Р Е Ш Е Н И
Е № 261747
гр. Пловдив, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14965 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, от В.З.Г. против К.З.П., за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/6 идеална
част от едноетажна жилищна сграда с площ от 107 кв.м., находяща се в гр. **** и
от поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с
идентификатор № ****с площ от 321 кв.м., за периода от 11.11.2015 г. до
11.11.2020 г. (по 100 лв. на месец), както и сумата от 1500 лв. – обезщетение
за забава за периода от 11.11.2015 г. до 10.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главицата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2020
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с ответницата са
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. ****, представляващ поземлен
имот с идентификатор № ****с площ от 321 кв.м., както и на едноетажната жилищна
сграда, построена в същия имот с площ 107 кв.м. Ищцата притежавала 1/6 идеална
част от имота, ответницата - 5/6 идеални части. На 11.11.2015 г. ищцата
отправила покана до ответницата, която еднолично ползвала съсобствения между
страните имот, с която поискала да я допусне до реалното ползване на полагащите
и се части от имота или в противен случай да и заплати обезщетение за
пропуснатите ползи. Ответницата получила нотариалната покана, но въпреки това
не предала ключовете от имота на ищцата, поради което тя не можела да упражни
правото си на собственост до притежаваните от нея идеални части. Предвид
изложените твърдения предявява настоящите искове, с които претендира осъждане
на ответницата да и заплати обезщетение за лишаване от ползването за периода от
11.11.2015 г. до подаване на исковата молба в съда, както и обезщетение за
забава за същия период. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника страна В.З.Г. със становище за неоснователност на предявените
искове. Заявява, че ищцата винаги имала достъп до процесните имоти. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземането за обезщетение в размер на
6000 лв., както и на мораторната лихва в размер на 1500 лв. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
С протоколно определение от 27.04.2021
г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове по реда на
чл.214 ГПК, като същите да се считат предявени, както следва: главница в размер
на 3745
лв. – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 11.11.2015 г.
до 11.11.2020 г., както и обезщетение за забава в размер на 340
лв. за периода от 01.12.2017 г. до 11.11.2020 г. За разликата до първоначално
заявените размери производството по делото е прекратено с определението от
27.04.2021 г., на основание чл.233 ГПК, поради частичен отказ от исковете.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.31,
ал.2 ГПК. За неговата основателност следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: процесният имот да е съсобствен между страните по спора; отправена
писмена покана от ищеца до ответника; ответникът да ползва имота или пък да
ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.
Следва да се установи и размерът на ползата, която е пропуснал. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи посочените обстоятелства.
По делото се установява, а и страните не спорят, че ищцата
притежава 1/6 идеална част, а ответницата 5/6 идеални части от процесния
поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. ****, ведно с
построената в имота жилищна сграда с площ от 107 кв.м. Правата си ищцата
извлича от влязлото в сила съдебно решение № 50/ 16.05.2014 г. по гр.д. № 3614/
2013 г. на ВКС, I г.о., с което е намалено с 1/3
идеална част за възстановяване на запазена част от наследството на ищцата, на
основание чл.30, ал.1 ЗН дарението, оформено с нотариален акт № ****г., с което
в полза на ответницата е прехвърлена ½ идеална част от процесните имоти.
По отношение на факта на ползването на имота, следва
да се имат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС. Тълкувателната практика дефинира личното ползване по смисъла на чл.31,
ал.2 ЗС като всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или
ограничава другите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си, без
да се събират добиви и граждански плодове. Лично ползване по смисъла на закона
е налице и когато съсобственикът не си служи пряко или непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с
нея, като държи ключа. По делото се установява, от показанията на разпитаната
свидетелка, че страните по спора са сестри, както нямат контакт от 15 години. Ищцата
нямала достъп до имота, тъй като не разполагала с ключ. Ответницата не
допускала ищцата до къщата и двора, като след отправена покана не се явила да
предостави ключа. От изложеното се
установява фактът на ползване на процесната сграда и парцел от ответницата, включително
и за процесния период – от 11.11.2015 г. до 11.11.2020 г.
За да е дължимо обезщетение на ищеца по реда на чл.31,
ал.2 ЗС следва да е отправена писмена покана до ползващия съсобственик. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Законът не
поставя изискване относно съдържанието на поканата, поради което няма основание
по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити
от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат –
ползващия имота съсобственик. В този смисъл решение № 112/ 02.07.2013 г.,
постановено по гр.д. № 1011 по описа за 2013 г. на ВКС, II г.о. Не се изисква и неползващият съсобственик да
поиска първо да ползва имота, а една след това, при липса на възможност за
това, да претендира парично обезщетение за лишаване от ползването. Ищецът има
правната възможност сам да определи пътя на защита, който да предприеме. Съсобственикът,
лишен от ползване може да иска да бъде обезщетен парично за това или пък да
поиска разпределение на реалното ползване по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Законът
обаче не поставя изискване за поредност, доколкото изцяло от интереса на ищеца
зависи кой път на защита ще предприеме. Още повече, когато се касае за жилищни
имоти, от значение е дали съсобствениците могат общо да ги ползват с оглед
техническите им характеристики, както и какви са отношенията между тях.
Представената по делото нотариална покана (л.6),
достигнала до ответницата на 02.12.2015 г., с която ищцата е поканила ответницата
да и предостави ключ от входната врата на двора и от входа за жилището, за да
може реално да ползва притежаваната от нея идеална част, като в противен случай
претендира обезщетение на ползите, от които е лишен, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, е
произвела изискуемото от закона действие.
Предвид изложените съображения, съдът
приема иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот за периода от 11.11.2015 г. до 11.11.2020 г. за доказан по
своето основание. Досежно неговия размер по делото е прието заключението на СТЕ
на вещо лице Р.. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение с оглед обема права, за който ползващият имота
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Средният пазарен
наем за притежаваната от ищцата идеална част от имотите възлиза на 3745 лв. за
целия процесен период, какъвто е размерът на исковата претенция след
извършеното изменение на размера на иска.
С оглед доказване на главния иск по
основание и размер на разглеждане подлежи заявеното от ответната страна
възражение за погасителна давност. Ответницата поддържа, че вземанията за
обезщетение за лишаване от ползване се погасяват с кратната 3-годишна давност
съгласно чл.111, б. „б“ ЗЗД. Съдът не споделя този довод. Давността за
погасяване на вземането на съсобственика за лишаване от ползването е общата
петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. Това е така, доколкото претенцията на
ищеца се основава на общия принцип за неоснователно обогатяване, като нормата
на чл.31, ал.2 ЗЗД е израз на това правило в отношенията между съсобствениците.
Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането
на общата петгодишна давност – така т. 7 от ППВС № 1/ 1979 г. Исковият период –
от 11.11.2015 г. до 11.11.2020 г., обхваща точно времето от пет години преди
предявяване на иска, поради което процесното вземане не е погасено по давност,
а подлежи на уважаване в пълен размер.
Като законната последица от уважаване
на главния иск е присъждане на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на акцесорния иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на изискуемо вземане (което
се установи), както и изпадането на ответника в забава. Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД, която е приложима в случая, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищцата
е изпратила до ответницата покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, получена от последната на 02.12.2015 г. От този момент
съсобственичката е изпаднала в забава на задължението си да заплаща обезщетение
на ищцата. След изменението на иска, ищцата претендира лихва за забава за
периода от три години преди предявяване на иска, т.е. в рамките на давностния
срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД, а именно – от 01.12.2017 г. до 10.11.2020 г. Досежно
размера на иска, по делото е изслушано заключение на вещо лице В.Р., видно от
което лихвата за забава за първоначалния исков период е в размер на 979 лв. От
таблица на стр.2 от допълнителното заключение е определяем размерът на лихвата
за периода от 01.12.2017 г. до 10.11.2020 г., а именно – сумата от 340,13 лв.
Ищцата претендира 340 лв., поради което и този иск подлежи на цялостно
уважаване.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При изчисление на дължимите на ищцата разноски следва да се вземе предвид размерът
на първоначално предявените искове и извършеното изменение чрез отказ от част
от тях. Общият размер на претендираните разноски възлиза на сумата от 1150 лв.
съгласно приложен списък на разноските по чл.80 ГПК (л.54 от делото), от която
сума следва да се присъдят 627 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.З.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на В.З.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 3745 лв. (три хиляди
седемстотин четиридесет и пет лева), представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от ищцата 1/6 идеална част от едноетажна жилищна
сграда с площ от 107 кв.м., находяща се в гр. **** и от поземления имот, върху
който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор № ****с площ от
321 кв.м., за периода от 11.11.2015 г. до 11.11.2020 г., както и сумата от 340 лв. (триста и четиридесет лева) –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 10.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главицата от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 627 лв. (шестстотин двадесет и
седем лева) – разноски пред районния съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.