Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр.Шумен, 04 Юли 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател: Р. Хаджииванова
Членове:1.Т. Димитрова
2.М. Маринов
при секретаря Г. Стоева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №21 по описа за 2016 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №346 от 12.11.2015г. по гр.д.№9/2015г.
на Районен съд - гр.Нови Пазар, с поправена очевидна фактическа грешка в него с
Решение №12 от 20.01.2016г. по същото дело, съдът е отхвърлил предявените от М.С.С.,
С.М.С. и Р.М.Ю., срещу Н.А.А. и З.Ю.М., субективно съединени искове с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване за установено, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на с.Гусла, общ.Каолиново със Заповед
РД-18-48/16.08.2007г. са собственици на 19 кв.м., които са част от имот с
идентификатор 18188.501.116, находящи се зад жилищна сграда с идентификатор
18188.501.116.3. С решението е отхвърлен и насрещния иск на първоначалните
ответници по чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване за установено, че ищците са
собственици на площ от 130 кв.м., представляваща част от парцела им по плана за
регулация на с.Гусла от 1935г., оцветена в жълто в скица на л.61 от делото.
Недоволни от така постановеното решение останали първоначалните
ищци, които обжалват решението на районния съд, в частта с която е отхвърлен
иска им, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и
постанови друго, с което претенцията им по чл.54, ал.2 от ЗКИР да бъде уважена.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в
атакуваната част, и моли да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран със субективно
съединени установителни искови претенции по чл.54, ал.2 от ЗКИР, от М.С.С., С.М.С.
и Р.М.Ю., срещу Н.А.А. и З.Ю.М.. Ищцовата страна сочи, че е придобила правото
си на собственост въз основа на давност и наследяване. Сочат, че първият от тях
- М.С.С. и починалата му съпруга М.Х.С.., починала на 03.01.2011г., придобили в
режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот, находящ се в
с.Гусла, общ.Каолиново, ул. ”...” № 9, по Нотариален акт №.../2006 г.на
Нотариус Петър Абаджиев с рег. №346 на НК: Застроено и незастроено дворно място
с площ от 1550 кв.м., за което по плана на с. Гусла, обл. Шумен е отреден УПИ
VІІІ-49 в кв.29, който урегулиран ще съдържа 1600 кв.м., заедно с построените в
имота: жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ ІХ-48, УПИ
ХІV-40, УПИ ІІ-36. По кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-46/16.08.2007г.на
ИД на АГКК, имота представлявал ПИ с идентификатор 18188.501.116, находящ се в
землището на с.Гусла, общ.Каолиново, обл.Шумен, при съседи: ПИ с идентификатори
18188.501.117, 18188.501.124, 18188.501.115, 18188.501.111, 18188.501.109,
18188.501.108. Сградите, които попадали върху имота били следните: Сграда с идентификатор
18188.501.116.1, застроена площ 52 кв.м., брой етажи -1, предназначение
–селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 18188.501.116.2, застроена площ
18 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 18188.501.116.3:
застроена площ 116 кв.м., брой етажи-1, предназначение: Друг вида сграда за
обитаване. Ответниците били собственици на ПИ с идентификатор 18188.501.117,
представляващ УПИ ІХ-48, кв.29 по плана на с.Гусла, общ.Каолиново, който
граничел с ПИ с идентификатор 18188.501.116, собственост на ищците. Необходимо
било да се прецени дали при заснемането по последния кадастрален план на
с.Гусла, границата между имот с идентификатор 18188.501.116 и имот с
идентификатор 18188.501.117 съответства на тази, която сочат действителните
права на спорещите страни, тъй като изготвянето и одобряването по предвидения
по закона ред, кадастралната карта трябвало да отразява не само действителното
местоположение и площ на имотите, но и действителната имотна граница. В
процесния случай била взета в предвид фактическата граница на място, но не и
имотната, т.е към момента на одобряването на кадастралната карта на с. Гусла
със Заповед РД-18-46/16.08.2007г. на ИД на АГКК, погрешно били заснети 19 кв.м.
като част от имот с идентификатор 18188.501.117, които съставлявали част от
имота на ищците с идентификатор 18188.501.116. Ето защо молят да бъде
постановено решение, с което се признае за установено спрямо ответниците, че
към момента на одобряване на кадастралната карта на с.Гусла, общ.Каолиново със
Заповед РД-18-48/16.08.2007 г., ищците са собственици на 19 кв.м., които са
част от имот с идентификатор 18188.501.116, и като вярна имотна граница следва
да бъде нанесена, т.е. да преминава, не където в момента жилищната сграда с
идентификатор 18188.501.116.3, а на 19 кв.м. зад нея, навътре към имота на
ответниците с №18188.501.117 /уточнено с Молба вх.№3010/16.06.2015г. - л.84 от
първоинстанционното дело, с която е заявено, че вярната имотна граница между
процесните имоти минава по стария регулационен план на с.Гусла, като
претендираната площ представлява затворено пространство между имота на ищците
зад тяхната къща и имота на ответниците, и с Молба вх.№3674/27.07.2015г. - л.90.
Няма надлежно заявени претенции за други части по дължина на границата между
процесните имоти, доколкото уточненията са правени във връзка с указания на
съда за конкретизация на търсената на границата, именно зад постройката, и то след
получаване на исковата молба и последващите уточнения от ответната страна. От
друга страна, не е предприето и изменение на иска, като следва да се отбележи,
че при сега действащия ГПК, за да е валидно направено и прието изменението на
иска е необходимо изрично определение на съда за това, както с оглед
необходимостта от доклад по чл.146, ал.1 от ГПК, съответно изменение и на
доклада, така и с предоставяне възможност на страните да вземат становище по
изменението и да поискат събирането на нови доказателства във връзка със
същото. Решение №106/01.03.2011г. ІV г.о. на ВКС по гр.д.№1460/2009г.,
постановено по чл.290 от ГПК, сочи че законът не предвижда възможност за
автоматично изменение на основанието на претенцията по изявление на ищеца, а
такова изменение е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед
защитата на ответника, чрез произнасяне с нарочно определение, още повече, че в
процесния случай липсва и изрично изявление от страната в тази насока./.
В депозирания отговор ответниците излагат, че намират
предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР за неоснователен по подробно изложени
съображения. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява следното от фактическа страна: Насрещните страни се легитимират
като собственици на процесните съседни имоти в с.Гусла обл.Шумен, въз основа на
издадените в тяхна полза констативни нотариални актове по обстоятелствена
проверка. От изготвената по делото съдебно - техническа експертиза се
установява, двата процесни, съседни имота са с начин на трайно предназначение
ниско застрояване, намират се в урбанизирана територия и по регулационен план
се намират в регулационните граници на селото. Към момента на огледа границите
били запазени във вида, в който са нанесени в кадастралната карта с изключение
на новопостроена масивна ограда на общата граница. Съгласно представените
документи за собственост, имотите били индивидуализирани по планове, действащи
към момента на изповядване на сделките, а именно за имот 116 - кадастралния и
регулационен план на селото от 1934 г., а за имот 117 - кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-48 от
16.08.2007 г. Не било известно собствениците да са подавали възражения срещу
изработената кадастрална карта. Процесните 19 кв.м. не попадали в границите на
ПИ № 18118.501.116., а се намирали в имот с №18188.501.117. Площта, с която
границите на бивш имот под кадастрален план №49 навлизала в имот с
идентификатор18188.501.117, била 124 кв.м., оцветени в синьо на приложение №4
към експертизата. Площта, с която границите на бивш имот №48/ на ответниците/
навлиза в имот с идентификатор 18118.501.116 била 7 кв.м., оцветени в оранжево.
Кадастралните граници на ПИ 18188.501.117 не съвпадали с регулационните линии
на УПИ IX-48, а кадастралните граници на ПИ 18118.501.116 не
съвпадали с регулационните линии на УПИVIII-49. До одобряването на кадастралната карта на с.Гусла
с посочената по-горе заповед действал кадастралния и регулационен план на
селото, утвърден със заповеди №№3881 3882 от 06.10.1934г., като други планове
нямало одобрени. Според вещото лице липсвали данни за прилагане на дворищно
регулационен план, а единствено можело да се приеме, че е прилагана улична
регулация, защото улици били изградени. В допуснатата във въззивното
производство експертиза, вещото лице е изготвило нова скица /л.59 от въззивното
дело/, в която е означена претендираната площ - затворен контур с площ от 22
кв.м., попадащ изцяло в имот с идентификатор 18188.501.117, номерирана по
чупките на границите си с номера - 1, 2, 3 и 4, и оцветена в червен цвят.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
При изготвянето и одобряването на първите за село
Гусла кадастрален и регулационен план на 06.10.1934г. е действал Закона за
благоустройство на населените места в Княжество България /обн. ДВ бр.67 от
1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на
населените места в Царство България, отм. бр.117 от 31.05.1941г./, съобразно
който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация
на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това
действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от ЗБНМКБ,
така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто
имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист
за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в
три годишен срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите
да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти.
Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и
в последващите териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941
г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане
на населените места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и
селищно устройство /1973 - 2001г./, по силата на които недвижимите имоти,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
В изготвената
експертиза, вещото лице е отразило, че нямало данни за прилагане на процесната
дворищна регулация, но горното обстоятелство най - вероятно се дължи на
недостатъчно прецизно водени документи от длъжностните лица, и съхранението на
документи в архива от преди повече от 80 години, от които да се установи
евентуалното уреждане на регулационните сметки. Както от експертизата, така и
от свидетелските показания се установява, че собствениците на процесните
съседни имоти са ги владели в продължение на десетки години, в граници
изключително доближаващи се до регулационните, което сочи на приложение на
плана, като стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на
регулацията в случая е свързано със заемането на придадените части. Ето защо
границата между имотите на страните зад процесната постройка, следва да е
регулационната линия.
Независимо от горното, дори и да се допусне липса на
приложена регулация, доколкото претендираната от ищците част е от
регулационната граница до постройката им /попадаща изцяло в чертите на парцела
на ищците по регулационния план/, част която ответниците не са придобивали нито
по регулация, нито по друг допустим способ /недопустимо е придобиването по
давност на реална част от урегулиран поземлен имот/, иска отново е основателен
и следва да бъде уважен. Пространствения обхват на правото на собственост на
ищците следва да бъде правилно отразен в кадастралната карта, и доколкото
площта на търсената част не е съществен белег, то иска следва да се уважи, като
се признае за установено, че ищците са собственици на площ от 22 кв.м.,
оцветена в червен цвят с цифри 3, 4, 1 и 2 от комбинираната скица /л.59 от
настоящото дело/, неправилно заснета в кадастралната карта, като част от имота
на ответниците.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд в обжалваната част следва да се отмени, и вместо него
да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи. Решението следва да
се коригира и в частта за разноските, като на ищцовата страна следва да се
присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на 495 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 275
лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №346 от 12.11.2015г. по гр.д.№9/2015г. по описа на Районен съд - гр.Нови
Пазар, с поправена очевидна фактическа грешка в него с Решение №12 от
20.01.2016г. по същото дело, САМО В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР от М.С.С. с ЕГН **********, С.М.С. с ЕГН **********, и Р.М.Ю. с ЕГН **********,
срещу Н.А.А. с ЕГН ********** и З.Ю.М. за признаване за установено спрямо
ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Гусла,
общ. Каолиново със Заповед РД-18-48/16.08.2007 г., ищците са собственици на 19
кв.м., които са част от имот с идентификатор 18188.501.116, и като вярна имотна
граница следва да бъде нанесена, т.е. да преминава, не където в момента
жилищната сграда с идентификатор 18188.501.116.3, а на 19 кв.м. от нея, навътре
към имота на ответниците с №18188.501.117, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.А.А. с ЕГН ********** и З.Ю.
Мюстафа с ЕГН **********,***, че М.С.С. с ЕГН **********, С.М.С. с ЕГН **********, и Р.М.Ю.
с ЕГН ********** /собственици на ПИ с идентификатор 18188.501.116/, са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 18188.501.117
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Гусла, общ.Каолиново,
обл.Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007 г. на изп. директор на
АГКК, с площ 22 кв. м., обозначена с червен цвят с цифри 3, 4, 1 и 2 съгласно
приложената комбинирана скица към съдебно техническата експертиза - л.59 от
в.гр.д.№21/2016г. по описа на ШОС, преподписана от състава на съда, и
неразделна част от решението, която поради грешка в кадастралната карта е
отразена като част от ПИ с идентификатор 18188.501.117.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** и З.Ю.
Мюстафа с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.С.С. с ЕГН **********,
С.М.С. с ЕГН **********, и Р.М.Ю. с ЕГН **********, сумата от 495 лева /четиристотин деветдесет и пет
лева/, деловодни разноски за първата инстанция, и сумата от 275 лева /двеста седемдесет и пет
лева/, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната
инстанция.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.