Р
Е Ш Е Н И
Е № 260229
гр. Пловдив 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав в открито заседание на втори юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при участието на секретаря
Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 771/20г. по описа на ПОС намери следното:
Обжалвано е решение № 654/21.02.2020г. постановено по гр. д. №11529/19г. по описа на Пловдивския районен
съд, ХІІ-ти гр. с., с което се признава за установено, че в отношенията между страните, И.Д.И., ЕГН **********,***,
не дължи на „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за плащане № 7313/22.07.2014г.
по частното гражданско дело № 11381 по описа на ПРС за 2014г. и
изпълнителен лист, въз основа който било образувано изпълнителното дело
№45/2015 г. , ЧСИ Апостолов, прехвърлено за продължаване най- напред при ЧСИ
Ангелаков с номер 5772 по опис за 2016г , след което при ЧСИ Павлов, под номер
7667/2017г. - 317 лв. -
равностойност на доставена топлинна енергия за обект в *** за периода от
01.12.2012г. – 31.10.2013г. и 41.78 лв. лихва за забава от 01.02.2013 г. –
20.07.2014 г. поради новонастъпил факт – погасяване по давност.
Жалбоподателят „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК
********* гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37 моли съда да отмени решението
по съображения, изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.Д.И., ЕГН **********,*** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, като
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Няма
спор, а и от приложеното изпълнително дело се установява, че „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК
********* гр. Пловдив е взискател по изп. д. № 45/15г. по описа на ЧСИ В.
Апостолов, а по – късно продължено от ЧСИ К. Павлов под № 7667/17г., а И.Д.И.,
ЕГН ********** е длъжник.
Ищецът, тук въззиваем, твърди, че не дължи сумите по
изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност, която е започнала да
тече от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК или евентуално от образуване от изпълнителното дело до налагането на
възбрана на 21.05.2019г.
От приложеното ч. гр. д. № 11381/14г. на ПдРС, ІХ-ти гр.
с. и преписа от посоченото по – горе изпълнително дело се установява, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.07.2014г., а изпълнителното дело
е образувано на 09.02.2015г.
Спорът се концентрира върху въпроса дали направените
искания за извършване на изпълнителни действия до вписването на възбраната
прекъсват давността, а именно подаденото на 24.02.2015г. искане за изпълнение
върху недвижими имоти и движими вещи и молбите за налагане на запор от
19.10.2017г. и от 16.11.2018г.
В т. 10 от диспозитива на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г.на ОСГТК на ВКС е посочено, че давността в изпълнителния процес се
прекъсва на датата, на която е предприето последното валидно изпълнително
действие или на датата, на която то е поискано, т.е. в условията на
алтернативност взискателят ще прекъсне давността и само с искане за
предприемане на изпълнителни действия, което в настоящия казус е направено с
посочените по – горе искания за предприемане на изпълнителни действия. В
подкрепа на този извод е и т.5 от ТЗ № 3/10.07.2017г. по тълк. д № 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС, в която е указано, че изпращането на запорно съобщение до банка,
в която длъжникът няма сметка, представлява действие по налага не на запор,
като единствено отговорността на за разноските остават за сметка на взискателя.
Следователно за да се прекъсне давността е достатъчно да е поискано
извършването на дадено изпълнително действие, без оглед на това дали то е
постигнало целения ефект.
Ето защо, като е поискал от съдебния изпълнител да
предприеме извършването на цитираните по – горе три изпълнителни действия, с
период между тях по – малък от три години взискателят е прекъсвал давността и
затова вземането му не е погасено по давност.
Това налага извода, че предявения иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Затова обжалваното решение следва да се отмени, като се
постанови друго, с което се отхвърли иска.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна дължи на
жалбоподателя сумата от 200лв. (по 100лв. за всяка инстанция) на основание чл.
78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 654/21.02.2020г. постановено по гр. д. №11529/19г. по описа на Пловдивския районен
съд, ХІІ-ти гр. с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от И.Д.И., ЕГН **********,***
да бъде установено по отношение на „EВН България Топлофикация“ ЕАД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г.
Данов № 37, че не дължи плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 7313/22.07.2014г. по частното гражданско дело № 11381 по описа
на ПРС за 2014г. и изпълнителен лист, въз основа който било образувано
изпълнителното дело №45/2015 г. , ЧСИ Апостолов, прехвърлено за продължаване
най- напред при ЧСИ Ангелаков с номер 5772 по опис за 2016г , след което при
ЧСИ Павлов, под номер 7667/2017г. - 317 лв. -
равностойност на доставена топлинна енергия за обект в *** за периода от
01.12.2012г. – 31.10.2013г. и 41.78 лв. лихва за забава от 01.02.2013 г. –
20.07.2014 г. поради новонастъпил факт – погасяване по давност.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,*** да заплати на „EВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Христо Г. Данов №
37 сумата 200 (двеста) лева разноски за двете съдебни инстанции, представляващи
дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.