Р E Ш Е Н И Е
№ 384
гр.Плевен, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 489 по описа на
Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 170 от 4.04.2023 год.,
постановено по анд № 20224430202446/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 15-037/24.11.2022 год. на Началник отдел „Рибарство
и контрол-Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на основание чл.73, ал.1 от ЗРА, на М.Ц.Ц.
с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева за извършено административно нарушение на чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА и
на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1 бр. пръчка на две снадки без обозначения, 1
бр.макара DAM QUICK- SF150,
2 бр. малоразмерен мрежен риболовен
уред-1,90/око30мм, 1 бр. малоразмерен
мрежен риболовен уред-1,90/око25мм. Жалбоподателят е осъден с решението
да заплати сторените в производството пред РС деловодни разноски в размер на 80
лева.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Ц. чрез адв.А. ***,
която счита оспореното решение за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отмени НП.
Сочи, че за да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно извършено,
както и че е осъществено виновно. Съдът приел за установени фактически
положения, които не се подкрепят от събраните гласни доказателствата. Сочи, че
разпитаните в откритото съдебно заседание актосъставители, категорично заявили,
че при проверката не са установили нарушителят да е имал на въдицата си
забранен за улов уред, нито са намерили живарник с уловена риба. Съгласно
техните показания, с оглед движенията, които той е извършвал, гледайки го от
стотина метра, предположили, че използва т.нар. „парашут“. При проверката на
място такъв обаче не е бил установен. Изказват нелогични предположения, че Ц.
го е скъсал с нож или прогорил с цигара, въпреки, че нямало никакви доказателства той да е държал в себе
си нещо подобно. Затова счита, че въззивният съд е формирал необосновани
изводи, по отношение събраните писмени и гласни доказателства, относими към
фактическата обстановка и неправилно е приел, че описаното е безспорно установено и доказано. Изразява
несъгласие с мотивите в съдебното решение, че при издаването на АУАН и
Наказателното постановление не са нарушени процесуалният и материалният закон. Според
касатора съдът е пренебрегнал факта, че административното нарушение не е
конкретизирано достатъчно и описано по начин, позволяващ реализиране правото на
защита, което е съществено нарушение на административното производство. Счита,
че намерените в багажа на Ц. т. нар „парашути“ може да се квалифицира
единствено като приготовление по смисъла на чл.9 ал. 1 от ЗАНН, но както е
посочено в самата разпоредба на чл.9 - приготовлението за извършване на
административно нарушение не се наказва. Счита още, че е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е с ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид. В заключение моли съда да отмени като неправилно и незаконосъбразно Наказателно
постановление №15-037/24.11.2022г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен
Дунав“, претендира направените в производството разноски и в двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и се
представлява от адв.А., която поддържа жалбата на заявените в нея основания,
излага подробни съображения за нейната основателност, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт П., който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното
решение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
28.09.2022г., в 15.30 часа при извършена проверка след подаден сигнал на
любител риболовец, заварили Ц. да извършва риболов с риболовен уред – въдица с
макара с монтиран на нея малоразмерен мрежен уред тип „парашут“. Нагазил във
водата на р.Вит на 300м срещу течението над „Османовия мост“. При представяне
на контролните органи, Ц. скъсал малоразмерната мрежа и пуснал живарника във
водата. В чанта на брега, собственост на Ц., били намерени 3 бр. малоразмерни
мрежови уреди. Ц. изхвърлил живарника във водата, по негова информация бил уловил и задържал 2 бр. риба от вида скобар,
около 0.600 кг. Бил му съставен АУАН, въз основа на който било издадено
обжалваното пред РС наказателно постановление №15-037/24.11.2022г., с което на
основание чл.73, ал.1 от ЗРА на Ц. била наложена административна санкция „глоба“
в размер на 1000 лева, за извършено административно нарушение на чл.35, ал.1,
т.7 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.90, ал.1
от ЗРА били отнети в полза на държавата:
1бр. Пръчка на две снадки без обозначения; 1 бр. макара DAM QUICK – SF 150; 2
бр. малоразмерен мрежен риболовен уред – 1.90м/око 30мм; 1 бр. малоразмерен
мрежен риболовен уред – 1.90м/око 25мм, за това, че на 28.09.2022г. при
извършена проверка след получен сигнал за извършване на незаконен риболов от
любител-риболовец и след проведено наблюдение от служители на ИАРА-Плевен в
15.30 часа на река „Вит“ /рибностопански обект по чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите, в землището на село Ясен, обл. Плевен, на 300м
срещу течението на реката, над „Османовия мост“, е установено лицето М.Ц.Ц.,
който, нагазил във водата, извършвал риболов, с един брой въдица с макара,
потопена във водата в работно положение, с монтиран към нея маломерен мрежен
уред пит „парашут“. Парашутът е забранен за използване риболовен уред в обекти
по чл.3, ал.1 от ЗРА. Ц. е наблюдаван
как контролира въдицата заедно с парашута, боравейки чрез съзнателни действия
/потапяне и изваждане/, с цел улов на риба. След легитимация на инспекторите от
ИАРА и отправено устно нареждане към лицето да излезе от водата за извършване
на контролна проверка, Ц. скъсал маломерната мрежа и пуснал живарника, с
уловената в него риба във водата, като по този начин препятствал проверката на
контролния орган. В чанта на брега, собственост на Ц., били намерени още 3 броя
нови маломерни мрежени уреда от пит „парашут“. По сведения на Ц., същият бил
уловил и задържал в изхвърления живарник 2 бр. риба от вида „скобар“, с тегло
около 0.600кг. При направената справка в системата на ИАРА за издаване на
билети за любителски риболов било установено, че Ц. никога не е притежавал
риболовен билет. Съдът разпитал в хода
на съдебното следствие свидетелите Д. Д., К. Р.и Н. Ф., а по искане на Ц. –и
свидетелят В. Н.. От показанията на свидетеля Д. Д. съдът установил, че същият
е получил обаждане от представител на сдружение, който издава билети за
любителски риболов, който му се е обадил, че на р. Вит има любител риболовец, който извършвал риболов със
забранен риболовен уред – „парашут“. Заедно с колегата си К.Р. спрели на около
100 метра, като забелязали едно лице, което е нагазило във водата и започнали
да водят наблюдение. Същите видели, че лицето извършва риболов с „парашут“,
като този метод е забранен по чл.37, т.7 от ЗРА. Отишли на мястото при
нарушителя, легитимирали му се, като извикали проверка от Изпълнителна агенция
рибарство и аквакултури. След като извикали нарушителя да излезе, същият в този
момент скъсал риболовния уред, който бил закачен и пуснал живарника във водата.
Лицето, което подало сигнала, напуснало мястото по негови съображения и
отказало да стане свидетел. Свидетелят Д. намерил две чанти, за които от Ц.
разбрал, че са негови. В единият плик имало набрана коприва, където намерили
още три броя уреди „парашут“, които не били отворени. Свидетелят Д. обяснил на
жалбоподателя какво нарушение е извършил и предоставил акта да се запознае,
като го запознал с правата му относно обжалване на съставения АУАН. От
показанията на свидетеля В. Н. съдът установил, че същият е собственик на
ресторант „Златна скара“, като извършва и кетъринг. При разговор с
жалбоподателя, същият си предложил услугите да отиде да набере коприва. През
месец септември 2022г. свидетелят Н. закарал жалбоподателя на р.“Вит“, където да
набере коприва и оставил жалбоподателя в
10.10 часа на „Афродита“ и в 11.30 ч. – 12.00 часа го взел обратно. Н. съобщил
пред съда, че не е видял приспособления за риболов, като жалбоподателят носил
раница със себе си. От показанията на свидетеля Р. съдът установил, че колегата
му Д. се обадил, че има сигнал за нерегламентиран риболов по р. Вит, с
малометражна мрежа тип „парашут“. Отишли на моста на „Осман паша“, като сигнала
бил на 100-200 метра навътре по реката, нагоре по течението. Видели по средата
на р. Вит, жалбоподателя да извършва риболов с малометражна мрежа тип
„парашут“. Свидетелите Р. и Д. наблюдавали жалбоподателя в продължение от 15
мин. до половин час, как хвърля. При легитимацията жалбоподателят скъсал
жилката, пуснал живарника във водата и излязъл на брега без „парашут“ и без
живарник. В багажа на жалбоподателя намерили три броя чисто нови малометражни
мрежи тип „парашут“. Свидетелите на място засекли една кола, която била подала
сигнала, но други риболовци е нямало. От показанията на свидетеля Н.Ф. съдът
установил, че около 28 септември следобяд негов приятел му пуснал съобщение на
„Месинджър“, че пред него на р. Вит над историческия мост, има лице рибар,
който извършва риболов със забранен уред „парашут“. Свидетелят Ф. предал
сигнала на Д.. След което получил още няколко съобщения, че лицето е навлязло
във водата, било е пеша без автомобил. По сведение на лицето М., свидетелят Д. открил и багажа на
жалбоподателя, където намерил още три броя малометражна мрежа тип „парашут“. От
показанията на свидетеля Ф. съдът установил още, след проверка в мобилния си
телефон , че полученото съобщение по „Месинджър“ е било на 28.09.2022г. в 14.37
часа. Съдът приел, че така изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от събраните гласни такива,
чрез проведените разпити на актосъставителя и свидетеля по акта и констатиране
на нарушението Д. и Р., както и от показанията на свидетеля Ф.. Въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Р., които са присъствали
при извършване и установяване на нарушението, като са се уверили лично и
непосредствено, че Ц. е извършвал риболов с риболовен уред – въдица с макара с
монтиран на нея малоразмерен мрежен уред тип „парашут“. Свидетелите според съда
били категорични, че са видели жалбоподателя да извършва описаното нарушение.
Съдът кредитирал с доверие показанията на
контролните органи като логични и последователни и способстващи за разкриване
на обективната истина чрез изясняване на фактическата обстановка по случая, съответстващи
на останалия доказателствен материал. Съдът не кредитирал показанията на
свидетеля В.Н., като протИ.речащи на останалите доказателствени средства. От
приложените по делото писмени доказателства, а именно - АУАН № В
0029519/28.09.2022г.; заверени копия на Заповед № РД 09-406/01.04.2021г. на министъра
на земеделието; Заповед № ЧР 187/19.07.2022г.; Пътна книжка на ИАРА на
автомобил марка „ВАЗ21213, с ДК № ****** и свидетелски показания, съдът приел,
че М.Ц. е извършил нарушението по чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА, за което е санкциониран, и то виновно. Приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.7 от ЗРА, се забранява стопанския и любителския риболов в обектите
по чл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления -
маломерни мрежени уреди тип "парашут". Въз основа на събраните гласни доказателства в хода на
съдебното следствие съдът установил, че именно това нарушение е осъществил Ц.,
като е извършвал риболов с маломерни мрежени уреди тип „парашут“. Разпоредбата
на чл.73, ал.1 от ЗРА (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 59 от 2012 г., бр. 55
от 2018 г.) предвижда, че който лови
риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства,
принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл.
36, 37 и чл. 39а, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. От събраните по
делото доказателства съдът установил по безспорен начин, че Ц. е извършвал
риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, тъй като проверяващите
констатирали, че хвърлил риболовния си уред с парашута във водата, поради което
съдът направил извод, че е налице една
от алтернативно изброените хипотези на понятието „риболов”, визирани с
посочената разпоредба. Съдът се позовал на легалната дефиниция по §1, т.27 от ЗРА ,
според която "риболов -
любителски" е риболов по смисъла 6 на т. 26 - дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за
развлечение или със спортносъстезателен характер, организиран по определени за
това правила. С оглед така събраните доказателства съдът направил извод, че административно-наказателната отговорност на
лицето е ангажирана правилно. Фактическата обстановка е описана ясно, като от
наказаното лице не са представени доказателства, които да опровергават констатациите
на проверяващите. В съдебно заседание тези констатации са потвърдени от
разпитаните свидетели. Приел за безспорно установено по делото, че
жалбоподателят, при посочените в наказателното постановление условия на време,
място и обстановка, е извършвал улов на риба със забранен риболовен уред, а
именно маломерен мрежен уред тип “парашут” в р.Вит, в обект по чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА. С това деяние
Ц. е нарушил забраната по чл.35, ал.1, т.7 ЗРА, като по този начин виновно е
осъществил състава на административното нарушение по чл.73, ал.1 ЗРА. Съдът
изложил съображения, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай , както и че законосъобразно
е постановено отнемането на процесните вещи 1бр. пръчка на две снадки без
обозначения; 1 бр. макара DAM QUICK – SF 150; 2 бр. малоразмерен мрежен
риболовен уред – 1.90м/око 30мм; 1 бр. малоразмерен мрежен риболовен уред –
1.90м/око 25мм на основание чл.90, ал.1 ЗРА, доколкото същите са използвани от
нарушителя за извършване на нарушението. На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП, постановил отнемане в
полза на държавата на 1 бр. пръчка на две
снадки без обозначения, 1 бр.макара DAM QUICK- SF150, 2 бр. малоразмерен мрежен риболовен уред-1,90/око30мм, 1 бр.
малоразмерен мрежен риболовен
уред-1,90/око25мм и осъдил Ц. да заплати в полза на АНО разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на Ц. факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правилен правен извод
за съставомерност и доказаност на вмененото на Ц. деяние. В този смисъл
касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ
от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 35,
ал.1, т.7 от ЗРА, се забранява
стопанския и любителския риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 със следните
уреди, средства, принадлежности и приспособления - маломерни мрежени уреди тип
"парашут". Не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че Ц. е бил установен от контролните органи да извършва
любителски риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА. Свидетелите Д. и Р.,
след като са получили сигнал за риболов със забранен уред, са се установили на
около 100 метра от мястото, на което се е намирал Ц. и са установили чрез
наблюдение, че Ц. е нагазил във водата, и са се убедили, че извършва риболов.
Лично, непосредствено и несъмнено са възприели, че Ц. в ръцете си държи въдица, на която на
линията има закачен мрежен риболовен
уред, дълъг около метър и двадесет, и отгоре с олово. Свидетелите съобщават, че
с този уред като се заметне във водата, той се разгръща падайки, и обгръща
рибата и тя се закачва вече в самата мрежа, и се изважда рибата от водата по
този начин. Описаният от св.Д. уред за извършване на риболов съответства
напълно на уреда, описан в легалното определение за „парашут“ с нормата на § 1, т.47 ЗРА, според която „парашут” е вид
малоразмерен мрежен уред, състоящ се от единична мрежа, закачена на края на
влакното, с различна големина на „окото” и тежест, закрепена в средата, при
който мрежите остават на дъното на водния обект и продължават да задържат и
умъртвяват водни организми. От своя страна разпоредбата на чл.35, ал.1, т.7 от
ЗРА забранява любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 с описаните в този текст уреди,
средства, принадлежности и приспособления, между които и маломерни мрежени
уреди тип "парашут". В случая без значение за съставомерността и
доказаността на деянието е колеблИ. възприетият от контролните органи начин на
изпускане във водата на приспособлеието парашут-дали е било чрез прерязване,
или изгаряне посредством цигара или по друг начин, без значение какъв, важното
е, че те безспорно визуално са възприели наличието на самия поставен върху
въдицата уред тип „парашут“, чието използване е забранено от закона. В подкрепа
на показанията на контролните органи, извършили наблюдението, проверката и
установили нарушението, са показанията и на св. Ф., който е получил на телефона
си съобщение, че на мястото и датата на нарушението има лице-рибар, което
извършва риболов със забранен уред „Парашут“. Той съобщава, че чрез него е
предаден сигнала на 112, с цел лицето, което е установило деянието, да не
подаде сигнал на място, тъй като деецът
е щял да чуе разговора му и да се осуети проверката Показанията на св.Ф.
са обективни, незаинтересовани и напълно кореспондентни с тези на контролните
органи относно мястото, времето и обстоятелствата във връзка с нарушението и
правилно са кредитирани с доверие от въззивния съд. Показанията на св.Н., който
е съобщил, че е закарал Ц. до мястото на нарушението и впоследствие го е взел
от там с автомобила си ,, с цел Ц. да набере коприва за нуждите на търговската
му дейност“, не допринасят за изясняване на обективанат истина по случая, тъй
като след слизането на Ц. от автомобила на Н. и преди качването му обратно в
автомобила , когато Н. се е върнал да вземе Ц., св.Н. не е имал преки и
непосредствени впечатления и възприятия относно факта какво е правил Ц. на
мястото, на което е бил оставен. Обстоятелството, че Н. не е видял риболовни
принадлежности у Ц., не налага извод, че той не е носил такива, тъй като според
показанията на св.Н., Ц. е бил с раница, но Н. не съобщава да е възприел какво
е имало в тази раница. Освен това, св.Н. съобщава, че когато се е върнал да взема Ц. вече с набраната коприва, Ц. му
казал, че ИАРА му съставили акт за 1000 лева, който акт му бил показан. Но ,
видно от приложения по делото акт за нарушение на л.5 от делото, с него на Ц.
не е наложено административно наказание глоба в какъвто и да е размер, такава е
наложена едва с издаденото на 24.11.2022 год. наказателно постановление.
Несъответствието на показанията на св.Н. в тази част с приобщените писмени доказателства
разколебава достоверността на същите, включително относно часа, в който
съобщава, че е взел обратно Ц. от мястото, на което го е съставил и който
съобщен час е по-ранен от часа на констатиране и установяване на нарушението.
Ето защо на база на съвкупно анализираните приобщени по делото доказателства,
въззивният съд е извел правилни правни изводи относно съставомерността и
доказаността на вмененото на Ц. деяние. Правилен е изводът на РС, че въз
основа на събраните гласни доказателства
в хода на съдебното следствие именно вмененото нарушение е осъществил Ц., като
е извършвал риболов с маломерни мрежени уреди тип „парашут“. Разпоредбата на
чл.73, ал.1 от ЗРА (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 59 от 2012 г., бр. 55 от
2018 г.) предвижда, че който лови риба и
други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а,
ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Наложената санкция е в предвидения
от закона минимален размер и е съобразена с конкретната тежест на извършеното
нарушение, с личността на дееца и с другите обстоятелства от значение за
отговорността на Ц.. Без значение за отговорността на Ц. е обстоятелството, че
в собствената му чанта на брега са намерени още уреди, тип „парашут“-три броя
разопаковани. Последното не сочи на приготовление към извършване на риболов с
този вид забранен уред, тъй като по делото безспорно е установено извършването
на риболов с такъв вид уред, независимо от съхранението на още такива уреди на
брега.
Противно на оплакванията в
касационната жалба, деянието е описано в НП с всички негови признаци от
значение за преценка на съставореността на деянието. Същото не може да се
квалифицира като маловажно, защото то е типично за вида си, не се отличава от
други нарушения от същия вид относно степента на своята обществена опасност.
Със ЗРА се цели опазване на рибните ресурси, възстановяване и опазване на
биологичното равновесие и обогатяване на рибните ресурси във водните
екосистеми. За да бъде постигната тази цел, то законът трябва да се спазва
стриктно от гражданите и също така стриктно да се прилага от компетентните
органи по изпълнението му. Не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на нарушението с оглед конкретните обективни и субективни
характеристики на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Тъкмо
обратното – обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, релевират
съществено засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването
на рибния ресурс на определен етап от развитието на рибата с оглед
незастрашаване на нейната популация. При формалните нарушения, каквото е
процесното, независимо дали са настъпили вреди или други общественоопасни
последици, нарушението е съставомерно с простото му извършване, без значение от
неговия резултат. Случаят е именно такъв, като е без значение както броя на
уловената риба, така и последващото отстраняване на последиците от нарушението
чрез връщането й във водата. В случая единствено действията на контролните
органи са осуетили отнасянето на рибата от страна на жалбоподателя и уловът на
по-голямо количество риба. Т. е. връщането във водата на уловената риба не би
могло да бъде прието за смекчаващо вината обстоятелство. Съобразно изложените
до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА
предметът и средството на нарушенията по чл. 56,
62, 64, 65, чл. 66, ал. 4
и 5, чл. 67,
67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 от същия закон,
се отнемат в полза на държавата. За да постанови законосъобразно отнемане на
средството на извършване на нарушението наказващият орган следва не само да
установи, че е извършено административно нарушение по някоя от посочените в чл. 90, ал. 1 ЗРА
разпоредби, но и да установи, че правото на собственост върху същото средство
принадлежи на нарушителя. В чл. 20, ал. 1 ЗАНН
са установени два принципа – законоустановеност на отнемането на вещите,
послужили за извършване на нарушението и правото на собственост върху същите
вещи да принадлежи на нарушителя. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗРА
не установява отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗАНН.
Напротив, тя е конкретно проявление на тези два принципа, защото от една страна
повелява отнемане на вещта, средство на престъплението, а от друга – не въвежда
изрично изключение от правилото в чл. 20 ЗАНН
за принадлежност на същата вещ на нарушителя. След като чл. 90, ал. 1 ЗРА
не установява такова отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗАНН,
за да постанови законосъобразно отнемане в полза на държавата на вещта,
средство на административното нарушение, наказващият орган следва да установи,
че правото на собственост върху същата вещ принадлежи на нарушителя. В случая
жалбоподателят не отрича пръчката, макарата и трите малоразмерни мрежени
риболовни уреда да са негова собственост, поради което съдът приема, че
отнемането на същите е постановено в съответствие с чл. 90, ал. 1 ЗРА
и чл. 20, ал. 1 ЗАНН,
а обжалваното постановление е законосъобразно и в тази му част.
Оспореното въззивно решение, при
което съдът е достигнал до аналогични правни изводи, като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се
присъдят разноски зя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, по
аргумент от чл.27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 170 от 4.04.2023 г., постановено по анд 20224430202446/2023 г. на Районен съд
– Плевен.
ОСЪЖДА М.Ц. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на
80/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/