Решение по дело №42/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на тринадесети февруари 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Светослав Стойнов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 42 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 2088/19.11.2019г. постановено от ХV състав на ВРС по нахд № 3034/2019г., с което е отменено НП № 03-009733/06.06.2018 год. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Касаторът, в касационната жалба и чрез процесуален представител в публично съдебно заседание, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2088/19.11.2019г. постановено от ХV състав на ВРС по нахд № 3034/2019г.. С оспореният съдебен акт е отменено НП № 03-009733/06.06.2018 год. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е направил следните фактически установявания:

На 16.05.2018г. след  подаден сигнал от полицейски служители на V РУ на ОДМВР Варна, инспектор в ДИТ Варна е извършил проверка около 15.00ч. в строителен обект находящ се в рибарско селище в землището на с.Осеново, общ.Варна, в който «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД извършвало СМР. По време на проверката в обекта, било установено, че намиращите се там лица са били с взети документи за самоличност от полицейските служители, които присъствали в обекта и потвърдили пред проверяващите инспектори от ДИТ, че установените лица премахвали строителни отломки. Едно от установените лица било Д.А.Р, който заедно с другите лица посочил, че е премахвал строителни отпадъци и, че работи за «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД. В представената му от инспекторите от ДИТ Варна декларация г-н Р. вписал лично данните си, дружеството за което полага труд, че е постъпил на работа като общ работник на 16.05.2018г., с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. на строителния обект, като изрично посочил, че има сключен трудов договор за възнаграждение в размер на 310лв. и, че не е получил екземпляр от договора и уведомление. Декларацията била подписана на 16.05.2019г. в 15.00ч.. Насрочена била допълнителна документална проверка, в хода на която проверяваното дружество е представило трудов договор и уведомление за регистриран трудов договор между Д.А.Р и «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД, като регистрацията в НАП е от 16.05.2019г. в 17.57.06 ч.. Представени са доказателства за проведен начален инструктаж на Д.А.Р на 16.05.2019г. При така установените факти е направен извод от проверяващият орган, че г-н Р. е допуснат на 16.05.2019г. до работа на длъжност „общ работник строителство“ преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.63, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП и е съставил срещу «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД АУАН. АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството и му е връчен. АУАН е подписан без възражения. В законоустановения срок не са депозирани възражения. АНО възприел констатациите в АУАН и издал разглежданото от въззивния съд НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че в НП нарушението е описано чрез използване на изводи и при липса на доказателства относно извършването му. Съдът направил извод, че деянието не представлява прикриване на трудово правоотношение или наличие на такова без сключен писмен трудов договор. Съдът е посочил, че справката от НАП е с изходящ номер няколко часа след установяване на нарушението, което поставяло под съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Въззивният съд направил извод за маловажност на нарушението и отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за липса на описание на съставомерните признаци на нарушението в НП и за маловажност на нарушението са направени в противоречие с установените факти и с материалния закон.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон.

Касационната инстанция намира, че в НП е описана формално в достатъчна степен фактическата обстановка, като от даденото описание се извличат съставомерните признаци на нарушението. Направените изводи за маловажност на нарушението и за приложимост на чл.28 от ЗАНН са в противоречие с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е по чл.63, ал.3 от КТ, което влече извод, че е изрично изключено от кръга на нарушенията по КТ за които може да бъде приложена разпоредба за маловажност на нарушението.

Касационната инстанция констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви относно размера на наложената административна санкция, която е в размер значително над минималния. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., за всяко отделно нарушение. Касационната инстанция констатира от съдържанието на обстоятелствената част на НП, че в него не се съдържат данни за отегчаващи обстоятелства. При определяне на размера на административното наказание административнонаказващият орган следва да съобразява разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В чл.27, ал.4 от ЗАНН е посочено, че отегчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-тежко наказание. При липса на данни и изводи относно отегчаващите обстоятелства размерът на наложеното наказание над минималния установен в КТ се явява прекомерен.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че Решение № 2088/19.11.2019г. на ХV състав на ВРС по нахд № 3034/2019г. е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде изменено НП, като размерът на наложената санкция следва да бъде намален до минималния установен в закона.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2088/19.11.2019г. постановено от ХV състав на ВРС по нахд № 3034/2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-009733/06.06.2018 год. издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на «Ер Ди Ай Конструкшън“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като намаля размера на наложената имуществена санкция на 1500лв..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.