РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Монтана, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №26036 от 25.06.2021година постановено по гр.д.
№839/2020година по описа на Районен съд Монтана е признато за установено
по отношение на „ххххг“ ООД,град В. П. КР., Р. П. КР. и двамата от гр.М ,
че КР. Г. КР. ,Е Р Й. и СП. Г. КР. и тримата от с.Б , обл.М са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор хххх по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б , област М , одобрени със Заповед № РД-18-
298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , с площ 5256 к.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при
съседи: имоти с №№ ххххх
Със същото решение е осъдено „хххх“ ООД гр.С да отстъпи
собствеността и предаде владението на КР. Г. КР. ,И Р Й. и СП. Г. КР. и
тримата от с.Б , обл.М върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б. област Мх одобрени
със Заповед № РД-18-298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
изоставена орна земя, 4 категория, номер по предходен план - 000013, при
съседи: имоти с ххххх. и са присъдени реализираните в производството
разноски.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „ххх ООД" гр.С с изложени доводи за
незаконосъобразност и нарушение на материалния и процесуалния
1
закон.Жалбата е подробно мотивирана.Твърди се, че неправилно са
кредитирани събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства свързани с оспорване направения отказ от наследство от
страна на П К.. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло исковата
претенция като неоснователна.
Към въззивната жалба са присъединен и В. П. КР., Р. П. КР. и
двамата от гр.Монтана, които подържат същата и молят съда да я уважи и
отхвърли предявените искове като неоснователни .
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от КР. Г.
КР. ,Е Ра а Й. и СП. Г. КР. и тримата от с.Б обл.М с подробно изложени
доводи за нейната неоснователност .
По делото са събрани писмени доказателства.Окръжният съд след
като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства и постъпилите писмени
становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124
от ГПК и чл.108 от ЗС.
За да постанови атакавунато решение РС Монтана е приел направеният
от П Й през 2010 г. отказ от наследството на останало му от К Йо изцяло за
действителен, в резултат, на което единствен наследник на имуществото на
последния е останал Г К., а след неговата смърт през 2016 година имотът е
наследен от ищците по делото – неговата съпруга Е и двамата му сина - К и
С.К.и. Жалбоподателите В и Р не са придобивали право на собственост
върху имота, поради което и- ,,хххххг” ООД не е станало собственик на 1/2
идеална част от същия по силата на сключените през 2019 година
прехвърлителни сделки между тримата ответници върху която осъществява и
фактическа власт и следва да предаде вланието на ищците по делото.
Така направените изводи се споделят напълно и от настоящата
инстанция по следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
Решение №3РГ от 25.10.2007година на ОСЗ гр.М е възстановено правото на
собственост та К Й С в съществуващи стари реални граници по отношение
на изоставена нива от 5.256дка в землището на с.Б , обл.М от 5.256дка, която
съставлява поземлен имот с индентификатор 03722.101.13 по кадастралната
карта.За този имот е издадена и скица.
К Й е починал наххх2година и е оставил за свои наследници двама
сина Г и П .Г К. Й е починал на ххххгодина и след смъртта си е оставил
наследници Е -съпруга и двама сина К и С - това са и ищците по делото.П К.
Й е починал на 13.09.2018година и е оставил за наследници двамата си сина
В и Р
Установено е също така, че П К. Й е направил отказ от наследството,
останало след смъртта на баща му К Й починал през 2002година и този отказ
2
е вписан в специалната за това книга-регисътр при Районен съд Монтана под
рег.№19/21.06.2010година.
По делото са приложени и два нотариални акта №165/2019година за
дарение на недвижим имот и нот.акт.№ хххх/2019година за продажба на
недвижим имот от които е видно, че с първия акт В.К. и Р.К. са дарили на „
хххх ООД 1/10ид.част от поземлен имот с индентификатор ххххх целия от
5256дка, находащ се в с.Б обл.М нтана, а с втория са продали 4/10идеални
части от името на същото дружество.Въз основа на тези сделки към момента
на предявяване на иска хххх“ ООД се легитира като собственик на
5/10ид.части или на ½ от имота предмет на спора.
По тази фактическа не се спори между страните.С оглед направените
възражения и изложени доводи в жалбата спорното между страните е дали
направения отказ от наследство от страна П К. е действителен или не, тъй
като се твърди, че се предхожда от действия свързани с приемане на
наследството и от тук основателна или не е исковата претенция и съответно и
подадените жалби.
Действително наследникът, който е призован към наследяване, може да
да се откаже от наследството.Той може да направи това само ако не го е
приел.Отказът, извършен след като е прието наследството е
недействителен.На тази недействителност могат да се Отказът е едностранен
акт, който изрично трябва да бъде направен с писмено заявление пред съдията
в района на когото е открито наследството и се вписва в предназначанена за
това книга.
Когато наследникът се откаже от наследството се смята, че никога не е
имал права върху него и не може да го приеме.Лицето, което се е отказало от
наследство се изключва от числото на наследниците и неговата част от
наследството уголемява дела на останалите наследници.
От друга страна приемането на наследство е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го приеме.С него се определят отношенията
между наследниците помежду им и между тях и трети лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя.Приемането на наследството може
да бъде изрично или мълчаливо.Изричното приемане се извършва с писмено
заявление до районния съд по местооткриване на наследството и се вписва в
особена за това книга.
Мълчаливото приемане е налице когато наследникът извърши действия,
които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши освен в качеството си на
наследник.Тези действия могат да бъдат най различни.Като такива
практиката е приела участие в делбено дело, получаване на трудово
възнграждение на наследодателя, суми по влогове или заплащане на дълг и
т.н..
Не се смята за мълчаливо приемане на наследство, когато наследникът е
извършил действия влизащи в кръга на обикновеното управление на
наследствения имот.Това са действия, без които би се нарушил нормалния
ход на работа в наследственото имущество или би настъпила загуба в
3
наследството.
Мълчаливото приемане на наследството трябва да бъде несъмнено и да
включва такива фактически действия, които по безспорен начин да създават
убеждението, че наследникът приема или има намерение да приеме
наследството.
Основните доводи на жалбоподателите изложени в жалбите са свързани с
твърдението, че направения отказ от наследство от страна на П К. е
недействителен, тъй като същия е извършил действия , с които е мълчаливо е
приел наследството останало му от К Й а именно придобил е за себе си
движими вещи като легло персон и половина, кухненска маса с 3 или 4 стола,
кухненски бюфет за посуда и завивки, собственост на наследодателя, които са
преминали в собственост на П К..В тази връзка в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства.
От обясненията на жалбоподателя В.П. в с.з. от 03.11.2021година се
установява, че общия наследодател К Й е имал къща в с.Б , в която е живеел
постоянно.За известен период при него е живял и отказалия се от наследства
П , който преди това е работил в С с и след връщането си е живял при баща
си няколко месеца, докато получил парите от работата си в чужбина и след
това си купил ново жилище в М .Именно в този период е ползвал и вещите ,
които впоследствие е пренесъл в новото си жилище.От гласните
доказателства обаче не се установи по несъмнен начин дали това е станало
преди смъртта на К Й през 2002година или след това.Свидетелката Т К.а,
бивша съпруга на В установява, че действително след смъртта на К видяла
вещи като скрин, легло и посуда от къщата в Б в дома на своя свекър П , но
на същата не и е известно от кого са придобити преди това вещите и дали не
са вещи именно на П , които е ползвал в дома на баща си.Още повече по
делото е установено че с нот.акт хххходина ., че Й в е дарил дворното място
и къщата в с.Б на своите внуци К и С , които са били вече собственици на
този имот преди смъртта му, включително и на движимите вещи в нея,
доколкото не е установено друго.
Използването на една обикновена покъщнита, необходима на всяко
семейство не съставлява мълчаливо приемане на наследство.С тази
покъщнина са си служили членовете на семейството в съвместния им семен
живот и фактът, че след смъртта на един от тях останалите са продължили да
си служат с нея както по-рано не дава основание да се приеме намарението на
наследника да приеме наследството.Други доказателства водещи до извода за
наличие на мълчаливо приемане на наследството от страна на П по делото не
са ангажирани.
С оглед гореизложеното МОС намира, че направения отказ от наследство
от страна на П К. останало му след смъртта на баща му К Й е действителен и
единствени собственици на възстановения земеделски имот съставляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор хххх по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б област М , одобрени със Заповед № РД-18-
298/01.02.2018 г. на Изп.Директор на АТКК, , с площ 5256 к.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, са наследниците на Г К., а
4
именно Е , К и С и само те могат да се разпореждат с този имот.
Жалбоподателят „ ххххг“ ООД, който не оспорва факта на владение
върху този имот не е станал собственик на прехвърлената му част, тъй като
прехвърлителните сделки спрямо него са направени от лица, които не са били
собственици на имота.Продажбата на чужд имот не е недействителна, но
продавачът отговаря пред купувача ако трети лица имат право на собственост
или други права по отношение на вещта.В чл.189 от ЗЗД е предвидено, че ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да
развали продажбата по реда на чл.87 от ЗД.Щом законът дава възможност за
разваляна на продажбата, това показава, че сделката е действителна, но води
до неблагоприятни последица за продавача.
За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се
установи, че ищецът е собственик на имота, че същия се владее от
несобственик и това владение е без основание.Наличието на този фактически
състав е установен по несъмнен начин от анализа на доказателствата
направени по-горе.Ето защо настоящата инстанция намира също предявените
искове изцяло за основателни, а атакуваното решение правилно и
законосъобразно.
При това съвпадение в изводите на двете инстанции, жалбите са изцяло
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното
решение бъде потвърдено.
С оглед озхода на делото на въззиваемите се следва разноски за
настоящата инстанция в размер на 800лева за адвокатско възнаграждение по
представен списък, които следва да бъдат възстановени от жалбоподателите.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТРЪЖДАВА Решение №26036 от 25.06.2021година постановено по
гр.д.№839/2020година по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „ ххххг“ ООД,град С , В. П. КР., Р. П. КР. и двамата от гр.Мо
да заплатят на КР. Г. КР. ,Е Р Й. и СП. Г. КР. и тримата от с. обл.Мо
сумата от 800.00лева направени разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечне срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6