№ 17
гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИС.А
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000177 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260015 от 27.10.2020г. по т.д. № 70/ 2019г. по описа на
ОС-Ловеч е отхвърлен предявеният на осн.чл.74 от ТЗ от М. В. С. от
гр.Бургас, в качеството му на акционер в „Петрол“ АД, против „Петрол“ АД-
гр.Ловеч иск за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на ОСА
на „Петрол“ АД от 26.06.2019г. поради нарушения на разпоредби на ТЗ и
ЗППЦК, като неоснователен и недоказан.
Срещу постановеното решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от М.С. от гр.Бургас чрез пълномощника адв.Н.П.. Счита
решението за недопустимо по изложени за това доводи. Счита, че решението
е порочно постановено при наличие на основание за спиране на
производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по
по т.д. № 113/ 2018г. по описа на ОС-Ловеч, което счита за преюдициално за
настоящия спор. Счита, че след като ОС-Ловеч не е изпълнил задължението
си, при наличието на предпоставките за това, да спре проиводството по
1
делото, е допуснал съществено процесуално нарушение. Моли въззивният
съд да отмени решението на ОС-Ловеч и да спре производството по делото до
влизане в сила на решението по преюдициалния спор по т.д. № 113/ 2018г. по
описа на ОС-Ловеч, след което да реши спора по същество.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба „Петрол“ АД-гр.Ловеч. Счита жалбата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена
без уважени, а решението на ОС-Ловеч-да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно ОС-Ловеч не е спрял производството по
2
делото при наличието на предпоставките за това, и следователно е
постановил недопустим съдебен акт, е несъстоятелно. В с.з. на 05.06.2020г.
пълномощникът на ищеца С. адв.П. е направил искане за спиране на
производството по т.д. № 70/ 2019г. по описа на ОС-Ловеч на осн.чл.229 ал.1
т.4 ГПК до приключване на т.д. № 113/ 2018г. по описа на ОС-Ловеч,
образувано по искова молба на „Петрол холдинг“ АД срещу „Алфа кепитъл“
АД и „Петрол“ АД с предмет обявяване нищожността на прехвърлителна
сделка на 51516746 бр. акции от 02.12.2013г. от капитала на „Петрол“ АД, с
доводи, че изходът на това дело ще обоснове кой е действителният
собственик на тези акции и кой е имал право да вземе участие в ОСА, на
което са взети атакуваните решения, предмет на разглеждане по настоящото
дело.С протоколно определение от 25.09.2020г. ОС-Ловеч е оставил без
уважение искането за спиране на производството по делото до приключване
на спора по т.д. № 113/ 2018г. по описа на ОС-Ловеч с довода, че съдът
изследва качеството на акционер към момента на провеждане на атакуваното
ОСА, както и към момента на решаване на спора, като ищецът като акционер
може да се позовава на нарушения по свикването, провеждането и вземането
на решения в противоречие със закона или Устава, касаещи негови права и
интереси и не може да предявява чужди права, поради което качеството на
акционери на трети лица към момента на провеждане на ОСА няма
преюдициално значение за спора по настоящото дело. С оглед поддържане на
искането и пред въззивната инстанция, ВТАС се е произнесъл в с.з. по
направеното от жалбоподателя С. искане за спиране на производството по
делото на същото основание със същите доводи, като също е приел искането
за неоснователно по изложени за това съображения, идентични на вече
посочените.
Както е посочено в ТР № 1/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, в
мотивите на ТР № 2/ 19.11.2014г. и ТР № 8/07.05.2014г., двете на ОСГТК на
ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице,
когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като
съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.
3
5 на ТР № 7/ 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със
съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между
делата, която има предвид чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е обективната зависимост
между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и
обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното
дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете
дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че
висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229 ал.1 т.4
ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия
по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на
спора. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е
видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е
образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да
бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за
развитието на процеса по обусловеното дело. В настоящия случай не е налице
такава обусловена връзка между двете дела-нито допустимостта, нито
основателността на иска, предмет на настоящото дело, са обусловени от
изхода на спора по т.д. № 113/ 2018г. по описа на ОС-Ловеч.
Настоящото дело е образувано по иск на М.С. с правно основание
чл.74 от ТЗ, като същият атакува решенията на извънредното ОСА от
26.06.2019г. и иска тяхната отмяна, като твърди, че решенията са нищожни с
доводите: че не е допуснат до участие акционерът „Алфа кепитъл“ АД,
притежаващ 28,848% от капитала на дружеството, тъй като не е допуснат до
участие представляващия го-адв.Кривошиева; ОСА е проведено
незаконосъобразно поради нарушение на императивни процесуални норми,
касаещи неговото свикване и провеждане-не са спазени изискванията относно
съдържанието и разгласяването на поканата за свикване на ОСА, писмените
материали, свързани с дневния ред на ОСА не са били достъпни за
акционерите по указания начин.
4
Видно от исковата молба, въз основа на която е образувано т.д. №
113/ 2018г. по описа на ОС-Ловеч, е, че с нея е предявен иск от „Петрол
холдинг“ АД-гр.Варна срещу „Алфа кепитъл“ АД-гр.Ловеч, за приемане за
установено, че прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по
изп.дело № 45/ 2013г. по опса на ЧСИ М. П. с взискател „КТБ“ АД и длъжник
„Петрол холдинг“ АД, на 51516746 акции от капитала на „Петрол“ АД-
гр.Ловеч на купувача „Алфа кепитъл“ АД, е нищожно поради противоречие
със закона и заобикаляне на закона и поради липса на предписаната от закона
форма; за прогласяване на нищожността на сключената борсова сделка на
02.12.2013г. за продажба на 51516746 акции от капитала на „Петрол“ АД и за
обявяване за нищожно вписването на тази сделка в ЦД.
От изложеното е очевидно, че не е налице преюдициална връзка
между двете производства-твърдяната от жалбоподателя обусловеност на
производството по настоящото дело от това по т.д. № 113/ 208г. по описа на
ОС-Ловеч. Това е така, тъй като искът по чл.74 от ТЗ, предмет на разглеждане
по настоящото дело, се основава на факти и обстоятелства, които са извън
предмета на т.д. № 113/ 2018г. и преценката на съда, разглеждащ настоящото
дело, дали същите са се осъществили или не, респ.-налице ли е твърдяната
нищожност и незаконосъобразност на решенията на ОСА от 26.06.2019г., не
зависи от изхода на спора по т.д. № 113/ 2018г. Твърденията на ищеца по
настоящото дело са, че акционерът „Алфа кепитъл“ АД незаконосъобразно не
е бил допуснат до участие в ОСА, тъй като не е бил допуснат до участие
явилия се го представляващ-адв.Кривошиева, упълномощена от синдика на
това дружество в несъстоятелност, като въобще не се спори качеството му на
акционер, т.е. в настоящото производство съдът е следвало, както го е и
сторил, да прецени единствено дали е налице този твърдян порок при
провеждане на ОСА на 26.06.2019г.-законосъобразно ли същият не е допуснат
до участие поради липсата на правомощия на явилия се го представляващ
адв.Кривошиева, която преценка не е обусловена от изхода на спора по т.д. №
113/ 2018г.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не е налице
твърдяната от жалбоподателя недопустимост на обжалваното решение на ОС-
Ловеч поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждане на настоящото дело предвид наличието на основания за спиране
5
на същото по чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на т.д. № 113/ 2018г. по
описа на ОС-Ловеч.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените по делото
пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение съобразно
приложените доказателства за заплащането му-фактура от 19.08.2021г. и
преводно нареждане от същата дата-в размер на 24000лв. /с ДДС/.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 27.10.2020г. по т.д. № 70/ 2019г. по
описа на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. С. от гр.Бургас, *********, ЕГН **********, да
заплати на „Петрол“ АД със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, хотел
„Ловеч", ул.“Търговска“ № 12, ЕИК *********, разноски по делото пред
въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 24000лв./с ДДС/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6