Р Е Ш Е Н И Е
№ 1132 / 13.8.2020г.
гр. Перник, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГО, 6-ги граждански състав,
в публично съдебно заседание на 14 07 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д.МАТЕЕВА
при секретаря Л Добрева
като разгледа гражданско дело
№ 06254 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
По изложеното в исковата молба, Я.П.О. ЕГН ********** ***.44
И чрез адв.Ал.Б. САК
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да осъди
ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК *********
гр.София бул.Дж.Баучер 87 предст. от Стоян Проданов и Крум Крумов
Сумата 5000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на
26.05.2019г. в гр.Перник с виновен водач
Ж.В.В. с МПС Пежо 206 рег. № РК 74 93 ВМ
сумата 300лв. причинени имуществени вреди / фрактура на носни кости, охлузване,
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане на клепач/
както и законна лихва за забава върху посочените
главници считано от датата на ПТП 26.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумите,
претендира и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор с който
оспорва по следните мотиви:
-неизяснена фактическа обстановка, същата се опира единствено на
твърдения на ищеца
-дружеството не е дало повод за завеждане на делото
-датата на ПТП е 26.05.2019 а Договорът за застраховка е сключен след
тази дата, следователно дружеството не би следвало да отговаря
-претенцията на ищеца за вреди пред застрахователя е депозирана
02.10.2019г.
-застрахователят не е сезиран надлежно за извънсъдебно споразумение,
изтекъл е 3 мес. срок за определяне на обезщетение, тъй като ищецът в срок не е
формулирал претенция пред застрахователя, за да формира цена
-оспорва се механизма на ПТП-то, както и че описаните вреди са именно
от него, а не и по-стари т.е. оспорва се и наличието на причинно-следствена
връзка
-оспорва размера на неимуществените вреди като завишен
-правят възражение за съпричиняване –ищецът е карал велосипеда сив
посока, в която това е забранено с пътен знак/ улицата е еднопосочна/
-при прегледа в болницата е установено, че ищецът е карал велосипед употребил
алкохол
Привлечено е трето
лице-помагач – водача на МПС - Ж.В.В. с МПС Пежо 206 рег. № РК 74 93 ВМ
Депозиран е отговор на ИМ от третото лице-помагач, като се оспорват
изцяло исковите претенции със следните мотиви:
-исковете са недопустими, тъй като ИМ е депозирана в съда преди
изтичане на 3 мес. срок от сезиране на застрахователя по чл.380 КЗ – ищецът е
депозирал претенцията си пред застрахователя на 02.10.2019 а ИМ е подадена
21.10.2019г.
Прави възражение за съпричиняване на 90% от ищеца
Прави възражение за дължимост на лихви тъй като по чл.429 ал.3 КЗ
застрахователят е уведомен от нея за ПТП с писмо получено на 21.06.2019г.т.е.
тя е изпълнила задълженията си в срока.
Районният съд, като взе
предвид фактите и събраните по делото обстоятелство, за да се произнесе, прие
следното :
За основателност на иска в тежест на ищеца е
да докаже в кумулативност следните предпоставки:
-възникване на валидно застрахователно правоотношение,
-настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска и в
-причинна връзка с което са настъпили вреди
- претендирания размер за всяка
претенция поотделно.
На следващо място, трябва да се установи, че в срока
на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, е
настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по
застрахователния договор.
При така разпределена
доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.
Причините за това са следните:
1.
Исковете са предявени по реда на чл.432 ал.1 КЗ и за тях са относими
нормите на КЗ в сила от 01.01.2016г.
Отговорността на ответния застраховател се претендира на основание
Договор за застраховка между застрахователя и виновния водач – който обаче е
сключен след тази дата.
Ищецът чрез пълномощник е депозирал претенцията си пред застрахователя
на 02.10.2019г.
Не е предявил извънсъдебна претенция, съобразно чл.380 КЗ, съдържаща
пълни и точни данни за обстоятелствата от значение за преценка относно
последваща нейна основателност и размер на евентуално обезщетение.
Следователно, застрахователя не е бил сезира несвоевременно и надлежно
– а оттук и няма начален момент от който да тече срок за произнасяне по чл.496 КЗ и срокове по чл.498 ал.3 КЗ.
Налице е отказ на ищеца към онзи момент да предостави доказателства за
настъпване на застр.събитие и това се прави една след депозиране на ИМ.
Налице са дадени обяснения от водачката на МПС, видно от които, тя е
била добросъвестна в стремежа си максимално да съдейства на органите на
МВР и да е адекватна на самата ситуация,
докато ищецът се е опитал да я застави да му се платят щети, след което е бил
разколебан, и впоследствие се е „досетил“ да търси вреди в посочения в ИМ и
оценен от него на този размер, разчитайки на последващи процесуални действия.
С бездействието си към онзи момент ищецът поставя застрахователя във
фактическа и правна невъзможност 1. Да определи размера на евентуално
обезщетение и 2. Да го плати в срока, който е 3 месечен.
А това е така, защото 1. Ищецът е бил употребил алкохол към момента на
сблъсъка и 2. Имал е стара травма на носа, когато получава т.нар.фрактура,
която от съдебното медицинско свидетелство се установява, че е с размер и
1см./1 см.
Т.е. към датата на подаване на ИМ срокът по чл.498 ал.3 КЗ вр.496 КЗ
вр.380 КЗ е изтекъл.
2.
Самият механизъм на описаното в ИМ ПТП
неясен.
Безспорно между страните е обстоятелството, че :
-на посочената дата третото лице Ж.В. се е движела с
МПС по еднопосочна улица / покрай сградата на Централна Поща/ посока от Пощата
към излаза на светофара, когато върху предното стъкло се блъска ищецът –
велосипедист, който откъм централния площад се движи срещу нея, навлизайки в
улицата.
Безспорно е имало удар, от който ищецът чупи предното
стъкло на МПС то и получава оток , фрактура на връхната част на носа, контузна
рана / всички те са установени от съдебно медицинско удостоверение, издадено на
другия ден сутринта.В същото изрично е написано че е 1 см/ 1см. и че има данни за стара
контузия. /
Улицата е новосъздадена/ същата е абсолютно недомислие
по смисъла на ЗДвП, но това е въпрос от компетентността на Общината и ТСУ
гл.архитект/ От едната й страна се паркират автомобили, от вътрешността по
посока светофара с излаз към централната улица може да се придвижва по 1
автомобил, като прави завой, който на място е под прав ъгъл/ така е проектирана
улицата/, не може да маневрира , за да избегне евентуален удар.В същото време
откъм тротоара е изградена велоалея, която започва“ в нищото“ и свършва „ в
нищото“, и ако един колоездач иска да е прецизен, то трябва да „носи“ велосипеда
си до мястото на започване на велоалеята, да се качи , да кара по нея, и на
светофарите при Кауфланд отново да преустанови.
В случая велосипедистът се е качил на велосипеда и от
площада, прекосявайки по диагонал, се е опитал да се включи във велоалеята,
като е връхлетял върху завиващи по това време автомобил.Ударил се е в предното
стъкло. Втора хипотетична възможност е била да избегне удара, но да се удари в
някой от парикраните автомобили, преди да стигне до началото на велоалеята.
В този смисъл не се доказва причинно-следствената
връзка по безспорен начин.
3.
Възражението за съпричиняване също е резонно, с оглед
описаните обстоятелства, както и данните за употреба на алкохол в момента на
удара. Втори аргумент е издаването на съд.медицинско удостоверение на другата
сутрин, както и наличието на старо нараняване в областта на новонаранения
участък / на носа/ т.е. ищецът евентуално се опитва да „съчетае“ стара травма с
нова такава, за да извлече максимални дивиденти касаещи размера на
обезщетението. В унисон с това е изявлението му пред водачката, при
настояването му да му се платят щетите, че „ това струва поне 5000лв.“ и
нагласата да ги търси по съдебен ред.
4.
Размерът на претенцията за неимуществени вреди е силно
завишен имайки предвид горните обстоятелства, както и основния принцип, че тя
има обезщетителен характер , а не наградително-обогатителен.
5.
Изводите на изслушаната съд.мед.експертиза касаят
характерни особености при този вид травми, а що се касае до емоционалния стрес,
той е налице и при двамата участници в ПТП то.
Изводите на САТЕ се базират на данни на ищеца, на
свидетелски показания и не могат да игнорират основни факти – техническите
слабости на проектираната и изградена улица, както и на велоалеята, които са
обективни фактори, и за които отговорност носят дл.лица от Общината, одобрили
този проект.Т.е. обективни фактори са първопричината на конкретния сблъсък
между двата водача, а дали е имало възможност той да се избегне, е много спорен
момент, с оглед конкретната ситуация в момента на инцидента.
Поради горните аргументи в
съвкупност, съдът счита, че следва да отхвърли така предявените искове.
По разноските:
Ответникът следва
да заплати на ищцовата страна следните разноски: 135лв. за вещо лице по САТЕ и
адв.възнаграждение 1250лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявение искове от Я.П.О. ЕГН ********** ***.44
И чрез адв.Ал.Б. САК- ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ
ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК *********
гр.София бул.Дж.Баучер 87 предст. от Стоян Проданов и Крум Крумов- ДА МУ
ЗАПЛАТЯТ:
Сумата 5000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на
26.05.2019г. в гр.Перник с виновен водач
Ж.В.В. с МПС Пежо 206 рег. № РК 74 93 ВМ
сумата 300лв. причинени имуществени вреди / фрактура на носни кости, охлузване,
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане на клепач/
както и законна лихва за забава върху посочените
главници считано от датата на ПТП 26.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумите
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач Ж.В.В. с МПС
Пежо 206 рег. № РК 74 93 ВМ
ОСЪЖДА Я.П.О. ЕГН ********** ***.44
И чрез адв.Ал.Б. *** АД с ЕИК ********* гр.София бул.Дж.Баучер 87
предст. от Стоян Проданов и Крум Крумов- РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО :
Сумата 135лв. за вещо лице и сумата 1250 лв., адв. разноски
Решението може
да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: