О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното
ч.т.дело №1671/2019г., за да се
произнесе по молбата съдът прецени
следното:
Производството е
по реда на
чл.274 вр.чл.418 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.П. П. срещу
разпореждане №2324/02.08.2019г., постановено по ч.гр.дело №1170/2019г. на РС
–Девня, с което съдът е оставил без уважение искането на
“Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр. София, район Оборище,
ул. ”Московска”
№ 19, чрез юриск. П. С. П. в качеството си пълномощник, адрес за
кореспонденция: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№53-55, банкова сметка,
по
която длъжникът може да плати присъдената сума:
„Банка
ДСК” ЕАД BIC:
***, IBAN: ***, за издаване Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу А.В.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата
8 731.37 лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и един лева и 37 ст./,
представляваща дължима главница по Договор за кредит от 07.07.2017 г., сключен между А.В.Х. и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 826.38
лв. /осемстотин двадесет и шест лева и 38 ст./, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.09.2018 г. до 18.06.2019
г. вкл., сумата 30.17 лв. /тридесет лева и 17 ст./, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 04.10.2018г. до 18.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 04.07.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 36.38 лв.
/тридесет и шест лева и 38 ст./, представляваща законовата лихва за периода
19.06.2019 г. до 04.07.2019 г., сумата 120 лв/сто и
двадесет лева и 00 ст./. представляваща разходи при изискуем кредит, сумата
194.89 лв./сто деветдесет и четири лева и 89 ст./ платена държавна такса, както
и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство.
В жалбата се
излага, че обжалвания акт на РС-Девня е неправилно. Мотивът на съда за
отхвърляне на заявлението е бил, че при извършване на уведомяване на длъжника
чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, не е бил издирен адрес по месторабота, поради
което и фактическия състав на връчването по този ред не е бил довършен. Жалбоподателят поддържа, че напротив, са били налице всички
основания за издаване на заповед и изпълнителен лист тъй като е била налице
забава в плащанията както и редовно уведомяване на длъжника на настъпилата
предсрочна изискуемост. Спазени са указанията в ТР
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.18 от същото като обявяването на предсрочната изискуемост е преди подаване на заявлението. Банката е
избрала връчване от предвидените алтернативни варианти този на връчване чрез
ЧСИ, по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ и съобразно препращането към разпоредбите
на чл.37 – 58 ГПК. Твърди се, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост с покана изх.№ 06-20-0048 от 19.02.2019г.,
констативен протокол от 10.04.2019г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716 с район
на действие ВОС. Връчването е извършено на постоянен и настоящ адрес на
длъжника, с което е завършена процедурата по чл.47, ал.5 ГПК. Според жалбоподателя, при осъществяване на правомощията си ЧСИ не
следва да съобразява, извън изпълнителните действия, разпоредбата на чл.43,
ал.3 ЗЧСИ, даваща право на достъп но регистрите на НОИ и НАП, съответно че е
неприложима разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК. Данните за местоработата на лицето
представляват осигурителна информация съгласно чл.72 от ДОПК, която разпоредба
като специална е предоставена за съобразяване на определени субекти във връзка
с осъществяване на осигурителната и данъчна политика. Поради това ЧСИ разполага
с достъп до тези данни, но единствено по повод на осъществяваното принудително
изпълнение. Прави се довод, че е налице разлика между правомощията на съда и
ЧСИ при събиране на тази информация, за която е предвиден ограничен достъп.
Твърди се
отделно от това, че при връчването са спазени всички останали изисквания на
чл.47 ГПК, вкл. трикратно посещение на адреса, залепване на уведомление както и
отбелязване, че към този момент лицето не е било в трудови правоотношения.
Независимо от това, с ЧЖ ке прилагат доказателства за
липсата на трудови правоотношения към датата на извършеното връчване и данни,
че най-късното правоотношение е било отразено към април предходната 2018г. С
оглед на изложеното, банката заявител счита, че за нея е възникнало правото по
чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Претендира отмяна на разпореждането на РС-Девня и вместо това издаване на
заявените заповед и изпълнителен лист. Претендират се и сторените в това
производство разноски.
При преценка
редовността на жалбата съдът съобрази, че същата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и съобразно
изискуемата форма. Препис от жалбата не подлежи на връчване на насрещната
страна. Производството пред ВОС е допустимо.
Разгледана по
основателност, съдът намира частната жалба за основателна, поради
следното:
Производството е било
образувано по заявление на БАНКА ДСК ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по реда
на чл.417 ГПК, срещу А.В.Х., ЕГН **********,
за дължими суми по Договор за кредит от 07.07.2017г.,
а именно: главница в размер на 8 731.37 лева, договорна лихва в размер на
826.38 лева, за периода от 04.09.2018г. до 18.06.2019г. вкл., обезщетение за
забавено изпълнение в размер на 30.17 лева, за периода от 04.10.2018г. до
18.06.2019г. вкл. както и законна лихва от 19.06.2019г. до 04.07.2019г. в
размер на 36.38 лева ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на дълга и сторените разноски, или общо дължима сума от 9 744.30
лева.
Посочено е, че
сумата се дължи въз основа на обявена предсрочна изискуемост
на задължението въз основа на чл.18, ал.2 от ОУ към договора за кредит и
надлежно уведомяване от банката на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК.
Твърди се настъпила предсрочна изискуемост на
19.06.2019г.
Към заявлението
си кредиторът е приложил извлечение от счетоводни книги
на банката относно кредитополучателя А.Х., което отговаря
на формалните изисквания за редовност доколкото съдържа пълна информация
относно предоставения кредит – договор, размер, условия на погасяване, дата на
предсрочната изискуемост, дни на забава и неплатени
вноски по договора. Приложено е съпроводително писмо на ЧСИ Н.Георгиев,
рег.№716 в КЧСИ ведно с уведомление и констативен протокол. Приложени са още
договор за кредит от 2017г. както и Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление ведно с тарифа към същите.
Към делото е
приложена справка от НБД Население относно регистрирания постоянен и настоящ
адрес на длъжника А.В.Х., който адрес е идентичен и съвпада с адреса на
връчване на уведомлението чрез ЧСИ.
От приложените доказателства се установява,
че съдебният изпълнител е връчвал на посочения в справката и в заявлението до съдебния
изпълнител, адреса на длъжника
/при съвпадане на настоящ и постоянен
адрес/ по реда на чл.47 ГПК. Връчването е
извършено съобразно изискванията на чл.47, ал.1 до ал.3 ГПК. Извършено е
трикратно посещение на адреса и залепяне на уведомление по ал.1 поради неоткриване на лице, съгласно да получи съобщението. Не е
извършвано връчване чрез работодател и ЧСИ не е извършвал справка за наличие на
трудови правоотношение на длъжника.
Заповедният съд
е отказал издаване на заповед и изпълнителен лист с мотиви, че предвид липсата
на данни за извършена справка от ЧСИ относно регистрирани трудови и граждански
договори на длъжника или място на упражняване на стопанска дейност,
фактическият състав на процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е незавършен, което е пречка за приложение на
фикцията по чл.47, ал. 5 от ГПК. Съдът е посочил, че правният извод на ЧСИ за
редовност на връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка
по приложението чл.47, ал.5 от ГПК. Според заповедния съд, ЧСИ е бил длъжен да
извърши проверка за налични трудови договори на длъжника като извърши опит за
връчване и по адрес на месторабота/работодател съгласно чл.47, ал.3 ГПК. Приел
е, че поради липса на осъществено редовно връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, не е осъществено основание за
изискуемост на вземането, предявено по реда на чл.417 ГПК.
Настоящият
състав на ВОС приема, въз основа на приложените писмени доказателства, вкл.
представеното с частната жалба извлечение от регистър на НОИ относно
регистрирани трудовите договори на длъжника А.В.Х., че е налице изпълнение на разпоредбата на
чл.47, ал.1, предложение последно
ГПК и връчването е редовно проведено. Видно от справката, последното трудово
правоотношение е прекратено на 05.04.2018г. Поради това, към датата на
заявяване връчване на поканата до ЧСИ, заявителят Банка ДСК ЕАД не е
разполагала с данни за актуално трудово правоотношение, което би била длъжна да
посочи в заявката. Връчването е осъществено при спазване на изискванията на
чл.47, ал.1 ГПК от служител на ЧСИ Н.Георгиев на постоянен и настоящ адрес на
длъжника. ЧСИ е направил опит да извърши уведомяване и на посочен тел.номер на
длъжника. Адресът на връчване, макар с прилагане фикцията на чл.47 ГПК, съвпада
с посочения от длъжника в договора за кредит. Видно от т.15 на договора, в
същия страните са уговорили, че ще считат връчването за редовно ако е осъществено
на посочения по договора адрес. Същевременно е налице и другото кумулативно
обективно обстоятелство, а именно неплащане на
вноските по кредита – съгласно приложенот извлечение
от сметка по 9 бр. вноски, съответно от м.10.2018г. до м.06.2019г., което осъществява
предвиденото в чл.18, т.2 от ОУ към договора за кредит основание за обявяване
предсрочната изискуемост на дълга. Съгласно същата
клауза от договора, още веднъж е предвидено изискване за изпращане на
уведомлението на последния посочен от длъжника адрес, който съвпада с
постоянния и настоящ адрес от справката.
Съдът не
споделя изводите на заповедния съд,
че липсата на извършена от
ЧСИ справка за актуален работодател, опорочава извършеното по чл.47, ал.3 ГПК връчване. Съобразно правомощията
си в производството по частните жалби
/ТР №6/2017г. на
ОСГТК на ВКС/, настоящият състав следва да
съобрази и приложените към жалбата доказателства
– справка от регистъра на трудовите
договори към НОИ - за последно актуално
действащо трудово правоотношение.
Компетентността на
частните съдебни изпълнители да връчват извънпроцесуална документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Съгласно цитираната разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка
с гражданскоправни отношения,
а по разпореждане на съда - съобщения
и призовки по граждански дела. Разпоредбата на
чл.43 от същия закон препраща относно условията и реда на връчване към
разпоредбите на чл.34 – 58 от ГПК. Съдът намира, че изискването на осигурителна /данъчна/ информация
не представлява вменено на ЧСИ задължение в
производството по чл.18, ал.5 ЗЧСИ по арг. и от чл.72
от ДОПК. Това правомощие е възложено на ЧСИ по повод образуваните пред него
изпълнителни дела.
Въз основа на
изложеното, настоящият състав на
ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща
до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на
уведомлението на адреса на длъжника
на 25.03.2019г., т.а. на 08.04.2019г., а изменението,
въвеждащо изискване за издирване на
местоработата на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен представител
- за допълнителна гаранция за осигуряване
на справедлив съдебен процес, независима от редовното
връчване. Към датата на подаване на заявлението
пред съда е била настъпила фикционната предпоставка
за уведомяване по смисъла на т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС. В този
смисъл, изводите на първостепенния съд за липса на
предпоставките за издаване на заповед
за изпълнение и конкретно за изискуемостта
на задължението по договора за
кредит, са неправилни. От представените в заповедното
дело писмени доказателства се установява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, основано на представения
документ по чл.417, т.2 ГПК. Поради това
разпореждането следва да бъде отменено и постановено друго в обратен смисъл.
С оглед основателността на частната жалба,
следва да се уважи искането
на жалбоподателя за присъждане на
заплатените от него разноски за
въззивното производство в размер на 97.46 лева,
представляващи държавна такса по жалбата. Така определените
допълнително разноски следва да се
включат в заповедта за изпълнение, която заповедния съд следва да
издаде в изпълнение на въззивния съдебен
акт.
Воден от
горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №2324/02.08.2019г., постановено
по ЧГД №1170/2019 по описа на РС - Девня,
с което е оставено без уважение искането
на заявителя БАНКА ДСК ЕАД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.В.Х., ЕГН **********,*** и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по заявление
вх.№49448/04.07.2019г. на “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
район Оборище, ул.”Московска” № 19, въз основа на извлечение
от счетоводна сметка, срещу А.В.Х., ЕГН **********,***, за сумата 8 731.37
лв. /осем хиляди седемстотин тридесет и един лева и 37 ст./, представляваща
дължима главница по Договор за кредит от 07.07.2017г., сключен между А.В.Х. и „Банка ДСК” ЕАД; сумата 826.38
лв. /осемстотин двадесет и шест лева и 38 ст./, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.09.2018г. до
18.06.2019г. вкл.; сумата 30.17лв. /тридесет лева и 17ст./, представляваща
лихвена надбавка за забава за периода от 04.10.2018г. до 18.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 04.07.2019г. до окончателно изплащане и сумата 36.38 лв.
/тридесет и шест лева и 38 ст./, представляваща законовата лихва за периода
19.06.2019 г. до 04.07.2019 г.; сумата 120 лв/сто и
двадесет лева и 00 ст./. представляваща разходи при изискуем кредит, сумата
194.89 лв./сто деветдесет и четири лева и 89 ст./ платена държавна такса, както
и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл.26 НЗПП за защита по заповедно
производство както и
заплатената в настоящото производство държавна такса в размер на 97.46 лева.
ПОСТАНОВЯВА
незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение.
ВРЪЩА делото на РС - Девня за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: