Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 228 07.07.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 282 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Д.Г.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0447-000028 от 23.02.2020г., издадена от Началника на РУ – Гълъбово
към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание
чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Х. е наложена принудителна административна
мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство”, до отстраняване
на неизправността.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че доколкото
към момента на извършването на проверката на притежавания от него лек автомобил
с рег. № ******, МПС е било техническо изправно и не е имало забрана за
управлението му по пътищата, отворени за обществено ползване, не е била налице
материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП - временно спиране от
движение на моторно превозно средство, до отстраняване на неизправността. Твърди,
че заповедта е
постановена и съответно принудителната административна мярка е наложена при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са били разгледани, обсъдени и
преценени всички обстоятелства от значение за случая, вкл. кога е извършено
изменението на конструкцията на МПС и съставените в тази връзка документи за
съответствие на монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ/СПГ с
нормативните изисквания,. По съображения за фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за
наличие на основание за упражняване на правомощието чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП,
е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник на Районно
управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че доколкото монтираната газова уредба на автомобила не е
отразена в свидетелството за регистрация на МПС, независимо, че автомобилът е
преминал редовни технически прегледи, обжалваната заповед за прилагане на ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП,
се явява правилна и законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На Б. Д. Х. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 218452/ 23.02.2020г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 23.02.2020г. в 14.31 часа в община Гълъбово по РП III 554 км. 40
посока юг – север, Б. Х. управлява лек автомобил с рег. № ******, собственост
на Д.Г.Х., което МПС е с изменение на агрегат – поставена авто газова уредба,
без това да е отразено в регистрационния талон на автомобила.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0447-000028 от 23.02.2020г., издадена от Началника на РУ – Гълъбово към ОД
на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя в настоящото производство – Д.Г.Х., е
наложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на
моторно превозно средство”, до отстраняване на неизправността. Обжалваният административен акт е
постановен на основание 171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна се
основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Б. Х. АУАН серия GA №
218452/ 23.02.2020г., за това, че на 23.02.2020г. в 14.31 часа в община
Гълъбово по РП III 554 км. 40 посока юг – север, собствения на Д.Г.Х. лек
автомобил с рег. № ****** се управлява от водача Б. Д. Х., като МПС е с
променена конструкция – монтиран допълнително агрегат/ газова уредба, който не
е отразен в СРМПС.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0447-000028 от 23.02.2020г., в
т. ч АУАН серия GA № 218452 от 23.02.2020г., паспорт на бутилка за втечнен газ;
Удостоверение за техническа изправност на ППС от 03.05.2019г. и др.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3,
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и Началниците на
Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а”
от ЗДвП № 20-0447-000028 от 23.02.2020г., е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на Районно
управление – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от Началника на РУ – Гълъбово правомощие, така и фактите
и обстоятелства, възприети от административния орган като релевантни за наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2, б. „а” от ЗДвП.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0447-000028 от 23.02.2020г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2, б. „а”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение. Приложената на Д.Г.Х. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“
от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 23.02.2020г. в 14.31 часа в
община Гълъбово по РП III 554 км. 40 посока юг – север собствения на Д.Х. лек
автомобил с рег. № ****** се управлява от водача Б. Д. Х., като МПС е с
променена конструкция – монтиран допълнително агрегат/ газова уредба, който не
е отразен в СРМПС.
С
оглед на направената фактическа и правна обосновка на наложената на Д.Х.
принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
установяването и доказването, че е налице промяната на конструкцията на лек
автомобил с рег. № ****** и че изменението на конструкцията е било извършено
без съответното разрешение.
Съгласно разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗДвП, изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се
извършват при условия и по ред, определен с Наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Въз основа на посочената законова
делегация е издадена Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз,
или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената Наредба,
изменение в конструкцията на ППС е: т.1 всяка процедура по промяна в
техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в
конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от
производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по
реда на наредбата и т.2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически
възли и оборудване.
От фактическа страна не
е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в лек
автомобил с рег. № ****** е монтиран допълнително агрегат/ газова уредба. Това
без съмнение представлява изменение на конструкцията на ППС по см. чл. на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз,
или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. Но в оспорения административен акт нито е обосновано, още по
малко е доказано, че при така направеното изменение на конструкцията на МПС с
рег. № ******, не са спазени, съотв. не са изпълнени нормативно
регламентираните изисквания в глава втора, раздел II „Процедура за изменение в
конструкцията на регистрирани пътни превозни средства“ от Наредба № Н-3 от
18.02.2013г. Тъкмо обратното – от представеното и прието като доказателство по
делото Удостоверение за техническа изправност на ППС по Протокол № 19115255 от
03.05.2019г., удостоверяващо включително и че монтираната на ППС уредба за
работа на двигателя с ВНГ/ СПГ отговаря на изискванията, е индиция, че е била
спазена процедурата за изменение на конструкцията на лекия автомобил.
Действително съгласно чл. 35 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., когато изменението в конструкцията на ППС води до промяна в данните, посочени в свидетелството за регистрация, се прилагат изискванията на глава втора, раздел II от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е заявил промяна на данните, посочени в СРМПС, свързани с изменението на конструкцията. Това обстоятелство обаче не се субсумира в хипотезата „изменение на конструкцията без съответното разрешение“, като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Отразяването в СРМПС на направените изменения в конструкцията на автомобила чрез монтирания допълнително агрегат/ газова уредба, се свързва с регламентирания в Наредба № I-45/ 2000г. регистрационен режим на измененията в конструкцията на ППС, когато същите водят на промяна на данните, посочени в СРМПС. В този смисъл обстоятелството, че Д.Х. не е подал заявление за промяна в регистрацията на лек автомобил с рег. № ****** – промяна на регистрираните данни за превозното средство, само по себе си по никакъв начин не може да обуслови извод, че направеното изменение на конструкцията на МПС чрез допълнително монтирания агрегат/ газова уредба, е без съответното разрешение. Недопустимо е единствено поради неизпълнението на задължението по чл.14 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. във вр. с чл. 35 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., да се презюмира, че изменението в конструкцията на регистрирано превозно средство е извършено без да са спазени изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. За формиране на извод, че изменението на конструкцията на притежавания от Д.Х. лек автомобил е направено без съответното разрешение, е било необходимо и да се установи липсата на удостоверение за изменение в конструкцията, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 ЗДвП и на удостоверение за първоначална проверка на уредбата, издадено по реда на наредбата по чл. 148,ал.1 от ЗДвП, каквито документи са се изисквали за промяна в регистрацията при изменение на данните за превозното средство съгласно чл.15, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. /в приложимата редакция на разпоредбата/. В проведеното административно производство, приключило с издаването на обжалваната заповед, посочените по-горе релевантни факти нито са били предмет на установяване, нито са събирани /изисквани/ доказателства за тяхното удостоверяване.
Ето защо съдът намира, че
необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона правоприлагащият
орган е приел, че е налице материалноправната предпоставка, с която законът
свързва издаването на заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП
по отношение на Д.Г.Х.. Обжалваният административен акт се явява постановен в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон
Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката
налице ли е основание за прилагане на ПАМ в хипотезата по чл.171, т.2, б. „а“
от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0447-000028 от 23.02.2020г. на Началника на РУ – Гълъбово към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на Д.Х. е наложена ПАМ по
чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г.Х. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0447-000028 от 23.02.2020г., издадена от Началника
на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, на Д.Г.Х. е наложена
принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно
превозно средство”, до отстраняване на неизправността, като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|