Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
09.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 11922 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 406216 от 14.05.2018г. по гр.д. № 6560/2016г. Софийски районен
съд, 24 състав отхвърлил като неоснователен предявения от П.Г.Б., ЕГН **********,
срещу „З.А.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 5 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на
15.07.2013г., по време на валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата 150 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца П.Г.Б., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Застрахователят отказал плащане на застрахователно
обезщетение на основание липса на
валиден /прекратен/ договор към датата на настъпване на застрахователното
събитие, поради неплащане на всички застрахователни премии, а не поради
ненастъпило застрахователно събитие. По делото било установено по безспорен
начин, че съм настъпване на застрахователното събитие на 15.07.2013г. между
страните е бил налице валиден договор за имуществено застраховане относно л.а.
„Мерцедес С 220“, рег. № *******. Районният съд не взел предвид, че отказът на
застрахователя бил основан на невалиден договор за застраховка, а с
установяване наличието на валиден договор отпадало и основанието за отказ на
застрахователя. От писмените доказателства се установявало настъпването на
застрахователното събитие – опис на претенцията и втори оглед на увреденото
застраховано МПС, предписание по щета от 15.07.2013г., поради което СРС неправилно
отхвърлил иска. В тежест на ответника било да представи достоверни
доказателства относно твърдението си в отговора на исковата молба, че размерът
на определеното обезщетение бил в размер на 1 868.80 лв., а не на
5 000 лв., от което било ясно, че оспорва размера като завишен.
Претендираното от ищеца обезщетение било формирано въз основа експертна оценка
от оторизиран сервиз, което било представено като доказателство, но било
напълно игнорирано от съда. За събитието бил съставен двустранен констативен
протокол, съществуването на който се установявало по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства. Ето защо изводите на съда не
кореспондирали със събраните доказателства и били неправилни. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции..
Въззиваемата страна „З.А.“ АД с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Съображения излага в молба от 15.05.2018г., с която
прави и евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение..
Третото лице помагач на ответника – „Е.И.“ ЕООД, не е депозирало отговор на
жалбата и не взема становище по същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата
5 000 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен с комбинирана застрахователна полица № А302Н001575/21.08.2012г.,
за имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес С 220“, рег. № *******, причинени при
ПТП, настъпило на 15.07.2013г. Претендирана е и законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер с редица
възражения, между които и настъпване на застрахователно събитие, механизма на
ПТП, наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите, а при
условията на евентуалност е оспорил иска и по размер. Искал е от съда да
отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, към която на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 208, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.), с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно
събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените
на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня
на събитието. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който
не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3 КЗ (отм.).
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.
208 КЗ (отм.), са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” относно процесното МПС; 2. Настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата, определен по
средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Пред настоящата инстанция не е спорно и по делото е
установено, че към датата на твърдяното ПТП – 15.07.2013г., между страните е
било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ относно л.а. „Мерцедес С 220“, рег. № *******. От ищеца обаче, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, изрично
указана му с изготвения от СРС доклад по делото, не е доказано както
настъпването на застрахователно събитие, така и механизма на ПТП, а също и наличието
на причинна връзка между твърдяното ПТП и вредите, констатирани от
застрахователя при извършените два огледа на автомобила. Противно на
поддържаното от въззивника, ирелевантно за основателността на иска е по какви
мотиви застрахователят е отказал извънсъдебно плащане на обезщетението. С
отговора на исковата молба надлежно са оспорени твърденията на ищеца за
настъпило застрахователно събитие и механизма на ПТП, както и наличието на
причинна връзка между този механизъм и вредите, констатирани при огледите. От
ищеца не са ангажирани никакви доказателства относно факта на настъпване на ПТП
на 15.07.2013г. и неговия механизъм. Действително, в приетите по делото писмени
доказателства се съдържат данни, че за станало на 15.07.2013г. ПТП е бил
изготвен двустранен констативен протокол, представен от ищеца и на
застрахователя при предявяване на претенцията. Този протокол обаче не е
представен по делото, нито ищецът е поискал задължаване на ответника по реда на
чл. 190 ГПК да го представи, с евентуално прилагане на последиците по чл. 161 ГПК при непредставянето му, нито е ангажирал други доказателства, от които да
се установи механизма на ПТП, при което твърди да са причинени описаните от застрахователя
вреди по застрахования автомобил.
При недоказване на тези факти, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като приеме недоказаните факти
за неосъществили се. Само на това основание предявеният иск подлежи на
отхвърляне. Дори тези предпоставки да бяха доказани обаче, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е доказал и размера на твърдените вреди, които,
както правилно е посочил и районният съд, се съизмеряват с действителната им
стойност, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание
чл. 208 КЗ /отм./ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението
на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), съобразявайки извършената от упълномощения от въззиваемия
юрисконсулт дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на
възнаграждението от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406216 от 14.05.2018г., постановено по гр.д. № 6560/2016г. на
Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН **********,***, да заплати
на „З.А.“ АД, ЕИК *******, на основание
чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК
*******, като трето лице помагач на въззиваемия - ответник „З.А.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.