№ 48
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503177 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. И., чрез адв. К. И., против
определение № 12290 от 10.11.2022г., постановено по гр.д. № 14643/2022 г. по описа на РС
Пловдив, с което е върната искова молба с вх. № 80102/11.10.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 87049/01.11.2022 г., депозирана от К. Г. И. против С. Е. Ч. и е прекратено производството
по гр. д. № 14643 по описа за 2022 г. на ПРС, ХVІІІ - ти състав, поради недопустимост на
предявения иск.
Навеждат се доводи за неоснователност и необоснованост на постановения акт, след
изпълнение на всички дадени от съда указания към ищеца, включително за внасяне на
държавна такса. Счита обжалваното определение неправилно, тъй като, видно от
приложеното по служебен път ч.гр.д. № 8948/2020 г. не е приложено и администрирано
подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което е
било инкорпорирано в депозираната частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение, приложена към въззивно ч.гр.д. № 2399/2020 г. по описа на ПОС, като до датата
на предявяване на иска не са били дадени указания на заявителя за предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК и последиците от пропускане на срока за това.
Жалбоподателят счита, че няма вероятност този порок да бъде отстранен от заповедния съд,
което определя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу
заявителя за оспорване на вземането и е налице правен интерес и от завеждане на иска по
гр.дело № 14643 по описа за 2022 г. на ПРС, ХVІІІ - ти състав.
Иска се отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на РС Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, а в случай, че
предявеният иск се приеме за недопустим, то да бъдат дадени указания на заповедния съд за
администриране на подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Моли присъждане на разноски за въззивното производство.
1
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи от страната, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт на съда и при наличие на
правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна.
Районен съд Пловдив е сезиран с осъдителен иск за връщане на заплатена по банков
път на 15.05.2020 г. парична сума в размер на 300 лева по Договор за заем с нотариална
заверка на подписите от 30.04.2020 г., сключен между ищеца и С. Ч. - заемодател, тъй като
за цялата главница по договора за заем е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.07.2020 г. и изпълнителен лист, по
ч.гр.д. № 8948/2020 г. по описа на ПРС, в полза на С. Е. Ч., по подадено от нея заявление
пред ПРС, след постъпване на сумата по банковата и сметка. Претендира, евентуално, да
бъде осъден ответника С.Ч.. да и върне сумата от 300 лв., като платена без основание.
Твърденията, въз основа на които основава искането си за осъждане на ответника да
и заплати преведената от нея сума от 300 лв. са, че ответникът С.Ч.. не признава
заплащането на сумата по сключения между тях договор за заем, поради което се е снабдила
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата главница по договора, като въз
основа на така издадения изпълнителен лист от 28.07.2020 г. е образувано изп.дело №
357/2020 г. по описа на ЧСИ Д.М., по което и е било връчена ПДИ, ведно със заповедта за
изпълнение. Въпреки, че в законоустановения срок ищецът твърди да е подал възражение
срещу издадената Заповед по чл. 417 ГПК, не му е известно кредиторът да е завел
установителен иск по чл. 422 ГПК, нито да е обезсилена издадената заповед за изпълнение,
като изпълнително производство за принудителното събиране на вземането продължава.
Тъй като кредиторът нито предявява иск по чл. 422 ГПК, нито връща получената сума от 300
лв., която отрича да е получил въз основа на сключения между страните договор за заем от
30.04.2020 г., то ищецът завежда така предявените при условие на евентуалност искове за
връщане на заплатената от него сума преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за дължимата главница по сключения договор за заем от 30.04.2020 г.
След изпълнение от ищеца на дадените от съда указания за отстраняване на
констатирани нередовности на исковата молба, съдът е приел, че от служебно изисканото
ч.гр.д. № 8948/2020 г. по описа на ПРС, се установява, че срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК,
инкорпорирано в частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 14.10.2020
г., уточнена с молба от 21.09.2020 г. Приел е, че е налице заповедно производство, по което
следва да се администрира възражението, с което ищецът е упражнил правото си на защита
в заповедното производство, а извън уредените в заповедното производство способи за
защита, длъжникът няма право на друг иск за защита, тъй като надлежното упражняване на
правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на иска,
доколкото същият се основава на твърдението, че задължението на длъжника по договора за
паричен заем не възлиза в размер на сумата от 900 лева, поради извършеното частично
плащане от ищцата в размер на 300 лева, преди издаване на изпълнителния лист. Предвид
2
изложеното ПРС е приел предявения иск за недопустим и е прекратил производството по
делото.
Настоящият съдебен състав приема обжалваното определение за правилно по
следните съображения:
Противно на твърденията в частната жалба обжалваното определение е мотивирано,
като обосновано е посочено защо съдът приема иска за недопустим и лишен от правен
интерес. Действително, видно от приложеното към производството ч.гр.дело ч.гр.д. №
8948/2020 г. по описа на ПРС, се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в полза С. Е. Ч., срещу длъжника
К. Г. И., за сумата от 900 лева – главница, произтичаща по Договор за паричен заем от
30.04.2020 г., с нотариално заверени подписи, рег. № 1470 на Нотариус с рег. № 639 на
Нотариалната камара, с район на действие – РС – Пловдив, със срок за връщане на заема –
15.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. От
приложеното към заповедното производство в.ч.гр.дело № 2399/2020 г. по описа на ПОС, се
установява, че в подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е
инкорпорирано и възражение по чл. 414 ГПК, което е уточнено с молба от 21.09.2020 г., по
указания на заповедния съд. Въпреки това от заповедния съд не са изпълнени задълженията
му по чл. 415 ГПК. Това обаче не обосновава правен интерес от завеждане на иск от страна
на длъжника с предмет част от същото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
При наличие на постъпило в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение
заявителят, по указания на заповедния съд, може да предяви иск за вземането си, под страх
от съответно обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение. Искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, като след
изтичането му се преклудира възможността да бъде оспорено вземането въз основа на
обстоятелства, които са били известни на сочения в заповедта длъжник към момента на
връчване на заповедта за изпълнение. Именно на обстоятелства, осъществени преди
издаване на заповедта за изпълнение, се основава предявения от жалбоподателя иск, като се
оспорва дължимостта на вземането, за което именно е издадена заповед за незабавно
изпълнение по приложеното ч.гр.дело ч.гр.д. № 8948/2020 г. по описа на ПРС. Поради това
и с оглед твърденията на ищеца за подадено в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК, правният спор следва да бъде разрешен в рамките на
предоставената на кредитора възможност за предявяване на установителен иск за
дължимостта на вземането, обусловена от подадено в срок възражение на длъжника,
доколкото иск за оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, е
допустим само в хипотезата на чл. 424 ГПК, каквато не се твърди от ищеца да е налице. Ето
защо и предявеният от жалбоподателя иск е недопустим.
Като възприема правните изводи в обжалваното определение и с оглед
гореизложеното, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, поради
3
което и следва да бъде потвърдено.
От жалбоподателя се иска, при условията на евентуалност, ако се приеме
недопустимост на предявения иск, даване на указания за администриране на
инкорпорираното в частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, намиращо се в
кориците на в.ч.гр.дело № 2399/2020 г. по описа на ПОС. Процесуалният закон не
оправомощава въззивната инстанция да дава указания на заповедния съд в настоящото
производство, образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на исково
производство поради недопустимост на предявения иск. Тъй като приетата от съда
недопустимост на исковото производство е обусловена именно от наличие на издадена
заповед за незабавно изпълнение и подадено възражение срещу дължимостта на вземането,
предмет на заповедта, то следва да се укаже на исковия съд, при връщане на приложеното
ч.гр.д. № 8948/2020 г. на ПРС, постановено в обжалваното определение, да бъде приложен
препис от влязлото в сила определение за прекратяване на производството, с оглед
изпълнение от заповедния съд на задълженията му по чл. 415 ГПК, при наличие на
предпоставките за това.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12290 от 10.11.2022г., постановено по гр.д. №
14643/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната искова молба с вх. №
80102/11.10.2022 г., уточнена с молба с вх.№ 87049/01.11.2022 г., депозирана от К. Г. И.
против С. Е. Ч. и е прекратено производството по гр. д. № 14643 по описа за 2022 г. на ПРС,
ХVІІІ - ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
При връщане на ч.гр.д. № 8948/2020 г. на VІ гр.с. на ПРС, да бъде приложен препис
от определението, с оглед изпълнение от заповедния съд на правомощията по чл. 415 ГПК,
при наличие на предпоставките за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4