РЕШЕНИЕ № 263
гр.
Хасково, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №51 по описа
за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 210, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от З.И.К. и Т.И.К. ***, против Решение в частта му по т. 3, позиция
№ 26 от Протокол № 32/05.09.2018 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община
Хасково.
В
жалбата се сочи, че оспорващите са наследници на баща си И. Т. К., като изразяват
недоволство от решението на Комисията, в оспорената му част, с която е
определен размер на сервитутно право в имота на жалбоподателите - №*****.312.3,
находящ се в местността „Балакли“, в землището на гр.Х.. За засегнатата част от
имота – 3.147 дка, било определено обезщетение от 1780 лева. Счита се, че
решението е постановено от некомпетентен орган, при неспазване на установената
форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението било нищожно,
тъй като не било ясно, с коя от посочените в административния акт три заповеди
бил определен съставът на Комисията. Не ставало ясно по какъв начин било взето
решението по т.3, налице ли било мнозинство или било прието единодушно. Твърдението за неспазване на
установената форма се обосновава с липсата на фактически и правни основания за
издаване на оспорения акт. На следващо място се сочи, че оспорващите не били
поканени от възложителя – „Електросистемен енергиен оператор“ ЕАД, за сключване
на споразумение за размера на сервитутното право, не приели и определената от
същия цена, която не била съобразена с пазарната, съгласно чл.65, ал.1, т.4 от
ЗЕ и не била справедлива. Не било ясно по какъв ред и методика било определено
еднократното обезщетение. Не било отчетено, че почти половината от имота бил
обхванат от сервитутната зона, както и обстоятелството, че ставало дума за
обработваема земя, четвърта категория. Несъобразен бил и факта, че
ограничението на ползването не допускало извършване на застрояване или
засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, което водило до драстично
обезценяване на имота и до непродаваемостта му. Отбелязва се, че използваната
от административния орган експертна оценка била обща, за всички поземлени
имоти, предмет на решението, като не били съобразени характеристиките на
отделните имоти. Иска се съдът да постанови решение, с което да измени административния
акт в оспорената му част, като се увеличи размерът на обезщетението за
засегнатата част от имота. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната
страна - Община Хасково, оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. С., оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение. Счита, че Комисията се е произнесла относно
размера на дължимото обезщетение, като взела предвид изготвена справедлива
пазарна оценка от независим лицензиран оценител, който се бил съобразил с
установените критерии в разпоредбата на чл.64, ал.4, т.2 от Закона за
енергетиката.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
Решение №36101 от 08.11.1999г. Поземлена комисия гр.Х. е възстановила правото
на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр.Х., сред които и земеделска земя на наследниците на И. Т. К.,
представляващ нива от 7.999 дка в местността „Балакли“, четвърта категория,
имот №312003. С влизане в сила
на кадастралната карта на гр.Х., този земеделски имот е обозначен с кадастрален
номер №*****.312.3 и съответства на имот №312003. Последното става ясно от
Скица на поземлен имот №15-296708/21.06.2016 г., касаеща поземлен имот с
идентификатор №*****.312.3. Видно от Удостоверение за наследници изх.
№862/10.04.2018 г. жалбоподателите З.И.К. и Т.И.К. са наследници по закон на
лицето И. Т. К., починало на 23.05.1987 г.
С
Решение № 584/18.07.2016 г. Министерски съвет обявява линеен енергиен обект
Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република
България – п/ст Неа Санта Република Гърция, в отсечката, която ще бъде
изградена на територията на РБ, за национален обект и обект с национално
значение. Със Заповед №РД02-15-20/09.03.2018 г. на МРРБ е одобрен ПУП –
парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст
Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция на
територията на РБ, включващ и Област Хасково – Общини Симеоновград, Хасково и
Харманли.
Видно
от Регистър на засегнатите имоти в землището на гр.Х.., обл.Х., от сервитут на
електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания
и инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка
между Марица Изток 1 и Неа Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 312.3,
представляващ посевна площ, категория четвърта, в местността „Балакли“, с обща
площ 7.997 дка (7997 кв.м.), собственост на наследниците на И. Т. К., респ. на
жалбоподателите е 3.147 дка (3147 кв.м.)
Със
Заповед № 240/17.02.2011 г., с оглед ефективната работа на Община Хасково, на
основание Решение № 276/06.03.2009 г. на Министерски съвет за определяне
размера на еднократните обезщетения за право на прекарване и преминаване в
полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за електронните съобщения, чл. 64 от
Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, чл. 196,
ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство на територията и чл. 44, ал. 2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.
210 от ЗУТ, кметът на Община Хасково е назначил четиричленна комисия, включваща
председател, секретар и двама членове, за определяне размера на еднократните
обезщетения относно сервитутите за право на прекарване и преминаване през
поземлени имоти. Със Заповед № 104/13.01.2014 г. кметът на Община Хасково е
направил изменение в поименния състав на комисията, а със Заповед №
1387/12.11.2015 г. извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно
от Протокол № 32/05.09.2018 г., назначената със Заповед № 240/17.02.2011 г.,
Заповед № 104/13.01.2014 г. и Заповед № 1387/12.11.2015 г. на кмета на Община
Хасково, комисия е заседавала на 05.09.2018 г., като с решение по т. 3 от
дневния ред е определен размер на еднократното обезщетение относно сервитута за
право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки
на ел. стълбове в землището на гр.Х., през поземлени имоти – частна собственост
на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“
(Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията на
община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, измежду
които поземлени имоти е и имотът, собственост на жалбоподателите. Комисията
посочва, че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, находящи се в землището на гр.Х., съгласно
одобрения със Заповед №РД-02-20/09.03.2018 г. на Министъра на регионалното
развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно
чл.64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл. 210 и чл.
211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното
обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена
експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Елена Ковачева, като под позиция
№26 в списъка, за поземлен имот № 312.3, собственост на жалбоподателите,
определила стойността на обезщетението в размер на 1780 лева.
Жалбата
срещу оспореното решение е подадена чрез Община Хасково на 23.12.2019 г., а
съобщението за постановеното решение от комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено от
двамата жалбоподатели на 17.12.2019 г., видно от приложеното съобщение и
известието за доставяне – л. 12 и л. 13.
За
пълното изясняване на делото от фактическа страна и по искане на оспорващите в
настоящото производство е назначена съдебно-оценителна експертизи, като
заключението по същата съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. Вещото лице определя пазарната стойност на обезщетението за имота по
два метода – сравнителен метод /пазарни аналози/ и приходен метод (поземлена
рента). Като крайна стойност на обезщетението за сервитутно право с
ограничителен режим за процесния имот, вещото лице определя общо сумата в
размер на 3299.60 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни –
собственици на имота, предмет на оспореното решение, чиито права и законни
интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и с
оглед изложеното е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен със заповед на кмета на община Хасково, съобразно предоставените му
със закона правомощия, като съставът на Комисията е променян в течение на
времето, но въпреки това поименно е ясен към дата на постановяване на оспорения
акт, видно от Заповед № 240/17.02.2011 г., Заповед № 104/13.01.2014 г. и Заповед
№ 1387/12.11.2015 г. Предвид положените под текста на решението подписи от
всички членове на комисията и с оглед липсата особено мнение в административния
акт, не се споделя оплакването на жалбоподателите за неяснота по отношение
начин на вземане на решението, наличието или липсата на мнозинство при
формиране волята на колективния орган.
Не
се споделя възражението за липсата на фактически правни основания за издаване
на оспорения акт, тъй като в него, макар и не дотам подробно, са изложени
такива.
Предвид
горното, съдът счита решението за валиден административен акт, надлежно
подписан от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на кмета
на община Хасково, издаден
в необходимата форма, при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в
чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както
правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени
са съществените административнопроизводствени правила при издаването на
обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният
административен акт обаче е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗЕ /ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 74/2006 г., изм., бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., бр. 83/2018 г./ при разширение на съществуващи и
при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите
съгласно разпоредбата на ал. 2, чл. 64 от ЗЕ са следните - 1./ право на
преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2./ право на
прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3./
ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. С разпоредбата на ал.
4, чл. 64 от ЗЕ се урежда възникването на сервитутите по ал. 2, а именно: 1./
когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти; 2./ титулярят на сервитута изплати или
внесе еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно ал. 6 определянето на размера и изплащането на обезщетенията за
сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от
Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на
обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на
сервитутните права от лицата по ал. 1.
Безспорно
е, че обекта Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток
Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция представлява енергиен
обект по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на
този обект преминава през посочения поземлен имот, находящ се в землището на гр.Хасково,
както и страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за процесния
имот, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Съдът
намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила
материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на
еднократното обезщетение на собствениците на процесния имот, върху който е
възникнал сервитутът, като съображенията за това са следните:
Спорът
между страните се свежда до определения от органа размер на обезщетението за
възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата
пазарна стойност.
В
конкретния случай, видно от оспорения акт, административният орган – Комисия по
чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността на обезщетението на жалбоподателя в
размер на 1780 лева, посочва в Решение по т. 3 от Протокол № 32/05.09.2018 г.,
че приема пазарните оценки, съгласно изготвената експертна пазарна оценка на
лицензиран оценител Е. А. К.. При детайлен преглед на същата обаче, съдът
установи, че тя не съдържа каквито и да било данни за процесния имот, т. е. не
е изготвена индивидуална експертна оценка по отношение на този имот.
Според
правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и
за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по
пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са
тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при
сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно
местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на
обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения
на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
В
случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от
приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, по
която вещото лице подробно обосновава заключението си, приложената методология,
чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които
се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени.
Съдът намира, че дадената със заключението по съдебно-оценителната експертиза
оценка е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от
ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и
приходен метод (поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета
изцяло. Така приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи
справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на
сервитута. Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение,
изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собствениците на имота в
землището на гр.Хасково, е на посочената съответна стойност, комисията по чл.
210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че
определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на
сервитутното право. Това налага изменение на решението и увеличаване на
определената цена в съответствие с посоченото от вещото лице в
съдебно-оценителната експертиза, а именно в общ размер на 3299.60 лева.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по
делото разноски в размер на 470 лева, от които 20 лева - внесена държавна такса
от двамата жалбоподатели, 150. 00 лева - внесен депозит за вещо лице, и 300
лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното по Договор за правна защита и
съдействие от 06.01.2020 г. адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
към момента на заплащането му размерът уговореният размер е под минимума
предвиден за този вид дела определен в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която минималното адвокатско възнаграждение за дело по
Закона за устройство на територията е в размер на 600.00 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 3, позиция № 26 от Протокол № 32/05.09.2018
г. в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно
сервитутно право по отношение на поземлен имот №*****.312.3, находящ се в
землището на гр.Хасково, местността „Балакли“ с площ на имота 7.997 дка и площ
на сервитута 3.147 дка, собственост на З.И.К. и Т.И.К., като:
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност
на обезщетението от 1780.00 лева на 3299.60 лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на З.И.К.,
ЕГН ********** и Т.И.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 470 лева /четиристотин и седемдесет лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: