Р Е
Ш Е Н
И Е
№744 27.02.2020
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14381 по описа на ПРС
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от И.С.П. с ЕГН **********, срещу СУ „Константин Величков“ с ***** Д.
Р.
Предявени са
обективно съединени искове да бъде признато за да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ *************., с която му е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 05.07.2019г. и като
такова да се отмени; да бъде възстановен на заеманата преди уволнените длъжност
„*****************“, както и да се осъди ответника да заплати обезщетение за
оставането без работа в размер на 7 477,02 лева за периода 05.07.2019 г. - 05.12.2019
г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на
трудов договор № ********** г., съгласно който е заемал длъжността „**********************“.
Заявява се, че не е
извършил нарушение на трудовите му задължения, да не са му били искани писмени
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание и че заповедта за
налагане на наказанието не била мотивирана.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от когото в
законоустановения срок е депозирал и писмен отговор. С отговора се взема
становище за неоснователност на исковете.
Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че последно ищецът е
заемал посочената в ИМ длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена
процедурата по изискване на обяснения от учителя преди налагане на наказанието,
същото да е наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за
налагане на наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице и
наложеното на ищеца най-тежко дисц. наказание да съответства на тежестта на
констатираните нарушения. Твърди се от формална страна всички изисквания за
законосъобразно провеждане на дисц. процедура да са спазени и че възраженията
на ищеца в тази връзка да са неоснователни.
Предвид дотук изложеното се твърди уволнението на ищеца да е
законосъобразно извършено, поради което се моли исковете да се отхвърлят.
Претендират се разноски, направени са доказателствени искания.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и
като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е
наложено, и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай
между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между страните е с съществувало ТПО, като ищецът е заемал
длъжността „*************“ в СУ „Константин
Величков“. Не се оспорва и това, че процесната заповед е била връчена на ищеца
на 05.07.2019г., като отказът му да получи заповедта е удостоверена с подписите
на двама свидетели.
От съдържанието на
оспорената заповед за уволнение се установява, че ищецът е бил наказан за
извършени нарушения, изразяващи се в: 1/неотстранени пропуски в годишното
тематично разпределение 5 клас втори срок, не представено тематично годишно
разпределение за 4 клас лека атлетика и непредставено тематично разпределение
за ДЧ по ФВС за 11,6 и 12 клас и годишно тематично разпределение за 11 б клас;
2/ относно дневниците - несъответствие при вписването на материала, поради
некоригирани годишни тематични разпределения и 3/ относно оценяването на
учениците от 8а клас - № 19 М.Т. № 27 Ц.
М. и за ученичката И. З. от 9а клас, с което били нарушени разпоредбите на член
12, ал. 1 от Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите на
учениците, член 20, ал. 3 и член 22, ал. 2 от Наредба № 3 от 15.04.2013г. за
системата за оценяване /за учениците от
4б клас/, като и за извършени нарушения
относно неспазени задължения съгласно длъжностна х-ка на ищеца в раздел основни
функции - т. 11 .“Води
документация, свързана с неговата дейност, при спазване на нормативните
изисквания и дадени разпореждания на училищно ниво“, раздел „Общи права и
задължения на педагогическия специалист съгласно Закона за предучилищното и
училищното образование“, Педагогическият специалист има следните задължения: т.
1. „Да осъществява обучение и възпитание на учениците в съответствие с
държавните образователни стандарти“, раздел „Отговорности на длъжността“,
Учителят по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап отговаря за: т. 2. „Организиране и провеждане на
образователна дейност с учениците, ориентирана към постигане на резултати, при
отчитане на възможностите и образователните потребности на учениците и при спазване
изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование, държавните
образователни стандарти и други нормативни актове в системата на училищното
образование.“, и които съставляват нарушения на трудовата дисциплина във връзка
е чл. 187, ал. 1, т.З (неизпълнение на възложената работа) и т. 10
(неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
За установените
нарушения са приложени доклади и протоколи, както и копия от страниците на
дневниците на 8а, 11б и 4б клас за учебната 2018/2019г. – втори срок.
Установява се, че
писмени обяснения са били поискани само относно нарушенията по точка 3 от
заповедта, както и че такива са били дадени от ищеца на 04.07.2019г., в които е описано, че учениците,
на които не са били поставени оценки са със здравословни проблеми, а дневниците
не са били на разположение, а относно обясненията за оценките на 4б клас се
установява да не са дадени адекватни обяснения.
Разпитани са
свидетелите М.Г.И., Л.Ж. и М. Ч., от чийто показания се установява, че ищецът е
имал пропуски при провеждането на часовете по физ. възпитание, относно
съставянето на тематичното годишно разпределение и че ищецът е поставял срочни
оценки на учениците в 4-ти клас, което не било редно. Отделно от това сочат, че
на някои от учениците не са били поставяни годишни оценки, въпреки че тези деца
не са били освободени от физ. възпитание по надлежния ред.
Установява се също
така, че преди налагане на дисц. уволнение на ищеца са му били наложени и други
две наказания – забележка и предупреждение за уволнение, като съответно забележката
е наложена със заповед от 05.07.2018 г., а предупреждението за уволнение със
заповед от 07.12.2018 г., и които заповеди не са били обжалвани от ищеца, като
второто по време наказание не е заличено, поради неизтичането на една година от
налагането му. Също така се установява, че е преодоляна и синдикалната закрила,
чрез изискване и даване на писмено съгласие от председателя на СО „Подкрепа“ в
СУ „К. Величков“ за налагане на наказанието на ищеца..
При така
установените факти от значение за спора съдът намира, че уволнението на ищеца
се явява законосъобразно извършено, поради следното:
Ищецът е наказан с
най-тежкото дисц. наказание за извършени нарушения, изразяващи се в:
1/неотстранени пропуски в годишното тематично разпределение 5 клас втори срок,
не представено тематично годишно разпределение за 4 клас лека атлетика и
непредставено тематично разпределение за ДЧ по ФВС за 11,6 и 12 клас и годишно
тематично разпределение за 11 б клас; 2/ несъответствие при вписването на
материала, поради некоригирани годишни тематични разпределения в дневниците; и
3/ относно оценяването на учениците от 8а клас № 19 М. Т. и № 27 Ц. М. и за
ученичката И. З. от 9а клас, с което били нарушени разпоредбите на член 12, ал.
1 от Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците,
член 20, ал. 3 и член 22 , ал. 2 от Наредба № 3 от 15.04.2013г. за системата за
оценяване /за учениците от 4б клас/,
като и за извършени нарушения относно
неспазени задължения съгласно дл. х-ка на ищеца в раздел основни функции - т. 11 “Води документация, свързана с
неговата дейност, при спазване на нормативните изисквания и дадени
разпореждания на училищно ниво.“, раздел „Общи права и задължения на
педагогическия специалист съгласно Закона за предучилищното и училищното
образование“, Педагогическият специалист има следните задължения: т. 1. „Да
осъществява обучение и възпитание на учениците в съответствие с държавните
образователни стандарти“, раздел „Отговорности на длъжността“, Учителят по
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап отговаря за: т. 2. „Организиране и провеждане на
образователна дейност с учениците, ориентирана към постигане на резултати, при
отчитане на възможностите и образователните потребности на учениците и при
спазване изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование,
държавните образователни стандарти и други нормативни актове в системата на
училищното образование.“, и които съставляват нарушения на трудовата дисциплина
във връзка е чл. 187, ал. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената работа) и т. 10
(неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В случая заповедта за налагане
на наказанието е мотивирана, издадена е от лице, носител на работодателската
власт и е надлежно връчена на ищеца при условията на отказ, съдържа изискуемите
реквизити на КТ, а нарушенията са точно описани.
Спазени са
сроковете за налагане на наказанието – двумесечен от откриване на нарушенията и
едногодишен от извършването им. Заповедта е издадена от овластено от закона лице
– директора на училището. Описани са нарушенията и са посочени нормите на КТ,
към които релевират, както и какво нарушение на трудовата дисциплина
представляват. Следва да се отбележи обаче, че писмени обяснения са били искани
за част от констатираните нарушения, за които е бил наказан ищеца и такива са
били дадени. Обясненията са взети предвид и обсъдени от дисциплинарно наказващия
орган в заповедта, с която се налага наказанието. С оглед на наложените
предишни наказания, както и на оказаната му методическа подкрепа от страна на училищните
власти за справяне с работата и даването на насоки, се налага извода, че тези
мерки не са дали отражение или някакво влияние върху последващото поведение на
ищеца, като последният е продължил с пропуските в работата си като учител,
сочещи на неспазване на основни негови задължения като учител, нормативно
закрепени в член 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на
резултатите на учениците и на член 20, ал. 3 от Наредба № 3 от 15.04.2003г. за
системата за оценяване, а така също и на длъжностната му характеристика, което
е достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисц. наказание – уволнение,
съгл. чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ.
Ето защо искът за отмяна на заповедта за налагане на наказанието се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед обусловеността на
предявените искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението, от изхода на
главния иск, същите също ще бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски, които са претендирани. Същите са в
р-р на 1300 лева- платено адв. възнаграждение, като ищецът е направил
възражение за неговата прекомерност. Това възражение съдът намира за
неоснователно, поради
следното:
Съгл. разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за
възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен
самостоятелно минималното адв. възнаграждение е не по-малко от размера на
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Този
размер възлиза на 560 лева към датата на сключване на договора за правна защита
и съдействие, а на иска по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ, който е с мат. интерес
от 7 477,02 лева минималното адв. възнаграждение е в размер на 703,85
лева, като настоящото дело се отличава и
с фактическа, и правна сложност, проведени са общо 2 о.с.з. и са събрани
множество както писмени, така и гласни доказателства, изследвани са множество
нарушения на тр. дисциплина, релевирани в уволнителната заповед. Отделно от
това съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата при защита по дела с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. Тоест общият минимален хонорар по настоящото дело с
оглед цената на иска и броя на проведените съдебни заседания възлиза на 1300
лева, уговореният хонорар е под двукратния минимум и изцяло кореспондира на
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не следва
да бъде намаляван. Ето защо с оглед
изхода на спора цялата сума от 1300 лева
следва да се възложи в тежест на ищеца.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.С.П. с ЕГН **********, против СУ „Константин Величков“ с директор Д. Р. обективно
съединени искове да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ********., с която му е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, считано от 05.07.2019г. и като такова да се отмени; да бъде възстановен
на заеманата преди уволнените длъжност „***********“, както и да се осъди
ответника да заплати обезщетение на ищеца за оставането му без работа в размер
на 7477,02 лева за периода 05.07.2019г.-05.12.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.С.П.
с ЕГН ********** да
заплати на СУ „Константин Величков“ с директор Д. Р. сумата от 1300 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на постановяването му – 06.03.2020 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.