№ 135
гр. Дупница, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр. София, е предявило срещу Д. Н. З., от ***, иск с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.12.2019г., между него, като кредитодател, и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 276756,
при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия”, с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез
съобщение но телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален,
код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето
му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния
превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се
записва.
В конкретния случай запис не е извършван. По този начин той отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
1
кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: ***. Активиращият код е ***.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по
смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗИФУР във вр. с чл. 3,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) N2 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014г.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е и снимка
тип „селфи“ с лична карта, от която е видно, че снимащото се лице е това на документа за
самоличност. Предоставена е и снимка за сравнение. Доколкото няма сигнал, че документът
за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Видно
от тях данните в документите за самоличност са неговите собствени и тези предоставени по
договора за кредит. Предоставена е снимка на „вайбър“ със снимка съвпадаща с тази на
личната карта. Съгласно вайбъра - телефонния номер е този, на който е изпратен
активиращия договора код.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението има направени плащания по договора за кредит в
размер на 1 088.88 лв., разпределени както следва: 375.00 лв. главница, 284.63 лв. договорна
лихва и 429.25 лв. неустойка.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на
каса на „Изи пей“ АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на
3000.00 лв., разпределено в 24 вноски, всяка е в размер на 125.00 лв. за периода
12.01.2020г. - 02.12.2021г. Погасена е главница в размер на 375.00 лв., като с тази сума са
погасени изцяло вноските за следните падежни дати: 12.01.2020г., 11.02.2020г. и
12.03.2020г. Вноската е изцяло падежирала, което е и основанието за нейната
изискуемост. Изпратен е имейл на потребителя за обявяване на предсрочна изискуемост на
договора за кредит.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по
време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е договорна лихва в размер на
284.63 лв. за периода 13.12.2019г. - 12.03.2020г.. Крайната дата на претенцията за договорна
лихва е съобразено с датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Поради това ищецът
2
претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 12.03.2020г. - 06.04.2021г. в размер
на 804.41 лв.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 969/2021г. по описа на РС-Дупница, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е
възразил.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 2625.00 лв.-
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 276756/13.12.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
плащане и 804.41 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 12.03.2020г. до 06.04.2021г.
Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 969/2021г. на ДРС по заявление по чл.410 от ГПК
подадено от “Изи Финанс” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 77/21.05.2021г. за сумата от 2625.00 лв.-главница по Договор №
276756/13.12.2019г., сумата от 804.41 лв. договорна лихва, начислена за периода от
12.03.2020г. до 06.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението – 13.04.2021г. до окончателното му изплащане, както и разноски
в размер на общо 112.01 лв. Заявлението е отхвърлено в частта, с която е поискано да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумата от 755.75 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне от страна на длъжника на едно от
посочените в договора обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от отговарящи на
определени условия две физически лица.
Заповедта е връчена лично на длъжника, който в законоустановения срок подал
възражение по чл. 414 от ГПК, и по указания на съда заявителят е внесъл искова молба, по
която е образувано настоящото производство.
Видно от приетия като доказателство Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 276756/13.12.2019г. ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата
от 3000.00 лв. срещу задължението за погасяването му в срок от 720 дни, при фиксиран
лихвен процент от 40.15% или общо дължимата сума за връщане била в размер на 4237.56
лв. В случай на предоставено обезпечение, съгласно чл.3 от Договора заемателят дължи и
неустойка в размер на 1185.00 лв., която се заплаща от него разсрочено. В Договора се
съдържа и погасителния план, изготвен във два варианта – при представено обезпечение или
при непредставено такова. Към Договора са приложени и Общите условия на заемодателя,
действащи по време на сключването му. Представена е и електронна кореспонденция между
3
страните, както и разписка за извършено плащане с получател ответника, извършено чрез
каса на „Изи пей“.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника и той е подал възражение срещу
нея, поради което и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си
по заповедта.
По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от
ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение
на договора от страна на ответника и размера на вземанията.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на
чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ,
а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изцяло електронна, което не се оспорва от ответника, а е видно и от представената с
исковата молба кореспонденция между страните.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е и снимка
тип „селфи“ с лична карта, от която е видно, че снимащото се лице е това на документа за
самоличност. Предоставена е и снимка за сравнение. Доколкото няма сигнал, че документът
за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Видно
от тях данните в документите за самоличност са неговите собствени и тези предоставени по
договора за кредит. Предоставена е снимка на „вайбър“ със снимка съвпадаща с тази на
личната карта. Съгласно вайбъра - телефонния номер е този, на който е изпратен
активиращия договора код. По този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон,
с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин а
именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.
От представената от „Изи пей“ АД справка, съдържаща разписка №
0700010115030829/13.12.2019г., се установява изплащането на паричен превод в размер на
3000.00 лв., нареден със системен код 2000000198215695 от “Изи Финанс” ЕООД в полза на
4
лицето Д. Н. З.. В разписката, неоспорена от ответника, същият е изписал собственото си и
фамилното си име и се е подписал.
При положение, че ответникът е получил заемната сума, то очевидно същият е приел
предложените му условия и се е съгласил с тях. Без значение за извода за наличието на
сключен между страните договор е обстоятелството, че липсва писмен документ подписан
от страните. Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на страните за
сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия, както е в настоящия
случай, с които се обективира постигнатото между тях съгласие. От приложената към
исковата молба електронна кореспонденция, неоспорена от ответника, безсъмнено се
установява, че по електронната си поща той е получил екземпляр от договора, общите
условия и стандартния европейски формуляр, както и че е получил преведената в
изпълнение на сключения договор за заем сума пари, видно от подписаната от него
разписка, представляваща частен свидетелски документ, удостоверяващ неизгоден за него
факт и ползваща се материална доказателствена сила. Алгоритъмът за сключване на
договора за кредит, за да се приеме за договорът за сключен и съответно, че е изразено
съгласие от двете страни по същия, който има за резултат изплащане по електронен път на
сумата предмет на договора на кредитополучателя, се установява по безсъмнен начин от
представените писмени доказателства.
Договорът е сключен в съответствие с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, за които съдът следи служебно. По делото е безспорно установено,
че процесния договор за заем е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради
което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от ЗПФУР и по отношение на същият се прилагат специалните разпоредби
на ЗПФУР. Разпоредбите на чл. 8-11 от Глава ІІІ от ЗПФУР "Предоставяне на информация
на потребителите" уреждат задължения за доставчика на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на определена информация на потребителя преди сключване на договора, като
правните последици от неизпълнението на посочените задължения са регламентирани в
разпоредбата на чл. 15 от ЗПФУР, съгласно която - когато не са спазени изискванията на чл.
8, ал.1 и 4, чл. 9 и чл. 10, ал.1, 2 и 3 потребителят може да прекрати договора в едномесечен
срок от изтичането на срока по чл. 12, ал.1 и 2, без да дължи обезщетение и/или неустойка.
От изложеното е видно, че при неизпълнение на информационните задължения на
доставчика за потребителя възниква правото да прекрати сключения договор, което той
следва да упражни в предоставения му от закона срок. В настоящият случай,по делото не се
твърди и не се ангажират доказателства от страна на ответника, същият да се е възползвал
от правото си по чл. 15 от ЗПФУР, поради което даже и от страна на ответното дружество да
е допуснато неизпълнение на задълженията му по чл. 8 от ЗПФУР, то това не може да се
отрази на действителността на сключения договор, тъй като само по себе си неспазването на
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР не води автоматично до неговата недействителност. Наред
с това, съдът счита, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние №
178730/01.08.2018 г. съдържа и подробна информация за общия размер на кредита и
5
условията за усвояването му, срока на договора за кредит, лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните вноски,
дължими от потребителя, годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен
пример, общата сума, дължима от потребителя, годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, всички съдържащи се на друг траен носител, а именно – електронен такъв, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и
чл. 5, ал.13 във вр. ал.10 във вр. ал.1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит № 276756/13.12.2019г., сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние.
По отношение на претендираните главница и договорната лихва съдът намира
следното: По делото е безспорно установено, че ищецът е предоставил в заем на ответника
сума в размер на 3000.00 лева, която е уговорена в процесния договор за кредит. В договора
се съдържа и уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на 1237.56 лв.
Съгласно договора и погасителния план крайния срок на договора е 02.12.2021г., на която
дата е падежът на последната вноска по кредита.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото е подадено на
13.04.2021г., тоест преди настъпване на падежа на последната вноска по кредита. В случая
обаче, обстоятелство дали е настъпила или не предсрочна изискуемост, се оказва
ирелевантно, доколкото падежът и на последната вноска по кредита е настъпил до датата на
предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение от
02.04.2019г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
което е приложимо и в настоящата хипотеза при отпуснат кредит от небанкова институция.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 13.04.2021 г. до окончателното плащане.
По отношение на уговорената в договора неустойка за непредоставено обезпечение в
срок, съдът се е произнесъл в заповедното произвоство, като е отхвърлил заявлението в тази
му част.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
6
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се
възложат в тежест на ответника.
В заповедното производство разноските са в размер на общо 112.01 лв. В исковото са
направени такива в общ размер от 168.60 лв., от които 68.60 лв. заплатена държавна такса,
както и 100.00 лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено от съда съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПр.Пом.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. З., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, партер,
офис 1, сума в общ размер на 3429.41 лв. (три хиляди четиристотин двадесет и девет
лева и четиридесет и една стотинки), от които: 2625.00 (две хиляди шестстотин
двадесет и пет) лева, представляващи неизплатен остатък от главницата, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-13.04.2021г. до
окончателното плащане, и договорна лихва в размер на 804.41 лв. (осемстотин и четири
лева и четиридесет и една стотинки), начислена за периода от 12.03.2020г. до 06.04.2021г.,
произтичащи от сключен между страните Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 276756/13.12.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 969/2021г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Д. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, партер, офис 1, разноски по настоящото
дело в общ размер на 168.60 лв. (сто шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки), а
също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 969/2021г. по описа на РС-
Дупница в общ размер на 112.01 лв. (сто и дванадесет лева и една стотинка).
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7