№ 126
гр. Разград , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101854 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “ЮБЦ ”ЕООД срещу К. А. А., с която е предявен иск за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 65,94 лв., представляваща неустойка
по договори, сключени между ответника и „БТК“ЕАД с кл.№16591162001 и законната лихва
от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното
производство разноски. Твърди, че между ответника и Българска телекомуникационна
компания е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
07.03.2017 г. за предоставяне на мобилна услуга с месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че за предоставените услуги по този договор „БТК“ЕАД
е издала фактури за периода 16.05.2017 г. – 15.05.2017 г. на стойност 41,39 лв., че
ответникът не е платил същите, което е породило право на „БТК“ЕАД да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Сочи също така, че след едностранното
прекратяване „БТК“ЕАД е издал крайна фактура с №********** с начислена сума за
плащане в размер на 190,24 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди,
че датата на деактивация на процесния абонамент е 20.06.2017 г. и същата се генерира
автоматична по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане
след изтичането на срока, както и че неустойката се дължи на основание т.2 от договора, че
същата е в трикратния размер на абонаментните такси, както и че същата е посочена и в
Общите условия, които абонатът приел, подписвайки декларация за това. Сочи, че с договор
за цесия това вземане е прехвърлено на ищеца, че за извършената цесия ответникът е
уведомен с приложение към исковата молба, както и че за това вземане ищецът е поискал и
1
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1155/2020 г. по описа на РС Разград.
Исковата молба и доказателствата са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Назначеният от съда особен представител счита, че исковата молба е нередовна. По
същество счита, че искът е неоснователен. Твърди, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и с ЗЗП, че исковата претенция не е доказана, че липсват доказателства, че ищецът е
придобил процесното вземане. Оспорва приложеното към исковата молба извлечение от
Приложение №1, като сочи, че няма доказателствена сила и иска от съда да открие
производство по оспорването, в случай, че ищецът поиска да се ползва от него. Сочи, че
договорите за цесия са недействителни, тъй като вземанията, предмет на същите не са
посочени. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1155/2020 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и
ответника е сключено споразумение за нова услуга от 07.03.2017 г./л.22 и сл./ за ползване на
абонаментен план „Виваком смарт“. На стр.6 от договора е посочено, че при прекратяване
на договора преди края на срока по искане или по вина на абоната, включително поради
неплащане на дължимите суми, същият дължи неустойка в размер на месечните абонаменти
за услугите до края на срока на договора, но за не повече от трикратния им размер. .
Към договора е декларация /л.22/ от длъжника, че е съгласен с Общите условия и е получил
екземпляр от същите. В т.50.6, б”в” от тези условия е регламентирано правото на
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД да прекрати едностранно договора поради
неплащане в срок.
По делото е приложени две месечни сметки /л.25 и 26/ – от 16.06.2017 г. за 41,39 лв.и от
15.07.2017 г. за сумата 231,63 лв., от които 41,39 лв. за предходен период и 190,24 лв.
корекции, дарения и услуги от партньори.
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД са прехвърлени вземания /л.14/, посочени в приложение
към договора. Съответно „Българска телекомуникационна компания“ЕАД е упълномощила
„С.Г.Груп“ООД да я представлява при уведомяването за цесията /л.20/.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлил на ищеца закупени вземания, сред
които и тези, закупени от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с договора от
16.10.2018 г. /л.12/ В изпълнение на този договор цедентът „С.Г.Груп“ООД е подписал
извлечение от приложението към договора /л.10/, което се отнася до вземане спрямо
2
ответника К. А. А. за сумата 67,33 лв.
Към исковата молба е приложено уведомлението за цесията /л.11/.
По заявление на ищеца от 13.08.2020 г. е образувано ч.гр.д.№1155/2020 г., по което на
14.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение за сумите 67,33 лв. по договор за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от 13.08.2020 г., 25 лв. държавна
такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. В заявлението е посочено, че сумата е за
неизплатени далекосъобщителни услуги и обезщетение за неизпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, а в срока по чл.415 от ГПК ищецът е
предявил установителен иск.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 65,94 лв. е за
заплащане на неустойка, която е уговорена в договора между страните. Задължението за
заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на договора. В
договора, сключен между страните не е регламентиран начина на прекратяване на договора,
вкл. и по инициатива или вина на абоната. Ето защо следва да се приложат съответните
разпоредби на Закона за задълженията и договорите и по специално чл.87 ал.1 от с.з., който
регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна
поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен
договор предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването
на договора е от значение, тъй като именно това прекратяване е юридическия факт, от който
възниква правото на ищеца да получи, респ. задължението на ответника да плати неустойка
по договора.
В настоящия случай ищецът твърди, че прекратяването на договора е станало на 20.06.2017
г. /л.4/. Ако това е така, то на тази дата е възникнало задължението на ответника да плати
неустойка. В случая обаче заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 13.08.2020 г. по пощата, респ. е предадено на куриера на 12.08.2020 г. и в съответствие с
чл.422, ал.1 от ГПК настоящият иск за съществуване на вземането се счита предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срока по чл.415, ал.2 от ГПК, както е в настоящия случай. На 12.8.2020 г. вече е изтекъл
тригодишният давностен срок, регламентиран в чл.111, б.“б“ от Закона за задълженията и
договорите и в писмения отговор особеният представител на ответника се е позовал на това.
Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че за начало на давностния срок
следва да се вземе предвид датата на издаване на фактура на – 15.07.2017 г., съдът намира за
неоснователно, тъй като в този документ /който ищецът нарича фактура/ не е посочено
такова задължение.
Предвид неоснователността на иска, ищецът няма право на разноските, направени по
3
настоящото дело, както и на тези по ч.гр.д.№1155/2020 г.
По отношение на искането на особеният представител на ответника за присъждане на
допълнително възнаграждение, съдът намира, че не са налице основания за увеличаване на
същото. По делото е предявен само един иск с цена 65,94 лв. и при определяне на
възнаграждението в размер на 200 лв. съдът е спазил разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК,
като е съобразил, че делото не представлява фактическа и правна сложност. За размера на
определеното възнаграждение е уведомена Адвокатска колегия – Разград и при тези условия
последната е посочила адв.Н. за назначаване за особен представител. Делото е разгледано
само в едно заседание без последващи усложнения.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София и
адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, за установяване, че К. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Студенец, общ.Лозница, обл.Разград, ул.“Витоша“, №4,
дължи сумата 65,94 лв. неустойка, както и законна лихва върху тази сума от 13.08.2020 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
№27/14.08.2020 г. по ч.гр.д.№1155/2020 г. на РзРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.А.Н. за увеличаване на възнаграждението на
особения представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№1155/2020 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4