Решение по дело №103/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 168
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20207100700103
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………/26.06.2020г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 103/2020г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано по искова молба на И.Я.Н. с ЕГН ********** ***, с която срещу Областна дирекция на МВР – Добрич е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 300 лева за причинените му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 2 от 17.12.2018г. на началника на РУ Албена при ОДМВР – Добрич, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 2/17.12.2018 г. на началника на РУ Албена при ОД на МВР – Добрич И.Я.Н. е санкциониран с глоба в размер на 500 лева. По жалба на ищеца е образувано нахд № 36/2019 г. по описа на Балчишкия районен съд, който с влязло в сила решение от 19.07.2019г. е отменил наказателното постановление. За да защити интересите си в административнонаказателното производство Н. е упълномощил адвокат И.С.С., на когото е заплатил по договор за правна защита и съдействие сумата от 300 лева. Сумата е заплатена на 20.01.2019г. при подписването на договора. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразното НП ищецът е претърпял вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в разноски за възнаграждение на адвокат в съдебното производство по обжалването и отмяната му, които са пряка и непосредствена последица от издаването на отменения административен акт, тъй като обжалването на НП е законоворегламентирано и единствено средство за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт. По тези съображения се претендира заплащане на сумата от 300 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.                                                  

          Ответникът – ОД на МВР – Добрич не изразява становище.

          Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение, че искът е основателен и следва да бъде уважен с аргумента, че е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  страна :              

От представените по делото писмени доказателства, включително и от приложеното по делото нахд № 36/2019г. по описа на БРС, се установява, че срещу И.Я.Н. е издадено НП № 2/17.12.2018г. на началника на РУ Албена при ОД на МВР – Добрич, с което на основание чл.193, ал.1  от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.96, ал.3 и чл.98, ал.1 от с.з. Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Балчишкия районен съд, който с решение № 87/25.06.2019г. по нахд № 36/2019г. го е отменил. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2019г., видно от приложената по въззивното дело справка с изх.№ 1177/29.07.2019 г. на БРС. В производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат И.Я.Н., на когото е заплатил сумата от 300 лева съгласно приложения в производството пред БРС екземпляр от договор за правна защита и съдействие от кочан серия Б № ********** от 20.01.2019 г., в който изрично е записано, че сумата за адвокатски хонорар е заплатена в брой при сключване на договора.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предявеният иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно този текст държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като ал.2 на същия предвижда, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Следователно за приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, които са резултат от тяхната административна дейност и са отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.   

По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение властнически акт на административен орган – наказателно постановление, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност и представлява материалноправно основание за търсене на деликтна отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на колегиите във Върховния административен съд по т.д. № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

От доказателствата по делото е видно, че е налице реално причинена вреда на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяната на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от надлежно упълномощен адвокат, в полза на когото е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева непосредствено преди подаването на жалбата до районния съд съгласно приложения във въззивното производство договор за правна помощ от кочан. Заплащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено в договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения акт. Намаляването на имуществото на Н. вследствие на заплатената сума за адвокатско възнаграждение е резултат от издаването на наказателното постановление, което е обжалвано и отменено като незаконосъобразно от районния съд. При положение че в производствата по ЗАНН преди изменението на закона (обн. от ДВ бр. 94/2019 г.) липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски, то разходваните средства за адвокатска защита в производството по отмяна на НП от съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която ответникът дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.   

С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 36/2019г. на РС - Балчик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2020 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е подадена исковата молба, а не погрешно посочената в исковата молба - 28.01.2020 г., до окончателното й заплащане.     

В съответствие с изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса по иска, и 300 лева – разноски за адвокатски хонорар пред първата инстанция.                                   

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на И.Я.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 2 от 17.12.2018г. на началника на РУ Албена при ОД на МВР - Добрич, отменено с влязло в сила решение № 87 от 25.06.2019г. по НАХД № 36/2019г. по описа на Балчишкия районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.02.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане, както и сумата от 310 лева, сторени разноски по делото.                       

            РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                   Административен съдия: