Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 404 06.12.2019
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
КАН дело № 350 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД
МВР Стара Загора против Решение №220/25.06.2019г., постановено по АНД №492/2019 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което
е отменено Наказателно постановление №19-1228-000174/04.02.2019г. издадено от
Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор «Пътна полиция», с наложена на А.Г.Т.
глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП / наказва се с
глоба в размер на 50лв. водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му/ за това, че на 16.01.2019г
в 11.25ч., в град Казанлък, ул. «Розова долина» на мост над ЖП линия, в посока
юг управлява собственият си лек автомобил ***, с регистрационен номер ***,
като: 1. По време на управление използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете, с което е извършил: 1. На
водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл. 104а от ЗДвП. Съставен е АУАН №
Д854288/16.01.2018г., против който е подадено Възражение с вх. №284000-1424 от
16.01.2019г., разгледано, с изготвена справка за извършена проверка
№1228р-1421/29.01.2019г., въз основа на която не е прието за основателно.
Възражението против АУАН е
следното: По време на шофиране на 16.01.2019г в 11.25часа, тръгвайки от
бензиностанция « ЕСО» в посока завод «Арсенал»,
водача забелязал, че телефонът на автомобила е блокиран от системата,
която използват бензиностанциите и направил отметка за стартиране на блу тут
системата. Това се случило на кръговото пред магазин «БИЛЛА», докато изчаквал
автомобилите с предимство да се изнесат, включително въпросния полицейски
автомобил. Колата била в покой и свободно направил тази отметка на телефона, за
да пусне системата на автомобила «свободни ръце», с която същият разполага. При
тази ситуация, явно виждайки това негово действие, мл. автоконтрольор К. е
преценил, че се ползва мобилния телефон за разговор по време на шофиране, след
което е спрян на моста над жп прелеца и санкциониран неправомерно. Изразил
същите възражения при съставяне на АУАН устно, като бил уведомен, че следва да
бъдат в писмен вид, поради което подава писмено възражения като се надява
контролния талон да му бъде върнат и да не бъде наложено административно
наказание за деяние, което счита за неизвършено. К. – актосъставител и Д. –
свидетел на нарушението, изготвят писмени сведения във връзка с разследване на
оспорените обстоятелства по АУАН, в които заявяват, че зад тях се е движил
процесния автомобил на посочените дата, място и час, като водачът му държал
мобилен телефон и разговораял по него. След като вдиял този факт, Д. пуснал
светлинен сигнал и с ръка посочил на водача да отбие вдясно зад полицейския
автомобил. Водачът възприел сигнала и спрял. След това му обясили, че ще вземат
отношение по нарушението с телефона. Колегата му К. съставил АУАН бл. № сер.
Д854288 по чл.104А от ЗДвП. При подписването на акта водача подписал и попитал
може ли да си пусне възражение, тъй като според него е подведен и за това
нарушение се отнемат контролни точки. В сведението на К. се сочи, че колегата
му Д. му казал, че вижда в огледалата за задно виждане как водача на лекия
автомобил по време на управлението му използва мобилен телефон без устройство
«свободни ръце». Погледнал странично
назад и също видял, че в ръката на водача има мобилен телефон. Колегата
Д. включил светлините и с ръка от автомобила посочил на водача да спрея в
дясно. Водачът спрял, извършено му е проверка за установяване самоличността.
При разговора с него същият категорично заявил, че има вина за това, че
използва телефона и че са прави за извършеното и констатирано нарушение.
Водачът разписал АУАН, но като разбрал, че контроният талон ще му бъде взет,
заявил че е подведен, мислейки че ще му бъде наложена глоба с фиш. Т. бил
уведомен за правото му на писмени възражения в 3-дневен срок. От Т. са взети и
собственоръчни обяснения от 25.01.2019г в хода на разследването по административно
наказателното производство, в които твърди, че при спиране на личния си
автомобил, който изчаква на кръстовище и е бил в покой, взел телефонния си
аппарат, за да се свърже с блу тут системата на автомобила и точно в този
момент саг о видели служителите на полицията. Държи да отбележи, че автомобила
има устройство «свободни ръце» ,поради което няма нужда да говори по телефона.
В Справка
№1228р-1421/29.01.2019г. до Началник сектор «ПП» при ОД МВР Стара Загора, от
Началник група «КПДППА» посочва резултатите от проверката като въз основа на
цитираните по-горе сведения от актосъставителя, свидетеля на нарушението и
нарушителя, и след преглед на записите от ВПК-2 на служебния автомобил
заключава, че фактите по сведенията на контролните органи се потвърждават.
Сочи, че на записите поради малката резолюция на камерите не се вижда
поведението на водача Т. вътре в автомобила му /ползва или не ползва мобилен
телефон/. Проверката след спиране на автомобила е в обсега на камерите с
включени микрофони. Счита, че записите потвърждават написаното от полицаите в
техните сведения.
За да отмени наказателното
постановление РС Казанлък приема, че изводите на АНО за доказаност на фактите
по АУАН /потвърждаване сведенията на свидетеля по акта за извършване на главния
съставомерен факт/ почиват на превратно тълкуване на данните от справката, тъй
като в нея изрично е посочено, че
поведението на водача вътре в автомобила не се вижда. Съдът заключава в
главния си извод за отмяна на наказателното постановление, че липсват
доказателства за административното обвинение. Освен това в хода на
административно наказателното производство АНО е пренебрегнал обясненията на
наказаното лице, че не говори по телефона си, а само включва системата
«свободни ръце», налична в автомобила му. От съвкупната преценка на събраните
доказателства не може да се стигне до категоричен извод за предмета, който Т. е
държал на нивото на главата си. Показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта се неубедителни и нямат категоричност от една страна, а от друга
жалбоподателя твърди, че управляваното превозно средство е било в покой, докато
е изчаквал да преминат автомобилите с предимство и в този момент се е опитал да
задейства системета «свободни ръце» в съответствие с изискванията на ЗДвП.
В касационната жалба се
оспорва извода на съда за недоказаност на административното обвинение, като се
твърди, че няма данни автомобила да е бил в покой, докато по делото са приобщени
доказателствени средства за отправеното фактическо обвинение и обстоятелствата
по неговото извършване, а именно движение на двете превозни средства и
възприето ползване на мобилен телефон в нарушение на ЗДвП. От съда се иска
отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление.
Ответника по касация А.Г.Т.
не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и
предлага на съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като вместо него
се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна
страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спор по отношение времето,
мястото, начина на констатиране на нарушението не е въведен с възражението
против съставения АУАН. Ответника по касация е оспорил възприетото от
контролните органи използване на телефона като в тази връзка няма спор, че в
ръцете си е държал тъкмо мобилен телефон, тъй като водача заявява и поддържа
категорично, че го е държал, за да включи блу тут. Следователно изводите на
въззивния съд, че не е доказано категорично какъв е бил предмета в ръцете на водача
са изведени без да се обсъдят всички доказателствени средства, а в настоящия
случай те са само гласни – показанията на актосъставителя и свидетеля на
извършване на нарушението, а срещу тях твърдението на нарушителя, че е държал
телефона си, но не за да говори с него. Съдът е пренебрегнал изрично посочения
в справката факт, че записите от ВПК-2 системата са за действията на
служителите по време на проверката, поради което и въз основа на съвпадението
между записаните факти и тези посочени в сведенията на служителите касателно
предприетите от тях действия, АНО е приел, че изнесеното от тях е вярно. АНО не
е кредитирал тезата на нарушителя, че телефона не е използван за разговор, а
дал вяра на показанията на свидетеля по акта, че лично е възприел водене на
разговор по мобилен телефон, което е причина да бъде спрян за проверка и водача
на превозното средство. Изчакването на кръгово кръстовище не е факт, който
сочи, че автомобила е бил в покой, тъй като даването на предимство не изисква
преустановяване на управлението на автомобила, а напротив изисква цялото
внимание на водача, за да се осигури безпрепятственото му напускане. Съдът е
приел, че показанията на свидетелите на обвинението не са категорични, защото
са заявили, че не по време на проверката не са възприели мобилен телефон, но те
нямат задължение да извършват претърсване от една страна, а от друга дори да
установят мобилен телефон, този факт не би внесъл яснота по спора дали е
използван за разговор или за да бъде включен блу тут. Съдът не е съобразил и
съдържанието на нарушената разпоредба, която
забранява използването на мобилен телефон, посредством ръцете на водача,
без да ограничава ползването до целта – разговор. Следователно дори да е вярно,
че водачът е включвал блу тут, то отново се доказва обвинението, че същият е
използвал телефона си по време на шофиране на посочените дата, час и място,
което е възприето от контролните органи и доказано от техните показания. Безспорно
водачът е държал мобилен телефон на нивото на главата си и този факт е възприет
от контролните органи, най-малкото защото без участието на очите не би могло да
се включи блу тут системата му. Нарушената разпоредба на ЗДвП забранява на
водача да използва мобилен телефон с ръцете си, независимо от целта на
употребата, тъй като такава не е посочена. Телефон може да се ползва само, ако
е налично устройство, позволяващо ползването му, без участие на ръцете. Съдът е
приел за вярно казаното от водача, но при неправилно приложение на материалния
закон е заключил, че целта на ползване сочи на липса на деяние. Настоящия
състав счита, че тезата на водача е недоказана, тъй като показанията на свидетелите на обвинението
са в съответствие и последователни по
отношение на главния съставомерен факт, освен това липсата на писмени
възражения против акт по време на съставянето му сочи на вярност и на
твърдението им, че същият е очаквал налагане на глоба с фиш, вместо ангажиране
на отговорността му с наказателно постановление. В съдебно заседание са заявили
онова, което е изложено в АУАН и в писмените им сведения, като в съдебно
заседение са посочили, че съгласно обясненията на водача, дадени пред тях,
същият е използвал телефона си поради ниското напрежение на устройството.
Същият е изразил учудването си пред тях, че не му се налага глоба с фиш, и тези
им показания кореспондират със защитната теза на ответника по касация защо
подава писмени възражения, а не е вписал същите в акта по време на съставянето
му. Двамата служители заявяват, че не са обърнали внимание на телефона по време
на проверката, но заявяват, че и двамата са възприели как държи телефона с ръка
до лицето и я сваля. Техните показания за главния съставомерен факт не могат да
бъдат игнорирани по причина, че не са проверили наличието на мобилен телефон и
неговия модел. Обсъдени в съвкупност показанията на свидетелите и тезата на Т.
сочат на единствено възможен фактически извод, а именно използване на телефона
по време на движение, което изцяло осъществява състава на нарушената
разпоредба.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №220/25.06.2019г., постановено по АНД №492/2019 год. по описа на Районен съд
Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1228-000174/04.02.2019г.,
издадено от Началник група в сектор «ПП» при ОД МВР Стара Загора с наложена на А.Г.Т.
ЕГН********** глоба в размер на 50лв/петдесет/ на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.