Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. Силистра, 15 март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 241 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Х.Д.Х. с ЕГН – ********** *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1099-000639 / 02. 11 2021
г., издадена от началник на група „МПСВАНД“ в сектор „Пътна полиция при ОДМВР -
Силистра за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171,
т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
В жалбата се изтъква, че така
наложената принудителна административна мярка е неизпълнима, тъй като към
момента налагането ѝ водачът е бил лишен от право да управлява МПС и
СУМПС му е било отнето. В тази връзка се сочи, че актът е издаден в нарушение
на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК
Ответникът по жалбата Началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл.
юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка от
служители на ОДМВР - Силистра на 28. 10.
2021 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № GA529892 / 28. 10. 2021 г. за това,
че на посочената дата около 16. 39 ч. в гр. Силистра по бул. „Македония“ в
посока ОДМВР – Силистра на кръстовището с ул. „Дръстър“, при управлението на
лек автомобил „Мерцедеc CLC 200“ с румънски регистрационен номер ***,
е отказал проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Въз основа на издадения АУАН № GA529892
/ 28. 10. 2021 г. със
заповед № 21-1099-000639 от 02. 11. 2021 г., издадена от началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра (л. 11 от делото) на основание
чл. 22 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че при
спирането му за проверка лицето е отказало да бъде изпробвано за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръгтест 5000 с
фабр. № ARLK0019 и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и
техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорването на посочената заповед
е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. (л. 19) на Министъра на вътрешните работи, е
обстоятелството, че Областните дирекции на МВР са определени като една от трите
основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в
закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330
/ 21. 04. 2017 г. (л. 18) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни
лица, включително и на началниците на група МПСВАНД в сектор ПП при ОДМВР –
Силистра (т. 4), какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено
по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и
при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за
изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
настоящия случай не се спори, че при проверката на 28. 10. 2021 г. жалбоподателят е отказал както да бъде
проверен с техническо средство, така и да изпълни даденото му предписание за
химико-лабораторно изследване, т. е осуетил е възможността да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества, при която хипотеза цитираната разпоредба
предвижда издаване на ПАМ. След като релевантните факти са били
налице–управление на МПС и осуетяване на проверка за употреба на наркотични
вещества, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.
171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Следва да
се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана
компетентност и издадената от него заповед е законосъобразна.
Обстоятелството, че към момента на издаването на
оспорената заповед жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС и
свидетелството му е било отнето по силата на НП № 20 – 1099 – 001171 от 07. 08.
2020 г., влязло в законна сила на 29. 04. 2021 г., не обуславя желания от него
резултат. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1
и т. 2 от АПК абсолютни отрицателни предпоставки за допустимост на административното
производство са липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни, както и липсата на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във
фазата на издаване или оспорване, които не са налице. В конкретния случай видно
от приложената справка за нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя е
наложено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от две години
на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като нарушението е било установено с акт №
Д588317 / 27. 07. 2020 г. От същата справка се установява, че въз основа на
същия акт е била издадена и ЗПАМ № 20-1099-000523 / 28. 07. 2020 г., с която е
отнето свидетелството за управление на МПС на лицето. Фактическото отнемане на
СУМПС на лицето е осъществено при установяване на нарушението с АУАН № Д588317
/ 27. 07. 2020 г. на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на
издаденото НП № 20–1099–001171 от 07. 08. 2020,
като след това отнемането на свидетелството продължава във връзка с
изпълнението вече на наложеното наказание „лишаване от право на правоуправление
на МПС“, като срокът се съобразява от датата на изземване на СУМПС, съгласно чл. 190, ал. 2 ЗДвП, и би
следвало да изтече към м. юли 2022 г. С оспорената в настоящото производство
заповед е отнето СУМПС на лицето за съвсем различен период. Като начална дата
на фингираното отнемане на СУМПС, осъществено с оспорената заповед, следва да
се счете датата на установяване на новото нарушение, а крайният срок –
решаването на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца,
което значи, че нито срокът на новата мярка съответства на предишното отнемане,
нито основанието за налагането на двете мерки е идентично, за да са налице
пречки по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1
и т. 2 от АПК за издаването на акта (в подобен смисъл Решение № 10621 от
24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2016 г., VII о.).
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така,
с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл.
171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на наркотици, тоест тя има и
преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът
за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 1, б. ”б”
от ЗДвП, а оспорването на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред
настоящата инстанция. Ето защо на ОД на МВР -
Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което
административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед № 21-1099-000639 / 02. 11 2021 г., издадена от началник на
група „МПСВАНД“ в сектор „Пътна полиция при ОДМВР - Силистра за прилагане на
принудителна административна мярка по отношение на Х.Д.Х. с ЕГН – ********** ***
на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с
ЕГН – ********** *** да заплати на ОДМВР – Силистра направените по делото
разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
е окончателно - чл.172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: