РЕШЕНИЕ
№ 5163
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110137652 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [ФИРМА] срещу [ФИРМА]
осъдителен иск за сумата от 834,07 лева, представляваща неизплатена част от
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0201-001374/202-01 в размер на
1995,13 лева, ведно с направени ликвидационни разходи за обработка на щетата в
размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.11.2020г., около 14:45 часа в
гр.София, на бул.“Г.М.Димитров“ водачът на МПС с марка „Фолксваген“, модел
„Кади“ с рег.№ {РЕГ. НОМЕР], застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата,
реализирал виновно ПТП с МПС марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с рег. № [РЕГ.
НОМЕР], който към датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в полица № BG020120000002746. Сочи се,
че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на застрахованото при ответника МПС,
който не е спазил дистанция от движещия се пред него автомобил така, че да може да
избегне удар, когато то намали скоростта или спре рязко. За настъпилото ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол, в който водачите изразили съгласие
относно фактите, свързани с настъпване на ПТП-то. За причинените от ПТП-то вреди
при ищеца била образувана щета № 0201-001374/202-01, по която имуществените
1
вреди по застрахования при ищеца автомобил били оценени на стойност 1210,13 лева,
която сума била изплатена на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил.
Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо
1210,13 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение с вкл. 15,00
лева ликвидационни разноски, в резултата на което била възстановена само сума в
размер на 376,06 лева. Тъй като остатъкът в размер на 834,07 лева не бил заплатен,
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа становище, че отговорността на
ответното дружество се съизмерява с платената вече сума в размер на 376,06 лева.
Сочи се още, че тази сума е съобразена със среднопазарната стойност за
възстановяване към момента на възникване на вредите и е формирана при
съобразяване с представените документите и техническото естество на установените
повреди. След изплащане на горепосочената сума, ищцовото дружество не е отправяло
нова покана за извършване на плащане, нито възражение относно това, че
възстановения размер не съответства на действителния размер на вредите. Излагат се
доводи, че претендирания от ищеца размер на вредите не съответства на
действителния размер, а отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се формира на пазарен принцип. Оспорват се
уврежданията по ляв стоп на МПС „Тойота“ да са в резултат на процесното ПТП, тъй
като при огледа в полето „видими щети“ е записана „задна броня“. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и се
претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения иск като същия се счита предявен за сумата от 7710,26 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата,
извършеното от ищеца плащане на определеното обезщетение, както и извършеното от
ответното дружество плащане по регресна претенция на ищеца в размер на 376,06 лева,
2
преди датата на подаване на исковата молба в съда.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП,
застрахователна полица № BG020120000002746 и Анекс № 1 към нея, Общи условия за
застраховка „Сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства“, претенция
за изплащане на обезщетение за щети по МПС, възлагателно писмо, опис-заключение
от 10.11.2020 г., регресна покана.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ант.
Д.. Видно от показанията на свидетелката е, че ПТП-то е настъпило по време на
движение, като управлявания от нея автомобил е бил блъснат отзад от таксиметров
автомобил. Поради липса на спор относно вината за настъпване на ПТП, водачите
съставили двустранен протокол. Свидетелят сочи, че уврежданията по управлявания от
нея автомобил „Тойота Ланд Крузер“ били по задната броня – малко повече към
дясната страна. Свидетелката сочи още, че доколкото си спомня уврежданията са били
само по бронята.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че описаните увреждания са по задната броня
на л.а.“Тойота“ и следователно кореспондират с описания механизъм на
застрахователното събитие. В констативно-съобразителната част на заключението
вещото лице е посочило, че за отговор на поставената от ищеца задача № 3 е ползвало
и втория опис-заключение, който е без дата. С оглед предходното, при калкулация на
щетите вещото лице е включило и подмяната на „стоп ляв“, като е приело, че
стойността на ремонта възлиза на сумата от 1195,13 лева, завишена с 15,00 лева
ликвидационни разноски, или сумата от общо 1210,13 лева. Вещото лице е дало
заключение и за стойността необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, без влагане на частта „стоп ляв“, изчислена при средни пазарни цени към
датата на ПТП-то.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
3
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата
молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от
застрахования при ответника водач; наличието на правоотношения по договори за
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и
двете валидни към датата на ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди, както и че увреждането на
„стоп ляв“ не е в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следва да се има предвид, че застрахователят по имуществено застраховане
може да се задължи да заплати извършения ремонт на увредения автомобил в
официален сервиз на съответната автомобилна марка, но ако заплатеното
възнаграждение по този договор за изработка надвишава действително причинените на
увредения имуществени вреди (по средни пазарни цени), възникналото регресно право
срещу делинквента, респ. срещу неговия застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ще може да бъде удовлетворено само до размера, до който
делинквентът отговаря имуществено. В нормата на чл.21, ал.1 ЗЗД е предвидено т. нар.
относително действие на облигационното отношение (на договорните съглашения),
което се изразява в това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо
трети лица – само в предвидените от закона случаи. При това положение
обстоятелството, че между застраховател и застрахован е уговорено ремонтирането на
застрахованото имущество да се извършва в официален сервиз, е ирелевантно за
третите лица, каквито се явяват делинквентът, респ. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Когато застраховател предостави на
застрахования преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява по-добро
обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се задължава за повече,
в този случай застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира суми,
надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Следователно,
4
привличайки с по-изгодни условия повече ползватели на застрахователни услуги,
застрахователят носи риска, че няма да може да противопостави платените по
преференциалните условия суми на другите правни субекти /в този смисъл е решение
№ 3537/21.05.2015 г. по в.гр.д.№ 2183/2015 г. по описа на СГС/.
С оглед предходното, обстоятелството, че страните по застрахователния договор
са постигнали съгласие за ремонт в сервиз на официалния вносител на марката не
може да се възложи в тежест на ответника. Отделно от гореизложеното, настоящият
съд приема, че по делото не се доказа по безспорен и категоричен начин, че
увреждането на частта „стоп ляв“ е в причинно-следствена връзка с настъпилото на
06.11.2020 г. ПТП. За да достигне до този извод съдът взе предвид, че увреждането на
тази част не е заявено нито с претенцията за заплащане на обезщетение, нито в
двустранния констативен протокол за ПТП, нито в опис-заключение от 10.11.2020 г.
Необходимостта от подмяна на „ляв стоп“ е отразена в опис-заключение, без дата.
Анализирайки горепосочените писмени доказателства и показанията на шофьора на
увредения автомобил, който при разпита си сочи, че уврежданията по управлявания от
нея автомобил „Тойота Ланд Крузер“ били по задната броня, малко повече към дясната
страна, съдът приема, че увреждането на „ляв стоп“ не е причинено от процесното
ПТП. Видно от протокола от проведеното на 09.11.2021 г. открито съдебно заседание е,
че на поставен от съда въпрос свидетелката потвърждава, че доколкото си спомня
уврежданията са били само по бронята на автомобила. Следва да се отбележи, че в
случая се касае за външна и видима част, която при извършването на оглед на
автомобила, дори да не е забелязана от шофьора на автомобила, няма как да остане
незабелязана от „вещото лице“, представител на застрахователя-настоящ ищец, което е
извършило огледа на автомобила. Ето защо и без да отрича прието по делото
заключение на САТЕ относно механизма на настъпване на ПТП и причинените
увреждания, съдът приема, че наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
увреждане на „ляв стоп“ на л.а. „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с рег. № [РЕГ.
НОМЕР], е разколебано.
Доколкото съдебното решение не може да почива на предположения, а на
безспорно установени факти и обстоятелства, то дължимото обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил
следва да бъде определено по средни пазарни цени към датата на ПТП и без влагането
на частта „ляв стоп“. С оглед предходното, съдът възприема даденото от вещото лице
заключение по поставената от ответното дружество задача № 2, в което е посочена
сумата от 359,16 лева, към която следва да бъде прибавена сумата от 15,00 лева -
ликвидационни разходи, или сумата от общо 374,16 лева.
Между страните няма спор, че ответникът е възстановил извънсъдебно на ищеца
сумата от 376,06 лева, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък за разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответникът е направил разноски за САТЕ в размер на
150,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не представлява фактическа и
правна сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед
предходното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .. [фирма], със седалище и адрес на управление:
[адрес] против [фирма] със седалище и адрес на управление: [адрес] иск с правно
основание чл.411 КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 834,07
лева, представляваща неизплатена част от изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0201-001374/202-01 в размер на 1995,13 лева, ведно с направени
ликвидационни разходи за обработка на щетата в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК .. [фирма], със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [адрес]
сумата от общо 250,00 лева, представляваща разноски по производството съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6