№ 1107
гр. София, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Г.а
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С Определение №543 от 11.11.2022г., постановено по ЧНД №604/2022г. по описа на
ОС-Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Е. Д. Е., род. на
********год. в с. ***, обл.***, с постоянен адрес с.***, обл.***, ул. „***“ №***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от определеното му по ЧНД №482/22 год. по описа на
ОС-Враца общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и един месец, с
остатък 5 месеца и 20 дни.
Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена
частна жалба от осъденото лице Е. Д. Е.. В частната жалба се развиват доводи, че по
отношение на него са налице условията на чл.70 от НК, включително и положителната
промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.439а,
ал.1 от НПК – има добро поведение, спазва правилата в затвора, няма отклонения от
корекционния план, няма наказания, не е конфликтен, адаптивен е и има готовност за
успешна ресоциализация.
По изложените съображения, жалбоподателят Е. Д. Е. иска от АС-София да постанови
условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка му от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, с определяне на изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК,
констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са
1
следните:
Производството по делото е било образувано пред ОС-Враца с искане от осъденото лице Е.
Д. Е. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„Лишаване от свобода”, определено като общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
5 години и 1 месец с определение №463/07.10.2022год. по ЧНД №482/22 год. по описа на
ОС-Враца, с групиране на наказанията, наложени по НОХД №100/21 по описа на РС-Враца
/за престъпления по чл.152, ал.2, т.1 от НК, по чл.150 от НК, по чл.144, ал.3 от НК и по
чл.131, ал.1, т.9 от НК/ и НОХД №461/22год. по описа на ОС-Враца, приключило с
постигане на споразумение с прокуратурата, одобрено от съда /за престъпление по чл.142,
ал.3, т.4 от НК/.
Определението е влязло в законна сила на 25.10.2022год., като е бил определен и
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Изпълнението на наказанието
е започнало на 12.07.2022год, като осъденото лице е изтърпяло от предварителен арест 3
години, 10 месеца и 25 дни. Към датата на произнасяне от ОС-Враца по подадената молба за
УПО, осъденият Е. Д. Е. е изтърпял фактически 3 месеца и 29 дни, от работа 4 месеца и
16дни, от предварителен арест 3 години, 10 месеца и 25 дни, или общо е изтърпял 4 години,
7 месеца и 10 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 месеца и 20 дни. При
така отразеното, ОС-Враца правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата
изискуема предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като е изтърпяна половината от
размера на наложеното му общо най-тежко наказание.
По отношение на втората предпоставка - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне, настоящата въззивна съдебна инстанция възприема изводите на окръжния съд,
че същата не е налице. Съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК, доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. Представените пред окръжния съд доказателства във
връзка с характеристичните данни на лишения от свобода Е., както правилно и
законосъобразно е прието, касаят обстоятелства, които са били налични към момента на
постановяване на съдебните актове и определяне на наложените наказания, т.с. същите не
могат да бъдат кредитирани като такива, въз основа на които да се приеме, че е налице
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, след
постъпването му в затвора. Същите биха могли да намерят отражение и са намерили такова
при определяна на наказанията, във връзка с деянията по които осъденият е бил признат за
виновен.
По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Е. Д. Е. не е бил награждаван. Двете
осъждания касаят деяния по чл.142, ал.3, т.4 от НК и по чл.152, ал.2, т.1 от НК, по чл.150 от
НК, по чл.144, ал.3 от НК, по чл.131, ал.1, т.9 от НК и са били извършени в един кратък
период, съответно на 18.12.2016год. и на 16.07.2018год.
Рискът от рецидив е бил определен като среден такъв – 56 точки. При определянето на
оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, затворническата администрация
е взела в предвид следните дефицитни зони: 1/отношение към правонарушението-слабо
2
критичен, с изразени оневинителни нагласи и чувство за несправедлив процес /въпреки
постигнатото споразумение за деянието по чл.142, ал.3, т.4 от НК/, 2/ злоупотреба с
алкохол– употребата на алкохол е детерминиращия фактор при реализиране на
деструктивното поведение, изразяващо се с ярост, ожесточеност при извършване на
деянията, 3/емоционални проблеми – поставената му диагноза „Параноидна шизофрения“ с
пристъпно протичане с устойчив дефицит, 4/ междуличностови проблеми, 5/умения за
мислене - не винаги е последователен в това, което смята за проблемно, действа
необмислено. Действително рискът от вреди към служителите и останалите лишени от
свобода е с ниски стойности, рискът от савоувреждане и суицид е със средни стойности, но
рискът от вреди към обществото и към настоящия момент е с високи стойности, изводими
от характера на деянията за които е осъден и начина им на извършване, породен от ниския
праг на самоконтрол и чувството на безнаказаност, по отношение на който не е налице
промяна.
За краткия престой в затвора, във връзка с изтърпяването на определеното му общо
наказание по реда на чл.25 във вр. чл.23 от НК, не е констатирана наличие на трайна
промяна, т.с. такава не е констатирана по един категоричен начин, за да се приеме е налице
поправяне и превъзпитаване на лишения от свобода Е., както и че не е налице основание за
намаляване на оценката на риска, въпреки завършения успешно курс „Начална компютърна
грамотност“, включването му в религиозен курс „Алфа курс“, включването му в спортни
турнири и посещаване на фитнес залата. Все още са налице дефицитни стойности в
следните зони: „Отношение към правонарушението“, „Нагласи да води законосъобразен
начин на живот“ и „Умения за мислене“.
Позоваването в жалбата на това, че липсват данни за проява на грубо и арогантно
отношение; етичното му поведение със служителите; липсата на конфликти с останалите
лишени от свобода и дискриминационни нагласи към малцинствените групи; спазване
режимните изисквания и ограничения в ЗИНС; проява на толерантност към служителите и
останалите лишени от свобода; липсата на агресивно и конфликтно поведение в момента, са
все елементи от дължимо поведение в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“.
При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че не е налице
другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са
налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр. ал.2 от
НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №543 от 11.11.2022г., постановено по ЧНД №604/2022г. по
описа на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Е. Д. Е.,
3
род. на ********год. в с. ***, обл.***, с постоянен адрес с.***, обл.***, ул. „***“ №***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, да бъде освободен
условно предсрочно от неизтърпяната част от определеното му по ЧНД №482/22 год. по
описа на ОС-Враца общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и един
месец, с остатък 5 месеца и 20 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4