Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
гр.ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, 07.11.2018 г.
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на
седми ноември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията
Личева гр.д. № 1711 описа за
Р Е Ш
И :
УВАЖАВА молбата
на Р.Б.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Б.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.4 ал. 1 вр. чл.8 т. 1 вр.
чл. 3 т. 4 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, изразено в акт на емоционално
насилие спрямо Р.Б.А. по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН, като ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5 ал.1 т. 1 от Закона за
защита от домашно насилие, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Б.А.,
ЕГН ********** с адрес ***.
На
основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА Б.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. (двеста
лева), платима по бюджета на съдебната власт, в полза на ГОРС, ведно със сумата
от 5.00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ОСЪЖДА
Б.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРС СУМАТА от 25.00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса
за образуване и разглеждане на делото, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет лева),
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашното насилие ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
На основание
чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Решението
подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от връчването му, пред
Великотърновски окръжен съд.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.
Препис
от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от
издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ
на РУ МВР Горна Оряховица, с оглед осъществяване контрол по изпълнението на
заповедта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ по гр. д. № 1711/18 г. на ГОРС, пети състав
Настоящото дело е
образувано на основание чл. 8 т. 2 вр. чл. 3 т.
4 ЗЗДН, въз
основа на депозирана молба чрез РУ МВР Горна Оряховица от лицето Р.Б.А. против Б.Г.А. по Закона за защита от домашно
насилие. В молбата се сочи, че пострадалата е дъщеря на ответника,
с когото имали обща собственост в гр. Горна Оряховица. На 20.08.2018 г. посетила
апартамента, за да вземе свои вещи, след което в телефонен разговор ответникът
й отправил заплахи, че ако отново стъпи там, ще го запали. Наричал я с обидни
думи и квалификации, както и я заплашил, че ще изпрати определени лица, за да
няма спокойствие, че ”бял ден няма да види”, „ще й стъжни живота”, „Пловдив ще
й се стори тесен” и др. подобни.
ОТВЕТНИКЪТ Б.Г.А. не
отрече факта, че на 20.08.2018 г. е позвънил на дъщеря си и й отправил обидни
думи и заплахи, но само и единствено поради факта, че прибирайки се в жилището
си, го открил в суматоха. Вещите му били извадени от гардеробите и нахвърляни
по земята.
Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата, изслуша
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено следното:
Пострадалата и
ответника са баща и дъщеря. От седем години молителката живее в гр. Пловдив,
а ответникът обитава жилище в гр. ***. Част от това жилище притежава и молителката,
която я наследила след смъртта на майка
си. В стаята от жилището, която обитавала до заминаването си останали нейни
лични вещи.
Страните не
поддържали често връзка помежду си, тъй като молителката избягвала да търси
баща си, поради факта, че през годините
той имал обидно отношение към нея,
наричайки я „боклук” и „провал”, както и че няма да си намери работа и да има
семейство. Това негово отношения я обиждало и й причинявало психически и
емоционални неудобства, поради което се наложило да посещава психолог. По негов
съвет молителката преустановила контактите с баща си. Въпреки това доста често
се чувала с баба си - св. Д., при която Р.А. отсядала, когато се завръщала в
гр. Горна Оряховица. Между двете съществувала емоционална привързаност, в която
връзка молителката й споделяла за
отношението на баща си.
На 20.08.2018
г. Р.А. *** и решила да вземе свои вещи от
апартамента, който обитавал ответника. Позвънила му и го уведомила за
намеренията си. Отивайки на място установила, че вещите й са прибрани в кашони,
а известно време преди това казала на
баща си, че не желае вещите й да се пипат, както и че следва да останат в
стаята, която е обитавала. А. се ядосала и засегнала от това, което видяла, а
то било подсилено от факта, че баща й съжителствал с друга жена след смъртта на
майка й. А. извадила вещите от кашоните и ги върнала по местата им, вместо
което изхвърлила поставените там други
вещи по пода на стаите.
След като се
прибрал в жилището си и заварил суматохата ответникът позвънил на дъщеря си и
разгневен започнал да й крещи, като я
нарекъл, че е тъпа и проста, че нищо не
става от нея, както и й казал, че
никога няма да си намери хубава работа.
Заявил й никога повече да не стъпва в апартамента и ако разбере, че това се е
случило ще й начупи краката, както и че ще запали апартамента. Уведомил я, че
има хора и ще направи така, че да й стане тясно в гр. Горна Оряховица и в гр. Пловдив.
Молителката се разстроила и се разплакала. Свидетел на обидите и заплахите
станала св. Д., при която се
намирала Р.А., в момента, в който ответникът й позвънил. Виковете му се чували
през телефона, а за да разбере какво точно говори, Д. се приближила до внучката си,
за да слуша. По този начин лично
възприела казаното от А..
Р.А. заедно
със своята баба посетили РУ Горна Оряховица, където депозирали молба за защита по ЗЗДН. От
полицейския служител приел молбата бил проведен разговор с ответника, при който
го информирал, че в интерес на двете страни е да се разберат помежду си.
А. му отговорил, че до разбирателство с Р.А.
няма да се стигне, тъй като тя отказва да говори с него по телефона.
Молбата е допустима, тъй
като е подадена в срока, визиран в чл.
10 ал.1 ЗЗДН от низходящ -
дъщеря на ответника. Т. е. тя попада в хипотезата на чл.3 т. 4 от ЗЗДН.
По същество се явява
основателна, поради следните съображения:
Съобразно чл. 2 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище.
В настоящия случай,
видно от депозираната молба и събраните по делото гласни и писмени
доказателства – обясненията на страните, показанията на св. Д. и преписка от
22.08.2018 г., е извършен акт на емоционално насилие
спрямо А., изразяващ се в нанасяне на обиди и заплахи със саморазправа
спрямо пострадалата. В резултат от поведението на ответника пострадалата е
изпитала огорчение, обида и страх за здравето и живота си, още повече че
обидните думи и изрази, както и пренебрежителното отношение спрямо молителката са били обичайно
отношение на ответника, продължило назад през годините. Р.А. заяви пред съда,
че в резултат на обидното отношение на ответника към нея и отправените й
заплахи се чувства зле, тежко преживява емоционалното насилие, поради които
причини посещава консултации с психолог. Не желае да поддържа отношения с баща
си, а комуникацията с него е сведена до мълчание и едносрични отговори, тъй
като е личност, която избягва
конфронтации.
Ответникът не
отрича факта на отправяне на обиди и закани спрямо дъщеря си, но заяви, че е
бил провокиран от действията й в
жилището, което обитава и което е изградил със свои средства. Последният не
счита, че обидите и заплахите са форма на насилие, което да е насочено към
неговата дъщеря, като за такова признава единствено упражненото във физическите
му прояви.
Съдът отчита
въз основа на събраните по делото доказателства, че проявеното домашно насилие
от ответника не е в тежка форма, предвид на факта, че е осъществено от
разстояние, както и че заплахите не са изпълнени от А.. Не на последно място се
отчита и факта, че след 20.08.2018 г. не е имало други случаи, в които ответникът да е
причинил емоционално, или друга форма на насилие спрямо дъщеря си. Контактът
на ответника с дъщеря му е желан,
но желание за такъв от нейна
страна няма.
На основание изложеното,
депозираната молба от Р.Б.А. беше уважена от съда.
На ответника беше наложена глоба в размер от 200.00 лв., като Б.Г.А. беше осъден да
заплати в полза на ГОРС и сумата от 25.00 лв. –
държавна такса за образуване на настоящото
дело, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Размерът
на глобата по чл.5 ал.4 от ЗЗДН беше
съобразен с тежестта на извършеното домашно насилие от една страна и от друга
с поведението на ответника след
постановяване на заповедта за незабавна защита.
На основание чл. 5 ал.1 т.1 ЗЗДН по отношение на Б.Г.А. беше наложена мярката да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на Р.Б.А., която трае
постоянно във времето.
Съдът счете, че наложената
мярка по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН е достатъчна и ще окаже нужния ефект за в бъдеще спрямо поведението на ответника към неговата дъщеря Р..
С така наложената мярка настоящата инстанция
счете, че ще се преустановят проявите на емоционално насилие над пострадалата.
От друга страна тежестта на мярката е адекватна на извършеното домашно насилие
от страна на А. и ще му въздейства предупредително и възпиращо, под страх и от
понасяне на евентуална наказателна отговорност при нарушаване на заповедта за
защита.
Водим от изложените съображения, съдът постанови акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: