МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 1338/2019 г.
ПЪРВИ
наказателен състав - РРС
Частният тъжител Р.С.Д.,*** обвинил
О.Г.Г. ***, ЕГН **********, в
това, че
На 01.01.2019
г., в гр.
Русе, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Р.С.Д.,***, в негово присъствие: „Ей гълъб, извинявам ти се“,
като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 от НК,
В това, че
На 01.01.2019
г., в гр.
Русе, причинил на Р.С.Д.,***, лека
телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство
на здравето му – престъпление по чл.130, ал.2 от НК и
за това, че
На 01.01.2019
г., в гр.
Русе, се заканил с престъпление -
причиняване на телесна повреда, срещу личността на Р.С.Д.,***, като му казал
“Ще те направя на парчета, ще те убия, ще те размажа, оглеждай се къде ходиш”,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
По отношение на последното обвинение, Съдът след като
преценил, че събраните по делото доказателства сочат на извършено престъпление
от общ характер, а именно такова по чл.144, ал.3 от НК, с определение от
14.01.2020
г., на основание чл.287, ал.7 от НПК, прекратил съдебното производство по
НЧХД № 1338/2019
г. по описа на Районен съд Русе, в частта му по отношение обвинението по
чл.144, ал.3 от НК и постановил, след влизане в сила на присъдата, материалите
по делото да се изпратят на РРП.
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по
чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 от НК, за които бил
предаден на съд и да му бъдат наложени наказания за тях.
Подсъдимият О.Г., редовно призован, не се явява и не дава
обяснения.
Съдът отчитайки събраните по делото доказателства, които обсъди
и анализира поотделно и в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.Г.Г. е роден на ***г***, български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН
**********.
Частният тъжител Р.Д. и свид. Т.К.,
която съжителствала на съпружески начела с подс. О.Г., били съсобственици
на имот в гр.
Русе, ул.
“Видин“ №
4. Като такива, отношенията им били влошени от години, поради конфликти и
спорове за съсобствеността, между тъжителя и родителите на К., които живеели в
имота.
На 31.12.2018 г., по повод посрещането
на Новата 2019
г., тъж.
Д., съпругата му С.Д.и техни приятели – свидетелите Х.М., Х.М., М.А.и
съпруга ѝ, празнували в ресторант „Хасиенда“ в гр.Русе. По същото време и
по същият повод, в ресторанта, но в различна зала, били и подс.Г. със свид.К..
Около 22.00ч., докато Г. и К. танцували, последната
видяла, че на дансинга са тъж.Д. и съпругата му, които подсъдимият не познавал
до този момент. След като седнали на
масата си, свид.К. разказала на подсъдимия за конфликтите, които имала с
тъжителя.
Малко след полунощ, след посрещане на Новата година, тъж.Д.
танцувал на дансинга със свид.Х.М., а в близост до тях танцували свид.Х.М. със
свид.С.Д.и свид.М.А.със съпруга си Г.А.. В един момент, зад гърба на Р.Д. се
приближил подс.Г., хванал с една ръка косата на тъжителя и силно я дръпнал и
разтърсил, в резултат от което Д. загубил равновесие и паднал на земята, като
се подпрял с ръка. Веднага след това подсъдимият тръгнал да се отдалечава от
дансинга, а тъжителят, след като се изправил, бързо го последвал, за да му
потърси обяснение са случилото се. Застигнал подсъдимия по пътя към масата му и
двамата влезли в словесен конфликт. Свид.Х.М. бързо отишла при тях и застанала
между двамата, за да предотврати ескалация на конфликта. Подсъдимият, видимо
афектиран и повлиян от алкохол, започнал да отправя закани за саморазправа към
тъжителя Р.Д., като го заплашил, че където го срещне ще го убие и ще го
унищожи.
Тогава тъж.Д. се обадил на спешен номер 112 и уведомил за
случилото се. Малко по-късно на мястото бил изпратен полицейски патрул на Първо
РУ-Русе в състав свидетелите С.Х. и Д.Р..
Междувременно, преди пристигането на полицейските
служители, С.Д.отишла до масата, на която била седнала свид.Т.К. и й поискала обяснение
за поведението на подсъдимия по отношение на съпруга й Р.Д.. Свид.К. започнала
да обижда Д.и й ударила шамар по лицето.
При пристигането на полицейските служители, Р.Д., С.Д., О.Г.
и Т.К. се намирали във фоайето на ресторанта и конфликта между тях бил
приключил. Подс.Г. се обърнал към тъж.Д. и му казал: „Ей гълъбе, извинявам ти
се“. От устните обяснения на лицата, свидетелите Х. и Р. придобили представа за
случилото се и преценили, че вина за инцидента имат О.Г. и Т.К., поради което
ги отвели в полицейското управление. Тъй като двамата били в явно нетрезво
състояние и не били способни да напишат обяснения по случая, по разпореждане на
дежурния в управлението, на Г. и К. били връчени призовки за явяване в
следващите дни.
Проверката по случая била възложена на свид.З.З. –
полицейски инспектор в Първо РУ-Русе, който снел обяснения от всички установени
лица, имащи отношение към случая.
На 04.01.2019г. тъжителя Р.Д. ***, където бил
освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско
удостоверение.
От
заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска
експертиза с обект на изследване телесните увреждания на тъжителя Р.Д. става
ясно, че по него не са установени видими следи от травматични увреждания, но според
вещото лице, при съобщените от свидетелите и посочени в тъжбата действия от
страна на подсъдимия е възможно и да не останат такива видими следи. Вещото
лице дава заключение, че ако твърдените от тъжителя Д. действия бъдат доказани
по безспорен начин, следва да се приеме, че на пострадалия са причинени болка и
страдание.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите Х.М., М. А., Х.М., К. К., С.Х., Д.Р.,
З.З. и Т.К. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело, както и
от приетите и приобщени писмени доказателства – Заключението по назначената СМЕ,
Постановление от 22.05.2019г. на Районна прокуратура Русе за отказ от
образуване на досъдебно производство, материалите по Преписка № 792/2019г. на
Районна прокуратура Русе, справка за съдимост.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият О.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
тъй като на 01.01.2019г., в гр.Русе, причинил на
Р.С.Д.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание,
без разстройство на здравето му.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на
престъплението:
Безспорно се установи, че
непосредствено след полунощ на 01.01.2019г., тъжителят Р.Д. танцувал със свид.Х.М.
на дансинга на ресторант „Хасиенда“ в гр.Русе. В един момент в гръб към него се
приближил подсъдимия Г., хванал го с ръка за косата, разтресъл я и дръпнал
силно надолу, в резултат от което Д. изгубил равновесие и паднал на земята,
като успял да се подпре на ръката си.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира
показанията на свидетелите Х.М. и М.А., тъй като те се характеризират с
последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти,
предмет на доказване. М. и А. били преки очевидци на действията на подсъдимия,
намирали се в непосредствена близост и имали възможност правилно и пълноценно
да възприема случилото се.
Свид.М., която танцувала с
тъжителя и по този начин била с лице към подсъдимия, когато той приближил,
заявява: „…този господин /сочи подсъдимия/ дойде, хвана Р. отзад за косата с
ръка и започна да го тресе. Р. падна…“ и „Той дойде отзад на Р. и започна да го
дърпа с една ръка, но доста силно го разтресе, защото Р. има доста коса и той я
хвана и започна да го тресе. Р. падна на земята, предполагам, че се подхлъзна
или подсъдимият е бил прекалено силен да го събори“. По сходен начин случилото
се описва и свид.М.А.: „Както си танцуваше г-н Д. изведнъж видях как главата му
се излашка назад и видях подсъдимия, че беше зад него и го дърпа за косата, от
което Р. падна на земята.“
Показанията на тези свидетели, респективно изложеното в частната тъжба, се
подкрепят и от показанията на свид.Х.М., който също бил на дансинга и макар да
не видял конкретните действия на подсъдимия Г., заявява: „Видях в един момент,
че Р. силно залитна на една страна и се подпира на земята, след което почна да
се разправя с подсъдимия.“ и „Когато видях Р. да залита и да се подпира,
господинът /посочи подсъдимия Г./ беше до него…“ и „Не видях конкретно коя е
причината Р. да залитне и да се подпре, защото съм бил с гръб, но веднага
разбрах, че подсъдимия го е хванал за косата и го е дърпал. Това го разбрах от
С., която беше срещу мен и виждаше нещата, както и от жена ми, която танцуваше
с Р..“
Показанията
на тези трима свидетели взаимно се допълват, не противоречат на останалите
събрани по делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и
житейски приемлива фактическа обстановка.
При това
положение Съдът приема за доказано по безспорен начин, че на инкриминираната
дата, подс.Г. хванал с ръка косата на тъжителя Д., разтресъл я и дръпнал силно
надолу, в резултат от което Д. изгубил равновесие и паднал на земята, като
успял да се подпре на ръката си. Тези факти, в съчетание с неоспореното
заключение на съдебномедицинската експертиза, дават основание на Съда да приеме
за несъмнено установено, че с тези си действия, на 01.01.2019 г., в гр. Русе,
подс.О.Г. причинил на Р.С.Д.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в
причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му.
От субективна
страна, подсъдимия О.Г. действал при евентуален умисъл. Той съзнавал, че
извършва действия / хващане с ръка косата на тъжителя Д., разтръскване и дърпане
силно надолу/, годни да причинят на пострадалия Р.Д. телесно увреждане, от вида
на инкриминираното. Допускал общественоопасните последици от деянието си, без
пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се
съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си
цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.
От изложеното е видно, че с действията си подс.О.Г. е
осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Подсъдимият е наказателноотговорен, поради
което следва да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното
наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия О.Г.,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства относително
ниският интензитет на физическо въздействие от страна на подсъдимия по
отношение на пострадалия, несъществените и непродължителни болки, причинени на Д.,
както и трудовата и обществена ангажираност на подсъдимия. Отегчаващо отговорността обстоятелство са
предходните осъждания за
престъпления от общ характер на подс.Г., които независимо от настъпилата
реабилитация характеризират отрицателно личността му.
Предвид това и при установения
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на осн.
чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено най-лекото,
алтернативно предвиденото наказание, а именно “Глоба”, като счита, че целите на
наказанието ще се постигнат, ако неговият размер бъде определен в максимален
размер, а именно 300.00 лв.
Така наложеното наказание по преценка на Съда съответства
в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му
последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Подсъдимият О.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава и на престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 01.01.2019г., в гр.Русе, казал
нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.Д.,***, в негово присъствие:
„Ей гълъб, извинявам ти се“, като обидата е нанесена публично.
От обективна страна:
За да е осъществен състава на престъплението “обида” е
необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или
мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си
действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на
засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите
на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно
качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на
засегнатия и др.
В настоящия случай е налице изразяване чрез думата “гълъб”,
на отрицателна оценка за личността на тъжителя Д. от страна на подсъдимия. Действително,
сама по себе си, думата „гълъб“ не е натоварена с негативно съдържание и дори
би могла да бъде употребена като израз на нежност, умиление и комплимент. В
настоящият случай обаче, в контекста на предхождащият употребата ѝ
конфликт, възрастта на Д. и пола му, думата „гълъб“ очевидно изразява
презрението, снизхождението, насмешката и дори подигравката на подс. Г.
към тъжителя Р.Д..
Обидната дума на подсъдимия Г., тъжителя Д. възприел
лично, на мястото на изричането ѝ и непосредствено след нейното изричане.
Несъмнено, обстановката, в която обидата “гълъб” била
изречена, предходният инцидент между подсъдимия и тъжителя, и поводът за нейното
изричане, преценена в аспекта на граматическото й значение и смислов
негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че тя е
накърнила честта и достойнството на тъж. Р.Д..
По отношение на така описаното деяние
извършено от подсъдимия, Съдът възприема като достоверни показания на свид. Х.М.,
която била пряк очевидец на нанесената на пострадалия обида от страна на
подсъдимия, намирала се на мястото на конфликта и несъмнено имала възможност
правилно и пълноценно да възприеме случилото се. Тя заявява категорично, че в нейно
присъствие, още преди да дойдат полицаите, подс. Г. обиждал тъжителя Д. и го заплашвал, като го нарекъл
и „гълъбе мой“.
Показанията на тази свидетелка
се подкрепя и от показанията на свид.Х.М., която заявява: „Знам, че подсъдимия
нарече Р. нещо, но вече мина много време и не мога конкретно да си спомня. Това
стана още преди да дойдат полицаите, докато се разправяха.“ и: „Р. ми каза, че
подсъдимият го е нарекъл „гълъб“, но аз не помня кога и как точно го е нарекъл.
Да, имаше такава ситуация, но не мога точно да си спомня, защото бях през
цялото време там с Р..“
Съдът намира, че е налице квалифициращото обстоятелство
на чл.148, ал.1, т.1 от НК, а именно обидата да е нанесена публично, тъй като
от една страна деянието било извършено на
общодостъпно място – ресторант „Хасиенда“ в гр. Русе, а от друга, както
бе посочено по-горе обидната дума била изречена от подсъдимия освен пред пострадалия
Р.Д., но и пред други присъстващи лица, които възприели казаното от подс.Г..
Това обстоятелство, съобразно константната съдебна практика има за
последица определянето на обидата като публична, поради което квалифициращият
признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е
също установен.
По делото не бяха представени и не се събраха от Съда
доказателства, от които да се обоснове извода, че тъжителя Р.Д. се е държал
предизвикателно или агресивно към подсъдимия, или го е провокирал по какъвто и
да било друг начин, което да бъде оценено като повод за изречената обида.
Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че агресията
на подсъдимия по отношение на тъжителя била изненадваща и непредизвикана.
От субективна страна,
подсъдимият осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че казва нещо,
което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил наясно, че използва думата
в присъствието на пострадалият и, че тя ще бъде възприета от последния, като
обидна. Подсъдимият бил наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици, свързани с
накърняване неприкосновеността на личното чувство за достойнство и искал
тяхното настъпване.
Въз основа на изложеното Съдът намира, че с действията си
подс.О.Г. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимият е наказателноотговорен, поради което следва
да бъде признат за виновен и му бъде наложено, предвиденото за това
престъпление наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият О.Г.
за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства факта,
че подсъдимият отправил само една обидна дума към подсъдимия, като същата не се
отличава с присъщата за този тип престъпления цинизъм и вулгарност, както и
трудовата и обществена ангажираност на подсъдимия. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са предходните осъждания за престъпления от общ характер на подс.Г.,
които, както бе посочено и по-горе, независимо от настъпилата реабилитация
характеризират отрицателно личността му.
Предвид това, Съдът приема, че следва да бъде приложен
чл.55 от НК. Основанията за това са, че при превеса на многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства и наличието на едно отегчаващо такова, при
условията на чл.54 от НК на подсъдимия следва да бъде определено наказание “Глоба”,
което следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата /при
предвидено наказание от три до десет хиляди лева/, което по мнение на Съда ще е
несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца.
Поради това Съдът счита, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне за подс.О.Г. на наказание по реда на чл.55, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от НК, като му се наложи наказание “ГЛОБА” в размер на 1500.00 лв.
На осн. чл.55,
ал.3 от НК /съобразно логиката вложена от законодателя и практиката на
съдилищата/ Съдът намира, че на подс.Г. не следва да бъде налагано по-лекото,
кумулативно предвидено наказание „Обществено порицание“.
Така наложеното наказание, по преценка на Съда,
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
На осн. чл.23, ал.1 от НК, така наложените две наказания
„Глоба“ следва да бъдат групирани, като се определи едно общо наказание, по-тежкото
измежду тях, а именно “ГЛОБА” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
Подсъдимия О.Г.Г., следва да заплати на Р.С.Д. сумата от
512.00 /петстотин и дванадесет/ лв. за направени разноски по делото - за
завеждане на делото и за адвокатски хонорар.
Подсъдимия О.Г.Г. следва да заплати в полза на Районен
съд Русе сумата от 181.00лв. за разноски на съдебното производство.
Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: