Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 23.01.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при
секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5 543 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове:
-първи главен
иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ във връзка с чл. 55, ал. 1, пред. 2 ЗЗД,
-първи
евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал.
1, предложение 3 ЗЗД,
- втори
евентуален иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД и
-втори главен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Център
за р.на ч.р.“ твърди, че е държавно учреждение, създадено с ПМС №277/06.12.2013г.
на министерски съвет, като административна структура по реда на чл. 60 от Закона
за администрацията. На 12.09.2018г. между него и ответното сдружение е сключен
договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-2-BG01-KА105-048211, по силата, на който ищецът се задължил
да предостави безвъзмездно финансиране за изпълнение на дейностите предложени
от координатора с одобрения му проект № KA105/Youth-409/09.2018г., при максимален размер на финансирането от
28 080 евро. По договора за финансова подкрепа било извършено авансово
плащане на 01.10.2018г. в размер на 22 464 евро, което представлява 80% от
максималния размер на безвъзмездните средства. Посочва, че съгласно договора
дейностите по проекта следва да бъдат извършени в периода от 15.10.2018г. –
14.04.2019г. Ищецът твърди, че е
уведомил ответника за извършване на проверка, която ще се състои на
30.04.2019г., като на 29.04.2019г. получил отговор от координатора на проекта,
в което е посочено, че поради „форсмажорни обстоятелства“ същият се отказва от
проекта. С писмо изх. № KA105/Youth-409/3
от
05.06.2019г. е инициирана процедура по прекратяване на договора. Моли съда да
постанови решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 22 464 евро, авансовото плащане,
която е получено по договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-2-BG01-KA105-
048211 от 12.09.2018 г., който е прекратен от ищеца поради неизпълнение от
страна на ответника, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2020г. до окончателното й изплащане и
- 2 758, 19 лв. – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.11.2019г. –
18.06.2020г. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница
83 от делото/.
Ответникът – Сдружение „Е.– В., Д.и У.“
уведомен при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК не изразява становище относно
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на страници 10-19 е представен договор за отпускане на финансова
подкрепа за проект по програма „Еразъм +“ с повече от един бенефициент № 2018-2-BG01-KA105-048211,, сключен между страните за изпълнение
на проект „Древните български традиции срещат Запада“, като ответникът се е
задължил да изпълни проекта за 6 /шест/ месеца между 15.10.2018г. и 14.04.2019г.
Съгласно чл. 1-3 „максималният размер на отпуснатите средства е 28 080 евро“.
На основание чл.I.4.2 от договора ищецът следва да заплати на ответника авансово
плащане в размер на 22 464 евро, съставляващо 80% от максималния размер на безвъзмездните средства. Съгласно
чл. I.6 от договора,
приложимото право за уреждане на спорове е българското право и правото на ЕС. Съгласно Приложение №1 – Общи условия, чл.II.3.1 всяка информация свързана с договора или с
неговото изпълнение следва да се осъществява писмено /на хартия или в
електронна форма/ и да съдържа номера на договора, като се осъществяват данните
за комуникация, посочени в чл. I.6. В същия текст е уговорено и ако една от страните
поиска в разумен срок писмено потвърждение на електронно съобщение, изпращата
страна трябва да предостави оригинално подписана версия на хартия на
съобщението във възможно най – кратък срок. В същото посочено по-горе
приложение чл.II.3.2 електронните съобщения се считат за получени от
получаващата страна в деня на изплащането им, при условие, че са изпратени на
електронен адрес, посочен в чл.I.6. В същото
приложение в чл. II.17.3.1 са
описани основанията, на които ищецът може да прекрати договора /ако съгласно б.
„в“ е в случаи на неизпълнение на задълженията от ответника/. В същия документ
е описана и процедурата за прекратяване:
-първо ищецът следва да изплати
официално уведомление до ответника, с което го информира за намерението си да
прекрати договора и мотивите за това, като се предоставя на него възможност в
срок от 45 календарни дни от получаването му да представи коментар и
- след изтичане на този срок в случай,
че въпреки коментара на ответника, ищецът желае да прекрати договора следва да
му изпрати официално уведомление за това и за датата, от която то поражда
действие.
На
26.09.2018г. е подписано допълнително споразумение №1 към договора, в което е
посочена банковата сметка на координатора /ответника/, по която следва да бъде
извършено авансовото плащане.
На
28.09.2018 г. е преведена авансовата договорена сума – 22 646 евро от ищеца на
ответника на основание процесния договор.
От
представената кореспонденция между страните се установява, че:
- на
29.04.2019г. ответникът е уведомил ищеца /чрез електронната поща посочена в
договора/, че поради форсмажорни обстоятелства се е оказал в състояние на
невъзможност за планиране, организиране и изпълнение на проекта по програма
Еразъм + /л. 45/.,
- на
26.06.2019г. е изпратено писмо от ищеца до ответника на посочения в договора
служебен адрес, с което го уведомява, че инициира процедура по прекратяване на
договора на основание чл. II.17.3.1, б.“в“
от Приложение №1, поради неизпълнение на договора, както и се съдържа официално
уведомление на основание чл. II.26.3 от
Приложение №1 за намерението на ищеца да събере предоставената авансово на
ответника сума, възможност за последния да представи коментар в срок от 45
календарни дни от получаването, като обратната разписка е върната на
09.07.2019г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя,
- на
11.07.2019г. и на 24.07.2019г. на посочения от ответника електронен адрес е
изпратено идентично по съдържание на описаното в предходния абзац писмо,
- на 19.10.2019г.
е изпратено писмо от ищеца до ответника на посочения в договора служебен адрес,
с което го уведомява, че се прекратява договора между страните, като дата на
прекратяване – това е датата, следваща датата на която ответникът е получил
това уведомление, поканва се ответникът да възстанови получената авансово сума,
като срокът следва да бъде разумен и е посочена банковата сметка, по която
следва да бъде извършено плащането, като обратната разписка е върната през
м.11.2019г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя,
- на
01.11.2019г. на посочения от ответника електронен адрес е изпратено идентично
по съдържание на описаното в предходния абзац писмо.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно
първият главен иск с правно
основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД
Съгласно
Постановление №1 от 27.05.1979г. на Пленума на ВС чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД намира
приложение при двустранни договори, ако задължението на едната страна се погаси
поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие и др. Съгласно
посочения акт на ВС третият фактически състав - чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
основанието съществува при получаване на престацията, но след това е отпаднало
с обратна сила. Това е хипотезата на унищожаване на договори поради пороци на
волята, при разваляне на договори поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и др.
От събраните по
делото доказателства се установява, че между страните е сключен двустранен,
възмезден договор, съгласно който ищецът е превел на ответника, с оглед на
изпълнение на задълженията от последния, авансово плащане.
Ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора, доколкото от тази страна не са ангажирани
доказателства във връзка с това обстоятелство.
В резултат на
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, които са
скрепени и с определен срок, ищецът, който е изправната страна по тази сделка е
развалил същия, като е спазена изцяло процедурата, която е уговорена между
страните както в договора, така и в приложение №1 към нея.
Развалянето на договора има обратно
действие съгласно изричната разпоредба на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, освен при
договорите за периодично изпълнение, какъвто не е процесният случай, поради
което всяка от страните дължи да върне на другата това, което е получила. С
отпадане на облигационната връзка, отпада и основанието, на което ответното
сдружение има право да задържи заплатената авансово от ищеца сума в размер на
22 464 евро, с което е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД.
При така
направените изводи следва, че главният иск с равно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен, тъй като към
основание за извършване на престацията към момента, в който е направена от
ищеца – авансовото плащане съществува, а не както в тази хипотеза да се очаква
основанието да настъпи.
Относно първият евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
Предвид
неоснователността на главния иск, следва да бъде разгледан първият евентуален
иск.
С оглед на
установените по делото факти към датата на извършване на плащането от страна на
ищеца – основание за това е сключения между страните договор. След неговото
разваляне от страна на ищеца, поради пълно неизпълнение на задълженията от
ответника и доколкото същият не е с периодичен характер – възниква правото на
ищеца да иска връщането по този договор, тоест процесната сума, тъй като
основанието на което същата е преведена е отпаднало.
Предвид
изложените мотиви съдът приема, че първият евентуален иск е основателен и
следва изцяло да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 22 464 евро, заедно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 19.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Относно вторият евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД
Предвид
обстоятелството, че първият евентуален иск е изцяло уважен, следва да бъде
оставен без разглеждане този втори евентуален иск.
Относно втория главен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
Съгласно
уговореното между страните с уведомяване от ищеца на ответника за прекратяване
на договора, същият следва да посочи датата, от която настъпва това и да
определи срок, в който следва да му бъде възстановена авансовото платената сума
от 22 464 евро.
От описаното
по-горе се установява, че ищецът е направил това по два начина чрез изплащане
на писмо на посочените в договора: административен адрес, който е служебен
адрес на ответника и съответно по електронната поща. Първото писмо не е
получено от ответника, тъй като не е било потърсено, като отбелязване за това е
направено през м. 11.2019г. А второто писмо е изпратено на 01.11.2019г. и
съобразно чл.II.3.1 от Приложение №1 – Общи условия това е и датата
на получаване от ответника. Съгласно вписаното в писмото датата на прекратяване
на договора е датата, следваща тази на получаването му от ответника тоест
02.11.2019г. В писмото на ищеца не е определен конкретен падеж на задължението
на ответника да възстанови сумата от 22 464 евро на ищеца, а е посочено в
разумен срок. Съдът като взе предвид липсата и в националното законодателство
на термина разумен срок, обичайната търговска практика, както и спецификата на
разглеждания случай – процедурата по разваляне на договора включва първо
официално уведомяване за това на насрещната страна и даване на възможност за
коментар в рамките на 45 календарни дни, счита, че в конкретния случай за
разумен срок следва да се приеме 3 дни от датата на разваляне на договора,
тоест от 02.11.2019г. Тъй като тази дата е почивен ден, началната дата на
тридневния срок започва да тече на 04.11.2019г. и изтича на 06.11.2019г. При
така приетото следва, че от 07.11.2019г. ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението си към ищеца да възстанови получената авансово сума
по разваления на 01.11.2019г. договор и следователно от тази дата дължи
заплащане на законна лихва за забава върху нея.
Съдът на
основание чл. 162 от ГПК определя размера на законната лихва за забава върху
сумата от 22 464 евро за периода от 07.11.2019г. – 18.06.2020г. – 1 410, 22
евро, за която сума и период искът следва да бъде уважен, като се отхвърли за
датата – 06.11.2019г.
Относно разноските по производството
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него и
своевременно поискани разноски по делото в размер на 4 123, 23 лв.,
представляващи сбора от заплатената държавна такса - 1 905, 55 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представените договор за възлагане на юридическа
услуга, фактура и преводно нареждане /л. 84 – 86/ - 2 217, 68 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Център за р.на ч.р.“,
БУЛСТАТ – ******, със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Д.З. срещу
Сдружение „Е.– В., Д.и У.“, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 22 464 евро, представляваща авансово плащане по договор за
отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Еразъм+“ с повече от
един бенефициент, договор номер №
2018-2-BG01-КА105-048211 от 12.09.2018 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Е.– В., Д.и У.“, ЕИК – ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******да заплати на „Център за р.на ч.р.“, БУЛСТАТ – ******, със съдебен
адрес:*** – чрез адвокат Д.З. основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сумата от 22 464 евро, представляваща
авансово плащане по договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по
програма „Еразъм+“ с повече от един бенефициент, договор номер № 2018-2-BG01-КА105-048211 от 12.09.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 1
410, 22 евро, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.11.2019г.
– 19.06.2020г. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 123, 23 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за датата – 06.11.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Център за р.на ч.р.“,
БУЛСТАТ – ******, със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Д.З. срещу
Сдружение „Е.– В., Д.и У.“, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 22 464 евро, представляваща
авансово плащане по договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по
програма „Еразъм+“ с повече от един бенефициент, договор номер № 2018-2-BG01-КА105-048211 от 12.09.2018
г.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: