Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Сливен, 16.02. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в закрито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА
КОНДОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кондова гр. д. N 79 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Г.Б. и В.Д.Ш., в качеството им на взискатели по изп.дело № 20209150400075 по описа на ЧСИ Г.Г. с район на действие СлОС, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие. Обжалва се Постановление на посочения ЧСИ от 20.01.2021г., с което е спряно изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.7 , вр.чл.420, ал.4 ГПК.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно било спирането от страна на ЧСИ на цялото изпълнително производство, тъй като изпълнителното дело било образувано, въз основа на четири изпълнителни титула - изпълнителни листи, издадени по четири ЧГД по описа на СлРС по заявления по реда на чл.417 ГПК.
Твърди се, че след получаване на покана за доброволно изпълнение, длъжникът депозирал възражения срещу издадените заповеди за незабавно изпълнение и съответно били предявени установителни искове по чл.422 ГПК и образувани четири граждански дела по описа на СлРС. По две от тях имало постановени съдени решения, които все още не били влезли в законна сила. Така по гр.д. № 1013/2020г. съдът отхвърлил установителните искове по чл.422 ГПК и с определение от 08.01.2021г. постановено по същото дело съдът спрял на основание чл.420 ГПК изпълнителното дело до влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г., издадена по чгд № 6900/2019г. на СлРС. Последвало издаване н атакуваното постановление от ЧСИ, с което било спряно изпълнителното производство.
Към жалбата са приложени удостоверение от ЧСИ Грозева от 27.01.2021г., Решение № 260217/11.11.2020г. по гр.д. № 1013/2020г. на СлРС, Определение № 260091/08.01.2021г. по гр.д. № 1013/2020г. на СлРС, Решение № 260230/13.11.2020г. по гр.д.№ 1071/2020г. на СлРС и Определение № 260214/20.01.2021г. по гр.д. № 1071/2020г. на СлРС.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело. Счита жалбата за неоснователна, тъй като ЧСИ само прогласил вече спряното от съд изпълнително дело и в този смисъл липсвало незаконосъобразно действие на ЧСИ.
Представени са мотиви от съдебния изпълнител, в които е изложил обстоятелствата, при които е предприето обжалваното изпълнително действие спиране на изпълнителното дело. Посочва се, че спирането на изп.дело от страна на ЧСИ се предшествало от спирането му от съд по реда на чл.420 ГПК и съдебният изпълнител нямал право на преценка, а само констатирал постановеното от съда спиране. Според ЧСИ видно от диспозитива на определението на съда било спряно цялото изп.дело, а не само досежно конкретното вземане.
Съдът намира жалбата за редовна, подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване, като взискател в изпълнението.
След като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, както и представените с жалбата, съдът намира от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство № 20209150400075 на ЧСИ Г.Г. с район на действие СлОС е образувано по заявление на взискателите и настоящи жалбоподатели, въз основа на 4 бр. изпълнителни листи, както следва: ИЛ от 16.12.2019г. Заповед за незабавно изпълнение № 3983/16.12.2019г.по ЧГД № 6897/2019г. на СлРС; ИЛ от 13.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3980/13.12.2019г. по ЧГД № 6899/2019г. на СлРС; ИЛ от 13.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС и ИЛ от 13.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 4053/13.12.2019г. по ЧГД № 6898/2019г. на СлРС.
С Решение № 260217/11.11.2020г. по гр.д. № 1013/2020г. на СлРС са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели установителни искове по чл.422 ГПК срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение № 3984/13.12.2019г. по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС, като с Определение № 260091/08.01.2021г. по гр.д. № 1013/2020г. на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК съдът спрял изпълнителното дело № 20209150400075 на ЧСИ Г.Г. до влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. , издадена по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.420 ГПК предвижда възможност по искане на длъжника да се спре образувано изпълнително дело, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК при различни предпоставки. В конкретния случай по вече образувано исково производство гр.д. № 1013/2020г. на СлРС, съдът разгледал исковете по чл.422 ГПК /доколкото има представено постановено съдебно решение, все още невлязло в сила/ е компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнителния процес, съгл.420, ал.5 ГПК. В диспозитивът на съдебния акт е посочено, че се спира принудителното изпълнение по изпълнителното дело № 20209150400075 на ЧСИ Г.Г. с район на действие СлОС по отношение на длъжника С.З.К. до влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г., въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС.
Изричното посочване на номера на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по конкретно ЧГД, също посочено изрично с номер в съдебния акт не е случайно. Исковият съд, разглеждащ претенцията с правно основание чл.422 ГПК няма как да разполага с информация въпросното изпълнително дело дали е образувано единствено, въз основа на заповедта за изпълнение, предмет на разглеждане в исковия процес или и въз основа на други изпълнителни титули. Тази преценка е предоставена именно на съответния съдебен изпълнител, който е следвало да направи преценка, че изпълнителното дело не е било образувано само и единствено по отношение на издадената заповед за изпълнение, посочена в диспозитива на съдебния акт, а също и на други още три заповеди за незабавно изпълнение, за които не е имало спиране на принудителното изпълнение. Тази преценка от страна съдебния изпълнител се обуславя от обстоятелството, че именно той разполага с информацията, въз основа на какви изпълнителни титули е образувано изпълнителното дело. Ето защо в настоящия казус ЧСИ е следвало с постановлението си да спре изпълнителното производство по отношение единствено на посочената в съдебния акт на СлРС заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г., въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС – до влизането й в сила, но не и да спре принудителното изпълнение по останалите три изпълнителни титула.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и бива уважена, като атакуваното постановление бива отменено.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Постановление от 20.01.2021г., постановено по изпълнително дело № 20209150400075 на ЧСИ Г.Г. с район на действие СлОС, с което е спряно изпълнителното производство в ЧАСТТА по отношение на ИЛ от 16.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3983/16.12.2019г. по ЧГД № 6897/2019г. на СлРС; ИЛ от 13.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 3980/13.12.2019г. по ЧГД № 6899/2019г. на СлРС и ИЛ от 13.12.2019г. и Заповед за незабавно изпълнение № 4053/13.12.2019г. по ЧГД № 6898/2019г. на СлРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.