№ 191
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600218 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К.Н. В., защитник на осъдения С. Д. В.
против определението № 299/ 11.05.2022 г., постановено по ЧНД № 372/2022 г. по
описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване
от свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се
постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на липсата на данни
за негативни прояви на осъдения и на изразеното от него пред ямболския съд
съжаление за стореното престъпление и се застъпва виждането, че първият съд не бил
прав да отхвърли молбата по съображение че срокът на наказанието бил много кратък.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на
страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на С.В. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му по н.о.х.д.
№ 364/20 г. на ОС-Ямбол наказание пет месеца и 15 д. лишаване от свобода (остава му
за изтърпяване към месец).
Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане
за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно
поведение и честно отношение към труда. За подобна констатация се налага цялостно
изследване на пенитенциарен престой на дадения осъден.
От приложеното становище на началника на Затвора гр. *, становище на
началник сектора СДВР, становище на началник сектора ЗООТ –*, експертна
1
психологическа оценка и документи от представеното затворническо досие на
осъдения В. се извличат данни за липса на наказания, безпроблемно битуване в
затворническата среда, липса на пристрастеност към алкохол и наркотици, участие в
предлаганите му възпитателна и трудова дейности и стремеж да спазва реда и
дисциплината. ПАС също като окръжния съд намира, че тези данни, които безспорно
се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно
освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС
№ 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази
констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно
положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с
ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не
е пожелал да осъзнае и да поеме отговорност за престъплението (а продължава да счита
наказанието за несправедливо), нито да развие самокритичност и себевзискателност. А
и в посочените становища се заключава, че планът за изпълнение на присъдата не е
постигнал своите цели. Тези становища са непротивопоставими на съжалението за
извършеното престъпление, което В. бил изказал пред съда, доколкото техните автори
са имали възможност да проследят неговите нагласи месеци наред (т.е. в динамика), и
то след осъждането, а заявлението за съжаление пред решаващата инстанция не
свидетелства (само по себе си) за започнал процес на разкаяние.
Не е вярно, че съдът бил приел, че молбата за УПО е неоснователна, тъй като
наказанието на В. бил с много малък срок. Подобно заключение не се съдържа в
съдебния акт, а също в докладите на пенитенциарната администрация. Всъщност
изразеното становище е в смисъл, че корекционният процес не се е развил в пълнота,
само една от причините за което е краткият срок на наказанието. Другата, по-важната,
причина е проявяваната от жалбоподателя съпротива да поеме отговорност на
извършеното престъпление.
Ето защо се оказва коректно виждането на окръжния съд, че работата с
жалбоподателя трябва да продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване
изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на
свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност
на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен
акт – законосъобразен, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 299/11.05.2022 г., постановено по ЧНД №
372/2022 г. по описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата на С. Д. В. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му
наказание лишаване от свобода.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3