№ 126
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000136 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „О.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ***,подадена
чрез упълномощения юрисконсулт Н.П.,против разпореждане №588 от
22.11.2021 г.,постановено по възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара
Загора,с което на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК е върната касационна
жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение
№66 от 14.10.2021 г.,постановено по същото дело.В частната жалба е
изразено становището,че обжалваното разпореждане е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.В тази насока се поддържа довода,че с
разпореждането съдът неправилно е счел,че в случая делото е търговско,а не
гражданско,както и че приложимият праг за допускане до касационно
обжалване е цена на иска над 20 000 лв.Частният жалбоподател счита,че
когато една от страните по сделката е нетърговец /както в настоящата
хипотеза,тъй като едната страна по спора е физическо лице-длъжник
нетърговец/,прагът за достъп до касационно обжалване според паричната
оценка на предмета на делото следва да е като по граждански дела-5000 лв.На
1
следващо място излага и довода,че съгласно разпоредбата на чл.113,изр.
второ от ГПК /изм.-ДВ,бр.65 от 2018 г.,в сила от 07.08.2018 г.,доп.-ДВ,бр.100
от 2019 г./ образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат
като граждански по реда на общия исков процес.Намира,че посочената
разпоредба е приложима спрямо конкретния случай е заявява,че в
противоречие на произтичащото от нея правило,въззивният съд е счел,че
делото е търговско и приложимият праг за касационна обжалване е 20 000
лв.,с оглед на което неправилно е върнал като недопустима касационната
жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от дружеството срешу решение
№66/14.10.2021 г.,постановено по в.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара
Загора.
В обобщение,на база изложените в частната жалба аргументи,е
поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено като
неправилно.Поискано е също да бъдат присъдени в полза на частния
жалбоподател направените в настоящото производство разноски,в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна-П. З. М. и
от същата,чрез пълномощника й адв. М. Т.,е подаден писмен отговор в
дадения й от съда едноседмичен срок,в който отговор е изложено
становището,че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение,а обжалваното с нея разпореждане №588 от 22.11.2021 г.
следва да се потвърди като правилно,законосъобразно и постановено в
съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално
легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното
определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е и основателна.Съображенията
на настоящия съд в тази насока са следните:
2
С обжалваното разпореждане №588 от 22.11.2021 г.,постановено по
възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,е върната касационната
жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение
№66 от 14.10.2021 г.,постановено по същото дело.За да постанови този
резултат,ОС-Стара Загора е приел,че касационната жалба е подадена след
влизане в сила на измененията на ГПК на 07.07.2015 г. /ДВ,бр.50 от
03.07.2015 г./,поради което решение №66 от 14.10.2021г.,постановено по
горното дело,не подлежи на касационно обжалване,на основание
чл.280,ал.3,т.1,предл. 2 от ГПК,с оглед цената на иска по търговското дело от
9857,91 лв.
Разпореждането е неправилно.Вярно е,че общата цена на исковете,по
повод на които ОС-Стара Загора като въззивна инстанция е постановил
решение №66/14.10.2021 г.,възлиза на общата сума от 9857,91 лв.Вярно е и
това,че съгласно общите правила на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК,не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.
- за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на
решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими
имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост.В случая обаче е неправилна преценката на ОС-Стара
Загора,че с оглед цената на исковете по горното търговско
дело,постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1,предложение 2-ро от ГПК.Същото решение не е
изключено от касационен контрол,въпреки,че въззивното дело,по което то е
постановено,е образувано като търговско и въпреки това,че цената на
исковете е под 20 000 лв.Самите искове,предявени от „О.“ЕАД-гр.С. против
П. З. М.,са основани на договор за кредит за текущо потребление от
15.06.2016 г.,сключен между Банка „Д.“ЕАД-С. и лицето Г.С.Л. като
кредитополучател,а срещу ответницата М. исковете са насочени в качеството
й на поръчител по този кредит.Ищецът съответно е с посочено качество на
цесионер,придобил от банката с договор за цесия спорните
вземания,произтичащи от посочения договор за кредит.Няма изложени
твърдения ответницата-физическо лице да е поръчителствала по договора за
кредит в рамките на своя търговска или професионална дейност,поради което
тя се явява потребител по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП.Поради това и
независимо от търговския за другата страна характер на процесния договор,в
3
конкретния случай приложение намира предвиденият в
чл.280,ал.3,т.1,предложение първо от ГПК праг за достъп до касационно
обжалване от 5000 лв.,тъй като съгласно разпоредбата на чл.113,изр. второ от
ГПК /изм. ДВ,бр.65 от 2018 г.,в сила от 07.08.2018 г.,доп.-ДВ,бр.100 от 2019
г./ образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес.И понеже общата цена на
процесните искове е в размер на 9 857,91 лв.,т.е. над приложимия в случая
праг за касационна обжалваемост от 5000 лв.,то се налага извода,че
конкретното съдебно решение,срещу което е подадена касационната жалба на
„О.“ЕАД-гр.С.,подлежи на касационен контрол.Ето защо обжалваното
разпореждане,с което е прието обратното-че решението от 14.10.2021 г. не
подлежи на касационно обжалване и затова касационната жалба следва да
бъде върната,е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а делото
следва да бъде върнато на ОС-Стара Загора за администриране на същата
жалба.
Разноски за настоящото производство не се дължат,поради което и
заявеното в частната жалба искане за присъждането на такива няма да се
уважи.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд-Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №588 от 22.11.2021 г.,постановено по
възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което на
основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК е върната касационна жалба с вх.
№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение №66 от
14.10.2021 г.,постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото на ОС-Стара Загора за извършване на необходимите
действия по администриране на горната касационна жалба,подадена от
„О.“ЕАД-гр.С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5