Р
Е Ш Е
Н И Е № 253
гр. Пловдив 12.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
При
секретаря Гинка Големанска и с участието на прокурора Владимир Вълев, след като
се запозна с докладваното от съдия Сл. Димитрова ВНOХД № 1219/2019 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 99 от 27.03.2019
г., постановена по НОХД № 7160/2018 г. на Районен съд Пловдив, XXVI н.с., подсъдимият
П.П.П. е признат за ВИНОВЕН в това, че
на 01.11.2012 г. в гр. Пловдив, пред Районен съд Пловдив, ХVІІ наказателен
състав, като свидетел по НОХД № 1504/2012 г., устно, съзнателно е потвърдил
неистина, като е заявил: „Г.М. стоеше отвън на двора, аз бях вътре в коридора
на къщата. Не ми е четен и не знам за какво става въпрос. Когато отидох в
къщата на Е., аз стоях в коридора и гледах от там. Намирах се в коридора. По
това време Г.М. беше на улицата.”, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.Б от НК е осъден на наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес:*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като е признат за
НЕВИНОВЕН за това на 01.11.2012 г. в гр. Пловдив, пред Районен съд Пловдив,
ХVІІ наказателен състав, като свидетел по НОХД № 1504/2012 г., устно,
съзнателно да е потвърдил неистина, като е заявил: …Аз не разбрах какво търсят
в къщата на Е. … Не си спомням да са ми показвали какво са намерили и какво е
иззето… Аз не си спомням съдържанието на този протокол… Не знам какво значи
поемно лице… Мисля, че след това ходихме в къщата на брата на Е. … Когато се
съставяше протокола, аз не знам къде е бил Е.. Не съм видял самият той да се
подписва… В случая не се запознах със съдържанието на протокола, защото имам
доверие на полицията“ и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
Със същата присъда
подсъдимият Г.М.М. е признат за ВИНОВЕН
в това, че на 17.07.2012 г. в гр. Пловдив, пред Районен Пловдив, ХVІІ
наказателен състав, като свидетел по НОХД № 1504/2012 г., устно, съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „Казаха да седя вънка, че ще ме извикат да
подпиша протокол … След няколко минути ме извикаха да подпиша … Бях до пътната
врата и после ми казаха да изчакам вънка. Подписването на този протокол аз го
направих с кмета заедно точно до вратата, имам една разбита врата отпреде. Не
ми беше показано какво е намерено и какво е взето”, поради което и на основание
чл. 290, ал. 1 вр. чл.55, ал.1 т.2 б.Б от НК е осъден на наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес:*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
В тежест на подсъдимите са възложени направените
по делото разноски.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал
подсъдимият Г.М., който чрез защитника си адв.С.Г. го обжалва. В жалбата и
допълнителна такава се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакуваната присъда.Излагат се съображения за недоказаност от
обективна и от субективна страна на обвинението лъжесвидетелстване, за което
подсъдимият е осъден от първата инстанция.Релевират се доводи за необективен и
непълен анализ на събрания по делото доказателствен материал.Твърди се, че част
от доказателствените източници са приети безкритично и не са обсъдени и оценени
от районния съд с необходимата задълбоченост и според действителното им
съдържание,с което се претендира нарушение на чл.14 НПК.Излагат се съображения,
че с деянието не са причинени вреди на обществените отношения, че присъдата
почива на предположения, което е в разрез с изискванията на чл.303 от НПК.Правят
се оплаквания, че районният съд не е обсъдил приложението на чл.9 ал.2 от НК,
защото поведението на М., дори да се приеме, че формално осъществява признаците
на посочения престъпен състав, поради своята малозначителност, не е общественоопасно.
Прави се искане присъдата да бъде отменена и въззивният съд да се произнесе с
нова – оправдателна.
Присъдата е обжалвана и от
адв. Б.Н. – защитник на подсъдимия П.П.. В жалбата се правят оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че
същата е постановена в нарушение с материалния и процесуалния закон, защото
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, обосновават единствено възможния извод за невиновност на
подсъдимия П..Прави се искане подсъдимият П. да бъде оправдан, поради
недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита
жалбите за неоснователни,а постановеният от първата инстанция съдебен акт за
правилен и законосъобразен.
Подсъдимите и техните
защитници поддържат жалбите си с наведените в тях доводи.
Пловдивският окръжен съд,
като въззивна инстанция, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314
от НПК, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на
атакувания съдебен акт във връзка с
направените оплаквания и служебно,
намира за установено следното :
Установено е от фактическа
страна по делото, че през 2010 г. по пр. пр. № 10798/2010 г. на Районна
прокуратура Пловдив било образувано досъдебно производство № 144/2010 г. по
описа на сектор „Криминална полиция“ при
ОД на МВР Пловдив за извършени множество
„телефонни измами” на граждани. Били събрани доказателства за съпричастност към
измамите на лица живущи в селата Стамболово и Михилци, общ. Павликени, обл.
Велико Търново. Така на 14.09.2010 г. била планирана специализирана полицейска
операция на служители от сектор „ПКП” при ОД на МВР Пловдив, с ръководител св. **
и служители от ОД на МВР Велико Търново. За оказване на съдействие били
изпратени и полицейски служители от групата за „Бързо реагиране” на сектор
„Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Пловдив – свидетелите *** и
други, които следвало да обезпечат действията на колегите си от сектор „ПКП”
при ОД на МВР Пловдив, при извършването
на планираните процесуално-следствени
действия - претърсване и изземване.
На 14.09.2010 г. разследващ
полицай ** извършил две претърсвания и изземвания в с. *, обл. Велико Търново –
в дома на ***, находящ се на ул.“*“ № * и в този на брат му – св. ***, находящ
се на ул.“*“ № *. Районният инспектор св. ** от РУ на МВР Павликени осигурил
поемни лица. Освен полицейския служител **, други полицейски служители от ОДМВР
Велико Търново, които оказали съдействие били ** и **.
За времето от 06:30 часа до
07:00 часа на 14.09.2010 г., като поемни лица в дома на ** при извършеното
претърсване и изземване участие взели подсъдимият П.П. *** и **.Тъй като последният
бързал поради лични ангажименти на второто претърсване и изземване от 07:10
часа до 07:30 часа в дома на св. ** за поемно лице бил извикан подсъдимият Г.М.,
работещ към онзи момент към кметството в с. *.
Независимо
от това, че подсъдимите П. и М. и друг път участвали като поемни лица, свидетелят ** им обяснил какво
действие ще се извършва и какви са техните права и задължения. Вписал данните
им в протокола за претърсване и изземване, респ. разследващият полицай св. *
започнал претърсване и изземване в дома на **, като двамата подсъдими го
следвали. Подсъдимите лично виждали, че се изземват мобилни телефони и СИМ
карти, чиито марки, серийни номера и ИМЕЙ се вписвали в протокола за
извършваното процесуално-следствено действие. През цялото време поемните лица –
двамата подсъдими били до разследващия полицай и лично възприемали извършването
и отразяването им в изготвения протокол. За осигуряване охрана по провежданата
операция по време на претърсването и изземването, в дома на ** присъствали и
свидетелите *** - и тримата полицейски служители при сектор „СПС“ при ОД на МВР
– Пловдив, както и свидетелят **.
След края на претърсването
протоколът се предявил на подсъдимите,
които го подписали без възражения. Присъстващият на място и задържан ** за
намерените вещи - мобилни телефони и сим-карти в дома му, вписал в изготвения
протокол за претърсване и изземване, че са лично негови и на съпругата му. Едва
тогава поемните лица – подсъдимите П. и М. напуснали дома на **. Протоколът от
проведеното процесуално – следствено действие по претърсване и изземване на
14.09.2010 г. в дома на ** бил одобрен от съдия при РС - Пловдив в съответствие
с изискването на чл. 161, ал. 2 от НПК.
След приключване на
разследването по досъдебно производство № 144/2010 г. по описа на сектор „ПКП”
при ОД на МВР Пловдив, бил внесен обвинителен акт в Районен съд Пловдив срещу ***
за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено
в периода от 30.04.2010 г. до 08.09.2010 г. в гр. Пловдив. По така внесения
обвинителен акт било образувано НОХД № 1504/2012 г. по описа на Районен съд
Пловдив - ХVІІ н.с., срещу *** за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното
следствие по НОХД № 1504/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, в качеството
на свидетели били разпитани поемните лица, участвали при извършените на 14.09.2010 г. в с. *, обл.
Велико Търново претърсвания и изземвания.
На 17.07.2012 г. в
качеството на свидетел бил разпитан подсъдимият Г.М.. Преди разпита му като
свидетел, същият бил предупреден за наказателната отговорност, която носи за
лъжесвидетелстване, като обещал да говори истината. В разпита си като свидетел Г.М.
устно и непосредствено пред състава на съда заявил, че не е присъствал и по
време на процесуалното действие бил държан навън, без възможност за възприемане
на откриването и изземването на веществени доказателства – мобилни телефони и
СИМ-карти. Пред съдебния състав, той съзнателно е потвърдил неистина заявявайки
следното: „Казаха да седя вънка, че ще ме извикат да подпиша протокол… След
няколко минути ме извикаха да се подпиша… Бях до пътната врата и после ми
казаха да изчакам вънка. Подписването на този протокол аз го направих с кмета
заедно точно до вратата, има една разбита врата отпреде. Не ми беше показано
какво е намерено и какво е взето”.
На 01.11.2012 г. по НОХД №
1504/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив - ХVІІ н.с. бил разпитан като
свидетел и подсъдимият П.П.. Преди разпита му като свидетел, същият бил
предупреден за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване,
респ. в показанията си обещал да говори
истината. Пред съдебния състав подсъдимият устно потвърдил следното: „Г.М.
стоеше отвън на двора, аз бях вътре в коридора на къщата. Аз не разбрах какво
търсят в къщата на *… Не си спомням да са ми показвали какво са намерили и
какво е иззето. Аз не си спомням съдържанието на този протокол. Не ми е четен и
не знам за какво става въпрос… Не знам какво значи поемно лице… Мисля, че след
това ходихме в къщата на брата на *… Когато отидох в къщата на *, аз стоях в
коридора и гледах оттам. Намирах се в коридора. По това време Г.М. беше на
улицата. Когато се съставяше протокола, аз не знам къде е бил *. Не съм видял
самият той да се подписва… В случая не се запознах със съдържанието на
протокола, защото имам доверие на полицията”.
С постановление на РП
Пловдив от 11.02.2013 г., след извършена предварителна проверка било образувано
досъдебно производство срещу подсъдимия Г.М.М. за престъпление по чл. 290, ал.
1 от НК и срещу подсъдимия П.П.П. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. На
18.03.2013 г. двамата били привлечени като обвиняеми и разпитани в това им
качество, като по време на разпитите и двамата се възползвали от правото си да
не дават обяснения по делото.
Впоследствие, в съдебно
заседание, проведено на 08.04.2013 г. по НОХД № 1504/2012 г. по описа на РС
Пловдив - ХVІІ н. с. подсъдимите М. и П. били отново разпитани в качеството им
на свидетели, като в показанията си П.П. заявил, че написаното в протокола за
претърсване и изземване било вярно. На свой ред, в същото съдебно заседание
подсъдимият М. заявил, че не е лъжесвидетелствал по цитираното дело.
НОХД № 1504/2012 г. на
Районен съд Пловдив приключило с присъда № 180, постановена на 13.05.2014 г.,
като със съдебния акт тримата подсъдими - *** били признати за виновни в
извършване на престъплението, за което са били предадени на съд - по чл. 211,
вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като били
оправдани за две от 12-те деяния, включени в продължаваната им престъпна
дейност и за причинените вреди на трима от пострадалите да са над установения
по делото размер. На всеки от тримата подсъдими било наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 7 години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим. С
решение от 20.11.2017 г. по ВНОХД № 417/2017 г. по описа на ОС Пловдив,
присъдата на РС Пловдив била изменена досежно размера на наложеното наказание
на **, като същото е намалено от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода на 5
години лишаване от свобода и режима на изтърпяването му от „строг“ на „общ“. Присъдата
по НОХД № 1504/2012 г. на Районен съд Пловдив е влязла в законна сила на
02.11.2016 г. по отношение на * и *, а по отношение на ** – на 20.11.2017 г.
В мотивите към поставената
присъда по НОХД № 1504/2012 г. на РС Пловдив, при обсъждане на показанията,
дадени от поемните лица, касаещи извършените претърсвания и изземвания по
делото и конкретно – за извършеното такова на 14.09.2010 г. в с. *, обл.
Пловдив в дома на **, съдът в заявеното от П.П. и Г.М. в качеството им на
свидетели по НОХД № 1504/2012 г. констатирал противоречия с останалите
доказателства, непоследователност при възпроизвеждане на някои обстоятелства,
поради което и не ги е кредитирал.
Гореописаната фактическа
обстановка първата инстанция е възприела
за установена въз основа на задълбочен и верен прочит на събрания по делото доказателствен
материал.
Настоящият съдебен състав не
може да се съгласи с възраженията на защитата,че районният съд безкритично е кредитирал и
възприел за достоверни показанията на
полицейските служители, разпитани като свидетели по делото, а е отхвърлил
казаното от свидетелите **, ** и обясненията на подсъдимите П. и М.. Изминалият
изключително дълъг времеви период от извършването на процесното претърсване и
изземване - почти девет години, естеството на работата на тези свидетели и
участието им в множество други процесуално следствени действия по различни досъдебни производства е съвсем логично
обяснение на факта, че при разпитите си пред първата инстанция не са могли в
детайли да възпроизведат двамата подсъдими къде са се намирали във всеки един
момент докато са се извършвали съответните действия по разследване.От
приобщените им по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания, дадени пред друг
съдебен състав, е видно, че заявеното от
тези свидетели досежно относимите факти предмет на делото са еднопосочни,
последователни и взаимно допълващи се.Свидетелят **, водещ разследването и изготвил
протокола за претърсване и изземване е заявил, че е запознал и двамата подсъдими със ситуацията
и за какво са там, какво ще се извършва и каква е тяхната роля.Този
свидетел е категоричен,че докато се е извършвало процесуално-следственото
действие и двамата, в качеството им на поемни лица, са били
със сигурност там и са имали възможност да възприемат действията на извършващите
претърсването, какви вещи се намират и изземват,както и че протоколът за
претърсване и изземване е бил предоставен на всички за запознаване и
подписване.Показанията на свидетеля ** са в пълно съгласие и с казаното от
свидетеля **, който в приобщените му показания, дадени пред друг състав на съда,
също е посочил, че поемните лица са били през цялото време с тях докато се е
извършвало действието по разследване и са наблюдавали изземването на намерените
вещи.Свидетелят ** е заявил,че на поемните лица е разяснена ролята им,че са
там,за да присъстват и да наблюдават
какво ще се изземва.Пояснява,че заедно с подсъдимите /поемните лица/ са вървели
от стая в стая и никой не е излизал от
помещенията преди да приключи претърсването. Същото се потвърждава и от
свидетелите ** и **, които са казали, че поемните лица са присъствали на претърсването
и са възприемали какво се изземва. По делото няма данни някой от гореизброените свидетели да е предубеден или да е заинтересован пряко
или косвено от изхода на делото, което да постави под съмнение достоверността
на изнесеното от тях.Няма основание да се счита,че само защото са полицейски
служители и са взели участие при
извършените действия по разследване имат личен мотив да свидетелстват във вреда
на подсъдимите.
Законосъобразни и
обосновани са изводите на районния съд, с които е приел, че обясненията на
двамата подсъдими досежно местонахождението им по време на извършеното претърсване
в дома на св.* са противоречиви и взаимно изключващи се.При разпита си подсъдимият П. е заявил, че се е намирал в
коридора срещу двете стаи в къщата, а подсъдимият М. бил в двора на къщата, а
впоследствие и извън него.От друга страна М. казва, че не са влизали в къщата /
имайки предвид, както себе си, така и подсъдимият П./.В подкрепа на техните
обяснения са показанията на свидетелите ** и **.Настоящият съдебен състав
напълно споделя мотивите на първата инстанция,с които обосновано е приела, че
казаното от тези двама свидетели, че двамата подсъдими са се намирали извън
къщата по време на претърсването и изземването се явява опровергано от другите
събрани по делото доказателства.Свидетелят ** е бил заподозряно лице в
извършено престъпление от общ характер, в дома на което са били предприети претърсване
и изземване, а свидетелката * е живеела на семейни начала с последния. И двамата имат интерес да
свидетелстват в полза на подсъдимите, доколкото за свидетеля * (подсъдим по НОХД
№ 1504/2012 на РС Пловдив) показанията на подсъдимите П. и М. по същото дело, могат да дадат основание да се изключи от доказателствената
маса протокола за извършеното процесуално-следствено действие, респективно
иззетите с него веществени доказателства и да се дискредитира тезата на държавното
обвинение.По изложените съображения настоящата инстанция намира за
несъстоятелни оплакванията на защитата, с които се настоява, че анализът и
оценката на събрания по делото доказателствен материал е в разрез с
изискванията на чл.14 от НПК и чл.107 от НПК.
Не се
споделят и доводите на защитата, че от конкретното деяние няма настъпили вреди
и не е изяснена субективната съставомерност на вмененото във вина престъпление.В
съдебната практика и теория никога не е имало спор, че престъплението
лъжесвидетелстване е на формално извършване.
Показанията и на двамата подсъдими, депозирани пред съда по НОХД № 1504/2012 г.
на РС Пловдив, възпроизвеждат информация пряко относима към предмета на доказване, очертан
в наказателното производство, защото се отнасят до процесуално-следствено действие
в дома на заподозряно в тежко умишлено престъпление лице и са били от значение дали да се
кредитира като процесуално годно извършеното претърсване и изземване.Субективната
съставомерност включва знанието и увереността у дееца,че заявеното от него не
отговаря на обективната действителност,което се обосновава от събраните по
делото доказателства.В подкрепа на този извод е и фактът, че двамата са
подписали в качеството си на поемни лица протокола за претърсване и изземване
без възражения, че преди това са имали това качество многократно и са наясно с
последиците от тази фигура.Без значение за съставомерността на деянието са
изтъкнатите доводи от защитата, че подсъдимите по НОХД № 1504/2012 г. на РС
Пловдив са били признати за виновни и им
е наложено съответното наказание и че протоколът за претърсване и изземване не
е бил изключен от доказателствената маса от решаващия съд.Последното само по
себе си не може да обуслови и
приложението на чл.9 ал.2 от НК,защото престъплението предмет на делото, по
което са били свидетели е за т.нар. „телефонни измами“,отличаващо се с
фактическа и правна сложност, разследването на което е изисквало значителен
ресурс,извършването на множество процесуалноследствени действия на досъдебната
фаза, насочени към разкриване на обективната истина, едно сред които е и
реализираното претърсване в дома на св.*.
Неоснователно е и възражението
адв. Н. - защитник на подсъдимия П., че е допуснато съществено процесуално нарушение от първата
инстанция,изразяващо се в това, че председателят на състава е задавал пръв въпросите
при разпита на свидетелите на съдебното следствие. От съдържанието на
протоколите от проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд не може да се направи извод, че е нарушен установеният в чл.280, ал.2 във вр. с
чл.277,ал.3 и ал.4 от НПК ред за задаване на въпроси към свидетелите.Нещо
повече никоя от страните, включително и адв.Н., не е направила възражение пред
районния съд в този смисъл.Няма данни,обективирани в съдебните протоколи,от
които да се приеме, че защитата или подсъдимите са били лишени от възможността,
или неоснователно е ограничено от съда правото им да задават въпроси на
свидетелите при техния разпит, така че да са накърнени основополагащите им
процесуални права,свързани с пълноценното реализиране на правото им на защита.
Релевираните
доводи от защитата за липсата на мотиви към постановения съдебен акт,с което се претендира съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, визирани в чл. 335 ал.2
вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК, също не се споделят от въззивния съд. Действително
изложената от първата инстанция
фактическа обстановка е почти идентична с тази описана в обвинителния
акт, но тя е била възприета въз основа на пълноценен и обективен анализ на събрания и проверен по реда на НПК
доказателствен материал. В мотивите към
присъдата, в съгласие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, районният съд е
изложил достатъчно задълбочени
съображения въз основа на кои доказателствени източници е приел за
установени твърдяните от обвинението фактическите обстоятелства, обсъдил е
наличните противоречия в тях и е дал убедителен отговор кои от тях кредитира и кои
отхвърля.Обсъдени са и направените възражения от страните в хода на съдебните
прения, поради което и оплакванията за необоснованост на присъдата и липса на
мотиви не могат да бъдат споделени от въззивната инстанция.
При
правилно установеното от фактическа страна, районният съд е направил съответстващ
със закона извод, че всеки един от подсъдимите П. и М. е реализирал от обективна и от субективна страна състава на
престъплението лъжесвидетелстване.На 01.11.2012 г. в гр. Пловдив, пред Районен
съд Пловдив - ХVІІ наказателен състав,
като свидетел по НОХД № 1504/2012 г., подсъдимият П. устно, съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил: „Г.М. стоеше отвън на двора, аз бях вътре в
коридора на къщата. Не ми е четен и не знам за какво става въпрос. Когато
отидох в къщата на *, аз стоях в коридора и гледах от там. Намирах се в
коридора. По това време Г.М. беше на улицата.”
Подсъдимият М. на 17.07.2012 г. в гр. Пловдив,
пред Районен съд Пловдив - ХVІІ наказателен състав, като свидетел по НОХД №
1504/2012 г., устно, съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Казаха да
седя вънка, че ще ме извикат да подпиша протокол… След няколко минути ме
извикаха да подпиша … Бях до пътната врата и после ми казаха да изчакам вънка.
Подписването на този протокол аз го направих с кмета заедно точно до вратата,
имам една разбита врата отпреде. Не ми беше показано какво е намерено и какво е
взето''.
Всеки един от двамата подсъдими в депозираните по
цитираното наказателно дело от общ характер свидетелски показания са заявили
категорично и недвусмислено,че не са присъствали по време на извършеното
процесуалноследствено действие претърсване и изземване в дома на св.*, че са
стояли отвън по нареждане на полицаите и не им е показано какво е намерено и иззето.Тези
свидетелски показания са били пряко свързани с предмета на делото.Потвърждавайки
съзнателно неистина, относно коментираните по-горе обстоятелства и двамата
подсъдими са ангажирали необосновано ресурс да бъдат проверени твърденията им
чрез разпита на полицейските служители участвали при извършването на процесните
действия по разследване, които да установят дали казаното от тях като свидетели
по делото отговаря на истината и дали са спазени процесуалните изисквания на
чл. 137 от НПК при извършеното претърсване и изземване.
От субективна страна престъплението е осъществено
от всеки един от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл.Всеки един от тях
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните
последици.Подсъдимите са съзнавали,че депозираните от тях показания, в
качеството им на свидетели по НОХД№ пред надлежен орган на властта – съда, не
отговорят на обективната действителност.
Правилно районният съд се е произнесъл частично с
оправдателен диспозитив досежно инкриминираните от обвинението като лъжливи
свидетелски показания, дадени от подсъдимия П. : …Аз не разбрах какво търсят в
къщата на * … Не си спомням да са ми показвали какво са намерили и какво е
иззето… Аз не си спомням съдържанието на този протокол… Не знам какво значи
поемно лице… Мисля, че след това ходихме в къщата на брата на *… Когато се
съставяше протокола, аз не знам къде е бил *. Не съм видял самият той да се
подписва… В случая не се запознах със съдържанието на протокола, защото имам
доверие на полицията“.Част от тези изрази касаят субективни съждения на подсъдимия или такива свързани с липса на спомен, които не могат да
бъдат квалифицирани като лъжесвидетелстване.
Наложеното на всеки един от подсъдимите наказание
законосъобразно е отмерено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. б от НК, при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за всеки от тях, подробно изброени от първата инстанция.В
унисон с константната съдебна практика и тази на ЕСПЧ наказателната отговорност
на подсъдимите е смекчена, поради изтеклия продължителен период от време от
извършване на деянията до постановяването на съдебния акт – почти седем години,
което не е по вина на подсъдимите. Наложеното на всеки един от тях наказание „пробация“, включващо
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, се явява напълно
справедливо и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК. .
При извършената служебна проверка, Окръжният съд
не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
Това налага същата като правилна и законосъобразна
да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 99 от 27.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 7160/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXVI н.с.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :