Р Е Ш Е
Н И Е
№……/…….
08.2019 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
при секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 944 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. №9293/06.02.2019г. по описа на ВРС, уточнена допълнително по
реда на чл.262, ал.1 от ГПК с молба вх. №40206/05.06.2019г., на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., срещу частта на решение №136/11.01.2019г. на Варненски районен съд, 24 състав,
постановено по гр.д. №2398/2018г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен
предявения от дружеството – жалбоподател осъдителен иск срещу ответника М.С.К.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, за сумата
1 800,72 лева, представляваща възнаграждение по споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски
кредит №********** от 20.03.2017г.
Обжалваното
решение се оспорва като неправилно
и необосновано. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява
нищожно, като заобикалящо императивните правни норми на чл.19, ал.4 ЗПК, като
се твърди, че неговото сключване е опционално, по избор на потребителя
и зависи единствено от неговата воля; същото не е пряко свързано с договора за
кредит, съотв. сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит;
възнаграждението не е цена на услугите, а се дължи за предоставената възможност
(опция) във всеки един момент длъжникът да поиска промяна в договора му за
кредит; възнаграждението се дължи отделно и независимо от цената на самия
кредит, поради което не следва да се включва при изчисляването на годишния
процент на разходите (ГПР). Иска се от въззивния съд да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с
което предявената претенция да бъде уважена.
В подадения
отговор на въззивната жалба назначения по делото особен представител на
въззиваемата страна адвокат Н. А., ВАК, обосновава становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е взела
участие в съдебното заседание.
Въззиваемата
страна М.С.К., чрез назначения
му по делото особен представител адвокат Н.А., ВАК, моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната
му част да бъде потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му
спрямо ответника М.С.К., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, за които по ч.гр.д. №15979/2017г. на Варненски
районен съд, 17 състав, му е била издадена заповед за изпълнение
№8633/23.10.2017г., за сумата 1 500 лева, представляваща дължимата главница по
договор за потребителски кредит №********** от 20.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.10.2017г., до окончателното й плащане,
както и осъждане на ответницата да му заплати сумата 725,52 лева,
представляваща договорно възнаграждение и сумата 1 800,72 лева, представляваща
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит №********** от 20.03.2017г..
Вземането по
втория осъдителен иск се основава на твърдения, че при сключването на договора
за кредит кредитополучателят е пожелал да
закупи пакет от допълнителни услуги, даващи му възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на датата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Сключването
на такова споразумение не е
задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Дължимото възнаграждение не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Договореното в случая
възнаграждение е в размер на 1 800,72 лева и според условията на договора се дължи разсрочено на
равни вноски, включени като добавка към месечните погасителни вноски по
погасителния план.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на претендираната от
ищеца сума от 1 800,72 лева, представляваща възнаграждение по споразумение към
договора за потребителски кредит, като
е приел, че клаузите, определящи задължението
за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги са недействителни и
противоречат на добрите нрави. В тази си част обжалваното решение е постановено в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени
с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
На пръв поглед
изброените в споразумението услуги, отнасящи се до приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и до промени в договорените погашения по
кредита, създават впечатлението, че се касае за услуги от посочените в чл.10,
ал.2 от ЗПК. Трябва обаче да се съобрази факта, че в този случай се касае за
предоставяне по договорен път на преобразуващото право на кредитополучателя,
предназначено да въвежда промени в едно вече възникнало кредитно
правоотношение. Наред с това от значение е дали тези права са обект на продажба
от страна на кредитодателя или се касае за допълнителни услуги, които ще бъдат
таксувани при упражняване на потестативните права, договорени в полза на
кредитополучателя. Съдът констатира, че уговорените като предоставени на
кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, който
надхвърля по размер предоставената в заем сума. Нито една от посочените в пакета
допълнителни услуги не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя,
което да може да бъде упражнено без да е обусловено от насрещна воля на
доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се
договаря отново, то и предметът на допълнителния пакет би могъл да представлява
ценност като опция. Дори и първата от услугите (приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит) е обусловена от неоповестени допълнителни
условия, поради което не гарантира каквато и да е сигурност за предоставено
реално предимство. Отделно от това, самото възмездяване на участник в
преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно
поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за
справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните
интереси на насрещните страни (ако те се изчерпват само с посочения предмет на
допълнителния пакет и нямат друга цел).
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително
разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за работа в
извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни доставки
на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят така
драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага
се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до
средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по
същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното
тълкуване на чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия,
при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на
допълнителното споразумение към потребителски договор като средство за
заобикаляне на забрани. В този смисъл въззивният съд изцяло споделя извода за
нищожност на споразумението като несъвместимо с императивната нормативна
уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Отделно от това
и с цел единствено пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
От съдържанието
на записания в споразумението текст - “при
изпълнението на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното
в ОУ, срещу задължението на КЛ и СД да заплатят на КР възнаграждение за
предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на тези услуги в
размер, посочен в точка VI на този ДПК. Възнаграждение за предоставянето на
тези допълнителни услуги става изискуемо с подписването на настоящото
споразумение от страните по ДПК”, се налага извода, че страните са се
договорили за плащане срещу всяко конкретно упражнено от кредитополучателя
преобразуващо кредитното правоотношение право. По делото нито се твърди, нито
са представени доказателства, че правата, договорени в допълнителното
споразумение са били упражнени от ответника. Нещо повече, безспорен е факта, че
след сключване на договора за потребителски кредит и неговото усвояване
ответникът - кредитополучател е преустановил всякаква комуникация с кредитора -
ищец по делото, и не може да бъде открит на неговия адрес. Следователно,
таксуването на предоставените с допълнителното споразумение за неупражнени
права, въз основа на самото споразумение, без същото да е консумирано, е
неоснователно и необосновано.
По тези
съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца за дължимо
възнаграждение по споразумение към договора за потребителски кредит за закупен
пакет от допълнителни услуги е неоснователна, поради което следва да се
отхвърли. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на
изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №136/11.01.2019г. на
Варненски районен съд, 24 състав, постановено по гр.д. №2398/2018г. по описа на
ВРС, в частта, с която е отхвърлен
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск за осъждане на
ответника М.С.К., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, да му заплати сумата 1
800,72 лева, представляваща възнаграждение по споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №********** от
20.03.2017г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.