Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.01.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 10348 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от К.Ц.Г.,***, с
която претендира да бъде прието за установено по отношение на *****”, със седалище и адрес на управление:***, че съществува
вземането присъдено с издадена по
ч.гр.д. № 71344/2018г. на СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от: 484,56 лв., представляваща неплатен остатък от общо 781,56 лв. - дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил „Пежо 307“, с peг. ***** изразяващо се в повредени предна и задна десни
врати, и заден десен калник, застрахован по договор за застраховка „Каско”
обективиран в застрахователна полица № 0020090201701290 от 05.09.2017г., за което е образувано
преписка по щета № 00200900980/2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата
молба се сочи, че на 05.09.2017г. ищецът
сключил с ответното застрахователно дружество договор обективиран
в застрахователна полица № 0020090********* от
05.09.2017г със срок на валидност от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. за застраховка „Каско” на лек
автомобил марка „Пежо 307“,
с peг.
*****.
Ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия. При сключване на застраховката е
извършен оглед на автомобила. На 21.06.2018г. собственикът управлявайки автомобила неумишлено увредил предна и задна десни врати, и заден десен калник. Незабавно
уведомил ответника за настъпило застрахователно
събитие и негов представител извършил опис на автомобила, съдържащ горепосочените увреждания. Въпреки
надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие съгласно
Общите
условия, приети от ответното дружество, то изплатило застрахователно обезщетение от 297
лв., което не съответства на
действителния размер на вредите – 781,56 лв.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК, от редовно
уведоменият
ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска. Не се оспорва, че към 21.06.2018г.
между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица
№
0020090********* от
05.09.2017г със срок на валидност от 14.09.2017г. до 13.09.2018г. за застраховка „Каско” на лек
автомобил марка „Пежо 307“,
с peг.
*****, както и наличието на настъпило на посочената дата
в исковата молба застрахователно събитие покрито от застрахователния
договор, за което е платено обезщетение. Размерът на
обезщетението е определен от застрахователя съобразно уведомлението за щета, в което застрахованият изрично е посочил, че желае щетите
да му бъдат
възстановени по експертна оценка. В застрахователния договор
ищецът също се е съгласил, че начинът за
обезщетяване ще бъде по експертна
оценка.
Счита, че изплатеното обезщетение съответства на реалния
размер на претърпените вреди. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приетото ч.гр.д. № 71344/2018г. на
СРС се установява издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на К.Ц.Г. против *****” за
посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – заверени преписи от:
застрахователна полица № 0020090201701290 от 05.09.2017г. с Общи
условия по застраховка ,,Каско на МПС“ на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД; уведомление за щета от
25.06.2018г.; опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0980/2018г.; доклад по щета
№ 0020-090-0980-2018 от 02.07.2018г., свидетелство за регистрация на МПС част IІ; свидетелство
за управление на МПС, се установява, че: на 18.05.2017г. между К.Ц.Г. и *****” бил сключен договор за застраховка „Каско” със срок на валидност
от 14.09.2017г.
до 13.09.2018г.
относно лек автомобил марка „Пежо 307“, с peг.
*****. На
21.06.2018г. собственикът уведомил ответника за настъпило
застрахователно събитие - на 25.06.2018г. управлявайки
автомобила неумишлено увредил
предна и задна десни врати, и заден десен калник. На
същата дата представител на застрахователя извършил
опис на автомобила, съдържащ
горепосочените увреждания и определил застрахователно обезщетение от 297 лв.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията описани от
застрахователя е възможно да са в резултат от ПТП
– съприкосновение с твърд тъп предмет и отговарят на описания от застрахования
механизъм. Стойността на разходите – материали и труд, за
възстановяването на увреждания по предна броня по средни пазарни цени на сервизи със и без сертификат „ISO“ е 681,19 лева. В
случая стойността на вредите изчислени по експертна оценка,
съобразно одобрена от КФН методика на
застрахователя приета във връзка със застраховки „Каско“
и „ГО“, е 318,84 лв.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е устанаовителен
с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415
ГПК чл. 405 ал.1 от КЗ.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва,
че отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните към
момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка
"Каско на МПС", увреждане на застрахованата
с договора вещ - автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на
вредите. Респективно ответникът следва да установи предпоставките изключващи
отговорността му да плати дължимото обезщетение или обосноваността на приетия
от него размер на вредите.
По делото е прието
на основание
чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните обстоятелството,
че между тях е бил налице сключен
договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 0020090201701290 от
05.09.2017г. относно лек автомобил марка „Пежо
307“, с peг. ***** със срок на валидност
от 14.09.2017г. до 13.09.2018г., както и наличието на настъпило на посочената дата
в исковата молба застрахователно събитие покрито от застрахователния
договор.
Няма спор между
страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а и се
установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата
на огледа – 25.06.2018г., както и че застрахователят е изплатил обезщетение от 297 лв.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Досежно размерът на вредите, съдът кредитира
заключението по приетата САТЕ, която не е оспорена от страните по делото и
приема, че стойността му към момента на настъпване на застрахователното събитие
е 681,19 лева, Застрахователят е платил част от това обезщетение, с
което конклудентно е признал претенцията по основание,
поради което спорен е само въпроса по размера й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл
е и задължителната практика на ВКС, обективирана
в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая
вещото лице сочи стойност на тези вреди в размер на 681,19 лв. В тази насока
следва да се приеме, че клаузата на чл. 19 от общите условия определяща друг
ред за определяне на обезщетението е нищожна, като противоречаща на нормата на
чл. 143 ЗЗП /за което съдът следи служебно/ и горецитираната
императивна правна норма от КЗ /в т.см. пр. решение № 155/05.12.2016г. по т.д.
№ 1092/2015г. на ВКС/.
Дори и да се приеме, че тези уговорки в
общите условия са в рамките на свободата при договарянето, с начина им на
формулиране /с дребен шрифт в полицата относно приложимост на едностранно
изготвени от застрахователя ОУ, препращащи към едностранно
изготвена от застрахователя методика, за която няма данни дали е била известна
на застрахования/, те нарушават потребителските права на застрахования с
двусмислие и неяснота, вместо изрично ясно да го уведомяват, респ. да отразяват
неговото недвусмислено съгласие още при сключване на договора, че разбира и
приема риска да получи по-малък размер на обезщетение за настъпило застрахователно
събитие от действителните пазарни разходи необходими за възстановяване на вещта
му.
Следва да се отбележи, че в случая не е
налице и волеизяление от застрахования за приложимост
на чл. 19 от ОУ и определяне на обезщетението му единствено по експертна оценка
при сключване на договора.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът
намира за установено наличието на всички елементи
от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал.1
от КЗ следва да се уважи частично за сумата от 384,19 лв., като се съобрази извършеното плащане по застрахователната
претенция преди завеждане
на иска.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси
и депозит за САТЕ, са в общ размер от 850 лева. Съдът приема за основателно своевременно направеното възражение от
ответника на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК, като намира за
обоснован размер на адвокатско възнаграждение в рамките на минималното по
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС - по 300 лв. в исковото и
заповедното производство, съобразно ниската фактическа /един правопораждащ факт, едно открито съдебно заседение/ и правна сложност /един иск характеризиращ се с
масовост и еднотипност/. Съразмерно на уважената част
от иска сумата за присъждане е 594,65
лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски, за които е представил доказателства на стойност 360
лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 100 лв. депозит за
САТЕ, съразмерно на отхвърлената част от иска – 95,28 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК в отношенията между страните К.Ц.Г. ЕГН ********** и *****”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***,
че съществува вземането присъдено с
издадена по ч.гр.д. № 71344/2018г. на СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ДО РАЗМЕР НА сумата от: 384,19 лева, представляваща неплатен
остатък от общо 681,19 лв. - дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил „Пежо 307“, с peг. ***** изразяващо се в повредени предна и задна десни
врати, и заден десен калник, застрахован по договор за застраховка „Каско”
обективиран в застрахователна полица № 0020090201701290 от 05.09.2017г., за което е образувано
преписка по щета № 00200900980/2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска горницата до пълния претендиран размер от 484,56 лв. - неплатен
остатък от общо 784,56лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК *****”, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на
К.Ц.Г. ЕГН ********** сумата от 594,65 лева, представляващи сторените
разноски в производството за държавна такса и възнаграждение на адвокат, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. ГПК К.Ц.Г.
ЕГН ********** да заплати на *****”, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***,28 лева, представляващи сторените разноски в производството за
държавна такса и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: