Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

   гр.Добрич, 16.10.2018г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №673 по описа за  2018г. и за да се произнесе съобрази  следното :

Производството по делото е образувано възоснова на искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу Н.Н.Р. с ЕГН **********,***, е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 3518/2017г. по описа на районен съд Добрич:

-476,97 лева, представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода 10.01.2017 г. – 11.04.2017г. за обект с абонатен номер **********, намиращ се на адрес гр. Добрич, ул.”***”***, в това число такса възстановяване, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата -28.09.2017г. до окончателното плащане;

-22,09лева, представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на всяка фактура до 01.09.2017г.

        В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество сочи, че ответника е абонат на електроразпределителното дружество за обект с абонатен №**********, находящ се в гр.Добрич, ул.”***”***. Ответникът консумирал енергия през процесния период След настъпване изискуемостта на задължението, до момента на подаване на исковата молба задължението не било заплатено.

Междувременно, ищцовото дружество провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 3518/2017г. по описа на районен съд Добрич, като се снабдило със заповед за изпълнение за процесните суми. В срока по чл.414 от ГПК ответницата оспорила задължението си по издадената заповед за изпълнение. Това обстоятелство обуславяло правния интерес за водене на настоящото производство.

Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на  чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете се оспорват кто неоснователни поради недоказаност. Оспорват се представените писмени доказателства.

 Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че обектът на посочения по-горе административен адрес  е присъединен към електрическата  мрежа  и  ответникът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ  за обект с абонатен No********** , находящ се в град Добрич, ул.”***”***,по кл. номер **********.

Няма спор, че между страните съществува правоотношение по доставка от ищеца на електроенергия на  посочения имот и адрес.

         Представена е справка за консумирана електроенергия в обект находящ се в гр. Добрич, ул.”***”***, начислена за периода 01.01.2015г. -27.12.2017г. 

         По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е констатирало, че  счетоводството на „*** е водено редовно.     Извършена е проверка на документите, приложени към делото, на счетоводни документи на “** и справки относно одобрените от КЕВР цени на електрическа енергия. Вещото лице установява, че на 15.05.2013год. от Н.Н.Р. с ЕГН ********** е подадено заявление № 1810168/15.05.2013год. за снабдяване и разпрделение на електрическа енергия. Представения документ за собственост е Нотариален акт ***, т.2, рег.№ 3514 с вх.рег.№ 4971/29.04.2013год. за къща с адрес ***.

         През периода 28.11.2016год. – 27.03.2017год. консумирана ел.енергия от Н.Н.Р. за обект на потребление *** с абонатен №***и клиентски номер №***по счетоводни данни на “***е общо 2448 KWh. От “***през периода 01.01.2017год. – 11.04.2017год. са издадени фактури на обща стойност 454.88лв. Сумите по фактурите съответстват на отчетената потребена ел.енергия.

          Съгласно глава VII “Условия и ред за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа енергия“, клиентът е с прекъснато захранване на 14.03.2017год. за просрочена фактура № ФП0250673957/ 10.01.2017год. на стойност 142.50лв.

          Вещото лице е изчислило размера на  законната лихва върху установените главни задължения до 01.09.2017год., считано от датата на падежа на всяка една фактура, или общо 21.74лв.

         Ищцовото дружество е ангажирало доказателства, от които е видно, че Общите условия, на които се позовава са били приложими към процесния период, тъй като са одобрени от ДКЕВР и публикувани в местен всекидневник.

Легална дефиниция на понятието потребител се съдържа в чл.4 от Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия – „Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България”.

В чл.17 са посочени задълженията на потребителя: да подаде заявление за продажба на ел.енергия по образец, ведно с изискуемите от електроразпределителното дружество документи; да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в определените срокове; да уведомява „***в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12 от ОУ, както и за промени свързани със собствеността, относно обекта.

Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 3518/2017г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от 458,88лв.- консумирана електроенергия по фактури издадени за периода 10.01.2017г. -11.04.2017г., както и за сумата от 22,09лв. мораторна лихва,начислена от падежа на всяка фактура  до 01.09.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, обусловен от проведено заповедно производство по ч.гр.д.№3518/2017година по описа на Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за изпълнение срещу ответника Н.Р. за процесните парични суми. Длъжникът е уведомен заиздадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен на 13.02.2018година, т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

        Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422, ал.1 от ГПК,  вр.чл.79 от ЗЗД за частично основателен.

В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи претендираните вземания по основание и размер при условията на пълно и главно доказване, като установи наличието на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която би възникнало задължение за ответника да заплати начислената ел.енергия.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие. По тези въпроси между страните няма спор.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че през периода 10.01.2017 г. – 11.04.2017г., са съставени фактури за консумирана от ответника ел. енергия за периода от 28.11.2016г. до 27.03.2017г. За продаденото количество ел. енергия през периода, ищецът е издал 5 броя фактури на обща стойност 454,88лв. Остатъкът за плащане по тези фактури, съгласно заключението на вещото лице е в размер на 454,88лв. Сумата не е заплатена от ответника на падежа на задълженията по фактурите.Падежът на задължението по всяка от фактурите е, както следва: 01.02.2017г., 01.03.2017г., 03.04.2017г., 14.03.2017г., 02.05.2017г.

         Поради изложеното по-горе съдът приема, че вземанията на ищеца към ответника за сумите, описани в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3518/2017година по описа на Районен съд Добрич са доказани до размер на 454,88лв. главно задължение за консумирана електроенергия в периода от 28.11.2016г. до 27.03.2017г., и за сумата от 21,74лв. – мораторна лихва, начислена върху главните задължения за периода от 01.02.2017г. до 01.09.2017г., поради което и предявеният в настоящото дело установителен иск за признаване за установено съществуването им, се явява основателен.

         За горницата над така установените суми за мораторна лихва до претендираните 22,09лв., искът подлежи на отхвърляне поради неоснователност.

Относно разноските в производството:

На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е заплатил ДТ по производството в размер на 75лв. и има право на 100лв. юрисконсултско възнаграждение, /определени по реда на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ/, на 150лв. разноски за експертиза, както и да му се възстановят разноските за особеното представителство на ответника в размер на 300лв. Следователно дължимите от ответната страна разноски възлизат на 625лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че Н.Н.Р. с ЕГН **********,***, дължи на „***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 3518/2017г. по описа на районен съд Добрич:

-454,88лева, представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода 10.01.2017 г. – 11.04.2017г. за обект с абонатен номер **********, намиращ се на адрес ***, в това число такса възстановяване, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата -28.09.2017г. до окончателното плащане;

-21,74лв. – мораторна лихва, начислена върху главните задължения за периода от 01.02.2017г. до 01.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установеното задължение до претендираното от 22,09лв.

ОСЪЖДА Н.Н.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 625лв. - сторени по установителното производство съдебни разноски и такива за юрисконсултско възнаграждение.

 ОСЪЖДА Н.Н.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв. - сторени в заповедното производство по ч.гр.д№ 3518/2017г. по описа на районен съд Добрич съдебни разноски и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 
 

                                                                  Районен съдия  .......................