№ 396
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20251100900045 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание, при закрити врата, на единадесети март две хиляди двадесет и
пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Константина Рядкова, разгледа търговско дело № 45 по
описа за 2025 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК *********, за откриване
на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност, с начална
дата 30.11.2024 г..
Молителят излага твърдения, че общият размер на задълженията към държавния
бюджет към 30.09.2024 г. възлизал на сумата 347787,73 лева, а съгласно представена справка,
натрупаните публични задължения към 21.10.2024 г. били общо в размер на 261035,02 лева.
"Плутус БГ" ЕООД имало и задължения, произтичащи от търговски сделки - към И.М.И.,
1
ЕГН **********, на основание сключен договор за заем, който бил предоставен за
погасяване на текущи задължения - изплащане на трудови възнаграждения за 2023 г. в
размер на 144445,70 лева. Налице били и задължения към едноличния собственик на
капитала в размер на 727000 лева, представляващи неразпределена печалба от минали
години. От учредяване на дружеството били назначени общо 43 работници/служители, но
същите били освободени до 27.09.2023 г.. Понастоящем общият размер на задълженията на
дружеството възлизал на сумата 1216216,38 лева, при пълна липса на дълготрайни
материални активи, а от краткотрайните такива, несъбираемо било вземане към
чуждестранен търговец в размер на 859580,20 лева. В този смисъл е обективирано искане за
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване на дружеството в несъстоятелност, поради липса на имущество за
покриване на първоначалните разноски за производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло и с основен предмет на дейност изграждане
и поддръжка на електронни сайтове.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ "Плутус БГ" ЕООД изрично признава, че към
30.09.2024 г. в правната му сфера са налице публични задължения възлизащи на сумата
347787,73 лева, като дружеството признава и факта да не разполага с краткосрочни активи, с
които да ги погаси, включително поради преустановена към м. 09.2023 г. търговска дейност и
невъзможност да събере вземане към регистрирано във Великобритания дружество в
значителен размер.
Не се твърди и не се установява "Плутус БГ" ЕООД, да е носител на вещни права върху
недвижими имоти или да притежава в собственост пътни превозни средства. Вписванията в
имотния регистър касаят наемно правоотношение.
Видно от представените от молителя справки за налични вземания към контрахенти,
през м. 09.2021 г. възникват задължения на „AM Team“ Ltd към молителя, които са в размер
на 37992,33 лева. Основният размер на тези задължения е формиран през м. 12.2022 г.,
когато обемът им е 594153,75 лева, съответно през 2023 г. нараства с още 227252,21 лева.
Така общото вземане на „Плутус БГ“ ЕООД към чуждестранното юридическо лице е в
размер на 859398,29 лева.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в
производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.
Структурата на активите на предприятието на "Плутус БГ" ЕООД сочи, че до
31.12.2022 г. се наблюдава тенденция на нарастване на дълготрайните активи, които
достигат до 26,25 % от общия размер на активите (979000 лева), но след този период делът
им намалява и към 31.12.2024 г. дълготрайни активи не са налице. Дружеството разполага
единствено с краткотрайни активи, които след 31.12.2022 г. са с константен размер от 863000
лева, който обаче включва вземането от чуждестранен търговец в размер на 859398,29 лева,
което е несъбираемо и не представлява реално ликвиден актив. Този извод се налага и от
публично достъпните вписвания в търговския регистър на Кралство Великобритания, в
който е отразено, че „AM Team“ Ltd, с № 12218088, има просрочени задължения, поради
което това вземане не следва да бъде отчитано като релевантен краткосрочен актив.
2
Структурата на пасивите сочи, че за целия изследван период 31.12.2018 г. – 31.01.2025
г. 0,00 % от пасивите са дългосрочни, съответно 100,00 % са краткосрочни и бележат
тенденция на нарастване (изключение е 2019 г., през която обемът на задълженията е по-
висок от този през 2020 г., 2021 г. и 2022 г.).
Молителят е носител на публични задължения, които са генерирани основно в периода
2022 г. и 2023 г. и които възлизат на сума в общ размер от 270169,55 лева, от която 206913,34
лева - главница и 63256,21 лева – мораторна лихва. За периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.
публичните задължения са в размер на 1445,09 лева и представляват само обезщетение за
забава, като главница не е дължима. Такава се натрупва през следващите два отчетни
периода, а последното плащане на публични задължения е извършено през м. 06.2022 г.,
съгласно изложеното от вещото лице в проведеното съдебно заседание. Последните трудови
договори са прекратени на 28.09.2023 г. и "Плутус БГ" ЕООД фактически е преустановило
извършването на търговска дейност.
Показателите за ликвидност за целия изследван период са над референтните стойности,
като единствено по отношение на абсолютната ликвидност стойностите са неблагоприятни
към 31.12.2022 г.. Тези стойности обаче включват несъбираемото вземане от „AM Team“ Ltd
и при изключването му като краткотраен актив, към 31.12.2022 г. коефициентът на обща
ликвидност би бил много под препоръчителната стойност от 1 – 0,4981 (128000/257000), а
към 31.12.2023 г. стойността му пада до 0,0070 (4000/565000), като не нараства и в
следващите отчетни периоди.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на "Плутус БГ" ЕООД, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство
по несъстоятелност поради наличието на това състояние не е релевирано.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената
разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по
негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се
отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
3
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период от време назад.
Предприятието на търговеца "Плутус БГ" ЕООД би било икономически състоятелно,
ако може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни (с настъпил падеж), съответно
текущи задължения (тази част от дългосрочните, която падежира през съответния отчетен
период). В конкретния случай, задълженията на дружеството са отразени изключително и
само като краткосрочни, т.е. такива с настъпил падеж, като публичноправните задължения
по естеството си са краткосрочни.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Тези активи за периода 2019 г. –
2022 г. бележат тенденция на нарастване, но рязко намаляват през 2023 г. до 50000 лева и за
остатъка от изследвания период са с нулева стойност.
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1
година), участват еднократно в оборота, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Счетоводното отразяване на налични краткотрайни активи не означава реална от
икономическа гледна точка тяхна ликвидност– затова възможността им да се преобразуват за
кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност, е факт, който подлежи на доказване в производството.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните и текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара, но най-често поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания.
Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава
реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират четири коефициента
(показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се
4
извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения)
на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. В случая
„Плутус БГ“ ЕООД отчита вземания към чуждестранен търговец, който е с проблемна
платежоспособност. Вземанията към това дружество се натрупват в периода м. 09.2021 г. –
м. 09.2023 г. и представляват възнаграждения за извършен онлайн маркетинг, но
погасителни плащания не са налице. Фактът на несъбираемост на тези вземания се признава
от молителя и обявените актове по партидата на чуждестранния търговец актове в
търговския регистър на Кралство Великобритания потвърждават признанието. Затова и тези
вземания не следва да се разглеждат като ликвиден актив.
Това означава, че дружеството още към 31.12.2022 г. не е разполагало с достатъчно
активи и е било в невъзможност да покрива текущите си задължения, включително
преодоляване на това състояние в следващ период не би могло да се очаква, тъй като
дейността му към м. 09.2023 г. е фактически преустановена (трудовите правоотношения с
работници/служители са прекратени) и няма обективни предпоставки да бъде източник на
финансови постъпления. При това положение, е налице трайна невъзможност търговецът-
молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна
към приключване на устните състезания в настоящото производство и няма икономически
предпоставки за преодоляването й.
От друга страна при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „Плутус БГ“ ЕООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на презумпцията
по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия
молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с
оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи
началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2022 г. показателят за обща ликвидност е под приетата като
референтна стойност 1 (при изключване на вземането от „AM Team“ Ltd), като стойността на
този показател в нито един следващ отчетен период не се повишава, за да се приеме, че
5
предприятието е било във възможност да обслужва задълженията си. Следва обаче да бъде
съобразен и фактът на спиране на плащанията към НАП, настъпил на 01.07.2022 г., с оглед
посоченото от вещото лице, че последното погасяване на задължения към този кредитор е
извършено през м. 06.2022 г.. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът
приема датата 01.07.2022 г., която е най-ранната дата на проявление на състоянието на
неплатежоспособност, основано на факта на спиране на плащанията към публичния
кредитор.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от заинтересуваните лица за внасяне на сумата 10000 лева, указано
им с определение № 513/05.02.2025 г., обявено по партидата на дружеството с вписване №
20250205150200, са налице всички предпоставки за откриване на производството по
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да
бъде обявено в несъстоятелност и производството да бъде спряно.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Плутус БГ“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева,
която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА – 01.07.2022 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Плутус БГ“ ЕООД,
ЕИК *********.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК
*********.
СПИРА производството по търг. дело № 45/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на заинтересованите лица, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000 (десет хиляди)
лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
6
ОСЪЖДА „Плутус БГ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621
ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет)
лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7