Решение по адм. дело №929/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 26, ал.12 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалбата на Е. Г., гражданин на Република Турция, представляван от редовно упълномощен адвокат, против Отказ УРИ 537700-2629/12.08.2025г. на директора на ОД на МВР Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Отказът е постановен на основание чл.26, ал.2 вр. с чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – установено е, че жалбоподателят кандидатства и придобива статут на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ на 20.09.2023г., но от този момент и до настоящия пътува ежедневно през ГКПП на Турция като при всичките си влизания в страната престоят му е в рамките на няколко часа /между два и три часа/, поради което е извършена физическа проверка на посочения адрес за пребиваване, чийто резултат е обосновал извод за отсъствие на условието по чл.24, ал.2 от ЗРБ – лицето да има осигурено жилище. Отказ УРИ 537700-2629/12.08.2025 г. на директора на ОД МВР Стара Загора е връчен на 22.08.2025 г. лично на адресата, а жалбата е подадена на 02.09.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че материалният закон е приложен неправилно, защото мотивите за постановяване на отказа попадат под основанието за отнемане на вече предоставено право на пребиваване и са неотносими към приложеното правно основание по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ. Изводът за липса на осигурено жилище не е направен въз основа на факти, доказващи отсъствие на условието по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, а е мотивиран с честите пътувания между двете страни, които могат да се дължат на различни причини и поради това не доказват пряко и без съмнение приложеното от органа основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. Неоткриването на кандидата на посочения от него адрес на пребиваване не доказва невярно деклариране на условието по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, когато е установено, че има правно основание за ползване на имота. Позовава се и на нарушаване принципа на пропорционалност и на засягане на правото на личен и семеен живот по чл.8 от ЕКПЧ. Жалбоподателят е лице в пенсионна възраст, което търси спокойно пребиваване в страната със законни средства и осигурено жилище. Отказът без обективни основания намира за необоснована намеса в личния му и семеен живот, в противоречие с чл.8 от ЕКПЧ и чл.52 от ХОПЕС. Счита, че показанията на разпитания по негово искане свидетел доказват трайната връзка със страната в продължение на повече от 30 години, както и осигурената жилищна нужда. Освен това показанията на свидетеля са доказали притежаването на лек автомобил, регистриран за движение в Република България, който домува тук. От съда се иска да бъде отменен Отказ УРИ 537700-2629/12.08.2025г. на директора на ОД на МВР Стара Загора като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с принципа на пропорционалност, с което засяга необосновано правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Административното производство, по което е издаден оспореният акт, е започнало с подадено от Е. Г. З. УРИ: 537700-2449/25.07.2025 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Към заявлението са приложени копия от разрешение за продължително пребиваване със срок до 11.08.2025 г.; паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка по банкова сметка в "Търговска банка Д" АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД [населено място] с размер на застрахователната сума от 60 000 лв. или 30 000 евро за едно лице, с период на действие от 26.07.2025 г. до 25.07.2026 г.; договор от 20.06.2025 г. за наем на една стая от недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет.11, ап.47 за срок от една година, считано от 01.08.2025 г. и др.

Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх. № 537700-2449 от 25.07.2025 г., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ със срок до 11.08.2025 г.

По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД "Национална сигурност" /ТДНС/ – Стара Загора. Съгласно писмо с рег. № СЗ-31-3752/05.08.2025 г. на директора на ТДНС-Стара Загора, турският гражданин Е. Г. е адресно регистриран в [населено място], [улица], ет.11, ап.47 – имот, собственост на българския гражданин М. Н. К., с когото лицето има реален контакт. От извършена справка в системата за "Граничен контрол" за периода от 2023 г. до момента са установени активни ежедневни пътувания на заявителя през ГКПП с Република Турция с престой в Република България около 2-3 часа дневно. Въз основа на изследваните данни заявеният адрес на пребиваване в [населено място] е преценен като фиктивен, тъй като времето на престоя в България не позволява пътуване до [населено място] и връщане до границата. Дадено е отрицателно становище относно предоставяне на право на пребиваване в Република България.

С оглед становището на ТДНС – Стара Загора на 07.08.2025 г. в 16:00 ч. е извършена проверка от служители в група „Миграция“ при ОДМВР Стара Загора чрез посещение на декларирания от чужденеца адрес в [населено място] от мл.експерти Д. Д. и Г. Л.. Според приложената докладна записка /л.51 от делото/, в жилището са посрещнати от И. А. – съпруга на М. Н. К., наемодател на чужденеца, а апартаментът се състои от три стаи, кухня, баня и тоалетна. Трите стаи са: детска стая с детски принадлежности, бюро, детски дрехи и играчки; спалня, която се обитава от двама възрастни, с оглед дрехите в стаята; и хол /с диван, холна маса, секция и т.н./. На място не са установени дрехи или принадлежности на чужденеца. На въпрос към И. А. там ли живее турският гражданин Е. Г., същата е отговорила, че в момента не живее тук, а с него се занимава и комуникира съпругът й. От справки в АИС БДС е установено, че на адреса са регистрирани М. Н. К., И. А. и двете им деца Д. и Каан. Заключено е, че жилището е основно за тях и не разполага с необходимите условия и място за живеене и трайно установяване на Е. Г..

Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-2395/08.08.2025 г. от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора, като са съобразени изложените в становището по чл.22, ал.4 от ЗЧРБ на ТДНС – Стара Загора констатации за липса на осигурено жилище на чужденеца, задължителният характер на становището, както и резултатите от извършената проверка от служители от група „Миграция“, отразена в докладна записка УРИ: 5377р-2384-08.08.2025 г. Направено е предложение на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ /Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24 от ЗЧРБ/ във вр. с чл.24, ал.2 от ЗЧРБ /За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище/ да бъде постановен отказ по заявление с вх. № 537700-2449/25.07.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на Е. Г..

Издаден е процесният Отказ УРИ: 537700-2629-12.08.2025 г. от директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр. с ал.1 т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР, чл.26, ал.2 вр. чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег. № 5377р-2395/08.08.2025 г. на началника на група „Миграция“ и становище с рег. № 537700-2579/06.08.2025 г. на ТД „НС“ – Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на Г. Е. /GURKAYNAK ERDOGAN/, гражданин на Република Турция, като на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, лицето е предупредено да напусне страната в срок до 30 дни от подписване на отказа. Административният акт е връчен на жалбоподателя на 22.08.2025 г. в присъствието на М. К. Н., който е превел документа, а жалбата срещу административния акт е подадена чрез упълномощен адвокат на 02.09.2025 г.

Като доказателства по делото са приети представените от административната преписка и с жалбата документи. Разпитан е като свидетел М. Н. К., който разказва за дългодишното си познанство с жалбоподателя, бизнес отношения на последния през 90-те години с АТЗ – Стара Загора, интересите му в последните години към хазарт и притежаване на автомобил с българска регистрация, поради което често пътува до България, среща се с приятели и взаимно си гостуват. Предоставеният договор за наем е формално изготвен, защото се изисква от сектор „Миграция“, но по него не се заплаща наем, а домакинът осигурява жилище освен в [населено място] и в [населено място], където има къща, тъй като двамата са приятели.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по смисъла на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ – директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг. чл.57 от ППЗЧРБ/. Тоест оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

С оглед характера на производството, въз основа на което е издаден оспореният отказ, не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му на това основание.

Жалбоподателят е притежавал Разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност до 11.08.2025 г., поради което е подал процесното заявление до директора на ОДМВР Стара Загора за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване – изтичане на срока на правото по чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, което се придобива въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците по аргумент от чл.22, ал.1, т.4 от същия закон.

Изтичането на срока на разрешението за продължително пребиваване е факт, с настъпването на който и по силата на закона се погасява правото на чужденеца да пребивава на територията на страната, поради което и същият е подал ново заявление за издаване на административен акт, признаващ отново същото право. Следователно не се касае нито до продължаване на срок на признато право на пребиваване, нито до отнемане на право, което съществува и не е погасено. Единствената разлика между първо по ред искане за разрешение за пребиваване и следващо е отпадане на необходимостта да се представят документите към заявлението за издаване на виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ. Всички останали изисквания се проверяват по същия ред както и при първоначално заявление за издаване на разрешение за пребиваване по причината посочена по-горе – правото е срочно и с изтичане на срока му то се погасява.

Органът се е произнесъл по заявление, подадено на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ – да бъде разрешено продължително пребиваване на лице, което е придобило право на пенсия в държавата си по произход и разполага с достатъчно средства за издръжка. Задължително, но не единствено условие за признаване право на продължително пребиваване, е осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване.

На основание чл.24, ал.8 от ЗЧРБ редовно подаденото заявление за издаване на разрешение за пребиваване не поражда задължение за издаване на разрешение за продължително пребиваване. Това означава както че мълчалив отказ не може да бъде формиран, така и че органът разполага с оперативна самостоятелност и не е длъжен да издаде разрешение за пребиваване, въпреки представяне на документи за изпълнение на законовите условия и отсъствие на задължителните основания за отказ по чл.26 от ЗЧРБ. Разрешение за пребиваване по аргумент от чл.24, ал.8 вр. с чл.22, ал.4 вр. с чл. 22, ал.1, т.4 вр. с чл. 24, ал.1, т.5 от ЗЧРБ се издава при положително писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Следователно с препращането към писменото становище на ДАНС органът не е постановил немотивиран акт, а е указал в кой задължителен за издаване на акта документ се съдържат фактическите основания.

Спазени са административнопроизводствените правила без да се установява нарушението, сочено от жалбоподателя, а именно неразкриване на обективната истина за всички факти, имащи значение за случая. Всички факти първо не се изчерпват с посочените положителни условия в ЗЧРБ, при отсъствие на които и на основание чл.26 от същия закон органът е длъжен да откаже издаване на разрешение, и второ се проверяват за тяхното реално, а не формално, само документално съществуване. Тъкмо това е констатирано със задължителното за органа писмено становище на ДАНС и то е потвърдено от разпита на свидетеля, посочен от жалбоподателя. Изискването по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ чужденците да имат осигурено жилище не е формално и не може да бъде удовлетворено с привиден договор за наем, чиято симулация е установена в хода на административното производство и потвърдена от свидетеля на жалбоподателя. Фактът, че чужденецът има приятели в страната, при които ходи на гости, както и те на него, съответно влиза за по няколко часа на територията й и се връща в страната си на произход, не е основание да му бъде предоставено разрешение за продължително пребиваване. Той не пребивава в страната, а я посещава често по туристически причини и за срещи с приятели, при които може да отсяда, но условието да има осигурено жилище е поставено на жалбоподателя, за да се обективира решението на чужденеца да пребивава продължително – да живее в страната. В тази връзка краткотрайните и многобройни влизания и връщане в държавата по произход доказват отсъствие на решение за пребиваване и искане за придобиване на правото с други цели, които нямат правно значение в случая. По установените в хода на проверката от ТДНС Стара Загора факти, че в посоченото като наето жилище няма реална възможност да се установи да живее трето за семейството лице няма спор по делото, а правната теза на жалбоподателя и на процесуалния му представител е, че договорът за наем е формално условие, което е изпълнено, но същевременно чужденецът е приятел и може да бъде приет на друг адрес – в [населено място], обективира и опит за заобикаляне на закона или поне за неразбиране на правната норма. Разрешението за пребиваване се предоставя, когато има законово основание, а не поради приятелства с граждани на страната с чести влизания и излизания от и на територията й. Разрешението е необходимо на онези чужденци, които са взели решение да пребивават в страната и за които са изпълнени всички законови условия, а ДАНС е дала положително становище. В настоящия случай разрешението за пребиваване не е необходимо на жалбоподателя, защото той няма поведение, сочещо на решение за пребиваване, а за посещаване на страната, което може да извършва и с виза.

Въз основа на фактически установявания, основани на посочените в заявлението на жалбоподателя данни, административният орган правилно е приел, че отсъстват надлежни доказателства, установяващи осигурено жилище за периода на пребиваване на територията на Република България, съобразно императивното изискване на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ. Следователно при правилно приложение на материалноправните разпоредби на чл.26, ал.2 вр. чл.24, ал.2 от ЗЧРБ административният орган е постановил отказ да издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, обжалваният административен акт е законосъобразен – издаден е от компетентен орган; в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на специалния закон. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи, като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата на заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. против Отказ УРИ:537700-2629/12.08.2025г. на директора на ОДМВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Е. Г., гражданин на Република Турция, роден на [дата]., [ЛНЧ], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 929/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.