадала от ПТП,
реализирано на 06.10.2015 г. в с. Дядово, Община Нова Загора, вина за което има
водачът на л.а. „Ауди 80” с рег. № ********Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ЗД Е.Р.” АД отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – мозъчно сътресение,
протекло със загуба на съзнанието, травма в областта на главата, дясна ръка и
дясна седалищна кост, множество охлузвания и натъртвания по тялото и главата.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 60
000,00 лв., като в рамките на настоящето производство претендира сумата 25
500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.10.2015 г. до окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение и възстановяване, в размер
на сумата от 34,81 лв., представляващи заплатени лекарства и медикаменти,
поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 06.10.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът „ЗД Е.Р.” АД в
сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на ищеца, а при условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на сочените
от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
С определение, постановено в
о.с.з., проведено на 28.09.2017 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като същия вече е предявен за сумата от 50 000,00 лв.,
като част от общо дължимата сума от 60 000,00 лв.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.10.2015 г.
в с. Дядово, Община Нова Загора, е реализирано ПТП, в което са участвали М.Д.Д.,
управляващ л.а. „Ауди А80“ с рег. № *******и ищеца, като пешеходец.
Това обстоятелство се установява
и от представеното по делото решение от 08.09.2016 г. по АНХ №285/2016 г. по
описа на Районен съд – гр. Нова Загора, влязло в сила на 27.09.2016 г., което
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него
материали.
Видно от описаното по-горе
решение, М.Д.Д. е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост,
деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр.
чл.78а ал.1 НК, като на 06.10.2015 г. в с. Дядово, Община Нова Загора, при
управление на л.а. „Ауди 80” с рег. № СТ
1121 СА, е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и е блъснал пресичащата
пътното платно К.Д.М. и по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило при приближаване на към Т-образно кръстовище от страна на водача на
л.а. „Ауди А80“, пред което кръстовище има напречна пешеходна пътека тип
„Зебра“, сигнализирана с пътен знак Д17, и автобусна спирка след кръстовището,
от левия тротоар на 29,5 м. след пешеходната пътека или на 28 м. след
ориентира, пострадалата е предприела пресичане на платното движение в посока от
ляво на дясно спрямо автомобила. Вещото лице сочи още, че водачът е имал
възможност да предотврати удара и произшествието чрез своевременно аварийно
спиране и тъй като последният е закъснял с реакцията си е настъпил страничен
удар за пострадалата с предната част на предния ляв калник и непосредствено с
това с лявото външно огледало, който удар е нанесен със скорост от около 25
км/ч., скоростта, с която се е движил л.а. „Ауди А80“ е била 51 км/ч, а
опасната зона за спиране на автомобила при движение със скорост 51 км/ч е 32
м., а при скорост 50 км/ч – 31 м. От заключението се установява още, че
пострадалата е пресичала на 29,5 м. след пешеходната пътека и ударът е бил
предотвратим при своевременна реакция на водача за аварийно спиране, който
първо е реагирал със завиване надясно и след това е реагирал за аварийно
спиране. Мястото на удара на пешеходката по дължина на пътя е 28 м. след
ориентира, а по широчина – на 8,1 м. вдясно от левия край на платното за
движение и на 11,8 м. вдясно от левия тротоар – левия бордюр. Вещото лице сочи
също, че спрямо момента, в който пешеходката навлиза в платното за движение,
водачът на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати произшествието при движение на пешеходката с бавен, спокоен и бърз
ход, както и при спокойно тичане, като при по-бързо тичане ударът е
непредотвратим за водача на автомобила. Спрямо момента, в който пешеходката
тръгва да пресича пътя, от левия тротоар и навлиза в лявото уширение, водачът
на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието при всички начини на движение на пешеходката с бавен, спокоен и
бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане.
От показанията на свид. Джоргов
се установява, че процесното ПТП е настъпило при наближаване от л.а. „Ауди А80“
на автобусната спирка, който не е спрял, за да избегне автобуса, минал е в
другата страна на платното, където ищецът е пресичала и е била в средата, на
осевата линия. Свидетелят сочи още, че водачът на л.а. „Ауди А80“, след като е
видял пресичащото дете, е опитал да спре, завил е в ляво и е ударил детето с
лявата страна на автомобила.
От показанията на свид. М.Д. се
установява, че процесното ПТП е настъпило в с. Дядово, където две деца са
изскочили в последния момент на пътното платно тичайки. Свидетелят сочи още, че
е отклонил автомобила и е натиснал спирачките, но е ударил едното дете с
предния ляв калник. Свидетелят сочи още, че на мястото на инцидента е имало
автобусна спирка и знак за пешеходна пътека, като ударът е настъпил няколко
метра след пешеходната пътека.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „Ауди А80” с рег. № *******е извършил
виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
06.10.2015 г. между ответника и собственика на л.а. „Ауди А80” с рег. № *******е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за заплащана на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представените по делото
епикриза, издадена от МБАЛ „Д-рИ.С.” АД по ИЗ №19191 и съдебномедицинско
удостоверение №590/12.10.2015 г., се установява, че ищецът е постъпил в
болнично заведение на 06.10.2015 г. по повод претърпяно ПТП, като окончателната
диагноза е мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. В епикризата се
сочи, че на ищеца е проведено медикаментозно лечение, след което субективните
оплаквания са отзвучали, общото състояние се е подобрило и е отпаданала
неврологичната симтпоматика, като ищецът е изписан от болничното заведение на
08.10.2015 г.
От приетото по делото заключение на
СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът
е получила черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ с травматичен оток, охлузване на кожата
в челната област и сътресение на мозъка с данни за загуба на съзнание за
определен период от време /без контакт с околната среда/, контузия в областта
на дясна лакътна става, дясна седалищна област, разкъсно-контузна рана в
тилно-слепоочна област на главата, като на пострадалата е проведено комплексно
консервативно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия, поставена е гипсова лонгета на дясната ръка във връзка
с вретеновидния оток в областта на десния лакът, като гипсовата шина е свалена
след 14 дни. От заключението се установява още, че загубата на съзнание е
продължила по-дълго време, с бавно възвръщане на съзнанието, първоначално
неспокойно, след което отпуснато, сънливо, със забавени реакции, като при
получаване на мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, последната
т.настъпва веднага след травмата. При настъпило мозъчно сътресение се спазва
строг постелен режим в болнични условия, а след изписване в домашни условия се
препоръчва ХДР за около 3 седмици. Вещото лице сочи още, че оздравителният
период е протекъл 1,5-2 месеца и към настоящия момент е приключил и липсват
данни за възникнали усложнения, свързани с травмите от процесното ПТП, а
направените разходи са в причинна връзка с проведеното лечение.
От показанията на свид. Ж.Д.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е приета в болница, където е престояла
3 дни, била е в безсъзнание, от главата и е текла кръв, а след изписването е
била с превързана глава, гипсирана ръка и с ожулвания по тялото. Свидетелят
сочи още, че пострадалата 1 месец не е ходила на училище, имала е нужда от
грижи през този период, а след инцидента е станала по-затворена, плашлива, не е
излизала навън, страх я е да пресича.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна
продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът все още
е бил малолетен – на 11 години, т.е. касае се за дете. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 12 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е пресичала пътното
платно на неразрешено място, т.е. установи се нарушение на разпоредбите на
чл.113 и чл.114 ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от приетото по
делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и от показанията на свид.
Д.. Въз основа на установения по делото
механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира, че пострадалата е предприела
пресичане на необозначено и неразрешено за пресичане място при несъобразяване
на своето поведение с поведението на другите участници в движението, с което си
поведение сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане. Същата е
нарушила правилата за движение по пътищата, изискващи от пешеходците при
пресичане на платното за движение да преминават по пешеходни пътеки и преди
навлизане в пътното платно да се съобразят с разстоянията на приближаващите се
пътни превозни средства. В разглежданата хипотеза на
деликт съдът трябва да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по -
завишена спрямо тази не пешеходците, особено на децата. Съгласно приетото в решение №91/20.08.2014 г. по т.д. №66/2013 г. на
І ТО на ВКС,
възрастта на пострадалия при ПТП не
само е релевантна за преценката на решаващия съд дали той би могъл да допринесе
за настъпила вредоносен резултат, но сама по себе си, по арг. от чл.116 и чл.117 ЗДвП е фактор, завишаващ дължимата от страна на
водача на моторното превозно средство грижа при изпълнение на тази правно
регламентирана дейност, представляваща по естеството си източник на „повишена
опасност“.
При определяне приноса на
малолетната ищца, за която се
установи,
вкл. заключението на изслушаната САТЕ, че е изтичала внезапно на пътното платно -
място, необозначено за преминаване на пешеходци, с което е нарушила
установените с чл.114 и чл.113 ЗДвП правила
за пресичане, следва да се има предвид,
че районът на местопроизшествието е жилищна зона, което несъмнено налага изключително
внимание от страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при
установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия
автомобил общо задължение по чл.20
ал.2 ЗДвП,
което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре
своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност,
избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с
наличните пътни условия по смисъла на
горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20 ал.2 ЗДвП означава непроявена дължима грижа от страна
на водача на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод,
че приносът му превишава значително този на пострадалата. Следователно е налице принос на увреденото
лице, който не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде
определен на 30%. В този смисъл е и
решение №198/03.02.2017
г. по т.д. №3252/2015 г. на ІІ ТО на
ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата
страна и определения общ размер от 12 000,00 лв., на пострадалата е дължима сума от 8400,00 лв., паричен еквивалент на
понесените от нея неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 8400,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи,
че в причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени лекарства и медикаменти.
По делото е представена фактура
№*********/08.10.2015 г. и фискален бон към нея за сумата от 34,81 лв. за
лекарства и медикаменти.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че направените разходи са в
причинна връзка с проведеното лечение.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени лекарства и медикаменти, които
вреди са в общ размер на сумата от 34,81 лв.
Доколкото настоящият съдебен
състав достигна до извод, че възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца е основателно и приноса на увреденото лице е
30%, на
пострадалата е дължима сума от 24,37
лв.,
паричен еквивалент на понесените от нея имуществени вреди.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счита, че искът следва да бъде частично уважен до размера на сумата от
24,37 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 1260,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ал.2 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сумата от 386,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 67,36 лв., представляваща депозити за вещи лица.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 332,64 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от
49,90 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 450,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗД Е.Р.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***
Загора, действаща чрез своя законен представител и баща Д.М.Д., на основание
чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 8400,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2015
г. до окончателното заплащане, като част от общо претендираната сума от 60
000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
06.10.2015 г. в с. Дядово, Община Нова Загора, ПТП неимуществени вреди – болки
и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 50 000,00 лв., сумата от 24,37 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2015
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 06.10.2015 г. в с. Дядово, Община Нова Загора, ПТП имуществени
вреди – разходи за лекарства и медикаменти, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 34,81
лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 386,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 67,36 лв., представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
„ЗД Е.Р.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К., адрес:
***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 1260,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.Д.М., ЕГН
**********, адрес: *** Загора, действаща чрез своя законен представител и баща Д.М.Д.,
да заплати на „ЗД Е.Р.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 832,54 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: