Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 93
30.06.2020г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осми юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №716 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от Е.Е. - съдия по вписванията в PC Средец - трето
лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието, с която се
обжалва Решение №4 от 10.01.2020г., постановено по гр.д. №595/2019 г. по описа
на Районен съд Средец.
С обжалваното
решение районният съд е осъдил Министерство на правосъдието, с адрес: ул.
„Славянска“, №1, представлявано от Министър Данаил Кирилов, да заплати на С.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, следните суми: 200.00 лева, ведно със законната
лихва за забава от 23.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
15.00 лева, ведно със законната лихва за забава от 28.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на съдия по
вписванията при Служба по вписванията - гр. Средец - отказ от вписване,
обективиран в Определение №20190117003 от 17.01.2019г. на договор за наем на
земеделски земи, с нотариална заверка на подписите от 14.12.2018г., изразяващи
се в сторени разноски в производството по неговото обжалване пред Окръжен съд -
Бургас и Върховен касационен съд, както и сумата от 89,58 лева, представляваща сторените разноски по
съразмерност в настоящото производство, като е отхвърлил иска за разликата над
присъдената сума от общо 215 лева до пълния предявен размер от общо 840 лева,
т.е. за сумата от 600 лева - за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и помощ от 28.02.2019г., ведно със законната лихва за забава от
28.02.2019г. и за държавна такса в размер на 25 лева за държавна такса по
сметка на Окръжен съд ~ Бургас, ведно със законната лихва за забава от
23.01.2019г., като неоснователен. С горецитираното решение е осъден С.П.Г., да заплати
на Министерство на правосъдието, представлявано от Министър Данаил Кирилов,
сумата от 334,82 лева, представляваща сторените разноски по съразмерност в
производството пред районния съд. Решението е постановено при участието на Е.Г.Е.
- съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. Средец към Агенция по
вписванията, като трето лице помагач на страната на ответника Министерство на
правосъдието.
Решението се
обжалва от третото лице помагач, в частта, с която са уважени предявените
искове. Срещу решението в отхвърлителната част не е подадена въззивна жалба,
поради което в тази част, същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото
въззивно производство.
Твърди се, че
съдът неправилно е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл.49, вр. чл.45
от ЗЗД. Изложени са съображения, че постановеният отказ е правилен, тъй като
при подаване на молбата за вписване не са били спазени изискванията на чл.6,
ал.З от ПВп, нито са били изпълнени условията на чл.57, ал.2 от ЗКИР за
копиране на данни от кадастралната карта за последващо ползване. Твърди се, че
не е налице противоправно поведение от страна на съдията по вписванията, ако е
налице такова, то липсва вина, а ако е налице вина, то вредите не могат да се
поставят в причинна връзка с поведението на съдията по вписванията.
Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на
решение, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Министерство на
правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, чрез
юрисконсулт Петя Рътарова, с който се изразява становище за допустимост и
основателност на въззивната жалба. Твърди се, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице сочените от въззивника
пороци на първоинстанционния съдебен акт и се присъединява към изложените във
въззивната жалба аргументи за неправилност на съдебното решение. Изложени са
съображения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД и оттам неправилно е приел, че исковата
претенция е основателна. Иска се от съда да уважи въззивната жалба и да отмени
първоинстанционното решение.
Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.П.Г., с който
депозираната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционния съдебен акт в осъдителната си част е правилен и
законосъобразен. Изложени са подробни съображения, че в разглеждания случай не
е налице некоректно поведение на заявителя, нито недобросъвестно поведение на
ищеца, който се е възползвал от правото си на жалба. Оспорват се всички,
въведени в жалбата възражения. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско
възнаграждение.
В съдебното
заседание, въззивникът-трето лице помагач, чрез процесуалния си представител
адв.Е., поддържа депозираната от него въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендират
се направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебното
заседание ответникът Министерство на правосъдието чрез юрисконсулт Алексиева поддържа депозираната от третото лице -помагач
въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендират се разноски за въззивната
инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият чрез процесуалния си
представител адв.Стоянова иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Така
постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването и отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Видно
от исковата молба ищецът С.П.Г. претендира от ответника – Министерство на
правосъдието заплащането на сумата от общо 840 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за внесени държавни
такси за обжалване пред Бургаски окръжен съд (25 лв.) и Върховен касационен съд (15 лв.), както и за
заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ (200 лв. за
представителство пред БОС и 600 лв. – представителство пред ВКС), сторени във
връзка с обжалване на незаконосъобразен акт на съдия по вписванията при Служба
по вписванията гр.Средец – отказ да се впише договор за наем на земеделски земи
от 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, както и присъждане
на сторените разноски.
Изложени
са твърдения, че със заявление
№ 25/17.01.2019г. е поискал от Службата по вписванията при Районен съд Средец вписване на договор за
наем на земеделска земя от 14.12.2018г. С определение № 20190117003 от
17.01.2019г. съдията по вписванията при Районен съд Средец е отказал вписване, срещу който отказ ищецът Г.
е подал частна жалба, по повод на която е образувано ч.гр.д.№ 137/2019г. по
описа на БОС. С определение № 235 от 08.02.2019г., БОС е оставил без уважение
частната жалба, като срещу определението на окръжния съд е подадена частна
касационна жалба, образувано е ч.гр.д.№ 1093/2019г. по описа на ВКС, допуснато
е касационно обжалване и определението на БОС е отменено и делото е върнато на
Служба по вписванията – Средец за проверка на предпоставките и извършване на
вписване на договора за наем от 14.12.2018г.
В подкрепа на твърденията си ищецът е
ангажирал писмени доказателства.
За установяване на спорните по делото
обстоятелства е била изслушана и приета от районния съд съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че сумата от 600 лв., която ищецът
претендира като заплатена за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ВКС е осчетоводена, като е подадена данъчна декларация за
авансова вноска по ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2019г.
Ищецът е ангажирал и гласни
доказателства – от показанията на свидетеля П. Г. – баща на ищеца се
установява, че същият се е срещнал с адв.Стоянова и й предал плик със сумата от
600 лв. в него, както и документи, по заръка на С.Г..
Ответникът е оспорил иска като недопустим,
както и неоснователен с твърдението за липса на предпоставките по чл.49 ЗЗД. Изложил
е твърдения за липса на незаконосъобразно действие на съдията по вписванията,
тъй като същият е действал съобразно правилата за вписване на актове и не било налице виновно поведение
от негова страна. Посочил е още, че твърдените от ищеца вреди не са доказани.
Излага становище за неоснователност и на акцесорните претенции за лихва.
Конституираното трето лице помагач на
страната на ответника – съдия по
вписванията към Служба по вписванията –Средец – Е.Г.Е. с отговора на исковата
молба е изразил становище за неоснователност на предявените претенции, тъй като
не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД. Същият е ангажирал писмени
доказателства.
По делото е представена цялата
преписка по заявление № 25/17.01.2019г., с което е сезирана Службата по
вписванията при Районен съд Средец за вписване на договор за наем на земеделска
земя от 14.12.2018г., подадено от С.П.Г., като към заявлението са приложени 4
екземпляра от договора за наем на земеделска земя от 14.12.2018г. с нотариална
заверка на подписите, копия на скиците от кадастралната карта за всеки от
имотите, предмет на договора, вносна бележка за платена държавна такса. Съдията
по вписванията е постановил Определение
№20190117003 от 17.01.2019г. за отказ от вписване на две основания:
1.неизпълнение на разпоредбата на чл.8 вр.чл.6, ал.3 от ПВп, а именно, че
приложените скици от кадастралната карта не са в оригинал или препис, издаден
от АГКК, и второ основание за отказ във връзка с възложеното на съдията по
вписванията задължение за повторна проверка по чл.4а от ЗСПЗЗ. Г. е подал
частна жалба, по повод на която е образувано ч.гр.д.№ 137/2019г. по описа на
БОС, като с определение № 235 от 08.02.2019г., БОС е оставил без уважение
частната жалба. За да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ за
вписване на договора за наем на земеделска земя, въззивният съд е приложил
разпоредбата на чл.4б ЗСПЗЗ в редакцията на закона от 22.05.2018г.,с поред която
договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, следва
да са в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите
на страните. Срещу определението на окръжния съд е подадена частна касационна
жалба, образувано е ч.гр.д.№ 1093/2019г. по описа на ВКС, допуснато е
касационно обжалване и определението на БОС е отменено и делото е върнато на
Служба по вписванията – Средец за проверка на предпоставките и извършване на
вписване на договора за наем от 14.12.2018г. Мотивите на Върховния съд са, че
съдията по вписванията и въззивния съд са приложили норма, която не е била
действаща към момента на сключване на договора за наем на земеделска земя и
подаването на заявлението за вписване. Разпоредбата на чл.4б ЗСПЗЗ има последващо
изменение, в сила от 03.07.2018г., с която редакция се предвижда, че в хода на
нотариалното производство, нотариусът извършва проверка за спазване на
изискванията по чл.4а ЗСПЗЗ, а именно договорите за наем на земеделска земя със
срок по-дълъг от една година, следва да са в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните.
При горната фактическа обстановка,
районният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. В тази връзка е прието, че ищеца е
претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
действие на съдията по вписванията, а именно от отказа да впише договора за
наем на земеделски земи. Съдът е приел, че договореното адвокатско
възнаграждение за представителство пред Бургаски окръжен съд е платено, същото
е във връзка с обжалването на отказа на съдията по вписванията. Установил е, че
и сумата от 15 лв. – заплатена държавна такса пред Върховния касационен съд
също е заплатена от ищеца, и така сумата от общо 215 лв. разноски се явява
претърпяна от ищеца имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена
причинна връзка с постановения отказ на съдията по вписванията.
Съдът е изложил подробни мотиви и по
отношение на отхвърлената част от исковите претенции за сумата от 600 лв. –
адвокатско възнаграждение пред ВКС, както и сумата от 25 лв. – държавна такса в
производството пред БОС, но в тази част решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата,
т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, същото не е постановено
в нарушение на императивни материалноправни норми.
С
оглед оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства и
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира за основателна депозираната жалба.
Съгласно
чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, тъй като не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди – действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, настъпила вреда за ищеца и пряка причинна връзка между
настъпилата вреда и противоправното поведение на изпълнителя на работата. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени и
подлежат на доказване от ищеца, като по силата на чл.45, ал.2 ГПК само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното и ответникът
носи доказателствената тежест за оборване на законовата презумпция.
След
самостоятелен анализ и преценка на доказателствата по делото, въззивният съд
намира следното:
Не
е спорно по делото, че Е.Г.Е. заема длъжността съдия по вписванията при Районен
съд Средец, като възложител на работата се явява Министерство на правосъдието.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр.
дело № 3/2004 г. на ОСГК, Министерство на правосъдието е държавният орган,
който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на
съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна и възниква при настъпване на вреди за ищеца от незаконосъобразни действия или бездействия на
съдиите по вписванията.
Преценката
относно процесуалната законосъобразност на действията или бездействията, от
които са произтекли вредите, не е обвързана от факта дали същите са обжалвани
или не, и какъв е резултата от инстанционния съдебен контрол. Това е така, тъй
като вредите, които се търсят по общия исков ред в настоящия случай, произтичат
от незаконосъбразното действие на съдия по вписванията, обективирано в
постановен отказ от вписване на договор за наем на земеделски земи. Целта е да
се ангажира отговорността на държавния орган, с който съответното лице – пряк
причинител на вредата се намира в трудовоправни или служебни правоотношения. В
тази връзка, преценката за наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД, следва да
бъде извършена само по отношение на постановения от съдията по вписванията акт
– определение за отказ от вписване.
Следва
да се има предвид, че съдията по вписванията е мотивирал постановения от него
акт с наличието на две основания за отказ: неизпълнение на разпоредбата на чл.8
вр.чл.6, ал.3 от ПВп, тъй като приложените скици от кадастралната карта не са в
оригинал или препис, издаден от АГКК, и второ основание във връзка с
възложеното на съдията по вписванията задължение за повторна проверка по чл.4а
от ЗСПЗЗ. Действително по реда на съдебния контрол е установено, че и съдията
по вписванията и въззивният съд са приложили материално-правна норма, която не
е била действаща към момента на сключване на процесния договор за наем на
земеделски земи, което е обусловили и съответните погрешни правни изводи, но
съдията по вписванията е констатирал и неизпълнение на разпоредбата на чл.6,
ал.3 вр.чл.8 от ПВп, тъй като не са представени в оригинал скици на имотите от
кадастралната карта. Това само по себе си е самостоятелно основание за отказ,
тъй като молбата за вписване не е била окомплектована съобразно нормативните
изисквания, нито са изпълнение условията на чл.57, ал.2 ЗКИР за копиране на
данни от кадастралната карта за последващо ползване.
Безспорно
е установено, че с молбата за вписване до съдията по вписванията, скици в
оригинал на имотите, предмет на договора, чието вписване се иска, не са
представени. Установено е още, че в производството пред БОС, ведно с жалбата
си, молителят Г. е приложил и оригиналните скици от кадастралната карта,
изискуеми по закон. Следва да се има предвид, че молбата за вписване слага
началото на охранителното производство, като на вписване подлежи приложения към
нея акт. Указания за отстраняване на нередовности по акта, съдията по
вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът подлежи на
вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира
несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано – така в т.1
от ТР № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Спазването на нормативните
изисквания и постановяването на отказ по нередовна преписка от страна на
съдията по вписванията, не би могло да обуслови извод за противоправно
поведение на същия. Постановеният отказ за вписване не следва да се приема като
незаконосъобразно действие на съдията по вписванията, тъй като същият няма как
да уважи молбата за вписване предвид констатираните нередовности. Следва да се
отбележи, че в изпълнение на постановеното от ВКС определение №
102/11.06.2019г. по ч.гр.д.№ 1093/2019г. по описа на ВКС, с което делото е
върнато на Служба по вписванията – Средец за проверка на предпоставките и
извършване на вписване на договора за наем от 14.12.2018г., и след като е
установил, че документите по заявление № 25/17.01.2019г. са редовни и е спазено
изискването на чл.8 вр.чл.6, ал.3 от ПВп, т.е. са представени оригинални
екземпляри от скици от кадастралната карта, съдията е разпоредил вписването.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице противоправно
деяние на съдията по вписванията при и по повод възложената му работа.
Постановеният от него отказ не се явява незаконосъобразно действие, тъй като
същият, изпълнявайки задължения си, е констатирал нередовност на подадените
документи по депозирана молба за вписване и се е произнесъл съобразно закона. Поради
липсата на една от кумулативните предпоставки за да се ангажира отговорността
на ответника по чл.49 ЗЗД, а именно противоправност на деянието, въззивният съд
намира, че предявеният иск за имуществени вреди, произтичащи от постановения от
съдията по вписванията отказ за вписване
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователна се явява и
акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. Горното налага първоинстанционното
решение в атакуваната част, както и в частта за разноските да бъде отменено.
По разноските:
С оглед
основателността на въззивната жалба, БОС
намира, че е тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени разноските,
сторени от Министерство на правосъдието, представлявано от юрисконсулт Петя
Ратърова, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. НЗПП, което съдът определя в размер на 100 лв.
В тежест на
ищеца следва да бъдат възложени и разноските, сторени от ответника в
първоинстанционното производство в размер на 250 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и 150 лв. – възнаграждение за
вещо лице.
На въззивника
- трето лице-помагач разноски не се дължат на основание чл.78, ал.10 от ГПК,
поради което искането му в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 4/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 595/2019г, по описа на Районен съд
Средец, в обжалваната част, както и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск против Министерство на
правосъдието, с адрес: ул. „Славянска“, №1, представлявано от Министър Данаил
Кирилов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 200.00
лева, ведно със законната лихва за забава от 23.01.2019г., до окончателното
изплащане на задължението и 15.00 лева, ведно със законната лихва за забава от
28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на
съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. Средец - отказ от
вписване, обективиран в Определение №20190117003 от 17.01.2019г. на договор за
наем на земеделски земи, с нотариална заверка на подписите от 14.12.2018г.,
изразяващи се в сторени разноски в производството по неговото обжалване пред
Окръжен съд - Бургас и Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Министерство на правосъдието, с адрес: ул. „Славянска“, №1, представлявано
от Министър Данаил Кирилов, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски, сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Министерство на правосъдието, с адрес: ул. „Славянска“, №1,
представлявано от Министър Данаил Кирилов, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски, сторени в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Е.
- съдия по вписванията в Районен съд Средец - трето лице-помагач на страната на
ответника Министерство на правосъдието за присъждане на разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.