РЕШЕНИЕ
№ 1066
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114033 по описа за 2021 година
Образувано по искова молба подадена от ЕВН България Топлофикация
срещу А.Д., с която се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 1724.30 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.05.2019 г.- 31.10.2020 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. - 05.04.2021 г. в размер на
166.83 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 06.04.2021 г.
до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че в качеството на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество притежаващо лиценз за производство и
пренос на топлинна енергия, съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът, в качеството на собственик
на обект находящ се в ****** има качество на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период е била доставена от ищеца топлинна
енергия и била разпределена от търговеца извършващ дялово разпределение
1
на топлинна енергия, е разпределена топлинна енергия „сградна инсталация“.
Изтъква, че посочената сума не е погасена своевременно, поради което се
дължи мораторна лихва. Посочва, че за процесната сума е била издадена
Заповед за изпълнение № 3393/07.04.2021 г. по реда на чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 5736/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.
състав. Същата е базирана на чл. 47 ГПК, поради което от ищецът е предявил
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземане. Моли се
предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника.
Предявените обективно, кумулативно съединени установителни искове
са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
2
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена
държавна такса в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се
включат и разноските в заповедното производство в размер на 87,82 лева, тъй
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АТ. В. Д. ,
ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми: сумата от 1724.30 лева, представляваща стойността на топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г.- 31.10.2020 г за обект, находящ се в******* , ведно със
законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 06.4.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
166.83 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. - 05.04.2021 г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3393/
07.04.2021 г. по ч.гр.д. № 5736 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, 3 бр.с.
ОСЪЖДА АТ. В. Д. , ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 175 лева - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция и 87,82 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3