Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../21.12.2021г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д.
№ 2327 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искова с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, от „Е.С.“
ЕООД срещу „Е.с.о.“ ЕАД за заплащане, както
следва: на сумата от 262,08 лева
– представляваща връщане на недължимо платена цена за преносен капацитет за
границата с Македония; на сумата от
61,24 лева – мораторна лихва върху главницата от
262,08 лева за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г.; на сумата от 35 335,98 лева - връщане
на недължимо платената цена за преносен
капацитет за границата с Турция; на сумата
от 8 254,86 лева - мораторна лихва върху
главницата от 35 335,98 лева за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г.;
на сумата от 18 774,01 лева -
връщане на недължимо платената цена за преносен капацитет за границата с
Гърция; на сумата от 4 385,83 лева
- мораторна лихва върху сумата от 18 774,01 лева
за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е търговец на електрическа енергия по силата на издадена му от
Комисията за енергийно и водно регулиране лицензия № Л-250-15/20.12.2007 г.,
чийто срок е продължен с Решение № ИЗ-Л-250/05.09.2017г. В качеството му на търговец
на електроенергия, ищецът търгува със свои партньори от съседните държави.
Твърди, че с ответника „Е.с.о.“ ЕАД имат сключен договор за достъп № DST-076/30.12.2011г.,
изменен с Допълнително споразумение № 1/04.12.2015 г. Неразделна част от договора
от 30.12.2011 г. представляват Тръжните правила за разделяне и предоставяне на
преносни способности по междусистемните сечения между
България и съседните страни (Гърция, Македония и Турция), които допълват
договора за неуредените в него положения. Въз основа на сключения Договор за
достъп, ищецът е взел участие в проведените търгове за придобиване на месечни,
респективно годишни преносни способности на границата на България с Македония,
Турция и Гърция. За закупените преносни капацитети, на 21.12.2016 г. и на
23.01.2017 г. заплаща цена в общ размер на 128 357,21 лева. Поради тежките
зимни условия през месец Януари 2017 г., със Заповед № Е-РД-16-64/11.01.2017 г.
на Министъра на енергетиката, е ограничен износът на електроенергия от
България, считано от 13.01.2017г., което ограничение продължава до 08.02.2017г.
В този период придобитите и заплатени от „Е.С.“ ЕООД капацитети остават
неизползвани. Стойността на същите за посочения период възлизат на 27 800
евро, или 54 327,07 лева, съгласно фиксинга на БНБ. Посочва, че съгласно
Тръжните правила, тръжният оператор следва да компенсира притежателя на права
за пренос на 100 % за часовете на форсмажор. С оглед
горното, ищецът е изпратил искане до оператора за възстановяване на платената
от него цена за закупуване на капацитет посочената по-горе сума, което и до
настоящия момент не е удовлетворено.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че отношенията
между страните се уреждат от цитираните Тръжни правила, тъй като те касаят
правото на пренос (т.е. капацитет), а цитирания в исковата молба договор урежда
отношенията по закупуване на достъп до електропреносната
мрежа. Счита, че със Заповедта на Министъра на енергетиката временно е
преустановен достъпа до електропреносната мрежа на
ползватели-износители на електрическа енергия, произведена в България, но не и
за търговските транзити. Т.е. физическите права за пренос (капацитета) не са
ограничавани и търговците са имали възможност да ги използват за транзит на
електрическа енергия през преносната мрежа на България, както и че цената за
резервираната преносна способност се дължи, независимо от действителното
използване на мрежата. По тези съображения, моли за отхвърляне на исковете.
Съдът като се запозна с доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не спорно, че ищецът е търговец на електрическа енергия по силата на издадена му от
Комисията за енергийно и водно регулиране лицензия № Л-250-15/20.12.2007 г.,
чийто срок е продължен с Решение № ИЗ-Л-250/05.09.2017г.
На 30.12.2011г между
страните е сключен договор за достъп № DST-076/30.12.2011 г., изменен с допълнително
споразумение №1/04.12.2015г., по силата на който ответникът като оператор се
задължава да предостави на ищеца като ползвател достъп до електроразпределителната
мрежа за пренос на електроенергия на количества съгласно регистрираните
„външни“ графици, срещу насрещното задължение на ползвателя да заплаща
посочената в договора цена. Съгласно т.3.1. Оператора се задължава да гарантира
достъпа на ползвателя до електропреносната мрежа при
спазване изискванията на съответните тръжни правила за разпределение на
преносна способност по междусистемните сечения и
действащата нормативна уредба. Цената за достъп се дължи върху количествата
електрическа енергия съгласно регистрираните за ползвателя външни графици за
износ на електрическа енергия с произход България. В т.9.1 е уговорено, че
страните не носят отговорност, при пълно или частично неизпълнение на
задълженията им породено от непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, което
право се губи ако страната, която има право да се позове на нея не уведоми
своевременно другата страна, а при продължителност повече от 180 последното
дава право за прекратяване на договора.
От Тръжните правила за разделяне и
предоставяне на преносни способности по междусистемните
сечения между България и Македония и Турция се установява че, те разглеждат разделянето и
предоставянето на годишни, месечни и дневни преносни способности (капацитети)
по междусистемните сечения в посока от България към
съседна страна и в посока от съседна страна към България. Предоставянето чрез
търг е само по отношение на преносна способност по междусистемните
сечения. Провеждането на търг и предоставяне на ФПП и финансовия сетълмент (финансовото уреждане на задълженията), съгласно
резултатите от търга, нямат отношение към пренос на електроенергия или каквито
и да е права, отговорности или финансови задължения, които произтичат или се
отнасят до преноса на електроенергия и/или получаването на право на достъп до електропреносната мрежа. Притежателите на ФПП не могат да
предявяват към ЕСО никакво друго право, освен да им бъде предоставена преносна способност
по междусистемните сечения съгласно условията на тези
Тръжни правила. За годишните,
месечните и дневните търгове ФПП се предлагат на принципа на твърд ангажимент
за предоставяне, с изключение на случаи на необходими ограничения поради обстоятелства,
които представляват форсмажор, застрашават
сигурността на електроенергийната система или промени в ремонтни програми на междусистемен електропровод. В случай на ограничения поради:
1) непланувано изключване на междусистемен
електропровод; 2) причини за гарантиране сигурната работа на електроенергийната
система; 3) форсмажор, отговорният тръжен оператор
(ЕСО) ще върне на притежателя на ФПП 100% от общата сума на осъществените плащания
за часовете на ограничените ФПП. Ако предоставената преносна способност бъде
ограничена ЕСО ще компенсира ползвателя единствено и само до размер на
заплатеното физическо право за пренос (т.8.30). В т.9.06 е дадена дефиниция за форсмажор , като е прието, че за такова ще се приема всяко
непредвидимо събитие или положение, което не подлежи на разумния контрол на ЕСО
и не се дължи на вина на ЕСО, в това число и актове на компетентните административни
органи и/или обвързващи юрисдикции, които не може да избегне и преодолее и
които създават неспособност за ЕСО да изпълнява временно или постоянно своите
задължения по тези тръжни правила.
От представените Тръжни правила за достъп
до междусистемната връзка Гърция-България за 2017 г.
се установява, че те касаят сроковете и условията за разпределянето посредством
търгове на разполагаемата преносна способност в двете посоки по междусистемната връзка
между Гърция и България. Дневни ФПП се предлагат като неотменими, с
изключение на случаите, когато са необходими ограничения поради обстоятелства,
които представляват непреодолима сила (форсмажор),
както е определено в чл. 10.06 и след като са предприети всички други налични
мерки, съобразно съответното национално и европейско законодателство. Оператор
ще налага ограничение на ФПП поради обстоятелства, които представляват форсмажор, както е описано в член 10.06, след уведомяване
на другия оператор. При това положение, тръжните оператори са длъжни да
компенсират само притежателя на ФПП със 100% от платената клирингова цена за
часовете с ограничени ФПП, без неустойки, причинени случайни и косвени вреди. В
т.10.06 е посочено, че форсмажор означава всички
непредвидени събития и/или обстоятелства, които са извън разумния контрол на страната
и не е по нейна вина; които не могат да бъдат предотвратени или преодолени с
рационално и внимателно предвиждане и противодействие; които не могат да бъдат
елиминирани с мерки, които от техническа, финансова и/или икономическа гл.т. са
в пределите на разумно допустимите възможности на страната; които действително
са се случили и са обективен факт и които правят невъзможно страната да
изпълнява временно или окончателно задълженията си съгласно този Тръжни правила.
Не е спорно, че ищецът участва през м.
Декември 2016 г. и м. Януари 2017 г. в провежданите от ответника търгове за
придобиване на месечни, респ. годишни преносни способности на границата на
България с Македония, Турия и Гърция, както и че за закупените преносни
капацитети, на 21.12.2016 г. и на 23.01.2017 г. заплаща цена на ЕСО в общ
размер на 128 357,21 лева, като последното обстоятелство се установява и
от заключението на ССЕ.
Със Заповед № Е-РД-16-64/11.01.2017 г. на
Министъра на енергетиката, поради настъпилите тежки зимни условия през м.януари
2017г., водещи до дисбаланс между производство и потребление на ел.енергия в
региона, е ограничен износът на електроенергия с произход България считано от
13.01.2017г до възстановяване на необходимите за сигурността и надежната работа на електроенергийната система резерви.
Съгласно
заключението на СТЕ заповедта на министъра и действията въз основа на нея на
ЕСО не се отнасят до ограничаване на преносната способност на трансграничните
сечения и всеки търговец, който е придобил физически права за пренос (ФПП), е
можел безпрепятствено да ги използва, стига електроенергията да е с произход
извън България (т.е. произведена извън България). Ищецът е участвал и съответно
е придобил ФПП от дневни търгове в периода 13.01.2017г – 08.02.2017г. Освен на
дневни търгове, ищецът е участвал и на месечен търг за 2017 г., който е
проведен на 16.01.2017г, т.е. след започване на извънредните обстоятелства и за
които обстоятелства е бил информиран. Ищецът е имал право да подава графици за
обмен на електроенергия по време на процесния период
и е участвал на дневни търгове провеждани от гръцка страна в съответствие с
действащите правила, а така също и на търгове организирани от ЕСО на
българо-турската граница. Използвал е и ФПП за процесния
период за българо-македонската граница и не се е възползвал от тези си права за
другите две граници с Гърция и Турция.
Твърденията на ищеца, че платените от него суми за
закупуване на капацитет подлежат на връщане, поради неосигуряване на възможност
за използването му, предвид издадената заповед на министъра на енергетиката,
имаща характера на форсмажор, съдът квалифицира като
иск за връщане на даденото с оглед неосъществяване на основанието (чл. 55,
ал.1, пред. 2 ЗЗД). Фактическия състав на последното предполага доказване на
даването, респ. получаването му от ответника и настъпване на обстоятелство,
което изключва възможността да настъпи основанието, оправдаващо
получаването/задържането на даденото.
Въз
основа на установените по делото факти съдът приема, че между страните
безспорно се пораждат и действат в процесния период
твърдените облигационни отношение с предмет използването от ищеца на електроразпределителната мрежа на ответника за
пренос на електроенергия произведена в България на количества съгласно
регистрираните „външни“ графици, срещу насрещното задължение на ползвателя да
заплаща посочената в договора цена. Предмет на договора е предоставянето на
услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа“, за която услуга е дължимо
възнаграждението, определено съгласно договора и ПТЕЕ (виж чл. 14 ПТЕЕ). Породените
от договора от 30.12.2011
г субективни права на ищеца за достъп не обхващат физическите права на пренос
по междусистемните сечения по границите на България
със съседните държави. Последните съставляват отделно субективно право, което
се придобива с различна правна сделка със сложен фактически състав, включващ
провеждането на тръжна процедура съгласно приложените Тръжни правила (виж чл.10
ПТЕЕ). Едва след спечелване на такъв търг и заплащане на стойността на ФПП, последния
придобива правото да заявява пренос (транзит на електрическа енергия) през междусистемните сечение съгласно вида на ФПП, които е
придобил и по предварително съгласуван график от ЕСО и съседен оператор. В този
смисъл Тръжните правила не са част от договора за достъп и не го допълват.
Двете правоотношения макар и да са свързани (не може да се пренесе
електроенергия през точката за междусистемно
свързване, ако ползвателя няма договор за пренос и достъп до
електроразпределителната мрежа на България) касаят различни субективни права, с
различен източник.
Съгласно
тръжните правила, които регулират правоотношенията по придобиване и използване
на физическите права на пренос по междусистемните
сечения по границите на България със съседните държави, платената клирингова цена подлежи
на връщане, единствено когато ФПП са ограничени, поради настъпване на
особено непредвидено обстоятелство, което може да се квалифицира като форсмажор. И двата вида тръжни правила съдържат в себе си
легална дефиниция на форсмажор, като го определят
като особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство от обективен характер, което създава временна или постоянна
пречка за ЕСО да изпълнява задълженията си по тръжните правила да спазва
регистрираните от ползвателя външни графици за износ на електрическа енергия.
Спорът се концентрира относно издадената заповедта
на министъра на енергетиката от 11.01.2017 г. и в частно дали последната
съставлява форсмажор съгласно дефинициите на тръжните
правила, водещ до неосъществяване на основанието, за което са платени ФПП.
Издадената от министъра на енергетиката
заповед от 11.01.2017 г. няма за пряка последица и въз основа на нея не се
ограничава преносната
способност на трансграничните сечения на Република България и всеки търговец,
който притежава физически права за пренос (ФПП), може безпрепятствено да ги
използва за транзит. Ограничението на транзита съгласно издадената заповед
касае единствено износа на електрическа енергия с произход България. Последното
не може да се приеме за форсмажор по смисъла на Тръжните
правила, тъй като от една страна не ограничава пряко ФПП, а от друга, в самите
правила или в отделен анекс към тях не е направена уговорка, че ФПП се закупуват
от ищеца единствено и само за износ на електрическа енергия с произход България.
Извод в такава насока не следва от договора за достъп до електроразпределителната мрежа от 30.12.11 г., тъй като
последния макар да касае достъп и пренос на електроенергия произведена в
България, не ограничава търговеца в ползването на услугата само за такъв вид
електроенергия, поради което пренос може да бъде извършен и на друг вид
електроенергия като например произведена в друга държава и предназначена за
българския пазар или само транзитирана през
територията на страната. Това се установява и от заключението на СТЕ,
съгласно което ищецът е използвал ФПП за процесния
период за българо-македонската граница, т.е. е транзитирал
към България електроенергия закупена в Македония. Освен това ищецът участва на
месечен търг за 2017 г., който е проведен на 16.01.2017г, т.е. след издаване на
процесната заповед, което противоречи на търговската
логика, особено ако последния търгува единствено с електроенергия произведена в
България, т.к. не би могъл да я изнесе към потребители в съседните държави. След
като заповедта не ограничава пряко трансграничните сечения, а ищецът не установява
тя да го ограничава по друг начин, се налага извода, че последната не
съставлява форсмажор по смисъла на Тръжните правила и
следователно платената за закупуването на ФПП клирингова
цена не подлежи на връщане като дадена с оглед на неосъществено
основание.
С
оглед изложеното исковете като неоснователни следва да се отхвърлят изцяло.
Неоснователността
на исковете за главницата влече неоснователност и на исковете за заплащане на мораторна лихва за забава.
При
този изход на спора право на разноски има само ответника. Последния доказва
направата на такива в размер на 300 лева за депозит за СТЕ. На ответника е
дължимо и възнаграждение за юрисконсулт, тъй като в хода на производството е
бил защитаван от такъв. Съдът определя възнаграждението на юрисконсулта на
сумата от 300,00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******и съдебен адрес: *** предявени срещу „Е.С.О.“ ЕАД, *** за заплащане, както следва: на основание чл. 55, ал.1, пред. 2 ЗЗД сумата от 262,08
лева – представляваща връщане на недължимо платена цена за преносен
капацитет за границата с Македония; на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
61,24 лева – мораторна лихва върху главницата от
262,08 лева за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г.; на основание чл. 55, ал.1, пред. 2 ЗЗД сумата от 35 335,98 лева
- връщане на недължимо платената цена за
преносен капацитет за границата с Турция; на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
8 254,86 лева - мораторна лихва върху
главницата от 35 335,98 лева за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г.;
на основание чл. 55, ал.1, пред. 2 ЗЗД сумата
от 18 774,01 лева - връщане на недължимо платената цена за преносен
капацитет за границата с Гърция; на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
4 385,83 лева - мораторна лихва върху сумата
от 18 774,01 лева за периода от 17.07.2017 г. до 04.11.2019 г.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******и адрес: *** да заплати на „Е.С.О.“ ЕАД, *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лева – разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: