Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3944 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ).
Ищцата
С.М.Б. твърди, че на 10.7.2017 год. пострадала при пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило в гр. Враца, на път II-15, км.24+200. Ищцата
пътувала в превозно средство с животинска тяга, когато то било ударено от
неизвестен лек автомобил, поради несъобразена с интензитета на движението
скорост. От произшествието ищцата претърпяла телесни увреждания, изразяващи се
в: мозъчно сътресение със загуба на съзнание, счупване на 7-мо ребро вляво, охлузвания в областта на главата,
гърба и контузна рана на левия лакът с масивно кръвонасядане, кръвонасядания в
областта на лявата подбедрица и левия глезен. Тя била
приета за болнично лечение. Получените травматични увреждания причинили на
ищцата силни болки и страдания – болки в главата, гърба, ръцете и краката;
получавала световъртежи. Тя се придвижвала трудно, а след изписването й от
болница не излизала от дома си. Ищцата
изпитвала затруднения в обслужването си и се нуждаела от постоянна подкрепа от
своите близки. Това я карало да се чувства безполезна. Ищцата преживяла и
емоционална травма. За обезщетяване на тези свои вреди ищцата предявила
претенция към Гаранционния фонд, но обезщетение й било отказано. Като намира
отказът за неоснователен, ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата 25 001 лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законна
лихва от датата на постановяване на отказ за заплащане на обезщетение от страна
на ответника – 14.12.2017 год., претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
Г.Ф. оспорва предявения иск. Твърди, че е отказал изплащане на обезщетение тъй
като липсват доказателства да е осъществена хипотезата на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ
и водач на неидентифицирано МПС да е причинил с противоправно
поведение вреди на ищцата. Ответникът поканил пострадалата да представи
доказателства, от които да се установяват горните факти, но това не било
сторено. Липсвали доказателства относно
механизма на ПТП, като ответникът оспорва констатациите в протокола за ПТП в
тази част, основани единствено на показанията на ищцата. Оспорва
причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и
твърдяното произшествие – в протокола за ПТП било отбелязано, че ищцата е
отказала да посети лечебно заведение. Намира за завишен претендирания
размер на обезщетението.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д.,
поддържа предявените искове. Ответникът, чрез юрк. Миленова, оспорва исковете. Анализира
събраните доказателства в писмени бележки.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По
делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.07.2017 г., в който е отразено, че в
гр. Враца, на 10.07.2017 г., около 16:10 часа, на път ІІ-15 км. 24+200 е
настъпило ПТП между неизвестно МПС с неизвестен водач и ППС с животинска тяга
(кон с каруца), управлявано от С.И.Д.. Констатирано е в резултат на процесния инцидент пътничката в каруцата да е била с охлузни рани, прегледана е на място от екип на ЦСМП. В
Бюлетин от 11.07.2017 г. на ОДМВР Враца е отразен пътният инцидент, както и че
пострадалите са отказали да посетят спешен медицински център.
За
установяване механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Г.Ц.Г., служител на МВР. Помни, че на 10.07.2017 г. е
посетил ПТП между разклона за с. Мраморен, пътят от гр. Враца до гр. Оряхово.
Конкретизира, че неправилно е отразено ПТП да е настъпило на 24-ти километър,
тъй като този разклон се намирал на 14-ти километър. Помни, че пътници в
каруцата са били С.Д. и С.Б.. При отправянето на сигнала му било съобщено, че
каруцата е блъсната от черен джип с надпис “Охрана” на задното стъкло. Времето
било топло и слънчево, асфалтът горе-долу хубав, разклонът се намирал в много
дълбока падина. Най-ниската част е между двата разклона на селото, където е
настъпил самият инцидент. В този участък имало маркировка, забраняваща
изпреварването и знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. Свидетелят
констатирал, че каруцата се била разпаднала на съставните си части. Последните
се намирали на самия път до мантинелата, в дясната
лента на платното за движение. Имало боя в задната част на каруцата, поради
което свидетелят достигал до извод, че ударът е станал в задната й част. На
място била изготвена докладна записка, карта
за ПТП с пострадали лица, съобщение за бюлетина на МВР. Дадените гласни
доказателства съответстват в съставената от свидетеля Докладна записка от
датата на процесното ПТП, приета като писмено
доказателство.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства вещото лице по приетата
Съдебна автотехническа експертиза инж. А.П.А. сочи
като най-вероятен следния механизъм на ПТП: каруцата се е движела цялостно
върху платното за движение в землището на с. Мраморен между с. Мраморен и с.
Баница, в дясна пътна лента с посока към гр. Враца. Няма данни поради каква
причина водачът на неизвестния автомобил е допуснал удар в каруцата. Няма данни
за скоростта на автомобила. Произшествието е настъпило през деня - около 16:00
часа, при суха пътна настилка, добра видимост на далечно разстояние - над 300
м. При допустима скорост 60 км/ч опасната зона за спиране е 45,4 м. Според
експерта при липса на данни за пътни знаци разрешената скорост е била 90 км/ч. В
този участък, макар да не може да се определи с точност мястото на удара, пътят
е второкласен и забранен за движение на каруци. Водачът на автомобила е имал
възможност да не допусне настъпване на ПТП. В съдебно заседание експертът
допълва, че вероятно липса на внимание от страна на водача на лекия автомобил е
причина за настъпване на ПТП, тъй като видимостта е била добра. Уточнява, че
движението на каруца на път, част от републиканската пътна мрежа, е
предпоставка за настъпване на ПТП.
В Епикриза на МБАЛ “Хр. ботев” АД
гр. Враца е отразено, че в периода 10.07.2017 г. - 14.07.2017 г. С.Б. е
постъпила на лечение при снета анамнеза за повръщане и гадене, болки и
световъртеж в резултат на травма на главата и крайниците поради ПТП - сблъсък
на каруца с МПС.
За
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П.С.М. - дъщеря на ищцата.
Свидетелката сочи, че в деня на инцидента майка й я информирала за случилото се
ПТП. Свидетелката я посетила в болница, където ищцата споделила с нея, че много
я боли, говорела несвързано. Към датата на инцидента ищцата е живеела с лицето,
управлявало каруцата - С.. Не е работела, получавала помощи от “Бюро по труда”.
Около седмица след изписването С. се грижел за ищцата, след което свидетелката
я взела със себе си в дома й в гр. Нови Искър за около месец. През този период
ищцата не се движела, свидетелката й помагала за хигиената. Към момента ищцата
продължава да живее в гр. София, работи в борса в с. Бусманци и живее на хотел.
Оплаква се от болки в левия крак, който от деня на инцидента до днес я боли.
Свидетелката споделя тревоги за паметта на ищцата и несвързаното й говорене.
Продължава да изпитва страх от пътуване.
По
делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р М.Г.. Вещото лице посочва, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила: лекостепенно мозъчно
сътресение, охлузвания на челото, счупване на 7-мо ребро вляво, охлузване и кръвонасядане на лява лакътна
област, кръвонасядане на лявата подбедрица,
кръвонасядане на левия глезен. Проведено е
консервативно лечение в периода 10-14.07.2017 г. с вливания на медикамент и е
предписано лечение в домашна обстановка с магнезий. Описаните травматични
увреди за изминалия срок от ПТП до изготвяне на експертизата за отзвучали.
Според експерта охлузванията са отзвучали за 7-15 дни, а счупеното ребро - за
20-25 дни. Мозъчното сътресение от лека степен също е отзвучало за 15-20 дни.
Прогнозата по отношение на получените уверди според д-р
Г. е напълно оптимистична. В съдебно заседание експертът, по отношение на
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М., допълва, че
ищцата няма такива тежки увреждания, от които да произтекат усложнения, но може
да има дефекти в паметта. Самите увреждания не са тежки и следва да са
отзвучали.
На
17.11.2017 г. ищцата е отправила до ответника искане за заплащане на
обезщетение в резултат на процесното ПТП. В отговор на
14.12.2017 г. ответникът е постановил отказ с мотив за липса на доказателства
за механизъм на ПТП и за твърдените вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557 ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства позволяват еднопосочно да се установи,
че процесното ПТП е настъпило на път ІІ-15, км.
24+200 в района на отбивката за с. Мраморен по вина
на водач на неидентифицирано МПС. Водачът, в нарушение на правилата за движение
- чл. 20 , ал. 2, изр. второ ЗДвП, не е
спрял пред предвидимо препятствие на пътя и не е предприел маневра, позволяваща
безопасното му заобикаляне, каквато е била възможна. Така автомобилът е
реализирал ПТП в задната част на каруцата, управлявана от С. Д., в която е
пътувала и ищцата С.Б.. След настъпване на удара неустановеният водач е
напуснал местопроизшествието.
Съдът
не споделя неведените от страна на ответника
възражения за неустановен механизъм на ПТП поради липса на свидетели очевидци. Приемането
на подобна теза би изключило априори отговорността на
последния в хипотеза, при която настъпва пътен инцидент без присъствие на трети
лица. В конкретния случай обаче съвкупността от събраните доказателства -
писмени, гласни (макар и косвени) и автотехническа
експертиза позволяват еднозначно да се приеме за установен твърдения от ищцата
механизъм на ПТП.
Ответното
дружество не е навело възражение за съпричиняване
поради движение на пътното превозно средство на второкласен републикански път.
Макар
в докладната да е отразено, че пострадалата ищца отказва хоспитализация, по делото
са събрани доказателства за болничен престой в периода 10.07.2017 г. -
14.07.2017 г., като лекарите констатират лекостепенно
мозъчно сътресение и фрактура на 7-мо ребро вляво. На ищцата не е провеждано
оперативно лечение. Установява се, че за период от месец след изписването тя е
била на постелен режим и е зависела от помощта на
трето лице. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. в частта, в която
сочи след процесния инцидент ищцата да има проблеми с
паметта и да говори несвързано. Твърдения в този смисъл не са наведени в
исковата молба като част от претърпените увреждания. Наред с това пряка
причинно-следствена връзка не е констатирана и от вещото лице, според извода на
което уврежданията не са тежки по степен и е малко вероятно да са в резултат на
леката травма на главата. Установява се и че здравето на свидетелката е
възстановено, тя работи по трудово правоотношение. С днешна дата продължава да
е наличен страхът й от придвижване с транспортно средство.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968
год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.
чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 10 000.00 лв. При определяне на обезщетението, съдът съобрази
характера на получените травматични увреди – лекостепенно
мозъчно сътресение, счупване на 7-мо ребро вляво, охлузвания и кръвонасядания, като времето на възстановяване е до 1 месец
общо. Нуждата от помощ на трето лице е ограничена до времето на възстановяване.
Няма обективни данни за настъпили усложнения, наличие на загрозяващи белези. Съдът съобразява активната трудоспособна възраст на
пострадалия, нуждата от придружител по
време на краткия възстановителен период, довел до затруднения в
самообслужването. Значение за определяне размера на обезщетението са характеровите отражения от ПТП - ищцата е станала по-уплашена. Не се
събраха доказателства инцидентът, извън възстановителния период, да е повлиял
на социалния живот на ищцата, както и на нейната трудоспособност.
Предвид горните мотиви и съобразно икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на
отговорност при застрахователната закрила, съдът определи дължимото
застрахователно обезщетение.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 10000
лв., ведно с претендираната законна лихва от датата
на постановения отказ от страна на ответника да изплати обезщетение - 14.12.0217
г.
По разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК при така установения изход от спора право на разноски имат
двете страни.
Ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат
М.Д. следва да се заплати адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска в размер на 452,01 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса съобразно уважената част от иска в размер на 400 лв., както и разноски за
вещи лица в общ размер 280 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 60 лв.
Мотивиран от
горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ:********, адрес: ***, на
основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ, да заплати на С.М.Б.,
ЕГН
********** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, претърпяно от ищеца на 10.07.2017
г. по вина на водача на моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 25001 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Г.Ф., БУЛСТАТ:*******, адрес: *** да заплати на адв. М.С.Д. от САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото в размер на 452,01 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ф., БУЛСТАТ:********,
адрес: *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 680 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК С.М.Б., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ:*******,
адрес: *** сумата от 60 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: