Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 18.06.2019
г., по гр.дело № 2113 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд,
докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След като се запозна с молбата от
22.05.2019 г. на пълномощника на ищеца, съдът намери, че със същата не са
изцяло отстранени нередовностите на исковата му молба и тя все още не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5, и чл. 128, т. 2 ГПК, поради което
и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му ново съобщение
на ищеца А., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба
по чл. 129, ал. 5 ГПК (със
съдържанието по чл. 127, ал. 1 ГПК, а
не с друга молба, каквато е подадена на 22.05.2019 г.), с препис за ответника съгласно чл.
128, т. 3 ГПК, да отстрани следните, неотстранени с молбата му от 22.05.2019 г.
нередовности на исковата си молба, а именно:
1). да посочи правния си интерес от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане за 103.50 лева
неплатени му вноски от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г. по договор за продажба на
изплащане от 23.12.2016 г., при положение, че тази сума му е вече присъдена (като
част от главницата от 964.39 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор №
М5480486/23.12.2016 г. за далекосъобщителни услуги) и с друго съдържание
(неплатени му по същия договор далекосъобщителни услуги), а е недопустимо,
поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго
съдържание иск за съществуване на присъдено с необезсилена заповед за
изпълнение вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК), а дали това
различие се дължи на фактическа грешка в заповедта по чл. 410 ГПК, е без правно
значение за тази нередовност на исковата му молба, защото същата грешка се
поправя по реда на чл. 247 ГПК в заповедното производство (т. 7 ТР 4-2014-ОСГТК), а не с исковата му молба по настоящото
дело (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
2). да посочи и правния си интерес от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземания в общ размер
от 570.17 лева за неустойки за предсрочно прекратяване, отстъпки от цената и невърнати
устройства на посочените за пръв път в молбата му от 22.05.2019 г. договори,
при положение, че тази сума му е вече присъдена (като част от главницата от
964.39 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго основание
(само по договор № М5480486/23.12.2016 г. за далекосъобщителни услуги) и с
друго съдържание (неизплатени само по този договор услуги, а не като неустойки
за предсрочно прекратяване, отстъпки от цени и невърнати устройства по същия/други
договори), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на
друго основание и с друго съдържание иск за съществуване на присъдено с
необезсилена заповед за изпълнение вземане, а дали това различие се дължи на фактическа грешка в
заявлението му за издаване на заповедта или в последната, е без правно значение
и за тази нередовност на исковата му молба, защото същата грешка се поправя по
реда на чл. 247 ГПК в заповедното производство (т. 7 ТР 4-2014-ОСГТК), а не с
исковата му молба по настоящото дело (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) -
(чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
3). да уточни и искането си към съда, като в петитума на поправената
си искова молба (а
не в друга молба)
посочи ясно и точно: 3.1). колко и какви точно искове
(установителни или осъдителни) предявява за всяко едно от процесните вземания
(а не да оставя този избор на съда и обуславя същия от „приемането/неприемането“
на аргументите му, както е сторено в молбата от 22.05.2019 г.), защото с
исковата молба са предявени само установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, а в
уточняващата я молба от 22.05.2019 г. се сочи неясно, че се предявявали и други,
осъдителни искове за някои вземания, „в случай, че не се приемели аргументите и
твърденията“ в молбата му от 22.05.2019 г., което води до неяснота на искането
към съда; 3.2). търсената сума и съдържанието на всяко вземане за главници, мораторни лихви и неустойки по всеки
договор и/или фактури, чието съществуване иска от съда да признае за установено
по отношение на ответницата, както и каква част от мораторната лихва от 62.64
лева е начислена и за какъв период върху неплатените далекосъобщителни услуги
по договора от 23.12.2016 г., и каква част и за какъв период от нея е начислена
върху неплатените вноски по договора за продажба на изплащане от 23.12.2016 г.,
защото в петитума на исковата молба тези вземания продължават да не са посочени
поотделно по размер и съдържание, а само като главница от 964.39 лева, с 62.64
лева мораторна лихва, което противоречи на обстоятелствената част; и 3.3). ако предявява и осъдителни искове за някои вземания, да
посочи и съотношението - кумулативно, алтернативно (в който случай да посочи и кой е
предпочитаният за разглеждане иск/искове) или евентуално (в който случай да посочи не само кои
искове са главни и кои евентуални, но и условието, от сбъдването на което е
обусловил разглеждането на последните, като има предвид, че такова може да бъде
само неуважаването на главните искове по чл. 422 ГПК за същите вземания), в което предявява исковете си, тъй
като не е посочено, като има предвид, че въвеждането на друго основание и
съдържание, от което произтича присъдено с необезсилена заповед вземане/част от
него, може да се заяви с осъдителен иск само при условията на евентуалност –
ако съдът отхвърли предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
същото вземане/част от него (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК, чл. 127,
ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
4). ако предявява и евентуални осъдителни искове за някои
вземания, да посочи това изрично в петитума на поправената си искова молба (а не в уточняваща молба, както е сторено
в молбата от 22.05.2019 г.)
и представи по делото документ за внесена за същите искове държавна такса по
сметка на съда в размер на 4 % върху цената на всеки от тях, но не по-малко от
50 лева, защото такава такса се дължи за тези искове съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК).
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок
не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: